Решение по адм. дело №159/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 32 от Постановление № 114 на Министерски съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС № 114/2022 г.).

Образувано е по жалба на „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, против Решение № 03-РД/ 2299 от 22.05.2024 г.на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ДФЗ), с което на основание чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/ 2022 г. е отказано да му се предоставят средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (Механизма, МВУ) по Процедура № BG-RRP- 6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“.

В жалбата и постъпилата писмена защита се твърди, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и норми, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Развиват се доводи, че неправилно административният орган е приел, че дружеството е било в затруднено положение, съгласно чл. 1, § 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 г., съобразявайки данните от годишния финансов отчет (ГФО) за приключилата 2022 финансова година, а не допълнително представените от кандидата доказателства за финансовото и имуществено състояние към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съдържащи се в междинния финансов отчет за третото тримесечие на 2023 г. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореният отказ, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се и заплащане на разноските по производството.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана. По същество развива доводи, че оспореният акт е валиден и законосъобразен административен акт, като постановен в съответствие с процесуалния и материалния закон, при наличието на фактическите и правни основания за това, поради което моли съда да отхвърли предявената жалба, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на разноските по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Между страните няма спор по фактите.

Те сочат, че с Предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) № BG-RRP- 6.004- 4309 (л. 9 и сл. от пр.), подадено на 20.12.2023 г., жалбоподателят е поискал да му се изплатят средства от Механизма по Процедура № BG-RRP- 6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Назначена е комисия по реда и при условията на чл. 10 от ПМС № 114/2022 г., която е пристъпила към проверка на подадените ПИИ и оценка на тяхното съответствие с предварително обявените критерии за допустимост. При нея е констатирано, че според данните в Счетоводния баланс на кандидата към 31.12.2022 г., предоставени служебно от Националния статически институт, след приспадане на натрупаните загуби от резервите и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството (обща стойност от кодове 05300 - „Резерви от последващи оценки“, 05400 - „Резерви“, 05500- „Натрупана печалба/загуба от минали години “ и 05600 - „ Текуща печалба/загуба“ съгласно Счетоводен баланс за финансова 2022 г.) се получава отрицателен резултат в размер на -59 хиляди лв., който надвишава половината от записания акционерен капитал (стойностите по код 05100 „Записан капитал“ и код 05200 „Премии от емисии“ от Счетоводен баланс за финансова 2022 г.) на обща стойност 1 хиляда лв.. В тази връзка, на 26.02.2024 г. до „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД е изпратено Уведомително писмо с рег. № ВО-ККР-6.004-4309-М001( л. 185 от пр.), с което е изискано от кандидата в 7-дневен срок да представи обяснителна записка и да поясни как е преценил, че отговаря на изискванията на т. 2, б. „г“, от Раздел 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване (УК).

В указания срок той е подал отговор (л. 194 и сл. от пр.), в който е посочил, че в Условията за кандидатстване и в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, не е указано, че обследването на предприятието следва да е за изминалата финансова година. Съгласно т. 2 от Раздел 11.1 от УК, земеделските стопани не трябва да са в затруднено положение към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиция (ПИИ). Датата на подаване на тяхното ПИИ е 20.12.2023 г. и следователно към тази дата следва да се проверява дали дружеството е в затруднено положение или не. Последният счетоводен баланс към последния отчетен приключен междинен период, преди датата на подаване на проектното предложение, е към 30.09.2023 г. Към тази дата дружеството не е в затруднено положение. В този смисъл са и дадените разяснения по запитвания № 22 от 06.10.2023 г., № 138 от 03.11.2023 г. и № 193 от 19.11.2023 г., където ясно и категорично е отговорено, че дали кандидатът е „предприятие в затруднено положение“ се проверява към датата на кандидатстване, а не към 31.12.2022 г.. Към депозирания отговор са приложени счетоводен баланс и ОПР към 30.09.2023 г..

Независимо от допълнително постъпилата информация комисията е изготвила Протокол за оценка (л. 395 и сл. от преписката) и Оценителен доклад (л. 244 и сл. от пр.), утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ на 25.04.2024 г., който съдържа и списък на предложените за отхвърляне предложения за изпълнение на инвестиции и основанието за отхвърлянето им. В него под № 93 е включен кандидатът „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД, като е посочено, че той не отговаря на изискванията на т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване.

При тези данни е издадено процесното Решение № 03-РД/ 2299 от 22.05.2024 г.на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ДФЗ), в качеството му на ръководител на структурата за наблюдение и докладване (СНД), с което на основание чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/ 2022 г. е отказано на жалбоподателя да му се предоставят средства от МВУ. В мотивите към него е посочено, че според УК и регламентацията, определена в приложимото европейско законодателство, „предприятия в затруднено положение“ са изключени от допустимите за подпомагане кандидати по процедура ВО-ККР-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Проверката от страна на оценителната комисия дали кандидатът не е в затруднено положение, съгласно в т. 2, буква „г“ от раздел „Критерии за допустимост на кандидатите“ на Условията за кандидатстване по процедурата, се извършва спрямо последната приключена финансова година - 2022 г., преценена спрямо годината на подаване на предложението за извършване на инвестиция - 2023 г.

В съответствие с утвърдените УК на етап кандидатстване кандидатът декларира, че не е предприятие в затруднено положение с Декларация при кандидатстване - Приложение № 1. Проверката за съответствие на декларираните обстоятелства се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г и 2022 г., за което той заявява своето съгласие с цитираната по - горе декларация.

Финансовото подпомагане по направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функциониране на ЕС, в резултат на което следва да се приложи режимът на държавна помощ. В конкретната процедура се прилагат правилата на чл. 14 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година и е недопустимо подпомагането на предприятия в затруднено положение, с изключение на изчерпателно изброени случаи в чл. 1, пар. 5, в които не попада настоящият случай. В чл. 2, т. 59 от Регламент (ЕС) 2022/2472 е посочено, че „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

След извършената служебна проверка е установено, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 2, б. „г“ от Раздел 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване, утвърдени със Заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 г. на министъра на земеделието и храните, поради което на основание чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП и чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. с Решение № 03-РД/ 2299 от 22.05.2024 г.на изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му на ръководител на СНД е отказано да се отпуснат средства от МВУ по предложение за изпълнение на инвестиция с референтен № ВО-ККР-6.004-4309, подадено от „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД, гр. Разград.

Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че то е валиден административен акт, като издадено от компетентен орган по смисъла на § 1, т. 6 и т. 7 от ДР на ПМС № 114/2022г. в надлежна писмена форма. По своето съдържание то отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на развилото се административно производство пред ДФЗ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Спорът между страните е правен и се отнася до датата, към която следва да се извършва преценката дали кандидатът е предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 1, пар. 5 от приложимия Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията - към датата, на която си е подал ПИИ или към края на финансовата година (2022 г.), предхождаща подаването на ПИИ.

Според предвиденото в чл. 2, пар. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472 на Комисията „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. В разпоредбата на чл. 2, т. 18, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (относима към настоящия казус) е посочено, че „предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, по отношение на което е изпълнено поне едно от следните обстоятелства: в случай на дружество с ограничена отговорност (различно от МСП, което съществува по-малко от три години или, за целите на допустимостта за помощите за рисково финансиране, МСП, което изпълнява условието в член 21, параграф 3, буква б) и отговаря на условията за инвестиции за рисково финансиране въз основа на извършен от избрания финансов посредник финансов и правен анализ), когато неговият записан акционерен капитал е намалял с повече от половината поради натрупани загуби. Такъв е случаят, когато приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надвишава половината от записания акционерен капитал. За целите на настоящата разпоредба под понятието „дружество с ограничена отговорност“ се разбира по-специално видовете дружества, упоменати в приложение I към Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, а „акционерен капитал“ включва, ако е уместно, всякакви премии от емисии. Според приложение I към Директива 2013/34/ЕС за Република България това са акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции. Тази дефиниция е възпроизведена и в УК.

Следователно, за целите на настоящето производство едно дружество с ограничена отговорност ще се определи като „предприятие в затруднено положение“, когато след приспадане на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) се получи отрицателен резултат, надвишаващ половината от записания акционерен капитал. Между страните няма спор, че според данните в счетоводния баланс за финансовата 2022 г. на „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД се получава отрицателен резултат в размер на -59 хиляди лв., който надвишава половината от записания акционерен капитал на дружеството.

Преценката за допустимост на ПИИ следва да се извърши съобразно разпоредбите на относимото еврепейско и национално законодателство, както и съобразно критериите, въведени в УК по конкретната процедура. По своя характер те съставляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и имат задължителен характер.

В случая следва да се отбележи, че в раздел 11 „Допустими кандидати“, т.11. 1. 4 от „Критерии за допустимост на кандидатите“ е подчертано като важно, че в раздел 21. "Списък на документи, които се подават на етап кандидатстване" от Условията за кандидатстване са посочени документите, които трябва да бъдат представени, за да се удостовери допустимостта на кандидата; условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно.

В т. 3 от раздел 21. 1. „Списък с общи документи“ е предвидено, че участникът в процедурата при кандидатстване подава декларация (Приложение № 1). Според утвърдения образец на тази декларация, кандидатът декларира, че:

1. Дава съгласието си НСИ да предостави на Министерството на земеделието и храните и ДФЗ следните данни от Годишния отчет за дейността за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо) на управляваното/представляваното предприятие с цел извършване на документална проверка на декларираните обстоятелства в подаденото предложение за изпълнение на инвестиция по процедура за подбор по НПВУ, инвестиция C6. I1 "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство"; Отчет за приходите и разходите (за нефинансови предприятия, съставящи баланс) за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо); Отчет за приходите и разходите (за нефинансови предприятия, несъставящи баланс (ЕТ)) за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо); Декларация за предприятия с приходи и разходи под 500 лева и за предприятия без дейност за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо); Консолидиран годишен отчет за дейността на нефинансовите предприятия, съставящи баланс за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (ако е приложимо); Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд или Справка 2 "Заети лица", част от Отчета за приходите и разходите за предприятия, несъставящи баланс (ЕТ) за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.; Счетоводен баланс за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.;

2. Дава съгласието си НСИ да предостави на ДФЗ данни от годишните отчети за дейността на представляваното предприятие във връзка с дейностите по извършване на оценка на предложенията, договаряне и мониторинг на сключените договори, както и за целите на измерване и отчитане на резултатите от изпълнението и контрола по изпълнението на инвестиция "Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство" за периода до приключването й;

3. Съгласен е предоставените от НСИ данни да бъдат разпространявани/публикувани в докладите по изпълнение на инвестицията.

Наред с това в т. 7 от раздел 21. 1. „Списък с общи документи“ от УК е предвидено, че кандидатът представя и декларация по чл. 4а, ал. 1 от ЗМСП във формата на образеца (Приложение № 7) за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., като е изрично е подчертано, че се представят декларации за завършените финансови години.

Процесната процедура е с краен срок за подаване на ПИИ до 20.12.2023 г. и към тази дата финансовата 2023 г. не е приключила, поради което правилно административният орган е преценявал счетоводните данни от последната приключила финансова година (2022 г.). В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че оценката за качеството на ПИИ също се извършва съобразно финансовото състояние на кандидата за последните три завършени финансови години 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (критерий 3 от раздел 19 „Критерии и методика за оценка на предложенията за изпълнение на инвестиции“).

Съобразявайки утвърдения списък на необходимите документи, които се подават при кандидатстване по процесната процедура и въведените критерии за административна допустимост и оценка на качеството в УК, съдът намира, че ръководителят на СНД правилно и обосновано е извършил преценката дали предприятието на жалбоподателя е в затруднено положение въз основа на счетоводните данни за пълната приключила финансова година (2022 г.) преди подаването на ПИИ. С подадената пред ДФЗ декларация той е декларирал, че не е предприятие в затруднено положение и е запознат, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства с това условие към датата на подаване на ПИИ се извършва на база предоставени по служебен път от НСИ счетоводни документи на кандидата за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., за което е дал своето съгласие.

Приложимата разпоредба на чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията е била предмет на тълкуване в редица Решения на СЕС. В мотивите към Решение на СЕС (пети състав) от 27 януари 2022 година по дело C-347/20 е посочено, че в европейското законодателство няма норма, която да указва с какви доказателства следва да се установява финансовото положение на кандидатите и националните органи разполагат с процесуална автономия и свобода на действие в това отношение при установяване на правилата за провеждане на конкретната процедура (т. 59). Когато разглежданата процедура се отнася до предоставянето на средства за финансиране от бюджета на Съюза и поради това тя представлява мярка за прилагане на правото на Съюза, тя трябва да бъде съобразена и с общите принципи на правото на Съюза, сред които по-специално са принципите на равно третиране, на прозрачност и на пропорционалност, които са от ключово значение, когато става въпрос за процедура, при която се конкурират икономически оператори. Спазването на принципите на равно третиране и на прозрачност предполага едни и същи изисквания за доказване да се прилагат спрямо всички кандидати по една и съща програма и тези изисквания да бъдат оповестени публично ( т. 61 и т. 62). В заключение е прието, че за да определи дали даден кандидат не е „в затруднено положение" по смисъла на член 2, точка 18 от Регламент № 651/2014, компетентният управляващ орган трябва да вземе предвид само доказателствата, които отговарят на изискванията, определени в рамките на процедурата за подбор на проектите, стига тези изисквания да са съобразени с принципите на равностойност и ефективност, както и с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципите на равно третиране, на прозрачност и на пропорционалност (т. 69). В това решение (т. 67 и т. 68) е посочено, че по принцип правото на Съюза допуска национална правна уредба да изисква от управляващия орган да прецени финансовото състояние на дадено предприятие само с оглед на информацията, съдържаща се в последния публикуван окончателен годишен отчет на дружеството кандидат, имайки предвид изискванията във връзка с изготвянето на годишните отчети, които допринасят за надеждността на съдържащата се в тях информация. Там е предвидена и евентуално възможността тази преценка да се извършва и въз основа на междинен оперативен отчет, одобрен от заклет одитор, имайки предвид гаранциите, които дава това одобрение за съдържащата се в тях информация, но ако тези доказателства са били предварително обявени като допустими в конкретната процедура за подбор.

В УК по процесната процедура е посочено, че преценката за финансовото състояние на кандидата ще се извършва въз основа на ГФО и не е предвидена възможност тези обстоятелства да се установяват с междинни счетоводни отчети. С оглед на това съдът намира, че в случая е недопустимо преценката дали предприятието на жалбоподателя е в затруднено положение да се извършва въз основа на данните в междинния счетоводен отчет, изготвен към 30.09.2023 г.. Противното би довело до нарушаване на принципите на равно третиране и на прозрачност.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Подадената жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно заявено в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП (преди изм. ДВ бр. 53/2025 г.)

Мотивиран така Разградският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКОФАРМ 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, против Решение № 03-РД/ 2299 от 22.05.2024 г.на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ОСЪЖДА ЕКОФАРМ 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневене срок от съобщението му до страните.