№ 529
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100607494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
Образувано е с подадена възззивна частна жалба на подсъдимия С. М.
Н., чрез упълномощения му защитник –адв. Б. М. от САК срещу Присъда от
06.11.2023 г., постановена по н. ч. х. д. № 14523/2020 г. по описа на СРС, НО,
23-ти състав, с която същият е признат за невиновен и оправдан за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл.
189 от НПК тъжителят И. Х. Д. е осъден да заплати на подсъдимия Н. сумата
от 800 лева –разноски по производството за платено адвокатско
възнаграждение.
С депозираната жалбата подсъдимият Н. заявява желание за ревизия на
атакувания съдебен акт, като се иска отмяната му касателно частта за
присъдените му разноски в размер на 800 лева. Посочва се, в началото на
съдебното производство през защитата му е била поета от упълномощения от
него адв. И.И., след което поради смъртта на същият, упълномощил като
защитник адв. Б. М. от САК, за което по делото е представил Договор за
правна помощ и пълномощно. Сочи, че в проведеното на 06.11.2023 г. открито
съдебно заседание упълномощеният му защитник е представил документ,
удостоверяващ заплатената от Н. сума от 1750 лева, представляваща хонорар
за осъществено от адв. Б. М. процесуално представителство на основание
чл.14, ал. 1 от Наредба №1 от 9 юли 2024 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като първоинстанционният съд е отказал да
присъди поисканото възнаграждение за един адвокат. С оглед на изложеното
1
се прави искане въззивният съд да измени обжалваната присъда и да присъди
направените от въззивния жалбоподател Н. разноски за упълномощаване на
адвокат, именно платеното по договор за правна помощ и допълнителното
възнаграждение по чл.14, ал.1 от Наредба №1 от 9 юли 2024 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В проведеното закрито заседание на 29.11.2024 г., въззивният съд, след
като се запозна с въззивната частна жалба, както и с приложените материали
по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и вещи лица пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
На 10.02.2025 г. е постъпило становище от повереника на частния
тъжител И. Д. - адв. И. Г. от САК, в което се излагат твърдения, че актът на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, поради което същият
следва да бъде потвърден, а жалбата на подсъдимия С. Н. да бъде оставена без
уважение.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитника на
подсъдимия С. Н. - адв. Б. М. моли съда да уважи подадената жалба, като
излага твърдения, че именно в последното съдебно заседание е моментът, в
който трябва да се предостави договора за правна защита между страните.
Претендира разноски.
Повереника на частния тъжител – адв. И. Г. излага становище, че
правилно първоинстанционния съд е определил извършените разноски по
делото и поради това, актът на последния е правилен и законосъобразен.
Софийски градски съд, след като се запозна с частната жалба,
обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По
делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд.
Подсъдимият С. М. Н. е роден на ********* г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно-специално
образование, безработен, с поС.ен адрес : гp. София, жк. „*********, c EГH
**********.
Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба от И. Д. против С. М. Н.,
за това, че последният му казал нещо унизително за честта и достойнството му
в присъствието на частния тъжител, като го напсувал и нарекъл „боклук“ –
престъпление по чл. 146, ал.1 НК.
2
В хода на проведеното съдебно производство пред първоинстанционния
съд се установило следната фактическа обстановка:
На 20.07.2020 г. тъжителят И. Д. и свидетелят Л.Б. се движели с
автомобил, управляван от тъжителя и около 10 ч. сутринта, се намирали на
кръстовището на бул. „България“ и бул. „И. Е. Гешов“ в гр. София. По същото
време на кръстовището изчаквал зелен светофар и подсъдимият С. Н., който
управлявал мотор. След сигнала на светофара за разрешаване на
преминаването и тъжителят, и подсъдимият предприели маневра за завИ.е
наляво към бул. „България“, по повод на която помежду им възникнал
конфликт относно предимството на участниците в движението по време на
маневрата. Конфликтът продължил, докато превозните средства на тъжителя
и подсъдимия се движели по бул. „България“, а също и след това - по бул.
„Христо Смирненски“, където около 10,30 ч. между тях настъпило ПТП.
Тъжителят подал сигнал за това на телeфон 112, като заявил, че сигнализира
за агресия на пътя, съобщил за настъпило ПТП с моторист, който засичал
автомобила му при движение и след произшествието го нападал и заплашвал
със саморазправа. По сигнала на място била извършена проверка от органите
на ОПП СДВР, при която за настъпилото ПТП била приета вина на тъжителя и
въз основа на това спрямо него на 12.08.2020 г. от ръководител при ОПП СДВР
било издадено наказателно постановление (НП) за причиняване на ПТП
поради неспазване на необходимата дистанция, което НП не било обжалвано.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно
идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от
събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в
тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 3 и
ал. 5 НПК. Приетата за доказана фактическа обстановка е изведена от
първостепенния съд на базата на събрания доказателствен материал,
преценяван както по отделно, така и в неговата съвкупност, като в хода на
описанието на обстоятелствата, в които са взели участие свидетелите по
делото, са изложени съображения по отношение на достоверността и
относимостта на техните показания, както и тяхна оценка при съпоставянето
им с останалия доказателствен материал. В процесуален аспект настоящият
състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на
основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с
поведението на подсъдимия по отношение на всички факти, обуславящи
деянието, за което е била заведена тъжбата.
В резултат СРС приключил делото с оправдателна Присъда, която в
частта за разноските е предмет на проверка от настоящата въззивна
инстанция.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства,
както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия
и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани
фактически изводи. Последните се споделят от настоящия въззивен състав.
3
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в
този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО
на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря
доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в частната жалба на подсъдимия С. Н..
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав, след като се запозна с подадената въззивна частна
жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 314 НПК, установи, че
същата е депозирана в законоустановения петнадесет дневен срок от
постановяване на присъдата на СРС, от надлежно легитимирана да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима. Разгледан
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за
виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият
възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен
начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и
неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК не позволява
присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен
материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че
подсъдимия С. Н. е осъществил деянието.
Въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни
изводи относно недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение за
извършено от подсъдимия С. Н. престъпление по чл. 146, ал.1 НК, поради
което и постановената от него присъда е правилна и законосъобразна в тази й
част.
Не така стои въпросът обаче, от гледна точка на частта на присъдата,
свързан с разноските по делото. Правилно първоинстанционният съд е
установил, че разноските по делото, свързани с процесуално
представителство, с оглед изхода на делото следва да бъдат заплатени от
частния тъжител И. Д. на подсъдимия С. Н.. При извършена въззивна
проверка обаче, размерът се оказва неправилен и същият следа да бъде
ревизиран. Това е отстранимо процесуално нарушение, което не е от
категорията на абсолютните такива и въззивната инстанция само може да го
отстрани, без да се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Действително въззивната инстанция по начало действа като
контролнорешаваща такава и е значително ограничена във възможностите си
4
да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като
разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и
да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл. 335, ал.
2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални
нарушения.
При извършен самостоятелен прочит на материалите по делото,
въззивният съд установи, че действително в началото на съдебното
производство по делото пред районния съд, процесуалното представителство
и защита на подсъдимия по първоинстанционното дело и въззивен
жалбоподател по настоящето дело С. Н. се е осъществявала от адв. И.И.,
съгласно приложения по делото пред районния съд на лист 27 Договор за
правна защита и съдействие и упълномощаване за процесуално
представителство от 19.04.2021 г., с посочен предмет на договора,
представителство по НЧХД №14523/2020 г. на СРС и уговорено
възнаграждение 800 лева, с начин на плащане: в брой.
В протокол от открито съдебно заседание от 15.11.2021 г., е
обективирана причината за упълномощаването на нов договорен защитник,
която напълно кореспондира с посочената от въззивния жалбоподател, а
именно смъртта на адв. Илиев, като на лист 43 от делото пред първата
инстанция е приложен Договор за правна помощ, както и Пълномощно,
сключени между подсъдимия С. М. Н. и адв. Б. М. М., с дата от 18.01.2022 г.
Съгласно чл. 3 от Договора е видно, че договореното възнаграждение между
страните е в размер на 2830 лв, платими в брой, а съгласно последното
изречение на Пълномощното, което гласи „Да ме представлява пред
Софийски районен съд по НОХД № 14523/2021 г. на 23 с-в“. Независимо от
констатираното разминаване между характера на наказателното дело, а
именно между действителния НЧХД и описаното в пълномощно (лист 43
гръб) НОХД, както и в годината на делото, което настоящия състав счита, че
се дължи на техническа грешка в изписването, от съдържанието на
обсъжданите документи несъмнено става ясно, че адв. Б. М. е бил
упълномощен да представлява подсъдимия С. Н. за конкретното дело.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е, че именно въз основа на
този договор и пълномощно първият съд е приел, че адв. М. е надлежно
упълномощен по н. ч. х. д. №14523/2020 г. на СРС.
На следващо място въззивният съд констатира, че приложеният Договор
за правна защита и съдействие № 821803 от 05.10.2023 г. на лист 179 от делото
пред първа инстанция отговаря на изискванията на закона и същият служи за
разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради
което намира, че присъдата на първоинстанционния съд, следва да бъде
изменена в тази част. Въззивният съд не може да изрази съгласие с
първостепенния съд, относно факта, че от представения Договор за правна
защита и съдействие № 821803 от 05.10.2023 г. пред първата инстанция не
може да се установи по кое дело са заплатени разноските. Въпросния договор
за правна защита и съдействие е представен в открито съдебно заседание на
06.11.2023 г., като в заключителната пледоария на упълномощения по делото
5
адв. М. е обоснована причината за представянето му, а именно, че е заплатено
допълнителното възнаграждение по първоинстанционното дело и то на
основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото е продължило с
повече от две съдебни заседания. От съдържанието на Договор за правна
защита и съдействие № 821803 от 05.10.2023 г. е видно, че в графа „предмет“е
посочено същото основание за сключването му, изтъкнато от упълномощения
защитник в пледоарията по делото, а именно „допълнително възнаграждение
чл. 14, ал. 2 от Наредба 1 на ВАС“, поради което за настоящия състав въпреки
липсата на конкретен номер на дело в представения договор, безспорно се
установява, че плащането се отнася за н. ч. х. д. №14523/2020 г. на СРС,
присъдата на по което, в частта за разноските е предмет на ревизия по
настоящето въззивно производство.
Настоящата инстанция намира, че изложените възражения от страна на
повереника на частния тъжител, че липсват доказателства за заплащане на
суми по представения договор, поради което не следва в тежест на частния
тъжител да се възлагат разноските за адвокатско възнаграждение за
неоснователни и същите следва да бъдат оставени без уважение. Освен това
въззивната инстанция приема, че наведените възражения от страна на
повереника на частния тъжител, че не може за всяко отложено заседание,
неговия доверител да търпи негативи и да заплаща за това, без да е станал
повод за отлагане на делото, са неправилни и същите следва да бъдат оставени
без уважения.
След като подсъдимият С. Н. е признат за невиновен, то в тежест на
частния тъжител е да заплати направените от подсъдимия разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да бъдат присъдени в
тежест на частния тъжител И. Д..
Същевременно настоящата въззивна инстанция констатира, че
представените от поверениците на подсъдимия в първоинстанционното
производство пред районния съд договори за правна защита и съдействие, а
именно представения от адв. И.И. Договор за правна защита и съдействие и
упълномощаване за процесуално представителство от 19.04.2021 г. за сумата
от 800 лева и представения от адв. Б. М. Договор за правна помощ и
Пълномощно от 18.01.2022 г. за сумата от 2830 лева, не отговарят на
утвърдените прономеровани и прошнуровани образци с индигирани копия,
утвърдени от Висшия адвокатски съвет и не могат да се приемат за валидни
платежни документи. В тях е вписано договорено възнаграждение, цифрово и
словесно, изплатено в брой, без обаче да е отразено кога и как е внесена
договорената сума, като към договорите няма приложен друг документ, който
да удостоверява извършеното плащане. "В тези случаи, когато плащането не е
с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е
отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован
кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри,
а е вписано на лист, който няма индигирани копия и не съдържа реквизитите
на първичен счетоводен документ, съгласно чл.6, ал. 1 от ЗСч за плащане в
брой, последният документ представлява разписка за договореното между
6
адвокат и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна
помощ и съдействие и има своето значение само за тях като страни по този
договор. Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в
процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката
им за законосъобразно и действително осъществено плащане. " – Решение №
175 от 26.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 783/2016 г., III н. о., НК. Това становище
е застъпено и в редица други решение на висшата инстанция: (Решение № 220
от 10.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 764/2016 г., I н. о., Решение № 249 от
6.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 982/2016 г., III н. о.).
В случая настоящият състав счита, че е недоказано присъдените в
тежест на подсъдимия разноски да са "действително направени", като
единствено представения и приложен на лист 179 от делото пред районния
съд Договор за правна защита и съдействие № 821803 от 05.10.2023 г.,
въпреки констатираните непълноти отговаря на посочените по-горе
изисквания и така подписаният договор за правна помощ служи за разписка за
получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Това налага присъдата да бъде изменена в частта за разноските, с която
тъжителят И. Х. Д. с ЕГН:********** е осъден да заплати на С. М. Н.
направени разноски в производството за платено адвокатски възнаграждение в
размер от 800 лева, като вместо това частния тъжител да бъде осъден да
заплати сумата от 1750 лева.
Пред настоящата инстанция адв. Б. М. заявява претенция за възлагане в
тежест на частния тъжител и на направените от неговите подзащитен разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. Резонно е на основание
чл.190, ал.1 от НПК, направените от подсъдимия разноски да се възложат в
тежест на частния тъжител по първоинстанционното производство, но
настоящият съдебен състав застъпва позицията, че подобно произнасяне е в
правомощията на състава на районния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК,
тъй като при произнасяне от страна на въззивната инстанция по направени
дори пред нея разноски, би преклудирала възможност на заинтересованите
страни да инициират въззивен контрол на решението в тази му част, предвид
необжалваемостта на настоящото решение.
Извън аргументите посочени от въззивния жалбоподател, касателно
размера на адвокатското възнаграждение, настоящият състав, в изпълнение на
служебното начало в наказателния процес констатира, че районният съд
неправилно е посочил основанието въз основа, на което се възлагат
направените разноски в тежест на частния тъжител, като и в тази си част
присъдата следва да се измени, като се посочи правилното правно основание
за възлагане на разноските, което не е по чл. 189 от НПК, а по чл.190, ал.1 от
НПК.
С оглед на изложеното и след извършената, на основание чл. 314, ал. 1
НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение, в частта относно разноските, касателно размера им и основанието
7
за възлагането им.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 НПК, Софийски
градски съд, СГС, НО, VII-ми въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 06.11.2023 г., постановена по н. ч. х. д. №
14523/2020 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, в частта за разноските
възложени на частния тъжител И. Х. Д., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител И. Х. Д.,
ЕГН ********** да заплати в полза на подсъдимия сумата от 1750 лева –
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение за
участието на защитник по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител И. Х. Д.,
ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на СРС сумата от
250 лева – разноски за участие на вещо лице по делото, както и сумата от 5
лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 06.11.2023 г., постановена по н. ч. х. д. №
14523/2020 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, в останалата й част като
правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8