Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 11.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: рени коджабашева
ЧЛенове: станимира
иванова
мл. съдия светослав спасенов
като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов
ч. гр. д. № 10364 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 44042/24.06.2019 г., подадена от длъжника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
З.“ АД, ЕИК *******срещу разпореждане от 07.06.2019 г., с което ЧСИ М.П., с
рег. № 851 в КЧСИ е отказал да измени постановлението си за разноски,
обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 27333/31.05.2019 г. по
изпълнително дело № 20198510400899 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, в
частта относно адвокатското възнаграждение, както и в частта относно размера на
пропорционалната такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят, моли да бъде отменено постоновлението, с
което ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ е отказал да измени постановлението си за
разноски в частта относно приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение, платено от взискателя за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело, както и в частта относно размера на
пропорционалната такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително
производство, както и че по изпълнителното дело липсват данни процесуалния
представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него,
освен подаване на молба за образуване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
да бъде намален адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лева, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което представя
списък по чл. 80 ГПК.
Взискателят по изпълнителното дело – В.С.Х.не е представила писмени възражения
срещу подадената жалба в срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. В
мотивите на ЧСИ е посочено, че изпълнителното производство е образувано по
молба на взискател с валиден изпълнителен титул, както и че длъжникът в това
производство е бил надлежно уведомен за всяко изпълнително действие, предприето
от съдебния изпълнител. Счита, че заплатеното от взискателя и прието в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото и в никакъв случай не е
прекомерно, тъй като по делото са извършени изпълнителни действия, поискани от
пълномощника на взискателя. Поддържа се, че предвид размера на вземането по
изпълнителното дело, приетите разноски за адвокатско възнаграждение са в
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20198510400899 по описа на ЧСИ М.П., с рег.
№ 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят има
качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително
събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания, т.е. същият е
активно легитимиран да подаде жалба срещу действия на съдебния изпълнител
изразяващи се в отказ на последния да измени постановление за разноски,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 27333/31.05.2019 г.
Видно
от материалите по делото, с възражение с вх. № 40509/07.06.2019 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 851, жалбоподателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде
намалено приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, като с разпореждане
от 07.06.2019 г. ЧСИ е отказал да го намали и съобщението за това е получено от
жалбоподателя на 17.06.2019 г. Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ с рег. №
860 в КЧСИ, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за отказа на съдебния изпълнител да измени
постановлението си за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№ 27333/31.05.2019 г. в частта му относно приетия по делото адвокатски хонорар,
платен от взискателя за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, както и в частта относно размера на пропорционалната
такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени
изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл.
435, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по
изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени
с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които, „постановление за разноски”, следва
да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските,
които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид
изложеното съдът приема, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване от длъжника на основание чл.
435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че процесуалният представител на взискателя не
е извършвал, каквито и да е действия по изпълнителното дело, освен подаването
на молба за неговото образуване, поради което жалбоподателят счита, че му се
дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното
производство, но не и за осъществени правна защита и съдействие в същото.
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20198510400899 по описа на
ЧСИ М.П., с молба от 31.05.2019 г. пълномощникът на взискателя адвокат Я.Д.е
поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в
приложения към молбата изпълнителен лист.
Видно
от молбата от 31.05.2019 г.,
пълномощникът на взискателя адв. Д.е възложил на съдебния изпълнител правомощия
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, включително да определя способа за изпълнение, като
същевременно е направил и искане за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника.
Установява
се, че по изпълнителното дело са налице доказателства за заплащане на
претендираното и прието в производството адвокатско възнаграждение. Видно от
приложеното по изпълнително дело пълномощно, взискателят надлежно е упълномощил
адвокат Я.Д.– САК да го представлява и защитава интересите му във връзка с
процесното изпълнително производство. По делото е представен и договор за
правна помощ и съдействие, сключен между взискателя в изпълнителното
производство В.С.Х.и адвокат Я.Д.с предмет оказване на правна защита и
съдействие по изпълнително дело за събиране на присъдените суми по гр. д. № 4241/2015
г. по описа на СГС, ГО, I-22 състав, като от така представения договор за
правна помощ и съдействие се установява, че договореното между страните по него
адвокатско възнаграждение е в размер на 540,00 лева, както и че същото е
заплатено от клиента изцяло в брой към момента на сключване на договора. В този
смисъл следва да бъдат взети предвид разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
На
основание чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката
правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ, т.е. страните по договора за правна защита и
съдействие свободно определят размера на дължимото възнаграждение, като са
ограничени единствено от минималните размери, предвидени в наредбата и не могат
да договарят възнаграждение по-ниско от посоченото в нея.
При направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и
правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като минимални
такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от
Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящия, това са размерите, определени в чл. 10 от Наредбата. В
посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата) и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лева в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2, т. 2-7 /чл. 10, т. 2 от Наредбата.
По делото се установи, че упълномощеният от взискателя
представител е осъществил действия по подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство, с която е възложил на съдебния изпълнител
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, включително да определя способа за
изпълнение, като същевременно е направил и общо искане за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника.
С оглед горните
съображения като взе предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, предприетите
обезпечителни и изпълнителни действия по него, както и обстоятелството, че
процесуалния представител на взискателя е осъществил процесуално поведение,
изразяващо се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнително
производство, настоящият съдебен състав намира, че приетото адвокатско
възнаграждение за взискателя в изпълнителното производство следва да се намали до размера от 200,00 лева, която и
сума длъжникът дължи на взискателя..
По
отношение на възраженията в жалбата, касаещи определянето на размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът намира следното:
Съгласно
т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лева – 820 лева + 6 на сто за
горницата над 10 000 лева.
Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
„парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва
да се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното
разбиране би било довело до съществено накърняване на правата на длъжника в
изпълнителното производство и до допълнителното натоварване на делото с такси и
разноски. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират.
При
така формирания извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата от 12 452,00 лв.,
представляваща сбор от сумите, за които е издаден изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано производството по изпълнително дело 20198510400899
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд.
Дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е
в размер на 979,29 лева без ДДС или 1175,15 лева с ДДС.
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
постановление за такси, дължими по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно в
частта за сумата над 979,29 лева без ДДС, респ. 1175,15 лева с ДДС до определения
от ЧСИ размер от 1204,38 лева с ДДС, поради което следва да бъде отменено в
посочената част.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят
е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, счита, че при този изход на производството, жалбоподателят има
право на разноски.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на
разноските, направени в настоящото съдебно производство, такива се следват на
жалбоподателя, като В.С.Х.следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******сумата от 385
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК *******– длъжник по изпълнението, постановлението за разноски, обективирано
в покана за доброволно изпълнение изх. № 27333/31.05.2019 г., издадена по
изпълнително дело № 20198510400899 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с
район на действие – СГС, в частта относно възложените на длъжника разноски по
изпълнението за дължимо на взискателя юрисконсултско възнаграждение, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за дължимо на взискателя В.С.Х.ЕГН ********** с адрес: *** от
длъжника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** по изпълнително дело № 20198510400899 по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие – СГС, адвокатско
възнаграждение от 540 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******–
длъжник по изпълнението, постановлението за разноски, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 27333/31.05.2019 г., издадена по изпълнително дело
№ 20198510400899 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие
– СГС, в частта, с
която е определена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ над сумата от 1175,15
лева до пълния начислен от ЧСИ размер от 1204,38 лева.
ОСЪЖДА В.С.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 385,00 лева, представляваща направени
в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Станимира Иванова по гр.д.№
10364 по описа за 2019г. на СГС, ІV-Б състав
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството на състава в частта за дължимата такса по т. 26 от Тарифата.
Начислените от ЧСИ пропорционални такси по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се
определят на база сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя в
хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по
изпълнителното дело. Тоест следва да се съобразят и разноски за възнаграждение
за адвокат и други разноски, ако такива са направени за нещо различно от такси
по изпълнителното дело. Тези разноски се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Това постановление
е несъдебно изпълнително основание, тоест за тези разноски не е нужно да
има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да пристъпи към събирането им.
Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се
реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на
ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за
тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила.
То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист,
но правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това
по Постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по
ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. При така
възприето се налага извода, че за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които
биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно
проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен
лист, не е парично. В последната
хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат,
направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е изпълнителния
титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично
вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите,
предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и
съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично вземане.
Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори
вземането на взискателя за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е
удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В този смисъл
т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г.
на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя
при уредбата на т. 26 от Тарифата, с която изрично са изключени при определяне
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата определени разноски на взискателя
по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за
адвокат.
Съдия …………………..
(Станимира Иванова)