Решение по адм. дело №474/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по повод подадена жалба от М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, [улица], против Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. на Началник РДНСК - Монтана, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от възложителя М. Г. Д., незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица]. Като е определено след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение, а при неспазване да се извърши принудително премахване, за сметка на извършителя, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издаването и в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон, както и в противоречие на целта на закона. Твърди се, че не са събрани всички относими и допустими доказателства и не са изяснени всички релевантни факти в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК. Във възражението против Костативен акт №1 от 11.07.2024г. и №2 от 11.07.2024г. на служители на РДНСК – Монтана, въз основа на които е издадена заповедта е посочено, че процесния строеж е търпим по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл.161, ал.5 и чл.162, ал.3 от ППЗТСУ /отм. Бр.1 от 02.01.2001г./. По смисъла на цитираните норми на ППЗТСУ, отменен от ЗУТ вътрешните топлопреносни и газопреносни мрежи в отоплителни и газови инсталации и съоръжения в жилищни и обществени сгради се изграждат от общините или от нейни стопански предприятия за сметка на собствениците, което условие е изпълнено в конкретния случай, видно от представения договор от 2000г. за изграждане на констатираната инсталация. Съгласно приемо-предавателния протокол към договора за строителство от 2000г. инсталацията е изпълнена в съответствие с действащите към момента на изграждането й строителни правила и норми, поради което същата се явява и търпим строеж. Противно на твърдяното от административния орган е изискването за деклариране на строежа от собственика в шест месечен срок от влизане в сила на ЗУТ т.е. до 02.07.2001г., тъй като такова изискване липсва в §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В тази връзка се излагат доводи за търпимост на разпоредената за премахване газопроводна инсталация съобразно приложения договор и действащите устройствени закони ЗТСУ и ППЗТСУ. Твърди се, че действащата нормативна уредба относима към газовите съоръжения се съдържа в Наредба №6 от 25.11.2004г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, която третира проводи, съоръжения и инсталации на природен газ, но не и такива работещи с пробан – бутан, каквото е установеното в имота на жалбоподателя. Разликата между природен газ и пропан – бутан, като видове гориво и характеристики на двете горива сочи, че строежа не е първа категория, както неправилно е категоризиран от служителите на РДНСК – Монтана. Процесния резервоар и изградената инсталация към него, захранващи жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] не може да се категоризира като преносен провод на техническата инфраструктура, нито като съоръжение към такъв. Резервоарът, ведно с тръбопроводната инсталация за захранване на сградата представлява самостоятелна инсталация, която не е свързана в преносни проводи на газоснабдяването, поради което следва да се категоризира като пета категория, носеща тази на сградата която захранва – жилищна сграда с ниско застрояване. Депозираното от жалбоподателя възражение въобще не е обсъдено от административния орган издал оспорената заповед. Липсват мотиви и, че цитираното писмо на гл.архитект на Община Вършец, с което същият отказва да издаде удостоверение за търпимост за процесния строеж е оспорено пред съда и е отменено. Излагат се доводи, че в КА №2/11.07.2024г. проверяващите служители на РДНСК – Монтана са приели, че строежът съответства на предвижданията на ПУП – ПР, одобрен със Заповед №РД-02-14-93/1986г., но констатират, че жалбоподателя е допуснал изграждането на строеж първа категория без строителни книжа включващо строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, а в същото време се установява, че установените нарушения са съществени по см. на чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ, които не могат да бъдат отстранени, без да се квалифицира строежа като незаконен, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание М. Г. Д. от [населено място], редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Л. А. от АК – Монтана, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на заповедта. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита в насока незаконосъобразност на оспорената заповед, съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Монтана, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт А. И. О., който оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне, като в писмено становище в хода на съдебното производство излага подробни доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че с оглед събраните доказателства строежа не е търпим, като е без необходимите строителни книжа и попада в хипотезата на незаконен строеж подлежащ на премахване. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателя – М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, като собственик на сграда с [идентификатор] в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], по силата на приложените нотариални актове №78, том II, рег. №420 по дело №321 от 07.06.2004г. и №72 том VI, рег. №1651 по дело №804 от 20.12.2018г. Жалбата срещу акта е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, видно от приложената разписка на л. 13 от делото с която е съобщен оспорения ИАА лично на жалбоподателя на 21.10.2024год., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 04.11.2024год. и е заведена с вх.№ВР-268-01-112, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените, приети и неоспорени от страните по делото съдебно - технически експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените нотариални актове за покупко – продажба №78, том II, рег. №420 по дело №321 от 07.06.2004г. и №72 том VI, рег. №1651 по дело №804 от 20.12.2018г. на л.25-31 по делото се установява, че М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, е собственик на идеални части от дворното място и на сгради с [идентификатор] представляваща масивна триетажна жилищна сграда и гараж с [идентификатор] построени в западната част на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателя е собственик по силата на наследствено правоприемство и на намиращата се в [ПИ] по КК и КР на [населено място] газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място].

По повод депозиран сигнал от собственика на сграда в същият ПИ от страна на служители на РДНСК Монтана била извършена проверка в имота на жалбоподателя на 11.07.2024г. относно газопроводната инсталация с резервоар.

При проверката работна група състояща се от инспектори при РДНСК - Монтана съставила констативен протокол №1 от 11.07.2024г. на л.14-16 по делото, като в раздел II посочили, че няма одобрен проект, съгласуване с контролните органи, няма разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, както и няма заповедна книга. В раздел III на КП озаглавен Изпълнение на строежа находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място] e отразено, че газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, изцяло вкопан в почвата в имота и тръбна разводка до жилищната сграда на възложителя. Резервоара е на 9м. от жилищната сграда, като строителството е изпълнено през 2000г. по данни на възложителя. Към момента на проверката има газ в резервоара. Приложена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимков материал. В установени нарушения е отразено, че няма инвестиционен проект за строежа и не е издадено разрешение за строеж с което е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. КП е подписан от жалбоподателя като присъствал при проверката. Съставен е и констативен протокол №2 от 11.07.2024г. на л.18-19 по делото, отново касаещ проверка за съотвествието на строежа представляващ „газопроводната инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан“, като в него е посочено, че проверявания строеж съответства на предвижданията на ПУП-ПР одобрен със Заповед №РД-02-14-93/1986г., видно от приложените скици, но са допуснати нарушения от М. Г. Д. за изграждане на строеж първа категория, без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че установените нарушения са съществени по см. на чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ, не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифицират строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2,т.1 от ЗУТ. Предвид установените нарушение в двата КП са основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. КП е подписан от жалбоподателя като присъствал при проверката.

От жалбоподателя М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана е депозирано писмено възражение до Началник РДНСК – Монтана, заведено с вх.№ВР-268-00-708 от 15.07.2024г., видно от л.23-24 по делото, към което е приложил договор от 06.09.2000г. сключен между баща му Г. Н. и „Строителство“ ЕООД с предмет „Поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в парцел УПИ VII, кв.85“ [населено място] и Протокол за приемане и предаване от 14.09.2000г. към него, като е развил доводи за търпимост на строежа по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл.161, ал.5 и чл.162, ал.3 от ППЗТСУ, както и такива свързани с категоризацията на строежа, определена от административния орган като първа категория.

След като възражението е прието за неоснователно е издадена и оспорената Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. на Началник РДНСК - Монтана, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от възложителя М. Г. Д., незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица]. Като е определено след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение, а при неспазване да се извърши принудително премахване, за сметка на извършителя, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

По делото е приложен договор от 06.09.2000г. сключен между „Строителство“ ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от инж. Н. Н. – управител, като изпълнител и Г. Д. Н. от [населено място], като възложител /наследен впоследствие от жалбоподателя/ с предмет „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII и протокол за предаване и приемане на СМР на обект „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII от 14.09.2000г., видно от л.36-39 по делото. Приложени са и скици на имотите видно от л.32-35 по делото, както и Ревизионен акт №03/17.03.2023г., издаден от ЕТ “ТЕТ – инж. Тодор Тодоров“ [населено място] за извършен годишен технически преглед на газовия резервоар.

Жалбоподателя М. Г. Д. от [населено място], обл.Монтана, [улица] е подал и заявление до Главния архитект на Община Вършец вх.№9400-1929/04.07.2024г. за издаване на удостоверение за търпимост с правно основание § 16, ал. 1 и § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ на газов резервоар и газопроводна инсталация в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], планоснимачен №85, УПИ VII находящ се в [населено място], обл.Монтана, [улица], по което е било издадено становище №19 от 10.07.2024г. на главния архитект за отказ от издаване на удостоверение за търпимост, видно от л.42-43 по делото. Този отказ е обжалван от М. Г. Д., като по воденото Адм. Дело №328/2024г. по описа на Административен съд – Монтана, с влязло в законна сила на 22.11.2024г. Решение, същият е отменен и преписката е върната на главен архитект на Община Вършец за ново произнасяне в едноседмичен срок. По делото липсват данни да е налице произнасяне от страна на главния архитект на Община [населено място], след връщане на административната преписка.

По делото е приложена и Заповед №РД-13-177 от 20.06.2024г. на ДНСК за предоставени правомощия на РДНСК по чл.225, ал.1 от ЗУТ на л.68-77 по делото.

В хода на съдебното производство с оглед установяване на времето на извършване на незаконния строеж по искане на жалбоподателя непосредствено са разпитани в качеството на свидетел - Д. Г. Д., а по искане на ответника - П. Б. С.. В показанията си свидетеля Д. Г. Д., който е брат на М. Г. настоящ жалбоподател се заявява, че къщата в която живее жалбоподателя е закупена от баща му през 1997г., като през 2000г. е закупил цистерната за газ и я е поставил в двора за отопление. Не е виждал в имота на брат си П.. В показанията си свидетелката П. С., която е първа братовчедка на другия съсобственик в имота заявява, че газовата цистерна е построена без знанието и разрешението на съсобствениците, като същата е изградена през 2004г., тъй като е посещавала къщата на другия съсобственик за да гледа децата и чисти. Заявява, че цистерната се намира на 5-6метра от къщата на Р.. Показанията на тези свидетели съдът кредитира доколкото съответстват на събраните по делото писмени доказателства, тъй като и двамата разпитани свидетели за заинтересовани от изхода на делото и са роднини на съсобствениците на имота между които е налице спора за поставената газова инсталация.

От заключенията на вещите лица по назначените две съдебно – технически експертизи изготвени от арх. А. Ц. и арх. Г. А. защитени в съдебно заседание и последната приета без възражения от страните по делото, съдът кредитира изцяло като обосновани, без индиция от заинтересованост и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и след проверка на място в имота. От заключенията на вещите лица се установява, че при извършения оглед на място, приложения снимков материал и ситуационна скица на местонахождението на резервоара и свързващите тръби към газовия котел е установено, че обекта представлява съоръжение под налягане, а именно „Резервоар за пробан бутан и газопроводна инсталация до степен газов котел „Immergas“ за отопление на жилищна сграда с [идентификатор] в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], като представлява строеж по см. на &5, т.38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл.137, ал.1,т.1, буква „г“ от ЗУТ се отнася към строежи първа категория.Установено е, че в по-голямата си част съоръжението е подземно, като е видим люкът на газовия резервоар с диаметър 80см., а по данни на собственика резервоарът е с обем 5 куб.м. и приблизителни размери – дължина 4,50м. и диаметър 1,25м. За необходимостта съоръжението да бъде сертифицирано в съответствие с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на съдовете под налягане, не би могло да се отговори, тъй като строежът е извършен през 2000г., а тази наредба е приета с ПМС № 210 от 24.09.2001 г., обн., ДВ, бр. 85 от 2.10.2001 г., в сила от 3.10.2002 г. Посочено е, че резервоара е готов модул, който е монтиран подземно и захранва жилищната сграда в имота посредством свързващи тръби към газов котел, монтиран на външната стена на сградата. Вещото лице е посочило, че с оглед събраните доказателства по делото за годината на монтаж – 2000г. на резервоара и газовата инсталация в цялост, приложение следва да намерят ЗТСУ, Наредба №2/05.05.1986г. за противопожарни строително-технически норми, отменена с влизане в сила на Наредба Iз-1971/29.10.2009г.; Наредба №3 от 20.02.1995г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ отм. с Дв. бр.107/2004г.; Наредба №4/20.02.1995г. за контрол и приемане на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, отм. с Дв. бр.107/2004г. и Наредба №28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане Дв. бр.16/1980г. и последващи изменения. В ЗТСУ липсва разпоредба, касаеща пряко индивидуални сградни газови инсталации и съоръжения от процесния вид, като в раздел IV, чл.54, ал.3 е указано, че за различните инсталации важат и са задължителни предписанията и разпорежданията по техническия надзор на органите на Комитета по качеството, издадени в рамките на тяхната компетентност, поради което вещото лице приема, че в случая са меродавни изискванията на съответните наредби. Посочено е, че в ППЗТСУ, също липсва изрична разпоредба, отнасяща се до регламентиране изграждането на индивидуални сградни газови инсталации и съоръжения от процесния вид – раздел III Благоустройство, т.2 „Топлоснабдяване и газоснабдяване“ чл.160-162. Конкретна разпоредба е предвидена в отменената Наредба №3 от 20.02.1995г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, като в чл.4, ал.1 е разписано, че „Проектите на системи за газоснабдяване и газови инсталации се одобряват от органите на общините, на чиято територия се извършват строежите, след съгласие (писмено заверяване) от ведомствения технически надзор на експлоатационното предприятие на системата за газоснабдяване.“ В тази разпоредба липсват конкретни изисквания по отношение на проектирането на индивидуални газови инсталации, чието снабдяване е от собствен резервоар, разположен в собствен имот, такива изисквания изрично са цитирани единствено по отношение на отстояния от сгради в зависимост от обема на резервоара за съхранение на пропан-бутан в Наредба №2 за ПСТН, които отстояния и двете вещи лица посочват, че са спазени, видно от приложената окомерна скица от вещото лице арх. А., тъй като резервоарът е на отстояние 10,90 линейни метра от сграда с [идентификатор] и на отстояние 13,95 и 15,70 линейни метра от двата северни върха на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. До най-близката сграда в съседния [имот номер] разстоянието е 13,10м., а до сграда с [идентификатор] разстоянието е 16,80метра. Отделно от това вещото лице посочва, че разпоредбата на чл. 225. ал. 1. т. 2 от ППЗТСУ следва да се разглежда в светлината на чл. 4. ал, 1 от Наредба № 3 от 20.02.1995г за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ, предвиждаща, че проектите на системи за газоснабдяване и газови инсталации се одобряват от органите на Общините, на чиято територия се извършват строежите, след съгласие писмено заверяване/ от ведомствения технически надзор на експлоатационното предприятие на системата за газоснабдяване. Предвид това, че тази разпоредба не уточнява конкретни изисквания по отношение на проектирането на индивидуални газови инсталации, чието снабдяване е от собствен резервоар, разположен в собствен имот, конкретния строеж попада в изключенията, предвидени в ЗТСУ, както и в ППЗТСУ относно необходимостта от одобряване на проект и задаване на строително разрешение. Ревизионен акт №03/17.03.2023г., издаден от ЕТ“ТЕТ – инж. Тодор Тодоров“ [населено място] за извършен годишен технически преглед на надзорен обект СГИ-Б-ВВГ [населено място], [улица] собственост на М. Г. Д., показва добро техническо състояние на обекта, без теч на природен газ и добро състояние на площадката за експлоатация.

И двете вещи лица в заключенията си посочват че „резервоар за пропан бутан и газопроводна инсталация“ за отопление на триетажна жилищна сграда, изградена в [УПИ] в кв.85 по регулационния план на [населено място], явяваща се индивидуална газова инсталация е строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и предвид приложените писмени доказателства, че е изпълнен през 2000г. може да се направи обоснован извод, че отговаря на условията за търпимост по см. на § 127 във вр. § 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е бил изграден и отговаря на необходимите отстояния от съседните сгради.

При осъществяване на служебна проверка за законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от първа до трета категория или части от тях се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед предвид приложената оправомощаваща заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. и обстоятелството, че строежът е първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1, буква „в“ от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма. Заповедта е мотивирана с излагане на фактическите и правните основания за нейното издаване и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Видно от материалите по делото са съставени констативни актове №1 и №2 по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, издадени от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и са връчени лично на жалбоподателя. Следователно на лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита в противовес с твърдението в жалбата. Наред с това в констативния акт конкретно е посочено местонахождението на строежа, вида и техническите му характеристики - параметри, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Констативния акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че същия не е извършител и възложител на строежа. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ. В конкретния случай, в хода на административното производство е установено, че жалбоподателя е собственик и ползва газов резервоар и газопроводна инсталация, поради което правилно за адресат на заповедта е посочен именно той.

По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:

Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на в чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно която, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен строеж, се свеждат до установяване на следните факти: да е налице строеж и строежът да е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, а съгласно чл. 148 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. В случая няма одобряван проект и няма издадено разрешение за строеж, поради което административния орган е приел, че строежът е незаконен.

Спорен е обаче въпросът дали процесният строеж е търпим и подлежи ли на премахване, съгласно разпоредбата на пар. 127 от ПРЗ ЗИД на ЗУТ, строежите, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да е налице законосъобразно издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган трябва да е изследвал дали строежът не е търпим по смисъла на параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, но доколкото от приложените писмени доказателства – договор от 06.09.2000г. сключен между „Строителство“ ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от инж. Н. Н. – управител, като изпълнител и Г. Д. Н. от [населено място], като възложител /наследен впоследствие от жалбоподателя/ с предмет „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII и протокол за предаване и приемане на СМР на обект „поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в имот в квартал 85, парцел VII от 14.09.2000г., видно от л.36-39 по делото, кореспондиращи с показанията на свидетеля Д. Г. Д., кредитирани в тази част предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че изграждането на „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица] е през 2000година и разпореденият за премахване обект по естеството си представлява строеж, но същият се явява търпим, както сочат заключенията на вещите лица и по основната и по допълнителната експертиза. Процесната „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан“ е изградена при действието на ЗТСУ и Правилника за неговото прилагане, поради което за него е приложим режимът на § 127 във вр. § 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е бил изграден и отговаря на необходимите отстояния от съседните сгради.

Горните изводи на съда за търпимост на „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], не се повлияват от представеното с административната преписка становище на главния архитект на Община Вършец, тъй като същото няма обвързващо съда действие. Съдът е длъжен сам да извърши проверка относно търпимостта на строежа въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото. Становището не се основава на проверка на място и запознаване с техническите параметри на обследвания обект и по съществото си представлява анализ на приложимата правна уредба при действието на ЗТСУ и ЗУТ.

Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, то "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

Горното налага извода, че процесната „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място] е търпим строеж и не подлежи на премахване, поради което са налице предпоставки обуславящи материална незаконосъобразност на заповедта и е налице отменително основание по чл.146, т.4 от АПК

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. на Началник РДНСК - Монтана, с която е наредено премахване на незаконен строеж – „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателката направените и доказани съдебно деловодни разноски по представен списък, а именно 10,00лева внесена държавна такса за образуване на делото, 600,00лева внесен депозит за изготвяне на съдебно – техническа експертиза и 1250.00лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие или общо разноски в размер на 1860,00лева /хиляда осемстотин и шестдесет/ който следва да се възстановят от бюджета на Дирекцията за национален строителен контрол, което е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е минимума от 1250,00лв. предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност по делото.

Воден от горното и на основание чл. 215 от ЗУТ вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Монтана, първи състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, [улица] Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. издадена от Началник РДНСК - Монтана, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат, незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ „Газопроводна инсталация с резервоар 5м³ за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица].

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, с БУЛСТАТ: ********* и административен адрес: [населено място] 1606, [улица]да заплати на М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, [улица], сторените по делото разноски за сумата от общо 1860,00лева /хиляда осемстотин и шестдесет/, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.