Решение по дело №104/2021 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        15.07.2021г., град Д.

 

ГО, IV-ти

Районен съд – Д.                                                                                                        състав

	29.06.		2021

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		104		2021

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявена искова молба от Н.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Г.С.Х. от САК срещу А.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че от месец април на 2008г. владее и ползваa имот /апартамент/ с идентификатор 68789.608.191.1.38, находящ се в гр. Д., ул. „***” № 72, вх. В, ет. 5, ап. 35, като се нанесъл тъй като собственичката на имота Василка Стойчева Танева живеела в София при дъщеря си. Твърди, че ползвал имота и се грижел за него, включително и след смъртта и през 2013г. останал да живее в процесния имот, който нейните наследници не са потърсили до ден днешен. От както се нанесъл през 2008г. сменил ключалка на имота, грижи се за обзавеждането, правил ремонти по хидроизолация, ел. инсталация и ВиК, ползва необезпокоявано имота без прекъсване включително до настоящият момент никой не е оспорвал правата върху  него и не е заявявал собствени права и претенции. С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза 10 – годишна придобивна давност.

          В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за неоснователност на твърденията в исковата молба, че никой от наследниците на собственика на имота не е искал да взлезе в същия, напротив – твърди се, че ответникът С. е правила опити да влезе няколко пъти през годините, но ищецът не й предоставял достъп до него. Признава твърдението на ищеца, че владее имота от 2008г. насам.

           Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

           Между страните не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.В.Г.и Т.П.Т.се установява, че ищецът владее, ползва, стопанисва процесния имот непрекъснато  повече от 10 години към момента на приключване на устните състезания в настоящия процес. В депозирана молба от ответницата на 25.06.2021 година, чрез адв. Й.Л., тя признава фактите, изложени в исковата молба, както и обстоятелството, че ищецът е владял имота повече от десет години, поради което моли да не се събират доказателства за установяване на тези обстоятелства, с оглед извършеното признание на иска.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

           Съдът в доклада си по чл. 146 ГПК съобразно чл. 154 ГПК е указал на страните предвид признанието на факта от ответника на владение от страна на ищеца на процесния имот от 2008г. до момента на депозиране на отговора на исковата молба, че ответникът следва да докаже възраженията си.

           Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че иска е основателни, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи.

             Предвид процесуалното поведение на ответника и признанието на иска от негова страна, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.          

             По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Н.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 68789.608.191.1.38 по КККР на гр. Д., одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г., последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – 10.08.2018г.,  находящ се в гр. Д., ул. „***” № 72, вх. В, ет. 5, ап. 35, на основание изтекла придобивна давност съобразно чл. 79 ЗС.

            

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му, ведно с препис от него на страните пред Окръжен съд Кюстендил.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: