№ 1183
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501602 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. *, община *, срещу решение
№1376/22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 11828/2024 г. на ВРС, с което е
прието за установено, че въззивникът дължи на „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Княз Дондуков“ № 68, сумата от 493,88 лв., представляваща изплатено по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/08/122003497228, със срок на валидност от 01.12.2022 г. до 30.11.2023 г.
обезщетение по образувана щета № *********, във връзка с настъпило ПТП
на 09.07.2023 г., в резултат на което са реализирани материални щети на л. а.
«Ситроен Джъмпер» с рег. № ТХ **** АР, причинени от управлявания от Д.
Х. С., ЕГН ********** лек автомобил марка «Фолксваген Голф» с рег. № В
**** ТА, като последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.02.2024 г. /п.к./, до окончателното изплащане на
задължението, като за горепосочената сума е налице издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2024 г. по описа на
Районен съд – град Варна.
В жалбата се твърди, че решението е основано единствено на
Констативен протокол за ПТП 1777969/14.7.2023г, който макар да не е бил
1
оспорен по чл.193 от ГПК, е с опровергана доказателствена сила, тъй като е
съставен 5 дни по-късно – на 14.07.2023г. и не отразява вярно механизма на
ПТП. Водачът С. веднага е оспорил съставено му АУАН, като след образувано
АНД 243/2023г. на РС-Балчик, присъединено към гр.д. 11828/2024г. на ВРС
наказателното постановление е отменено. След отмяната на НП е доказано, че
водачът С. не е причина за настъпилото ПТП. Действително НП е отменено
само въз основа на сгрешена дата, но са били налице и множество други
основания за неговата незаконосъобразност. Чрез разпита на водача К., дори и
без нарочно открито производство по чл.193 от ГПК, се установява
неизгодния за него факт, че ПТП е настъпило по механизъм различен от
описания в протокола за ПТП, а именно, че всъщност той е правил обратен
завой към момента на съприкосновение на двата автомобила. Към този
момент водачът С. е предприел правомерна маневра по изпреварване и не е
бил причина за ПТП. Тъй като С. първи е започнал маневрата си по
изпреварване, К. е следвало да го пропусне. Предприемайки рискова маневра
за пресичане на двете ленти при двупосочен път и чрез неосигуряване на
възможност на другия водач да завърши маневрата си, К. е предизвикал
настъпилото ПТП. Без значение е, че близките до него автомобили са му дали
знак, че са готови да го пропуснат, тъй като той е бил длъжен преди да навлезе
в лентата да се увери, че няма да застраши останалите участници в
движението. Съдът не е обсъдил показанията на свидетеля К. и дали има
действия по съпричиняване от негова страна. По делото не е установен
виновен водач. Не се установява и че водачите са имали разногласия. Водачът
С. не е усетил удара, чул е лек шум, слязъл е да си прибере бронята и е
продължил към работното си място, без да е разбрал, че е имало повреда на
друго МПС. Имал е по-важна причина – опазване на човешки живот. Съдът не
е обвързан от изложеното в експертното заключение, което в случая само
безкритично се е позовало констативния протокол. Отговорите на вещото
лице относно механизма на ПТП са лаконични, неясни и повърхности, поради
което не е следвало да бъдат кредитирани. Не е следвало да бъде уважавано
искането на вещото лице за увеличаване на възнаграждението му от 400 на
800 лева. Твърди се непълнота на доклада поради отсъствие на указания
относно доказването на виновното поведение и установяване на виновното за
причиненото ПТП лице. Прави се искане за отмяна на решението и
отхвърляне на иска, а евентуално за намаляване на дължимото обезщетение
поради съпричиняване от страна на увреденото лице. Моли се и за отмяна на
решението в частта за разноските за депозит за вещо лице. В нарочна молба от
30.05.2025г. се уточнява изрично, че не се прави искане по чл.248 от ГПК, а
искането в частта за разноските е отправено до въззивния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата с твърдения, че липсата на проактивно поведение от
страна на ответника в първата инстанция не може да бъде преодоляна чрез
въведените едва с жалбата оспорвания. Проекто-докладът е приет без
ответникът да е направил възражения срещу него в първото съдебно
заседание, поради което възможността му до го оспорва е преклудирана.
Отмяната на наказателното постановление не влече след себе си отпадане на
гражданската отговорност, още повече, че същото е отменено единствено
заради сгрешена дата. Механизмът на ПТП е установен с допуснатата САТЕ.
Причина за настъпването му е поведението на ответника, който без да се
съобрази, че щом и в двете посоки автомобилите са спрели, значи има причина
за това, е предприел маневра изпреварване и при прибирането си в лентата за
2
движение е ударил процесния автомобил. След настъпване на удара
ответникът не е спрял, за да установи какви са последиците от инцидента, а е
напуснал местопроизшествието. Върнал се е само за да прибере изпадналата
броня, след което отново е потеглил. От свидетелските показания се
установява, че застрахованият водач се е движил с много висока скорост –
около 100 км./ч., която въпреки задействаната спирачна система не му е
позволила да спре. От друга страна водачът на увредения автомобил се е
движил с много ниска скорост, тъй като едва към онзи момент е бил започнал
предприемането на маневра обратен завой, след като автомобилите и в двете
посоки са му подали сигнал, че ще го пропуснат и изчакат да извърши
маневрата. Той е осигурил всички необходими условия, за да не наруши
разпоредбата на чл.20, ал .1 от ЗДвП - подал е мигач, оглеждал се е
непрекъснато, изчакал е сигнал от автомобилите и в двете ленти. Същият не е
могъл и не е бил длъжен да предполага, че при наличие на колона от 10
спрели автомобила, някой водач ще предприеме изпреварване. Реално рискова
е била маневрата на ответника, който не е трябвало да предприема
изпреварване предвид наличието на дълга колона от спрели автомобили, без
да знае причината за това, и предвид, че в лентата за насрещно движение,
която той е използвал, за да изпревари, също е имало автомобили. Видимостта
му не е била ограничена, той е виждал колите и в двете ленти, но самонадеяно
е решил да извърши маневрата, за да не чака. Рискова е била и поради факта,
че незнаейки причината за спирането на всички коли, е нямало как да знае
дали изобщо би могъл да завърши изпреварването. По този начин ответникът
е поставил всички участници в движението към този момент в опасност.
Въззивникът не е направил искане вещото лице да изготви схема на ПТП и не
е оспорил заключението, не е поискал допускането на допълнителна или
повторна експертиза, поради което твърденията му, че експертизата е
некомпетентно изготвена или непълна са безпочвени. Необоснован е
възгледът, че няма нужда да се извършва оспорване на документ по
законоустановения ред, щом като са събрани гласни доказателства, които биха
били идентични с тези в хипотетично проведено производство по смисъла на
чл.193 от ГПК. След като страната не е оспорила материалната
доказателствена сила на документа и не е доказала неговата неавтентичност,
то същата остава валидна и задължителна за съда. Професията на ответника
не представлява сама по себе си годна причина и оправдание за напускане на
местопроизшествието. Не са представени дневници или някакъв вид
разписание на неговите смени и работно време. Следователно няма как да се
приеме, че той изобщо е отивал към работното си място в този ден и е бил на
смяна. В отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за
съпричиняване, поради което същото се явява преклудирано. Излагат се
съображения за противоречия в твърденията на ответника по отношение на
узнаването, че е участвал в ПТП, с оглед констатацията на вещото лице, че не
е възможно бронята на автомобила да падне, без ответникът да е усетил
ударът.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Дженерали
застраховане“ АД срещу Д. Х. С. иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за присъждане на сумата от 493,88 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/08/122003497228, за
3
щети на л.а. «Ситроен Джъмпер» с рег. № ТХ **** АР.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.07.2023 г. по време на
движение по бул. „България“, с. Кранево, до магазин „Магда“, при
извършване маневра изпреварване на колона от автомобили и предприемане
маневра за връщане в напуснатата лента, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № В **** ТА не осигурил достатъчно дистанция и реализирал ПТП с т.а.
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ТХ **** АР. Съставен е протокол за ПТП №
1777969/14.07.2023 г., в който за виновен е посочен водачът Диан Х. С..
Управляваният от него автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** ТА е
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
BG/08/122003497228. Постъпило е искане за оценка на нанесените щети на т.а.
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ТХ **** АР, като е образувана и ликвидационна
преписка № *********. Ремонтът е възложен на автосервиз „Анимекс“ ООД и
за него е издадена фактура № 10013446/25.01.2024 г. на стойност 493.88 лева.
Същата е изплатена от страна на ищеца на 29.01.2024 г. Твърди, че водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № В **** ТА е нарушил чл. 42 от ЗДвП.
Предприел е извършването на маневрата при наличието на колона от
автомобили и движещи се такива в насрещната посока. Поддържа, че
виновният водач е напуснал местопроизшествието преди пристигането на
органите за контрол на движение по пътищата. Заявява, че е изпратил покана
за доброволно уреждане на възникналия между тях правен спор, но
ответникът не е открит на адреса и телефона, посочени при застрахователя,
поради което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника,
който е подал възражение срещу нея.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск по
основание и по размер. Твърди, че протоколът за ПТП от 14.07.2023 г. е
съставен в отсъствието на двамата водачи. Същият е опорочен и не отразява
действителната фактическа обстановка. Издаденото наказателно
постановление е атакувано пред Районен съд – град Балчик и е постановено
решение № 243/2023 г. по описа на Районен съд – град Балчик, с което е
отменено наказателното постановление на Д. С., посочен като виновен водач в
протокола за ПТП от 14.07.2023 г. В съдебното производство като свидетел е
разпитан Г. К., който е посочил, че описаното в протокола не отговаря на
истината, тъй като е правил обратен завой в момента, когато се е случило
ПТП-то. Въпреки това е представил протокола за ПТП пред застрахователя,
настоящ ищец и е повторил описаната обстановка. Застрахователят е въведен
в заблуждение като виновността и механизма на ПТП са установени с
влязлото в сила решение № 19/22.04.2024 г. по АНД № 243/2023 г. по описа на
Районен съд – град Балчик. Оспорва и необходимостта от оставане на мястото
на ПТП, тъй като е налице крайна необходимост – осигуряване охрана на
плажната ивица и опазване на човешки живот.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
4
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с ответника,
изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното
ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е напуснал
произшествието, когато посещението му е било задължително от органите за
контрол на движението по пътищата. В тежест на ответника е да докаже, че е
налице изключителна вина от страна на пострадалия, че е изпълнил
задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите,
респективно наличието на неотложна причина за напускане на ПТП.
Съдебният състав намира, че предявеният иск се явява доказан по
основание от ангажираните в първата инстанция доказателства.
Механизмът на ПТП е установен с представения по делото Протокол за
ПТП № 1777969/14.07.2023г., в който като виновен за инцидента е посочен
ответникът, който „изпреварил колона от автомобили, като при прибирането
си в лентата не е осигурил остатъчна странична дистанция с увредения лек
автомобил, който се е включил вече в движението, след което ответникът е
напуснал местопроизшествието“. Посоченият официален документ е подписан
от ответника без възражения, с което последният е признал неизгодните за
себе си факти относно причините за настъпване на ПТП – неосигуряване на
достатъчно странично разстояние и последвал удар с процесния автомобил,
както и относно поведението си след ПТП – напускане на
местопроизшествието. В частта относно механизма на ПТП протоколът
представлява и частен удостоверителен документ, тъй като е подписан от
участниците в инцидента. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил
авторството на положения подпис, поради което е обвързан от формалната
доказателствена сила на документа, а доколкото съдържа неизгодни за
ответника факти, документът се ползва и с материална доказателствена сила и
респективно задължава съда да приеме, че същият отразява вярно фактите от
обективната действителност. Предприетото в отговора на исковата молба
оспорване на верността на удостоверителното изявление не представлява
оспорване на истинността по чл.193 от ГПК, а опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната документ по смисъла на чл.164, ал.1, т.
2 от ГПК, което прави свидетелските показания недопустими.
Противно на изложеното в жалбата, без изрично и своевременно искане
за откриване на производство по чл.193 от ГПК, възможността за оборване на
верността на документ се преклудира. Пропускът на страната не може да бъде
5
саниран чрез позоваване на ангажирани от насрещната страна гласни
доказателства. Нещо повече както вече бе посочено в случая последните са
недопустими поради забраната на чл.164, ал.1, т. 2 и 6 от ГПК. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че показанията на водача на увредения
автомобил не разколебават доказателствената сила на протокола за ПТП,
доколкото не установяват различен механизъм на получаване на щетите, а
само конкретизират предприетата преди това от него маневра. Гласните
доказателства потвърждават удостоверените в протокола факти, чрез
разяснението, че ответникът е изпреварил колона от автомобили, спрели да
пропуснат водача на увредения автомобил, който е получил светлинен сигнал,
че ще бъде пропуснат от водачите и в двете посоки за движение.
Описаният в протокола за ПТП механизъм на деянието се потвърждава на
база констатираните по автомобилите увреждания от заключението на вещото
лице, че същите могат да бъдат получени по посочения в Протокола за ПТП
начин. В обясненията си в о.с.з. вещото лице изрично посочва, че е съобразил
факта, че увреденият автомобил е извършвал маневра обратен завой,
независимо че това не е посочено изрично в протокола за ПТП. Това обаче не е
довело до ревизиране на заключението в частта относно причините за
настъпване на инцидента.
С оглед изложеното и при условие, че всички събрани доказателства за
механизма на ПТП кореспондират помежду си, следва да се приеме, че
материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП не е опровергавана
по надлежния ред. Фактът, че е съставен пет дни след инцидента, не
разколебава доказателствената му стойност, още повече, че с напускането на
местопроизшествието ответникът сам е възпрепятствал съставянето му към
момента на ПТП. Отпадането на административно-наказателната отговорност
на ответника също е без значение за ангажиране на гражданската му
отговорност за вреди. Това е така на първо място доколкото се касае за
различни правни институти, които не са взаимно обусловени, а на второ място
доколкото наказателното постановление е отменено на формално основание, а
не поради несъставомерност на нарушението.
Липсват данни за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил. Последният се е движил с ниска скорост и се е намирал в своята
лента за движение в началото на предприетата маневра, като е положил
дължимата грижа да се увери в намерението на останалите участници в
движението, че ще го пропуснат да премине. Извън дължимата грижа е
предвиждането на предприетата от ответника маневра по изпреварване, при
наличието на колони от спрели автомобили и в двете ленти на движение,
което за всеки отговорен участник в движение е индикация за препятствие по
пътя. Намерението на водача на увредения автомобил да извърши маневра
обратен завой не е било реализирано, след като ударът е настъпил в дясната
лента. В противен случай увреждания щеше да има по предната част на
застрахования автомобил, каквито в случая не се установяват (в протокола за
ПТП е посочено, че уврежданията по този автомобил са само в задна дясна
част). По делото липсват категорични доказателства кой от участниците в
ПТП пръв е започнал маневрата си, поради което не може да се приеме, че
водачът на увредения автомобил е бил длъжен да осигури предимство на
застрахования водач. По изложените съображения, съдът приема, че с
поведението си водачът на увредения автомобил не е допринесъл за
настъпване на вредите.
6
В обобщение следва да се приеме за доказано, че управлявайки в
нарушение на правилата за движение по пътищата превозно средство,
ответникът е причинил с виновното си и противоправно поведение
имуществени вреди на трето на спора лице.
От друга страна видно от ангажираните по делото доказателства
ответникът е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си
по чл.123, ал.3, б. „В“ от ЗДвП да уведоми органите за контрол към МВР. В
разпоредбата на чл.123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е предвидено задължение за
водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълни
дадените му указания. В случаите, когато между участниците в ПТП е
постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие.
Следователно законът е предвидил задължение за участник в
произшествие да не напуска мястото при липса на съгласие. Последиците от
неизпълнението на това задължение и дали е налице елемент от фактическия
състав на разпоредбата на чл.500, ал.1, т. 3 от КЗ зависи от това дали е
съществувало задължение за органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Хипотезите, при които службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 125 от Закона
за движение по пътищата, а именно, когато: 1. при произшествието има убит
или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното
за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на
това създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6.
произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството
на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди
въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция"
към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е напуснал местопроизшествието, без да се увери какви са
причинените от него щети и налице ли е спор относно причините за ПТП. По
делото не се установява (не са ангажирани доказателства от ответника, както
и не са въведени такива твърдения), че участниците в ПТП са постигнали
съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и съответно да
7
са съставили двустранен констативен протокол. Следователно, между
водачите не е постигнато съгласие и приложение намират разпоредбите на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. в и чл. 125, т. 7 от Закона за движение по пътищата, а именно
след уведомяване от участник в ПТП, органите за контрол на МВР имат
задължение за посетят местопроизшествието по силата на законова
разпоредба.
Твърденията на ответника, че не е възприел настъпването на ПТП, съдът
намира за недостоверни, предвид събраните данни, че е спрял и се е върнал, за
да прибере изпаднала от автомобила му част, както и с оглед даденото от
вещото заключение, че получените по автомобила му увреждания изключват
възможността да не е усетил удара.
Извън представените доказателства, че ответникът е заемал длъжността
спасител на морски плаж в периода 05.06.2023г. - 17.07.2023г., по делото не се
установява дали на процесната дата същият е бил на смяна и от колко часа.
Освен това заемането на отговорна позиция предполага осигуряването на
достатъчно време за придвижване до работното място, включително с оглед
възможността за непредвидени обстоятелства. В този смисъл закъснението за
работа, пък било тя и с високо обществено значение, не оправдава
напускането на местопроизшествието. Хипотетичната опасност за живота и
здравето на неограничен кръг лица не оправдава създаването на реална
опасност за увреждане на конкретните участници в движението.
Следователно и доколкото не се установява да са налице уважителни
причини, поради които виновният водач е напуснал мястото на
произшествието, е налице отклонение от задължението му да остане до
посещението на органите за контрол на МВР и съответно е налице
предвиденото в чл.500, ал.1, т. 3 от КЗ основание за възвикване на регресно
право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на ответника.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав не разполага с правомощие да се произнесе
по искането на въззивника за намаляване на разноските за депозит за вещото
лице, за които е осъден с първоинстанционното решение. По разноските в
първата инстанция въззивният съд дължи произнасяне, само ако е сезиран с
частна жалба срещу произнасяне на първоинстанционния съд по реда на
чл.248 от ГПК. В случая с нарочна молба от 30.05.2025г. въззивникът изрично
уточнява, че не прави искане по чл.248 от ГПК. При това положение
решението в тази част се е стабилизирало с изтичане на законоустановения
срок за отправяне на искането.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия се следват сторените в производството разноски в размер на 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1376/22.04.2025 г., постановено по гр.д. №
11828/2024 г. на ВРС.
8
ОСЪЖДА Д. Х. С., ЕГН **********, адрес: с. *, община *, да заплати
на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Княз Дондуков“ №, сумата от 100 лева,
представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9