Решение по НАХД №17816/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 210
Дата: 16 януари 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20231110217816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20231110217816 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Г. М. против наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-004217/12.03.2021 г., издадено от Д.Д - Началник сектор в
отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ - СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление,
намирайки, че същото е издадено при неправилно изяснена фактическа
обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. В условията
на евентуалност се претендира за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се
изтъква, че е сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ преди
получаването на НП, с което е санкционирано нарушението, което според
жалбоподателя води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По изложените съображения се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата и изложените в нея доводи, като допълва, че не е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка „ГО“, което изключва да е
извършил нарушението умишлено.
Въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща
представител. По делото са депозирани писмени бележки от упълномощен
представител на СДВР, в които се изразява становище за неоснователност на
1
жалбата и се претендират разноски.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.02.2021 г. около 19:35 часа, в г,р. София, по бул. „Овча купел“, с
посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Коломан“,
жалбоподателят Г. Г. М. управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес
С 500“, с рег.***, собственост на „Д.Е.И. ЕООД с ЕИК *********.
Непосредствено пред Автогара „Запад“ жалбоподателят бил спрян за проверка
от служители на ОПП-СДВР, сред които и свидетелят А. Я. - „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР. В хода на проверката контролните органи
установили, че към датата и часа на проверката, за управлявания от
жалбоподателя автомобил е нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Във връзка с посочените констатации свидетелят А. Я. съставил срещу
жалбоподателя АУАН серия GA № 335188/26.02.2021г. за нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Видно от приобщеното по делото Писмо от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД с приложена застрахователна полица № BG/33/120000591119, адресирано
до дружеството-собственик на процесното МПС, задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била сключена за лек
автомобил с рег. № ****, на 24.02.2020 г. с период на застрахователно
покритие от 10:00 часа на 28.02.2020 г. до 09:59 часа на 28.02.2021 г., като
същата е била прекратена считано от 00:00 часа на 12.06.2020 г. съгласно
условията на договора, като застрахователното дружество не е изпращало
изрично уведомление за прекратяване на полицата.
Видно от Писмо от ЗК „Лев Инс“ АД с приложена застрахователна
полица № BG/22/120001846498 от 04.07.2020 г., както и от справки от
Гаранционен фонд, на 04.07.2021 г. е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил със ЗК „Лев
Инс“ АД, със застрахователно покритие от 04.07.2020 г. до 04.07.2021 г., която
обаче е била прекратена на 19.01.2021 г. поради неплащане на третата
дължима вноска. От справките в Гаранционен фонд е видно, че впоследствие е
била сключена нова застраховка при същия застраховател, със застрахователно
покритие за периода от 21:19 часа на 26.02.2021 г. до 23:59 часа на 26.02.2022
г.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на свидетеля А. Я., както
и писмените доказателства - АУАН серия GA № 335188/26.02.2021г.;
Наказателно постановление № 21-4332-004217/12.03.2021г.; Справка картон
2
на водача; Заповед № №513з-5514/04.08.2017г., Заповед № 8121К-
13318/28.10.2019г.; Акт за встъпване в длъжност на наказващия орган; Заповед
№ 4332з-143/15.02.2016г.; Писмо от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с
приложена застрахователна полица № BG/33/120000591119; справки от
Гаранционен фонд; Писмо от ЗК „Лев Инс“ АД с приложена Застрахователна
полица № BG/22/120001846498.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства, както и
показанията на свидетеля Я., който, макар да не е съхранил спомен за случая,
допринася за изясняване на обстоятелствата около начина на констатиране на
нарушения от този вид – чрез проверка в служебен таблет. Съдът намира, че от
приобщената по делото доказателствена съвкупност се изясняват
релевантните за случая факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН), при спазване на
установените срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал.
1, и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – съдържат описание на нарушението, мястото и
датата на извършването му, посочени са нарушените законни разпоредби.
Съдът не констатира наличието на непълнота при излагане на фактите и
обстоятелствата по случая. Обстоятелствата, които очертават извършването
на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в
какво се изразява то. Наред с това е налице и съответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 от КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
3
движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, посочена като основание
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
По делото е доказано, а и не се спори между страните, че на 26.02.2021
г. около 19:35 часа в гр. София, по бул. „Овча купел“, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил с рег.***, собственост на „Д.Е.И. ЕООД с ЕИК
*********, т.е. МПС, което не е собственост на жалбоподателя, като след
спирането му от контролните органи от ОПП – СДВР, в хода на извършена
проверка, е констатирано, че за автомобила е нямало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Този извод се потвърждава и от приобщените по делото
Писмо от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с приложена застрахователна полица
№ BG/33/120000591119, съгласно които, сключеният на 24.02.2020 г. договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
бил прекратен на 12.06.2020 г. съгласно условията на договора, като
застрахователното дружество не е изпращало изрично уведомление за
прекратяване на полицата. С оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съдът намира, че от субективна страна нарушението е извършено
виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като
нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, но е могъл и е бил длъжен да го
стори. Жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство, е могъл и е
бил длъжен, преди да предприеме управление на автомобила, да се увери, че
за него е налице валидно сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това
жалбоподателят е могъл да стори, например, чрез извършване на справка в
публично достъпната система на Гаранционен фонд, което обаче не е сторил,
проявявайки небрежност. В случая не би могло да се поставя условие
жалбоподателят да е бил уведомяван за прекратяването на застрахователния
договор, при все това, че той не е собственик на управлявания от него
автомобил, т.е. явява се трето лице по сключения застрахователен договор,
поради което и застрахователят няма задължения спрямо него, в това число за
посоченото уведомяване.
По отношение на наложеното наказания "глоба“ размер на 400 лева,
съдът намира за необходимо да отбележи, че не съществува юридическа
възможност за нейното редуциране, тъй като предвидената от законодателя
санкция е абсолютно определена (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
третиране на случая като маловажен, тъй като не са налице обстоятелства,
4
които да обуславят извод за по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от този вид.
Последващото сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не следва да се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото автомобилът не е
собственост на жалбоподателя, нито са налице данни той да е проявил
активност при сключването на договора.
С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Съдът намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5,
вр. ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
004217/12.03.2021 г., издадено от Д.Д - Началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ /ОПП/ - СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ на Г. Г. М. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от
80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5