Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 15.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Д.Арнаудов
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 125 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.С.И. ***, с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител Б.Г.– адвокат от ШАК, срещу Решение № 260032 от 15.01.2021г., постановено по АНД № 2255/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000935 от 05.11.2020г. на Началника на отдел „Контрол“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което на Н.С.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушение по чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници. Със същото решение Н.С.И. е осъден да заплати на
Регионална дирекция “Автомобилна администрация“, гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, като решението в тази му част е изменено
по реда на чл.248 от ГПК с определение № 260155/18.03.2021г. на ШРС, с което
искането на Изпълнителна дирекция “Автомобилна администрация“, гр.Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е оставено без уважение.
Като касационни основания в
жалбата са посочени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се
наличие на неяснота при описание на нарушението в АУАН и НП, както и, че в хода
на административнонаказателното производство не са спазени изискванията на
чл.40, ал.1 и ал.3 при съставяне на АУАН, а препис от самия АУАН не е връчен на
нарушителя, като по този начин са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, попречили на нарушителя да реализира
своята защита в пълен обем. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на
санкционната норма по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, както и за недоказаност на
вмененото на Н.И., нарушение. Излагат се и твърдения за маловажност на санционираната
деятелност. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява.
Ответната страна, Изпълнителна
дирекция "Автомобилна администрация", гр.Варна при Изпълнителна
агенция"Автомобилна администрация", редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 23-0000935 от 05.11.2020г. на Началника на отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което на Н.С.И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушение по чл.45, т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. С цитираното НП, издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 276900/29.07.2020г.,
касационният жалбоподател е санкциониран за това, че на 29.07.2020г. в с.Венец,
обл.Шумен, срещу бензиностанция „Лукойл“, в посока към гр.Шумен, управлявал лек
автомобил марка „Ф.“ (кат.М1), с рег.№ ..., негова собственост, маркиран,
обозначен и оборудван като работещо такси, с включен на заето ЕТАПФ, с 6 броя
пътници, превозвани от с.Климент, общ.Каолиново до гр.Шумен, видно от пътна
книжка серия „Н“, № 04222/01.07.2020г. и пътен лист № 99914/29.07.2020г.,
извършвайки таксиметров превоз с Разрешително № 2006/01.01.2020г., валидно до
31.12.2020г., издадено от Община Шумен, което не е валидно за общината, от
която започва превозът – община Каолиново. За описаното нарушение на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на касатора е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева.
Районният
съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни
доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. На
базата на същата съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел
за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява
административно нарушение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, както и, че същото е извършено виновно и от
привлечения към отговорност правен субект. Счел е също, че наказващият орган е определил
размера на наказанието в предвидения в санкционната разпоредба абсолютен такъв.
Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират
помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по
същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното
производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е
осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което на
основание чл.221, ал.2 от АПК последната препраща към мотивите на предходната
инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като
решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно
са преценени от решаващия съд. Не са налице закононарушения при събиране и
преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми.
Отговорността на Н.И. е
ангажирана на плоскостта на предвидения в чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП
административнонаказателен състав, регламентиращ административнонаказателна
отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В случая наказващият орган е приел, че деецът е
нарушил чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници, изменен, в редакцията му преди изм.с ДВ бр.9 от 2021г., в сила от
02.02.2021г., забраняващ на водача да извършва таксиметров превоз на
територията на община, за която няма издадено разрешение, освен в курортни комплекси, разположени на
територията на две и повече общини, от превозвач, който е получил разрешение за
извършване на такава дейност от една от общините, на чиито територии е
разположен комплексът.
Обосновано районният съд е
отхвърлил тезата на касатора, че в момента на проверката не е извършвал
обществен превоз на пътници. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП, обществен превоз
е превозът, който се извършва с МПС срещу заплащане. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че Н.И. е извършвал именно превоз
срещу заплащане, тъй като управляваният от него автомобил е бил обозначен и
оборудван като таксиметров автомобил, при проверката таксиметровият касов
апарат бил включен, а в МПС, което не е било обозначено с табела «не работи»,
се возели 6 пътници. Освен това нарушителят представил попълнен пътен лист,
удостоверяващ факта на превоза, както и маршрута на същия.
На следващо място, по делото няма
спор, че нарушителят е имал право да извършва превоз на пътници с процесния
автомобил, съобразно издаденото от Община Шумен Разрешително 2006/01.01.2020г., валидно до 31.12.2020г.
Същото обаче дава право за извършване на таксиметров превоз на територията на
Община Шумен, а в случая превозът е започнал в с.Климент, общ.Каолиново, т.е. е
започнал на територията на община, която не попада в обхвата на действие на
разрешителното. В същото време чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници забранява извършването на таксиметров превоз на
пътници извън територията на община, за която няма издадено разрешение. С оглед
на това правилен и съответен на събрания доказателствен материал е изводът на
първоинстанционния съд, за съставомерност на санкционираната деятелност по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, както от обективна, така и от субективна страна.
Обосновани са и изводите на
районния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В тази връзка в първоинстанционното решение са изложени подробни
мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК, не следва да ги преповтаря.
Правилен е и изводът на районния
съд за немаловажност на санкционираната деятелност. Със същата се засягат
обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на
превоз на пътници, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването
му и предвидените санкции за нарушаването му, се ползва с висока степен на
защита. Неспазването на изискванията за превоз на пътници би застрашило
нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с
безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. От
друга страна, въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. С оглед на това, в
случая не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260032 от 15.01.2021г., постановено по
ВАНД № 2255/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
15.06.2021г.