Р Е Ш Е Н И Е № 1239
25.10.2018 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесет и седми септември 2018г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1846 по описа за 2018 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот, намиращ
се в гр.Сливен, кв.”С. к.” бл…., вх…., ап…., който е свързан към водопреносната
мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното
количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая Д.Т.Т.,
възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството /ОУ/, в
тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на
изразходваното количеството вода.
Ищецът твърди, че мъжа не изпълнил задължението си за
периода 01.04.2017 г.- 31.12.2017 г. С това не само станал негов длъжник, но и
изпаднал в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва
за забава дружеството депозирало пред Сливенски районен съд /СлРС/ заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 757/ 2018г. и издадена
заповед за изпълнение. Срещу последната
обаче Т. депозирал възражение, което мотивирало процесуалния представител на
търговското дружество да предяви установителен иск по чл. 415 ал.1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК и да претендира съда с решението си да приеме за установено, че той му дължи сумата 202.53 лева, представляваща
стойността на доставена му и консумирана вода за цитирания по-горе период,
заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението, до окончателното
й изплащане, както и лихва за забава, натрупана върху нея към 01.02.2018 г. в
размер на 6.03 лв.
Търговското дружество търси направените от него разноски по
делото- както в заповедното производство - 26 лв., така и в установителното
исково.
На ответниикът е връчен препис от исковата молба, но писмен отговор
не бе депозиран. Той и не се яви в проведените открити съдебни заседания, а и
не взе писмено становище по исковете.
В съдебно заседание ищеца бе представляван от
пълномощник-адвокат, чрез който поддържа исковете. Уточнява, че отчет на
водомера в цитираното жилище не е извършван в процесния период от време, тъй
като е повреден. По същата причина на ответника е начислявано служебно количество
за консумация.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото
обстоятелството, а то се установява и от представения от ищеца карнет, че през
процесния период от време: 01.04.2017 г.- 31.12.2017 г. , Д.Т.Т. е бил титуляр
на откритата при „ВиК-Сливен“ООД партида за имот на адрес: гр.Сливен, кв.”С. к.”
бл…., вх…., ап….. От съдържанието на т.н. карнет- страница от тетрадата на
инкасатора, в която той записва показанията на отчетените от него водомери, се
установява, че обекта е №111 999, клиентски № 109 114.
От същия карнет е видно, че през м.08.2016г. е дадено
предписание за задължителна смяна на водомера. Също, че за трите месеца след
това, на Т. са начислявани по 7куб.м. месечно, след това- два месеца по 8
куб.м., а след тях- три месеца не са начислявани количества. Така също, през първите
три месеца от процесния период са му записани по 8куб. м. доставена вода; за
следващите три- по 9куб.м., а след това- по 10куб.м. месечно.
За всички тях ищцовото дружество е издавало фактури-
представените като приложения на исковата молба документи. Във всяка една от
тях е отразено, че водомера на абоната е развален.
От материалите по ч.гр.д.№ 757/2018 г.
по описа СлРС е видно, че в развилото се
в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за
изпълнение- № 419/ 15.02.2018 г., с която на Т. е разпоредено да му заплати
сума в размер на 202.53 лева, представляваща главница за доставена питейна вода
за периода 01.04.2017 г.- 31.12.2017 г.; лихва за забавеното й плащане, изтекла
към 01.02.2018 г., в размер 6.03 лева; законна лихва върху главницата, считано
от 14.02.2018 год. до окончателното й изплащане, както и разноски от 25.00 лв.
В предвидения в процесуалния закон
двуседмичен срок, считано от момента на връчване на заповедта за изпълнение, от
Т. е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. В него заявява, че не е ползвал
ВиК услуги през процесния период от време, тъй като в жилището няма поставени
водомери, а водопроводната инсталация е разбита. Също и защото служителите на
„ВиК Сливен” му начислявали ползвана вода произволно /на око/.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, с правно
основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Той е
допустим - както защото е предявен в изпълнение указания на съда, дадени на
основание първата от тези разпоредби, така и защото това е сторено в срок- в
едномесечния от връчването на съобщението с указанията. Искът е допустим и тъй
като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на
ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са вписани като
кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за
изпълнение.
Разгледан по същество иска е
основателен, защото:
Изясни се, че ответника живее в и ползва, жилище на адрес: гр.Сливен,
кв.”С. к.” бл…., вх…., ап…. и като такъв е потребител при ищцовото дружество за
обект №111 999, клиентски № 109 114.
Ответникът не подаде писмен отговор, т.е. в процеса по
установителното исково производство той не депозира възражение против ищцовите
претенции. Все пак съда ще обсъди доводите му, че не дължи, изложен във
възражението му, подадено в заповедното производство.
На първо място, недоказано остана обстоятелството, послужило
като довод на мъжа във възражението му чл.414 от ГПК, депозирано в по ч.гр.д.№
757/2018г. на СлРС, че водопроводната инсталация в жилището му е демонтирана. А
то бе в негова тежест.
Второ- твърдението на Т. е, че в жилището му няма монтирани
и водомери. Твърдението на ищцовото дружество пък е, че водомера му е повреден и поради това му
начислява т.н.”служебно” количество консумация на вода. За закона и настоящия
казус тази разлика не е съществена- защото което и от двете да е вярно
означава, че не е възможно да се извършва отчет чрез техническо средство.
Всъщност, дори прав да е ответника, то липсата на водомер не може да се вмени в
отговорност на ВиК дружеството- тъй като съгласно закона- Наредба № 4 от
14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и действалите
през процесния период от време Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК Сливен”ООД, валидни от 05.10.2014г., които
буквално преповтарят в не малка част текстовете от наредбата, доставката, т.е.
закупуването, на водомера, е от и за сметка на потребителя, а не на ВиК
дружеството- чл.11 ал.4 и ал.5 от наредбата и чл.17 ал.4 от ОУ. Явно е, че в
случая ответника-потребител не е изпълнил това свое задължение.
Поради това ищцовото дружество е извършвало служебно
начисляване на количества потребена питейна вода- защото при липса на
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя на 6 куб.м. на обитател –при топлофицирано жилище и 5 куб.м.- при нетоплофицирано,
като на всяко следващо тримесечие количеството се завишава с един куб.м.- чл.39
ал.5, т.1 и ал.6 от наредбата и чл.25 ал.8, т.1 и ал.10 от ОУ на „ВиК Сливен”.
В случая липсата на водомер в жилището на ответника
предхожда процесния период от време, а не започва с него. Поради това е
възможно и при спазване на закона, в началните месеци от този период да се
начисляват на Т. по 7куб.м. вода месечно, още повече при положение, че в
следващите месеци е спазвана точно коментираната методика- съответното
количество е начислявано за три месеца, а през следващите три- е завишавано с 1
куб.м.
При това положение и липсата на ангажирани от ответника
доказателства съда намира водещия иск за основателен. Той е и установен по
размер- при сборуване на стойностите по представените с исковата молба фактури
се получава цената на главния иск /основателен е/.
Становището на съда по главния иск предопределя мнението му
за акцесорния иск- той следва неговата съдба.
При това положение двата иска ще бъдат уважени изцяло.
По въпроса за разноските: такива се търсят само от ищеца, а
съгл.ал.1 на чл.78 от ГПК му се следват съразмерно уважената част от исковете.
В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото производство са общо 435лв., от
тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото и 360лв.- възнаграждение за
пълномощника-адвокат. В заповедното производство разноските му са вече
определени- в заповедта за изпълнение- 25лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На осн.чл.415 ал.1
във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УЕСТАНОВЕНО, че Д.Т.Т. с ЕГН: **********
и адрес: *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН”
ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на
дейността- ул. ”6-ти септември” № 27
следните от сумите, за които на това дружество е издадена в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д. № 757/2018 по описа на СлРС, заповед за изпълнение
№ 419/ 15.02.2018 год.: главница в размер на 202.53лв. /двеста и два
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща стойността, с ДДС, на
доставената от дружеството до имота на ответника- адреса му за призоваване по
делото, вода за периода 01.04.2017 г.- 31.12.2017 г., която се дължи заедно със
законната лихва, считано от 14.02.2018г. до окончателното й изплащане и сумата 6.03лв./шест лева и три стотинки/,
представляваща лихва за забава в плащането на стойността на водата, натрупана
към 01.02.2018г.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с ЕГН: ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от
последното разноски в настоящото гр.д.№ 1846/2018г. и в ч.гр.д.№ 757/2018г. на
СлС, в пълен размер –съотв. 435лв./четиристотин
тридесет и пет лева/ и 25лв. / двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: