№ 6859
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500927 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. М. и Д. Р. Д. срещу решение от 27.08.2024 г.
по гр.д. №48265/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС срещу етажните
собственици от сградата – етажна собственост на адрес: гр. ****, за отменяването на
решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.01.2021 г., по т.1,
т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.13 от протокола от съответното общо събрание,
жалбоподателят Д. Н. М. е осъдена да заплати в полза на етажните собственици от сградата
– етажна собственост на адрес: гр. ****, на основание чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС сумата 1414,39 лв.,
представляваща цялата неплатена вноска за ремонта на покрива на сградата етажна-
собственост, находяща се в гр. ****, ведно със законовата лихва от 20.08.2021 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 79,76 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законовата лихва, начислена върху главницата 1414,39 лв.
от 28. 01. 2021 г. до 19. 08. 2021 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочат, че първоинстанционният съд необосновано и незаконосъобразно е присъединил към
производството по делото и производството по гр.д. №12245/2021 г. по описа на СРС, 124
състав. Поддържат, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил сочените
нарушения на императивните превила на ЗУЕС относно реда на свикването и процедурата
за провеждане на процесното ОС на ЕС. Сочат още, че по делото не са представени
доказателства за валидно взето решение на ОС на ЕС за извършване на процесния ремонт на
покрива. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението
на първоинстанционния съд и да отмени като незаконосъобразно решението на ОС на ЕС,
проведено на 22.01.2021 г., както и да отхвърли изцяло предявените осъдителни искове.
Претендират разноски.
1
Въззиваемата страна етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ****, в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират
разноски.
Решението не е обжалвано от етажните собственици на индивидуални обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ****, в частта, в която е
отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над
посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от етажните собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
****, с която срещу Д. Н. М. са предявени обективно съединени искове - главни искове с
правно основание чл.41 ЗС вр. чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД за заплащане на неизплатена
парична вноска за ремонт на покрив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба, и съответните лихви за забава, и евентуални искове с правно основание
чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане припадаща се парична вноска за ремонт на покрив, с
която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба, и съответните лихви за забава.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на 08.02.2023 г., СРС, 150 състав, е
съединил на основание чл.213 ГПК гр.д. №12245/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, към
настоящето гр.д. №48265/2021 г. по описа на СРС, 150 състав, което а образувано въз основа
на искове молба от Д. Н. М. и Д. Р. Д. - собственици на индивидуални обекти в жилищна
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ****, с правно основание чл.40
ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на собствениците на Етажната собственост
по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.13, проведено на 22.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в
които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат
връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо
решение по тях. Неправилното съединяване на дела в едно производство обаче само по себе
си не може да се отрази на правилността на съдебното решение.
По иска с правно основание чл.40 ЗУЕС:
Ищец по иска по чл.40 ЗУЕС може да е всеки етажен собственик с право на участие в
общото събрание по отношение на решения по чл.11 ЗУЕС, каквото е налице в настоящия
случай.
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването
на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на
императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за
вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или
2
правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен
ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън
компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С
оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него -
диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата
молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното
общо събрание.
Съгласно представения протокол от ОС на ЕС, проведено 22.01.2021 г., етажните
собственици са взели решения по т.1 от дневния ред – одобрен е финансов отчет за
направените разходи от „К. Груп“ ООД по договор за ремонт на покрива на сградата, по т.2
от дневния ред - за отправяне на покана до собствениците длъжници М., Д.и и Захариев за
заплащане на съответните суми за ремонт в петдневен срок от датата на вземане на
решението, по т.4 от дневния ред - за събиране на парична сума в размер на 1 414,39 лв.
съдебен ред, представляваща цялата неплатена вноска за ап.10, в случай че сумата не бъде
изплатена от собственика на ап.10 Д. М., по т.5 от дневния ред - за събиране на парична сума
в размер на 1650,12 лв. по съдебен ред, представляваща цялата неплатена вноска за ап.12, в
случай че сумата не бъде изплатена от съсобствениците на ап.12 сем. Д.и и Община Средец,
по т.6 от дневния ред - за събиране на парична сума в размер на 1178,66 лв. по съдебен ред,
представляваща цялата неплатена вноска за ап.14, в случай, че сумата не бъде изплатена от
собственика на ап.14 Захариев, по т.7 от дневния ред - решение за упълномощаване на
представител на етажната собственост – адвокат, който да представлява етажната
собственост пред компетентния съд с цел събиране на сумите по т.4, т.5 и т.6 по съдебен ред,
по т.8 от дневния ред - упълномощаване на адвокат, който да представлява етажната
собственост в хода на делото срещу съответния хонорар по жалба, подадена от Д. М., по т.9
от дневния ред - приема годишен финансов отчет и отчет на дейността на „Профдом“ ООД,
по т.10 от дневния ред - да непродължава договор за услуга „Професионален домоуправител
– пълен пакет“ между етажната собственост и „Профдом 2“ ЕООД и досега действащия УС
от трима души да действа в същия състав, и т.13 от дневния ред - избор на управителен
съвет в състав: И.Н., М.М. и Д.Д..
В конкретния случай ищецът е навел следните доводи за незаконосъобразност на
решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на етажните собственици:
поканата за свикване на ОС не изхожда съвместно от всички членове на УС на ЕС, в
протокола от ОС не са посочени мястото на провеждането му и явилите се лица,
съдържанието на обявения протокол не съответства на действително проведените
гласувания, липса на необходимия кворум и мнозинство за взимане на посоченото решение,
ненадлежно представляване – липса на надлежно упълномощаване, по т.1 – непредставяне
на окончателно количествено-стойностна сметка и нарушение на изискуемото мнозинство за
това решение, по т.2 – сумите за ремонт не са доказани по основание и размер, по т.4, т.5 и
т.6 – несъответствия на припадащите се всеки апартамент суми, по т.7 –
незаконосъобразността на решенията по предходните т.4, т.5 и т.6 обуславя
незаконосъобразност и на решението за упълномощаване на представител на ЕС във вр. със
събиране на сумите по тези решения, по т.8 – не е провеждано гласуване по тази точка, по
т.9 – налице е незаконосъобразно разходване на средства, респ. не е налице информация за
извършваните разходи, по т.10 – налице са възражения срещу отразеното в протокола от ОС,
по т.13 – не е налице изискуемото мнозинство за избор на УС на ЕС.
По делото няма спор, че ОС е проведено на 22.01.2021 г. Първият спорен въпрос е
дали поканата за свикването му изхожда от легитимен управителен орган. Съгласно чл.13
ал.1 ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не
по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24
3
часа. Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗУЕС, общо събрание може да се свика и по
писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто ид.ч. от общите части на
сградата, като съгласно чл.12 ал.3 ЗУЕС, искането по ал.2 се отправя до управителния съвет
/управителя/, който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му.
В конкретния случай се сочи, че процесното ОС е свикано именно по искане на
собственици, притежаващи повече от 20 % ид.ч. от общите части на сградата, което се
установява и от представеното искане, вх. №001/13.01.2021 г. Представена е и покана за ОС
на 22.01.2021 г., подписана от председател на УС на ЕС И.Н..
От представения по делото протокол от проведено ОС на процесната ЕС от
09.10.2020 г. е видно, че е взето решение за избор на нов УС от сградата за срок от 2 години,
считано от датата на провеждане на ОС, в състав: Д.Д., М.М. и И.Н. – решение по т.3.
От представеното по делото решение от 23.05.2023 г., постановено по гр.д.
№55975/2020 г. по описа на СРС, 143 състав, влязло в сила на 10.12.2024 г., се установява, че
са отменени като незаконосъобразни решенията по т.1, 2, 3 и 4 от проведеното на 09.10.2020
г. ОС на процесната ЕС. Отмяната на решенията на ОС по реда на чл.40 ЗУЕС обаче има
действие занапред, т.е. осъществените от управителния съвет /управителя/ правни действия
запазват валидност и след отмяната на решението на ОС.
При това положение, процедурата по провеждане на събранието се явява опорочена,
тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.12 ал.3 ЗУЕС – свикването на ОС не е
направено от органа на управление на ЕС – управителния съвет, избран на проведеното на
09.10.2020 г., което води като резултат до незаконосъобразност на проведеното на 22.01.2021
г. общо събрание, респ. взетите на него решения не пораждат правни последици. Само по
себе си, това е достатъчно основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на
ЕС и е ненужно обсъждането на останалите твърдени от ищците нарушения при
провеждането му и при вземане на решенията. Редовното свикване на ОС по реда на чл.12 и
чл.13 ЗУЕС не се предполага, а следва на общо основание да бъде доказано от ответника,
щом исковата молба се основава на нередовност на процедурата по свикване на общото
събрание. В конкретния случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства,
установяващи по безспорен начин спазването на предвидения в закона ред за свикване на
общото събрание.
Ето защо, следва да се приеме, че искът за отмяна на решението на ОС на ЕС се явява
основателен.
По исковете с правно основание чл.41 ЗС вр. чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен
да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС. Съгласно чл.11
ал.1 т.10 б. „а” ЗУЕС, общото събрание на етажната собственост приема решения за
извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи, както и за определяне
на размера на разходите за изпълнението на указанията в техническия паспорт. Нормата на
чл.48 ал.3 ЗУЕС сочи, че разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство
на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, че е взето решение на общото събрание за
извършване на ремонти на покрива, респ. и размера на припадащата се на ответника част.
Тежестта на доказване сe носи от ищеца.
От представения по делото протокол от проведено ОС на процесната ЕС от
4
09.10.2020 г. е видно, че взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива, като
средствата за ремонта бъдат разпределени между собствениците според притежаваните от
тях ид.ч. от общите части на сградата – решение по т.2.
От представеното и описано по-горе решение от 23.05.2023 г., постановено по гр.д.
№55975/2020 г. по описа на СРС, 143 състав, влязло в сила на 10.12.2024 г., се установява, че
са отменени като незаконосъобразни решенията по т.1, 2, 3 и 4 от проведеното на 09.10.2020
г. ОС на процесната ЕС. Ето защо, следва да се приеме, че в рамките на производството по
настоящето дело, ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви
доказателства за наличието на валидно решение, взето от ОС на процесната СЕС, за
заплащане от страна на всеки етажен собственик на суми за ремонт на покрива през 2020 г.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на
припадащата се част за ремонт на покрива се явява неоснователен. Неоснователен се явява и
искът за заплащане на лихва за забава, с оглед липсата на главен дълг.
С оглед на изложеното, обжалваното решение се явява неправилно в частта, в която
предявеният иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС е отхвърлен, поради което същото
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което взетите на
22.01.2021 г. решения на общото събрание на етажната собственост по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6,
т.7, т.8, т.9, т.10 и т.13, и обективирани в протокол от същата дата, бъдат отменени, и в
частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.6 ал.1 т.9
ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло. Решението следва да се отмени и в частта, в която Д. Н. М. и Д. Р. Д. са
осъдени да заплатят на етажните собственици от сградата – етажна собственост на адрес: гр.
**** разноски по делото.
По евентуалните искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД:
Доколкото съдът е достигнал до извод за отхвърляне на предявените главните искове
с правно основание чл.41 ЗС вр. чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, то се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявените от етажните собственици от сградата
– етажна собственост на адрес: гр. **** срещу ответника Д. Н. М. евентуални искове с
правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Нормата на чл.59 ЗЗД представлява сложен фактически състав, съдържащ три
елемента, които следва да са налице кумулативно, а именно: наличието на обогатяване,
обедняване и особена връзка между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може
да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи,
като задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента
дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала за сметка
на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт.
Доколкото обаче по делото няма представени доказателства, а и липсват твърдения в
тази насока, етажните собственици да са заплатили припадащата се на ответника част за
процесния ремонт, то и не е налице един от елементите на неоснователното обогатяване,
поради което и предявеният иск по чл.59 ЗЗД се явява неоснователен, поради което и следва
да бъде отхвърлен изцяло, като не следва да се изследва наличието на останалите елементи
от фактическия състав на съдебно предявените права. Неоснователен се явява и искът за
заплащане на лихва за забава, с оглед липсата на главен дълг, който също следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищците Д. Р. Д. и Д. Н. М. на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 80,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от
350,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и разноски за адвокатско възнаграждение,
както следва: сумата от 600,00 лв. за Д. Н. М. и сумата от 300,00 лв. за Д. Р. Д..
5
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника Д. Н. М. на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на сумата от 648,42 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззивниците Д. Н. М. и Д. Р. Д. на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 40,00 лв., представляваща държавна такса, а на въззивника Д. Н. М. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №16188/27.08.2024 г., постановено по гр.д. №48265/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 150 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. Н. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, и Д. Р. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****,
срещу етажните собственици от сградата – етажна собственост на адрес: гр. ****, иск с
правно основание чл.40 ЗУЕС за отменяването на решенията на общото събрание на
етажната собственост, проведено на 22.01 2021 г., по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и
т.13 от протокола от съответното общо събрание, в частта, в която Д. Н. М., ЕГН
**********, адрес: гр. ****, ап.10, е осъдена да заплати в полза на етажните собственици
от сградата – етажна ЗУЕС собственост на адрес: гр. ****, на основание чл.6 ал.1 т.9
сумата 1414,39 лв., представляваща цялата неплатена вноска за ремонта на покрива на
сградата етажна собственост, находяща се в гр. ****, ведно със законовата лихва от
20.08.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 79,76 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва, начислена върху
главницата 1414,39 лв. от 28.01.2021 г. до 19.08.2021 г., в частта, в която Д. Р. Д., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, е осъден да заплати на етажните собственици от
сградата – етажна собственост на адрес: гр. ****, сумата 357,50 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, и в частта, в която Д. Н. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, е осъдена да заплати на етажните собственици от
сградата – етажна собственост на адрес: гр. ****, сумата 766,28 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС, предявен от Д. Н. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ****, и Д. Р. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****,
срещу етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.
София, гр. ****, решения по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.13, взети от Общо
събрание на собствениците в етажната собственост, проведено на 22.01.2021 г. и
обективирани в протокол от същата дата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от етажните собственици на индивидуални обекти в
жилищна сграда, находяща се в гр. София, гр. ****, срещу Д. Н. М., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. ****, кумулативно съединени искове с правно основание чл.41 ЗС вр. чл.6
ал.1 т.9 ЗУЕС за заплащане на сумата от 1414,39 лв., представляваща неплатена вноска за
ремонт на покрива на сградата етажна собственост, находяща се в гр. ****, и с правно
основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 79,76 лв., представляваща лихва върху
главницата 1414,39 лв. за периода 28.01.2021 г. - 19.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от етажните собственици на индивидуални обекти в
жилищна сграда, находяща се в гр. София, гр. ****, срещу Д. Н. М., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. ****, кумулативно съединени евентуални искове с правно основание
чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1414,39 лв., представляваща неплатена вноска за
6
ремонт на покрива на сградата етажна собственост, находяща се в гр. ****, с която
ответникът се е обогатил, и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 80,15
лв., представляваща лихва върху главницата 1414,39 лв. за периода 28.01.2021 г. - 19.08.2021
г.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда,
находяща се в гр. София, гр. ****, да заплатят на Д. Н. М., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. ****, и Д. Р. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК
сумата от 430,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и
сумата от 40,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда,
находяща се в гр. София, гр. ****, да заплатят на Д. Н. М., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от
648,42 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание
чл.78 ал.1 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда,
находяща се в гр. София, гр. ****, да заплатят на Д. Р. Д., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7