№ 791
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20253630100288 по описа за 2025 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Манов и партньори“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 10, ет. 1, ап. 4,
представлявано от Марин Христов Манов – управител, срещу „Плантабул“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „*** № 47, вх. 3, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Ивелина Димитрова Иванова – управител. В исковата молба се твърди, че
между страните бил сключен договор, с който ответникът възложил на ищеца да извършва
възмездно срещу заплащане определени счетоводни услуги. Ищецът твърди, че е изпълнил
своите задължения по договора и издал съответните фактури за дължимото му
възнаграждение за изпълнените счетоводни услуги. Последната фактура №
**********/11.05.2023 г. била на стойност 7200 лв., от които ответникът заплатил само 2000
лв. Неплатен останал остатъкът от 5200 лв. Ищецът предявил със заявление по чл. 410 от
ГПК част от дължимата му сума. За вземанията била издадена заповед за изпълнение на
парично вземане по ч.гр.д. № 2499/2024 г. на ШРС, но длъжникът подал възражение. Моли
съда да установи, че посочените суми се дължат. Претендират се и деловодните разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата
молба и моли съда да я уважи като им присъди сторените по делото разноски.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете
са оспорени по основание и размер. Ответникът твърди, че извършеното количество работа
не съответствало на претендираната цена. Освен това твърди, че извършената от ответника
работа била некачествена, което станало повод за прекратяване на договорните
правоотношения. Фактурата била издадена от ищеца и осчетоводена от него докато самият
той водел още счетоводството на ответника. Признава извършеното частично плащане, но
твърди, че окончателното плащане следвало да стане след представяне на отчет за
свършената работа, какъвто нямало съставен. Освен това, след като новата фирма поела
счетоводството на ответника, били установени множество пропуски и неточности във
водените счетоводни книги и счетоводни записи. Моли съда да отхвърли исковете или да
1
намали дължимото възнаграждение по договора. Претендира сторените в производството
разноски
В съдебно заседание чрез своя процесуален представител ответникът поддържа
отговора и моли съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните е имало сключен неформален договор за предоставяне на
счетоводни услуги като ищецът „Манов и партньори“ ООД извършвал дейности по
счетоводното и административно обслужване на „Плантабул“ ЕООД, срещу което
последният се задължил да заплаща стойността на тези услуги. Заплащането било
определено отначало на 1800 лв. месечно, а после цената била предоговорена на 1500 лв.
месечно. Издадената фактура се предявявала на ответника и той заплащал нейната стойност.
Отношенията между страните продължили от м. август 2021 г. до м. април 2023 г. В целия
този период ищецът извършил следните дейности:
разработил индивидуален сметкоплан;
извършвал текуща обработка на първични счетоводни документи;
изготвил/съставил счетоводни регистри – оборотна ведомост, главна книга;
изготвил данъчен амортизационен план;
изготвил и представил пред НАП задължителните регистри по ЗДДС-СД по ДДС,
дневници на продажби и на покупки, VIES декларации, протоколи по чл. 117 от ЗЗД;
изготвял платежни нареждания за плащания;
издавал фактури на името на „Плантабул“ ЕООД чрез счетоводен софтуеър McMaster;
изготвял статистически отчети;
изготвил и отчел годишния финансов отчет на „Плантабул“ ЕООД за 2021 г. и 2022 г.;
изготвял и отчитал декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО.
До м. май 2023 г. ответникът без възражения заплащал всички издадени от ищеца
фактури. След издаване на фактура № ********** от 11.05.2023 г. на стойност 7200 лв. за
предоставените в периода от м. ноември 2022 г. до момента на издаване на фактурата
счетоводни услуги, ответникът заплатил сумата в размер на 2000 лв. на 23.08.2023 г.
Неплатени останали 5200 лв. по тази фактура.
От доказателствата по делото се установи, че счетоводните сметки на ответното
дружество са редовно водени в процесния период и ищцовото дружество съвестно е
изпълнявало задълженията си. Това се доказва от назначената по делото ССчЕ, където са
посочени конкретните дейности, извършени от ищеца. Наистина, посочени са и дейности,
които не са били извършени, но според уточнението на самото вещо лице, направено в
съдебно заседание, за да узнае счетоводната фирма, че е необходимо да предприеме тези
дейности, ответникът е трябвало информира счетоводителят за това и да предостави на
същия необходимите данни. Няма данни на счетоводителя да са били предоставяни
документи, оказващи необходимост от отчитане на фира или брак. В съдебно заседание дори
не бяха представени такива като индиция, че в този период е имало основание за отчитане
на фира/брак или нужда от представяне на справки в ДАИ или КАТ.
По делото се установи, че издадената от ищеца фактура е осчетоводена в неговото
счетоводство, но не и в това на ответника.
Съдът не кредитира представеното от ответника като писмено доказателство писмо
от „Ваканин“ ЕООД. Същото е частен свидетелстващ документ и не обвързва съда и
противоречи на заключението на вещото по ССчЕ, която съдът кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
2
Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2499/2024 г. на ШРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му
зависи от уважаването на иска досежно главницата.
От доказателствата по делото се установи, че между страните е имало сключен
договор – доказателство за това са данните за предоставяне на счетоводните услуги и
тяхното заплащане в месеците, предходни на процесния период. Така се установяват и
параметрите на договора, вида и количеството на предоставената услуга и нейната цена.
Установените между страните трайни търговски отношения са доказателство за
съдържанието на сключения между тях неформален договор.
Не се доказаха възраженията на ответника за некачествено изпълнение. От
заключението на ССчЕ се установи, че счетоводството е редовно водено и посочените от
ищеца дейности са съвестно изпълнени.
Предвид горните изводи на съда, исковете се явяват изцяло основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна
направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно
основание чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по
заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се
произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 104 лв.
платена държавна такса, 672 лв. – адвокатско възнаграждение и 150 лв. – депозит за ССчЕ.
Също така в заповедното са направени следните разноски: 104 лв. – държавна такса и 672
лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на
претенцията, то всички направени от ищеца разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези
разноски възлиза на 1702 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо „Плантабул“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „*** № 47, вх. 3, ет. 1, ап. 2, представлявано
от Ивелина Димитрова Иванова – управител, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Манов и партньори“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 10, ет. 1, ап. 4,
представлявано от Марин Христов Манов – управител, СУМАТА от 5200 лв. (пет хиляди и
3
двеста лева) – главница по дължим остатък по фактура № **********/11.05.2023 г. цена
предоставяне на счетоводни услуги, цялата на стойност 7200 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение № 1147 от 27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2499/2024 г. на ШРС.
ОСЪЖДА „Плантабул“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „*** № 47, вх. 3, ет. 1, ап. 2, представлявано от Ивелина Димитрова Иванова
– управител, ДА ЗАПЛАТИ на „Манов и партньори“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 10, ет. 1, ап. 4, представлявано от Марин
Христов Манов – управител, направените по заповедното и исковото производство
деловодни разноски в общ размер на 1702 лв. (хиляда седемстотин и два лева).
Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето
му.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4