№ 314
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно
наказателно дело № 20253100601152 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 59889/03.07.2025 г. на адв. Д., в
качеството му на защитник на С. В. В., ЕГН **********, срещу определение
№ 3209/25.06.2025 г., постановено по НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС,
с което съдът е присъдил в полза на Държавата равностойността на
управляваното от осъдения С. В. МПС – ****** марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, рег. № ******, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК, като е осъдил С. В. да заплати сума в размер на 2229,80 лв. в полза
на Държавата.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Поддържа се, че е налице
противоконституционност на приложимата норма на чл. 343б, ал. 5 НК, както
и че същата противоречи на правото на Европейския съюз.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание
1
представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със споразумение, одобрено в съдебно заседание от 25.06.2025 г. по
НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС, С. В. В. се е признал за виновен за
това, че на 07.04.2025 г., в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство –
****** „Фолксваген Голф", с peг. № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,54 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
311/07.04.2025 г. от Специализирана химическа лаборатория за изследване на
алкохол при МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, поради което и на основание чл.
343б, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.
1 НК, е отложено с изпитателен срок от три години, както и на основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК му е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и три месеца, като на основание чл. 59,
ал. 4 НК е зачетено времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред.
С обжалваното определение, постановено в открито съдебно заседание
на 25.06.2025г., на основание чл. 343б, ал. 5 НК, първоинстанционният съд е
присъдил в полза на Държавата равностойността на управляваното от
осъдения С. В. МПС – ****** марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
******, послужило за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като
е осъдил С. В. да заплати сума в размер на 2229,80 лв. в полза на Държавата.
На л. 11 от ДП № 437/2025 г. по описа на II РУ Варна е приложено
свидетелство за регистрация част I на процесния а., от което е видно, че негов
собственик е Н. В. В., ЕГН **********. На л. 52 от досъдебното производство
е приложена справка от централната база на КАТ, от която е видно, че въз
основа на заявление за промяна на регистрацията от 20.09.2022 г. лицето Н. В.
е вписано като собственик на лекия а., а като дата на придобиване на
2
превозното средство е посочена 12.09.2022 г. Към датата на деянието –
07.04.2025 г., собственик на а.а е бил Н. В..
От приложената по досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза на л. 26 – л. 29 се установява, че стойността на процесния ****** е
в размер на 2229,80 лв.
Съобразявайки изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
В чл. 343б, ал. 5 НК е предвидено, че в случаите по ал. 1 – 4 съдът
отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик – присъжда равностойността му. Тази разпоредба е специална и
доразвива регламентираното в чл. 53 НК, като предвижда, че за
престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, освен отнемане в полза на
Държавата на предмета на престъплението, се присъжда неговата
равностойност, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Тази
последица е вид принудителна мярка по чл. 53 от НК и като такава същата не
представлява наказание по смисъла на НК. Нормата е императивна и е
обусловена от наличието на извършено престъпление по съставите на чл.
343б, ал. 1 – 4 НК.
По оплакването на жалбоподателя за противоконституционност на
разпоредбата.
Пред Конституционния съд на Република България е образувано КД №
15/2024 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на
Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на
чл. 280, ал. 5 и на чл. 343, ал. 5 – в цялост; на чл. 281, ал. 4 в частта „или се
налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева,
ако не е негова собственост“ и на чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е
собственик – да присъди равностойността му“ – всички от Наказателния
кодекс на Република България (обн. ДВ, бр. 26 от 1968 г., посл. изм. ДВ, бр.
49 от 2025 г.; НК; оспорените разпоредби обн. ДВ, бр. 67 от 2023 г.).
С Решение № 8, постановено на 17.07.2025 г., конституционният съд е
3
отхвърлил искането за обявяване на противоконституционна разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди
равностойността му“. В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата
се явява годно средство за постигане на легитимна цел (опазване на живота и
здравето на гражданите) и отговаря на критериите за съразмерност на
ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления
права. Застъпено е становището, че не може да се приеме, че разпоредбата е в
непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез нея се прекрачват
границите, охраняващи принципите на законност и на правна сигурност (чл. 4,
ал. 1) и се засягат по недопустим начин основните права на гражданите (чл. 6,
ал. 2 от Конституцията). Конституционният съд приема, че с отнемането в
полза на Държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата
равностойност, се провежда конституционният принцип на равенство на
гражданите пред закона, както и че по този начин „третира еднаквите
еднакво“. Намира, че отнемането на паричната равностойност на МПС,
когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на
равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай
лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани
различно според това дали моторното превозно средство е собственост на
дееца, или на друго лице.
По оплакването на жалбоподателя за противоречие на разпоредбата с
правото на Европейския съюз.
В чл. 52 ХОПЕС е регламентирано, че всяко ограничаване на
упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва
да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите
права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност
ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако
действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
Правото на собственост не е безусловно. То може да бъде ограничавано
със закон, когато с него се преследва легитимна цел, като следва да е налице
справедлив баланс между обществения интерес и правото на индивида – в
този смисъл е Решение № 12/30.09.2021 г., постановено по КД № 10/2021 г. на
КС. С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК законодателят преследва легитимна
4
цел – опазване на живота и здравето на гражданите. По този повод
законодателят е предвидил засилена наказателна отговорност за
престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – 4 НК, които засягат особено важни
обществени отношения, чиято цел е защитата на безопасността, живота и
здравето на гражданите при движението им по пътищата.
Съдът намира, че са били налице предпоставките за прилагането на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК – одобрено от съда споразумение, с което
осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК (на основание чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда); установено е, че моторното превозно средство, предмет на
престъплението – ****** марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ******,
към датата на деянието не е било собственост на дееца, поради което е
присъдена неговата равностойност, определена съгласно изготвена по делото
съдебнооценителна експертиза.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3209/25.06.2025 г., постановено по
НОХД № 2485/2025 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5