№ 1375
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501295 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 63 от 27.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 431/2024 год. по описа на
Окръжен съд Монтана, ЗД „Евроинс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да заплати на К. С. К. сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение на причинени
неимуществени вреди и сумата от 210 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 15.10.2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.03.2024 год. до окончателното изплащане, като искът за
неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 001 лева. С решението
са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца К. С. К., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до размер от 25 000
лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно занижен с оглед получените увреди и не е в състояние да компенсира
търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен до сумата
от 25 000 лева, като претендира и разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ответника ЗД „Евроинс” АД в осъдителната част, като излагат
доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно
завишен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени
1
решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за неимуществените вреди да
бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна, като молят да бъде
отхвърлена.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата К. С. К. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
15.10.2023 год. и причинено виновно от водача А. А. Б., който е управлявал лек автомобил
„Сеат” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Б.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищцата
вследствие на произшествието е получила счупване на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в
ляво на гръдния кош, като няма данни за травмиране на коремни органи, нито за колабиране
и/или травмиране на бял дроб. Не са налице данни и за нарушение на дишането и
последващи от това промени в кръвните и дихателни показатели. Установява се, че
получените травматични увреждания са причинили на ищцата трайно затруднение на
движението на снагата със срок на оздравяване не по-малък от месец и половина до два, при
липса на усложнения. При извършения личен преглед на пострадалата е установено, че към
настоящия момент липсват белези и данни за остатъчни увреждания. Ищцата се придвижва
свободно, като няма засягане на походката, стоежа на снагата и процесите на завъртане,
извиване и навеждане. Също така няма нужда от чужда помощ при обличане и събличане.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел А. Б., който живее на съпружески
2
начала с ищцата и чийто показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че
след изписването от болницата се чувствала зле и приемала обезболяващи, като това
продължило около 6-7 месеца. Дори и към настоящия момент при по-тежка работа усеща
болка и ползва обезболяващи. Свидетелят заявява, че ищцата не е могла става около 7-8
месеца, като през повечето време била на легло. Нейните снахи се грижели за нея, като я
хранели и я придружавали до тоалетна. Нуждата от придружител продължила близо 7-8
месеца. Свидетелят посочва, че към днешна дата пострадалата няма никакви оплаквания.
Съдът не кредитира дадените показания относно невъзможността на ищцата да става от
легло за период около 7-8 месеца, както и в частта в която се заявява, че имала нужда от
чужда помощ за същия период, изразяваща се в хранене и придружаване до тоалетна, тъй
като в тази си част показанията не кореспондират с приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – октомври 2023 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване и не на последно място
съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 20 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. Безспорно е по делото, че ответника
е заплатил застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
15 000 лева. При това положение исковата претенция за неимуществените вреди е
основателна за сумата от 5 000 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, страните нямат право на разноски,
поради което съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 27.02.2025 год., постановено по гр.д.№ 431/2024 год. по
описа на Окръжен съд Монтана.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4