№ 154
гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500060 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Община-гр.Б. /приложена към предходно в.гр.д.№615/2021
г. на ДОС/ срещу решение №7/11.06.2021 г. по гр.д.№383/2020 г. на
Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на
Общината,че Държавата,представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството,е носител на правото на собственост върху
недвижим имот-земя с площ от 500 кв.м,представляващ застроен вилен имот
УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“,ПИ с идентификатор 02508.51.244 по
кадастралната карта на гр.Б.,като Община-Б. е осъдена да предаде на
Държавата владението върху имота,респ. да заплати на Държавата сторени
съдебно-деловодни разноски и такива по сметка на БРС.Според въззивника
първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано.Съдът бил
игнорирал Общината в процеса и не обсъдил нейните доводи.Аргументирал
се единствено със становището на вещото лице,че имотът към датата на
влизане на закона в сила бил отреден за индивидуално единично вилно
застрояване,като не отчел посочения също от вещото лице факт,че планът от
1985 г. бил определен като такъв по чл.25 от ЗТСУ-ЗРП за обществени
1
мероприятия,свързан с развитието на населеното място и неговата зона на
влияние-система за отдих.Всички вилни зони от селищна система Б. с влизане
в сила на ЗИД на ЗОС през 1999 г. били преминали в собственост на
Общината.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна-Държавата изразява становище за неоснователност на жалбата и
настоява за потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на
сторените разноски.Подробно са развити доводи по същество на спора
относно приложението на §42 от ПЗР на ЗОС и липсата на придобито право
на собственост от Общината по силата на цитираната разпоредба с оглед
предназначението на процесния имот към датата на влизане в сила на
разпоредбата на вилен имот за единично вилно застрояване.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
16.06.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 30.06.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 30.06.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№383/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№2981/27.08.2020 г.,с която е предявен ревандикационен иск на основание
чл.108 от ЗС от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството,срещу Община-гр.Б. за установяване правото
на собственост на Държавата върху недвижим имот-земя с площ от 500
кв.м,представляващ застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“-
2
гр.Б.,ПИ с идентификатор 02508.51.244 по кадастралната карта на гр.Б.,както
и за осъждане на Община-Б. да предаде на Държавата владението върху
имота.
Обосноваващите претенцията на Държавата обстоятелства се свеждат до
твърдения за право на собственост по закон върху процесния имот като
ничий,което да не се е трансформирало при условията на §42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОбС в право на собственост на Общината.Излага се,че до 1990 г. не е
съществувала общинска собственост,че със Закона за държавната собственост
и Закона за общинската собственост са установени обектите и основанията за
придобиване на правото на собственост от Държавата и Общината,като
подробно в исковата молба се описват в хронология законовите изменения и
допълнения относно двата вида собственост.Излага се,че имотът попада във
в.з. „Б.С.“,отреден е за вилно застрояване с ПУП,одобрен със заповед
№27/04.11.1985 г.,че от кмета на Община-Б. през 2019 г. е поискано
отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот,за
което е представен АЧОС №***/17.10.2019 г.,съставен на основание §42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОбС,което придобивно основание ищецът счита да не се е
осъществило,тъй като застроените и незастроените вилни парцели,какъвто е
процесният и към 1999 г.,не са сред имотите от обхвата на цитираната норма.
В писмения отговор на исковата молба Община-Б. е оспорила иска с
твърдения да се е осъществил транслативният ефект на основанието за
придобиване на правото на собственост по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.По
силата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в собственост на общините
преминавали и имоти,отредени за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините,а вилното строителство се считало за обществено
мероприятие,тъй като отреждането на терена за такова било извършено с
план по чл.25 от ЗТСУ /отм./ от 1985 г.,който бил застроителен и
регулационни план за обществени мероприятия.С влизане в сила на ЗОС на
01.06.1996 г. цялата в.з. „Б.С.“ преминала в собственост на Община-Б..
Не е спорно,а се установява и от събраните по делото доказателства,в
това число изслушаното от районния съд заключение по съдебно-техническа
експертиза на вещото лице арх.А.Е.В.,че местонахождението на процесния
имот е на територията на в.з. „Б.С.“,одобрена със заповед №РД-14-02-889 от
04.09.1985 г. на Министъра на строителството и селищното
3
устройство,издадена на основание чл.5 ал.2 от Постановление №30 на МС от
7 юни 1985 г. за осигуряване на вилния отдих на трудещите се и решителни
мерки срещу незаконното строителство и неправомерното завземане на
държавни земи.Първият и действащ понастоящем застроителен и
регулационен план за в.з. „Б.С.“ е одобрен със заповед №27/04.11.1985 г.,т.е.
това е и действащият за вилната зона ПУП към датата на влизане в сила на
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС-05.11.1999 г.Процесният имот е заснет като
парцел V в кв.8 /ъглов с трапецовидни очертания,очертан с жълт цвят на
скица-приложение 4 към заключението/.С одобряване на КККР със заповед
№300-5-5/04.02.2004 г. на Изп.директор на АГКК същият е получил
идентификатор 02508.51.244.Вилната зона е ситуирана извън строителните
граници на гр.Б.,попада в устройствена зона „Ов“-в.з..Отреждането
/конкретното предназначение/ на процесния имот към датата на влизане в
сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС -05.11.1999 г. е същото,каквото е било
при одобряване на действащия застроителен и регулационен план от 1985 г.-
за индивидуално единично вилно застрояване.
Съгласно нормата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС застроените и
незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините според предвижданията на действащите към датата на влизане в
сила на закона подробни градоустройствени планове,преминават в
собственост на общините.Следователно в хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОбС общината придобива правото на собственост върху определен
недвижим имот,ако държавата е притежавала такова право /предвиденото в
тази разпоредба придобивно основание е производно/.В случая няма спор,не
се твърди и няма данни процесният имот да е имал друг различен от
Държавата собственик.В хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в
собственост на общините преминават не всякакви по вид имоти,а само
изрично изброените в тази правна норма държавни имоти,а застроените и
незастроените вилни парцели и имоти не са сред тях.По нито една от
разпоредбите на законите,уреждащи отделянето на общинската от
държавната собственост:ЗИДЗС (обн., ДВ, бр.31 от 17.04.1990 г.), § 7 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното
самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г.).
ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.),ЗОС(обн.,ДВ,бр.44/1996 год.)-чл.2 и
4
§ 10 от преходните и заключителните разпоредби,§ 42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС (обн.,ДВ,бр.96/1999 год.),държавните имоти с вилно предназначение не
преминават в собственост на общините,нито пък са обявени за
такива.Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане
не на ЗДС и ЗОС,а на благоустройствени закони,съобразно които:ЗТСУ –
чл.27, ал.1; чл.35, ал.3 и 6; чл.58, ал.1; § 2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; ППЗТСУ – чл.52
“а”, ”б”; чл.106, ал.2, т.1; Наредба № 5/1999 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство – чл.1, ал.2, глава трета “Устройство на
жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5,
глава петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ – чл.8,т.1 чл.37 ал.2;
чл.39; чл.43 ал.3,като е налице ясно разграничение между жилищни и вилни
имоти-в тази насока е и решение №7199/10.07.2003 год. по адм.д.№2295/2003
год. на ВАС-5-членен състав,постановено по спор за актуването на
недвижимите имоти с вилно предназначение между Областния управител на
Област с административен център гр.Добрич и Община-гр.Б..Събраните по
делото доказателства опровергават съдържащата се в АЧОС №***/17.10.2019
г. констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно
основание по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.С оглед обслужваните от имота
потребности /индивидуално единично вилно застрояване съобразно
отреждането му с ПУП/,които нямат характер на обществени потребности /не
е предназначен за използване от териториалната общност/,същият не е сред
имотите по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.С план от 1985 г. е определено
предназначението на територията и предназначението на основната единица
от тази територия,което е определящо за функционалното му използване-за
индивидуален отдих,а не за общественообслужващи дейности за отдих на
населението.
При така установеното се налага изводът,че Държавата не е изгубила
правото си на собственост върху вилен имот с идентификатор 02508.51.244 по
КККР на гр.Б. с площ от 500 кв.м.,представляващ УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.
„Б.С.“-гр.Б.,поради придобиването му от ответната Община.Предявеният
ревандикационен иск е основателен и следва да се уважи,респ. обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора във въззивното производство на основание чл.78
ал.1 от ГПК /при съобразяване фактическата и правна сложност на
5
делото,преценена съобразно изследваните факти и събраните за
установяването им доказателства,липсата на релевирани искания и
възражения,обосноваващи усилия на защитата над обичайните,провеждането
на едно открито съдебно заседание в настоящата инстанция/ в полза на
въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство за
процесуално представителство във въззивното производство следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,определено на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.На Държавата
следва да се присъдят и разноски за настоящата инстанция в размер на 5 лв-
внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
С оглед изхода от спора въззивникът и ответник по делото Община-Б.
няма право на разноски за двете инстанции до момента и такива не следва да
й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7/11.06.2021 г. по гр.д.№383/2020 г. на
Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на
Община-гр.Б.,че Държавата Р.България,представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството,е носител на правото на
собственост върху недвижим имот-земя с площ от 500 кв.м,представляващ
застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“,ПИ с идентификатор
02508.51.244 по кадастралната карта на гр.Б.,като Община-Б. е осъдена да
предаде на Държавата владението върху гореописания имот,респ. да заплати
на Държавата сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 331,68 лв.
ОСЪЖДА Община-гр.Б. да заплати на Държавата
Р.България,представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството,сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 100 лв /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение и 5 лв
/пет лева/ държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
6
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7