№ 124
гр. Средец, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20252170100377 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявени от
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, против
М. Д. Л., с ЕГН:**********, с посочен в исковата молба адрес: гр.
Димитровград, ул. ******, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
дължимостта на паричните вземания, за които е издадена заповед № 132 от
08.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
издадена по ч.гр.д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.
Претендират се по отношение на ответника следните вземания: сумата в
размер на 200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 581064 от 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 07.12.2024 г. – до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в исковото и заповедното
производство разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
1
„България“ № 81В, редовно призован,не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба от юрк.Д. П., редовно упълномощена, с която поддържа
исковата молба и моли същата да бъде уважена. Прави се искане при наличие
на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение. (такова не направено и с предявяването на исковата
молба)
Ответникът М. Д. Л., редовно призован не се явява, не се представлява,
не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява следното:
На 20.11.2019 година Длъжникът М. Д. Л., **********, е сключил
Договор за потребителски кредит № 581064 със „Стик – Кредит“ АД, по
силата на който е получил сумата от 200, срещу което се съгласил да върне 1
вноска в размер на 200 лева в срок до 30.11.2019 когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 43.08 %.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма,
покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за
получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени
съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
потребителя при подписването на договора за кредит. Процесният договор е
сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
2
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивуализирано в
Приложениe № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба,
със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.
Поради неизпълнението от страна на ответника, ищецът е инициирал
образуването на ч. гр. д. № 162/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
ищецът е бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок
предявяваме и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на
28.07.2025 г. В разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че,
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Съдът намира, че, с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане
№254 от 28.07.2025 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен
отговор /чл. 131 от ГПК/, които са получени от ответника лично. Призовка за
страна за открито съдебно заседание /чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение №
327 от 04.09.2025 г. по чл. 140 от ГПК, връчено на 13.09.2025 г. лично на
ответника.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие –
призовката, ведно с В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са
направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането
3
на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство,
с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищецът са признати разноски в размер
на 5,36 лева. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или
общо 55,36 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото
производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се
държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
за настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на
материалния интерес по делото, както и предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100
лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не
се приравнява на адвокатското такова. Така ответника, следва да заплати
разноски за настоящото производство в общ размер на 125 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното
производство по ч. гр. д. № 162/2025 г. на Районен съд – гр. Средец в общ
размер на 180,36 лева.
Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Л., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. Димитровград, ул. ******, ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, СУМАТА в размер на 200 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 581064 от
20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 07.12.2024 г. – до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена Заповед № 132 за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК от 08.05.2025 г. ч. гр. дело № 162 по описа за 2025
г. на Районен съд – гр. Средец.
ОСЪЖДА М. Д. Л., с ЕГН:********** , с адрес: гр. Димитровград, ул.
******, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
„България“ № 81В, сторените разноски в общ размер на 180,36 лева, от които
– 55,36 лева за заповедното производство и 125 лева за исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Да се отдели ч. гр. д. № 162/2025 г. по описа на PC – Средец от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5