Решение по гр. дело №278/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

23.10.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 07 (седми) юли                                                                          Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                        Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 278 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД  от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК срещу М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА 137.96 лева (сто тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница, ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 205.00 лева (двеста и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение по договор за далекосъобщителни услуги от 23.03.2015г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и М.М., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по чгр.д.№45/2019г. по описа на ВПРС. В условията на кумулативност е предявен и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 31,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2015 г., сключен между страните, в едно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Относно задължението мораторна лихва 30.58 лева (тридесет лева и петдесет и осем ст.), начислена за периода от 31.03.2017г. до 07.01.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение № 21/24.01.2019 г. по чгр.д.№45/2019 г. по описа на ВПРС не е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, поради което в тази й част заповедта за изпълнение е частично обезсилена на осн.чл.415, ал.5 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника  са били в облигационни отношения по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ******** по програма Резерв Стандарт, договор за мобилни услуги от 09.11.2015г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ********по програма Резерв Стандарт,  договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка HUAWEI модел Ascend Y330 Black и допълнително споразумение от 07.10.2016г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – програма НонСтоп за мобилен номер ********Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, като стойността им е фактурирана от доставчика с фактури № №7248721877/15.11.2016 г. на стойност 52.30 лв.; 7250029233/15.12.2016г. на стойност 47.77 лв.; 7251387729/15.01.2017 г. на стойност 46.09 лв. С кредитно известие № **********/15.02.2017г. е извършена корекция по дълга, поради което в настоящото производство се претендира от ищеца стойност 137.96 лв., за период на потребление м.октомври.2016 г. – м.януари.2017 г.

След като ответникът изпаднал в забава за заплащане на дължимите по посочените фактури услуги на осн. чл.75, вр.чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил предсрочно договорите си с ответника по негова вина и издал фактура № **********/15.03.2017 г. на стойност 875.90 лв., представляваща сбор от незаплатения остатък в размер на 137.96 лв., неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 706.02 лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на 31.92 лв.

След като задълженията не били заплатени от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК.  На основание заявлението било образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №21/24.01.2019 г. по чгр.д.№45/2019 г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на ищеца сумата 169.88 лева (сто шестдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница, мораторна лихва 30.58 (тридесет лева и петдесет и осем стотинки), начислена за периода от 31.03.2017г. до 07.01.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205.00 лева (двеста и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение по договор за далекосъобщителни услуги от 23.03.2015г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и М.М..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство е предявил в условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД  за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 137.96 лева (сто тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205.00 лева (двеста и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение по договор за далекосъобщителни услуги от 23.03.2015г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и М.М.. В условията на кумулативност е предявен и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 31,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2015 г., сключен между страните, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по чгр.д.№45/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно заседание е представил писмена молба-становище, в която излага становище, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който не отрича, че е бил в облигационни отношения с ищеца по силата на посочените договори.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният представител, поддържа изложеното в отговора, счита искът за допустим и основателен по размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ПКГПГПК е образувано чгр.д.№45/2019 г. по описа на ВПРС и е издадена Заповед за изпълнение №21/24.01.2019 г., с която е постановено длъжникът М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на ищеца сумата 169.88 лева (сто шестдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница, мораторна лихва 30.58 (тридесет лева и петдесет и осем стотинки), начислена за периода от 31.03.2017г. до 07.01.2019г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205.00 лева (двеста и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ******** по програма Резерв Стандарт, договор за мобилни услуги от 09.11.2015г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ********по програма Резерв Стандарт,  договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка HUAWEI модел Ascend Y330 Black и допълнително споразумение от 07.10.2016г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – програма НонСтоп за мобилен номер ********Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, като стойността им е фактурирана от доставчика с фактури № №7248721877/15.11.2016г., 7250029233/15.12.2016г., 7251387729/15.01.2017г., кредитно известие № **********/15.02.2017г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно съединяване са предявени  положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД  от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК срещу М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 137.96 лева, представляваща главница, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 205.00 лева, представляващи разноски по заповедното производство, за част от които вземания е издадена заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по чгр.д.№45/2019г. по описа на ВПРС. В условията на кумулативност е предявен и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 31,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2015 г., сключен между страните, в едно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

За непредявената част с иск по чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение е частично обезсилена.

Установи се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ******** по програма Резерв Стандарт, договор за мобилни услуги от 09.11.2015г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер ********по програма Резерв Стандарт,  договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка HUAWEI модел Ascend Y330 Black и допълнително споразумение от 07.10.2016г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – програма НонСтоп за мобилен номер ********Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, като стойността им е фактурирана от доставчика с фактури № №7248721877/15.11.2016г., 7250029233/15.12.2016г., 7251387729/15.01.2017г., кредитно известие № **********/15.02.2017г., от които се установява, че дължимата сума по този договор за ползвани мобилни услуги, включително и месечна абонаментна такса е в размер на 137.96 лв. с ДДС за период на потребление м15.10.2016г. - 14.03.2017 г. , и 31.92 лв. дължими суми за лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат.

Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма и към момента. Поради това и съдът намира, че предявеният установителен иск за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги в размер на 137,96 лв., както и за дължими лизингови вноски  в размер на 31,92 лв. следва да се уважат изцяло в претендираните размери.

Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД  и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК срещу М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, следва да бъдат уважени изцяло в претендирания размер.

            В условията на кумулативност е предявен и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 31,92 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.11.2015 г., сключен между страните, в едно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2019 г. Видно от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът  при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги е възникнало задължение да плати лизинговите вноски за мобилно устройство HUAWEI модел Ascend Y330 Black, съгласно договора, което към датата на предявяване иска ответника не е направил.

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски по настоящото дело и по заповедното производство, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 555.00 лв.

 

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 205 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответника М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК, сумата 137.96 лева (сто тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща главница, цената на предоставени далекосъобщителни/мобилни/фиксирани услуги, сумата 31.92 лева (тридесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща дължими суми за лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.01.2019 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 23.03.2015 г., договор за мобилни услуги от 09.11.2015г., договор за лизинг и допълнително споразумение от 07.10.2016г., и фактури № №7248721877/15.11.2016г., 7250029233/15.12.2016г., 7251387729/15.01.2017г., кредитно известие № **********/15.02.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №173/20.05.2019г. по чгр.д.№45/2019г. по описа на ВПРС.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК, направените разноски в заповедното производство: 25.00 лв. – платена държавна такса по заявлението и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение №21/24.01.2019 г. по чгр.д.№45/2019 г. по описа на ВПРС,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.В.Г. от САК, направените разноски по гд. №278/2019г. по описа на ВПРС, съобразно уважената част от исковете в размер на 555.00 лв. (петстотин петдесет и пет лева),  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №45/2019 г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

 

 

                                                                                                     Районен съдия: