О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
125
гр. Велико Търново, 05.04.2021 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 97/2021
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по жалба от С.З.М. *** против „отказ на РИМ и Община
Велико Търново“ във връзка с подадено от оспорващия уведомление за заснемане на
видеорепортаж в Архитектурно – музеен резерват (АМР) „Царевец“ до Община Велико
Търново.
В
изпълнение на указанията на съда за привеждане на жалбата в съответствие с
изискванията на АПК за редовност процесуалният представител на жалбоподателя е
уточнил, че оспорва отказа, обективиран в изпратен имейл на 26.01.2021 г. от Организатор
Охрана при РИМ – Велико Търново, съобщаващ за резолюция на Директор на РИМ – Велико
Търново с отказ да допусне М. до обекта за заснемане на репортаж във връзка с
допинг скандал в БФПС и иска от съда да отмени този отказ на директора на РИМ
като незаконосъобразен.
Като взе
предвид жалбата и изпратената преписка от Община Велико Тръново съдът намира
следното от фактическа страна:
На
25.02.2021 г. до кмета на Община Велико Търново е депозирано Уведомление с рег.
№ 94-00-10517/25.02.2021 г., в което е положен подпис от неназовано лице. Като
лица за контакт за посочени две лица: С.М. и А.П.с телефони за двамата и имейл
за първия.
За
съда автора на Уведомлението остава неясен, доколкото същото никъде не сочи
такъв недвусмислено (няма име под положения подпис, нито е ясно в какво
качество е положен този подпис, нито е посочено от кого е т.нар. уведомление).
Нещо повече, смислово „уведомлението“ също не внася голяма яснота по въпроса –
в първото изречение, авторите уведомяват за стартирането на тяхна нова рубрика
и желанието им да заснемат репортаж (използвайки двукратно множествено число,
което мотивира съда да приеме, че уведомлението изхожда от повече от едно
лице). Второто изречение в текста на Уведомлението обаче, е в единствено число
и уведомява, че авторът е „Журналист на свободна практика и жител *** Тръново“
и се нужда от съдействие като такъв. Финалната част на уведомлението отново е в
множествено число („Предварително благодарим за указаното съдействие“, като
правописът е оригиналният на уведомлението).
При
тези факти съдът не може да направи еднозначен извод за това кой или кои и в
какво качество за изготвили процесното уведомление.
На
посочения в уведомлението имейл - адрес за контакт: ***, е получен имейл на
следващия ден - 26.02.2021 г., изпратен от имейла на Регионалния исторически
музей (РИМ) от името на С.С., Организатор Охрана при РИМ – Велико Търново, с
който М. (сочен като лице за контакт в уведомлението) е уведомен, че съгласно
резолюция на Директора на РИМ – Велико Търново не му се разрешава допуск до
заснемане на видеоматериал във връзка с допинг скандал в БФПС, тъй като АМР „Царевец“
е сакрално място за българската история и е недопустимо да служи като фон за
скандали.
Доколкото
този имейл обективира отказ да бъде допуснат М. до АРМ „Царевец“, съдът приема,
че същият е адресат на електронното писмо и отказа на директора на РИМ – Велико
Търново да извърши видеозанемане на културната ценност,
каквато представлява АМР „Царевец“.
Очевидно
на същия ден – 26.02.2021 г., С.М., вече в качеството си на представител на „Сим
– импекс 91“ ЕООД е поискал разрешение за снимки на АМР „Царевец“ и от
Министерство на културата, защото на 08.03.2021 г. до С.М., Сим – импекс 91
ЕООД е изпратен отговор от министъра, в който се разясняват различните
процедури за видеозаснемане в зависимост от целта и нуждите (търговски или не)
и мерките, които трябва да се спазват.
Самият
АМР „Царевец“ е културната ценност, обект изключителна
държавна собственост, който с Решение № 153/23.03.2014 г. на МС е предоставен
на Община Велико Търново за срок от 10 години за безвъзмездно управление, а
общината от своя страна, на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за културното
наследство (ЗКН) е възложила на РИМ – Велико Търново извършването на дейностите,
свързани с опазване на така предоставена й от държавата недвижима културна
ценност с Договор от 27.10.2015 г. (в сила понастоящем).
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата,
с което е сезиран е недопустима, като подадена срещу акт, който няма характеристиката
на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и от лице без правен
интерес. Съображенията на съда са следните:
Отказът
на директора на РИМ – Велико Търново да предостави достъп до АМР „Царевец“ на С.М.
за заснемане на видеоматериал не е административен акт, тъй като не се касае за
властническо волеизявление на административен орган или натоварен с такива
правомощия друг. Същото е отказ да се сключи договор за
заснемане и използване на изображението на културната ценност.
Създаването, разпространение и използване на изображения на културни
ценности е правно регламентирано в
чл. 179 от ЗКН. Преди
всичко трябва да се подчертае, че независимо от целта на използването, законът не въвежда разрешителен режим или какъвто и да е друг административен
режим или ред, регулиран на плоскостта на административното право нито с оглед
вида на създаването, разпространяването или ползването на изображението на
културната ценност, нито в зависимост от вида или категорията на съответната
културна ценност, нито в зависимост от целта.
Процедурата по чл. 179 от ЗКН регламентира две
хипотези на създаване, разпространение и използване на изображение на културна
ценност в зависимост от целите:
Първата - създаване, разпространение и използване на
изображение на културна ценност за лични нужди с представителна, образователна
и научна цел, включително за създаване, издаване и разпространение на научни
трудове и публикации - чл. 179, ал. 1 от ЗКН. Законът регламентира, че в тези
случаи създаването, разпространението и използването на изображението е
свободно - чл. 179, ал. 1 от ЗКН и чл. 3 от Наредба № Н-00-0005 от 8.06.2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на
културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Не се изисква нито разрешение, нито съгласие на собственика на
културната ценност или на директора на музея, в който тя е инвентирана. Не е
необходимо и сключването на договор. На собственика или на музея не се дължи
възнаграждение. За да могат да се извършват свободно тези дейности е необходимо
да са налице следните предпоставки: създаването, ползването и разпространението
да е с цел задоволяване на лични нужди или целта на създаването, ползването и
разпространението да е с представителна, образователна и научна цел,
включително за създаване, издаване и разпространение на научни трудове и
публикации - чл. 179, ал. 1 от ЗКН. Наредба № Н-00-0005 от 8.06.2010 г. за условията и реда за
възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско
предназначение (Наредбата) регламентира подробно различните хипотези, при които
използването е свободно: 1. според чл. 3, ал. 2 от Наредбата, създаване,
разпространение и използване на изображения на културни ценности за лични нужди
се извършва в случаи, когато изображението е предназначено за лично ползване,
личен архив и др., без намерение за разпространение под каквато и да е форма с
цел печалба; 2. Според чл. 3, ал. 3 от Наредбата, създаване, разпространение и
използване на изображения на културни ценности с представителна цел се извършва
от и за държавни и общински институции, музеи, сдружения с идеална цел и частни
културни организации за популяризиране на културното наследство. Използването
на изображението в тези случаи изключва излъчване на реклама и продуктово
позициониране, а според чл. 3, ал. 4 от Наредбата, създаване, разпространение и
използване на изображения на културни ценности с образователна и научна цел се
извършва за осъществяването на образователния и научноизследователския процес
(събиране, обработка и представяне на резултатите) чрез създаване на учебници и
учебни помагала и пособия - печатни и в дигитален вид, научни трудове и
публикации и презентации в печатен и дигитален вид.
Втората
хипотеза, регламентирана от закона, касае създаване, разпространение и
използване на изображение на културна ценност или на елементи от нея във
фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел,
включително използването на изображението или на части от него при производство
на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама - чл. 179, ал. 2 от ЗКН.
В хипотезата на чл. 179, ал. 2 от ЗКН законът регламентира, че създаването,
разпространението и използването на изображение на културна ценност или на
елемент от нея с търговска цел, се извършва при условия и по ред, определени в
Наредбата. Законът въвежда изискването за сключване на договор със собственика
на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на
съответния музей, като наредбата определя задължителните реквизити, които
трябва да съдържа договора - чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 1 и 2,
И в
този случай обаче, законът не въвежда разрешителен или друг административен режим
на използването. За извършването на посочените дейности е необходимо да бъде получено
съгласието на собственика на културната ценност, а за музейна културна ценност
е необходимо съгласието на директора на съответния музей, в който тя се
съхранява. Отношенията със собственика, съответно музея, се уреждат с възмезден
договор, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 и 2 от
Наредбата. По своя характер това е ненаименован договор, с който собственикът на
културната ценност (директорът на музея, когато става дума за музейна културна
ценност, както в случая) предоставя на друго лице срещу заплащане (ако такова е
уговорено) правото да създаде, разпространи и да използва изображение на
културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и
друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението
или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения
или за реклама. Този договор не е административен, а граждански/търговски
договор и като такъв е третиран постоянно както в теорията, така и в практиката
(вж. решенията на гражданските съдилища в тази насока).
Съдът
намира, че уведомлението, с което М. е поискал съдействие за видеозаснемане не сочи
целта на самия репортаж и дали същият не преследва търговска цел или рекламна
цел. Както обаче се каза, разпространението и използването на изображения на
културни ценности само за лични нужди е свободно и не се изисква нито
уведомление, нито разрешение. В случая, явно самият заявител е считал, че не се
касае за такива лични нужди, подавайки уведомлението, но съдът намира, че
такива лични нужди са изключени дори и само предвид заявеното желание за
заснемане за целите на негов канал в YouTube („СимоТека“). Излъчването в YouTube
не само не изключва търговска цел, но напротив – я предполага, тъй като създаването
на канал и генерирането на абонати води до приемането на канала в партньорската
програма на YouTube, която дава достъп до различни функции за осигуряване на
приходи на автора на канала – например (и най-малкото) от дисплейни реклами,
реклами с наслагване и видеореклами (като следва да се отчита, че към днешна
дата каналът, посочен в уведомлението - „СимоТека“, има 1 350 абоната,
които му дават право на подобни приходи).
Че в
случая, се касае именно за използването на изображение на културна ценност или
на елементи от нея във видео изображение с търговска цел, включително
използването на изображението или на части от него за реклама може да се съди и
от обстоятелството, че жалбоподателят по настоящето дело е потърсил разрешение
от Министерството на културата за същите снимки именно като представител на
търговско дружество „Сим Импекс 91“ ЕООД (друг е въпросът в какво качество е
търсено това съгласие от министър, който нито е представител на държавата по отношение
на имота изключителна държавната собственост, представляващ АМР „Царевец“, нито
има някакви контролни функции по отношение на РИМ – Велико Тръново, доколкото
музеите се ръководят независимо от вида на организацията и формата на
собственост само методически от Министерството на културата; а в
административно-организационно отношение - от кмета на общината или собственика
(чл. 31 от ЗКН).
Всичко
горепосочено налага извода, че в случая се касае за искане за използването на
изображение на културна ценност или на елементи от нея във видео изображение с
търговска цел, включително използването на изображението или на части от него
за реклама, което следва да се уреди договорно с директора на РИМ – Велико Търново и отказът на директора
на музея да предостави достъп (при това свободен) на заявителя е отказ да сключи
договор за това, а не властнически акт. Касае се за доброволни отношения, които
не могат да бъдат нито наложени от съда на едната страна, нито уредени смислово
и съдържателно от него.
Ето
защо жалбата против резолюцията на директора на РИМ да предостави достъп на жалбоподателя
за заснемане на видеоматериал от АМР „Царевец“ е недопустима като лишена от годен
предмет на защита по реда на АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от С.З.М. ***
против отказ на директора на РИМ във връзка с подадено от оспорващия
уведомление за заснемане на видеорепортаж в Архитектурно – музеен резерват
„Царевец“ до Община Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 97/2021 г. по описа на
Административен съд - гр. Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Препис
от настоящето определение да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: