Решение по гр. дело №3180/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2379
Дата: 29 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20252120103180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2379
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120103180 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. Р. К. и К. Т. Т., против Г. Н. К., ЕГН **********, с адрес ***, с която се
иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 158.87 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа
енергия за периода от 09.12.2013г. до 12.03.2024г., сумата от 20.59 лева лихва за периода от
30.01.2024г. до 20.01.2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Твърди
се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. През
2022г. ответникът подал декларация за започване на продажба на електрическа енергия и
подписал спогодба в качеството му на съсобственик на имота по наследство, че той живее в
имота, ще ползва ел. енергията и ще заплаща задълженията. По силата на общите условия
дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника с клиентки номер
***. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа
енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е доставил на ответника енергия в
горепосочения период на обща стойност 158.87 лева, за което били издадени и фактури,
подробно описани в исковата молба. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С
тези мотиви моли предявените искове да се уважат. Исковете са по чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.
По реда на чл.410 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение от
22.01.2025г. по ч. гр. дело № ***г. за търсените суми.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се
представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
1
постанови неприсъствено решение. По искането за постановяване на неприсъствено
решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда
да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане
на съда от 29.05.2025г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ищецът е доставял за процесния
период електрическа енергия на ответника по силата на валидно сключено между тях
облигационно правоотношение, за което надлежно са издадени фактури, които са приложени
по делото и не са оспорени. Налице са и доказателства, че ответникът е собственик на
процесния имот, като е подал заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия. В него е записал, че желае да получава електрическа енергия за
обекта. Подписана е от К. и декларация за достъп до мрежата, като достъпът е необходим за
постоянно захранване. Налице е и подписана на 09.11.2022г. спогодба, с която страните са се
съгласили, че клиентът е съсобственик на имота и реално ще ползва и управлява обекта и ще
консумира доставяната електрическа енергия, независимо от факта, че не представя
документ, то който да е видно съгласието на останалите съсобственици за това. Така той ще
се ползва с всички права и ще се счита обвързан с всички задължения, произтичащи от
договора до представяне на документ, сочещ общата воля на страните за това кое лице
съсобственик реално ще ползва и управлява обекта. Така че е възникнало облигационно
правоотношение между страните по повод на електроснабдяването на имота. Ищецът като
краен снабдител е изпълнил договорните си задължения и е доставял на потребителя
електричество, като след това е издал процесните фактури. Потребителят има насрещно
задължение да заплаща ежемесечно потребената енергия. Такова плащане не е доказано по
делото. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което
постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 150 лева,
представляващи платена държавна такса от 50 лева и юрисконсултско възнаграждение от
100 лева. Следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищеца разноски в заповедното
дело от общо 75 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. К., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В. Р. К. и К. Т. Т. сумата от 158.87 лева /сто петдесет
и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на консумирана
електрическа енергия за периода от 09.12.2013г. до 12.03.2024г., сумата от 20.59 лева
/двадесет лева и петдесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода от 30.01.2024г. до
20.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2025г. до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение от
22.01.2025г. по ч. гр. дело № ***г. по описа на БРС.
2
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. Р. К. и К. Т. Т. сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/
разноски в заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)______

3