№ 452
гр. Пазарджик, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500692 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №677/04.06.2025г., постановено по гр.д.№_36/2024г. по описа
на РС- Пазарджик е осъден ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр.София, ул.“Зографски манастир“ №15,
вх.Г, ет.6, да заплати на ищеца В. П. Н., ЕГН **********, от ***********,
сумата 440лв., представляваща надвнесена от него сума над чистата стойност
на кредита по нищожен договор за потребителски кредит тип кредитна линия
А1 кредит стандарт №********* от 17.05.2024г., заедно със законната лихва,
считано от предявяването на иска- 02.12.2024 г., до изплащането на сумата.
Признато е за установено, че договор за потребителски кредит тип
кредитна линия А1 кредит стандарт №********* от 17.05.2024г., сключен
между В. П. Н., като кредитополучател и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като
кредитодател е нищожен поради противоречие със закона- чл.22, във връзка с
чл.11, т.10 от ЗПК, като е оставен без разглеждане иска, предявен при
условията на евентуалност, за прогласяване на нищожността поради
противоречие с чл.19, ал.5 от ЗПК клаузата на чл.1, ал.2 от същия договор.
Осъден е „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД- гр.София, да заплати на В. П. Н.
1
сумата 50лв., представляваща разноски за държавна такса по главния
(осъдителен) иск.
Осъден е „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД- гр.София да заплати по сметката
на РС- Пазарджик, сумата от 50лв., представляваща държавна такса по
инцидентния (установителния) иск.
Осъден е „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД- гр.София, да заплати на А. А. А.,
адвокат от АК- П., сумата 400лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД- гр.София, чрез процесуалния му представител
юриск.Х. Г., в частта в която първия е обвързан от диспозитива на така
посоченото решение.
Счита се, че първоинстанционното решение е недопустимо и
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Твърди се, че неправилно и в противоречие с материалния закон, както и
доказателствата по делото съдебният състав е приел, че дружеството „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е получило сумата от 440лв. и дължи сумата от 440лв.,
представляваща надвнесена от него сума над чистата стойност на кредит по
нищожен договор за потребителски кредит, тип кредитна линия А1 стандарт
№10081032 от 17.05.2024г., заедно със законната лихва, както и неправилно е
осъдено да заплати разноски в размер на 100лв. и адвокатски хонорар в размер
на 400лв.
Визира се, че неправилни и при липса на доказателства са изложените
изводи в постановения съдебен акт за получаването от страна на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД на сумата от 440лв. Няма никакви основания да се счита, че
последния ще получи сума, която от доказателствата по делото се установява,
че е дължима по договор за потребителски кредит №*********, сключен
между ищеца и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Приетото в тази връзка от
съдебния състав противоречи, както на правната теория, така и на
доказателствата по делото.
Твърди се, че видно от издадената справка от счетоводството на „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД предоставена на първоинстанционния съд за получени
плащания по договор за потребителски кредит №********* в патримониума
2
на дружеството са постъпили следните суми, а именно: 5 вноски по 109,18лв.
или сума в общ размер на 545,90лв. Отпусната сума на ищеца е в размер на от
500лв. и надплатената сума по договор за потребителски к реди №********* е
в размер на 45,90лв. явяваща се договорна лихва.
Приема се, че е недопустимо осъждането на дружеството за
възстановяване на суми, който в конкретния случай не са постъпили по сметка
и в патримониума на дружеството на кредитора, а именно сума над 49,50лв.
Твърди се, че в мотивите си, първоинстанционният съд прави
разграничение между кредитор- „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и
възнаграждение за възлагане на поръчителство към „Кредит Гаранция“ ЕООД
и заплащането по съответните погасителни планове на двете отделни
дружества. Впоследствие без да е извършил допълнителни действия в
нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е изпълнил
законоустановеното си задължение за разкриване на истинността, съгласно
чл.10 от ГПК, в резултат на което е достигнал и до неверни правни и
фактически изводи.
Искането е да се постанови съдебно решение, с което да се отмени
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която дружеството „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца В. П. Н., сумата от 440лв., като
получена без основание, разноски в размер на 100лв. и адвокатски хонорар в
размер на 400лв. и да се произнесе по същество, като се отхвърлят
предявените искове срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като неоснователни и
недоказани или да се отмени първоинстанционния съдебен акт и се върне
делото за ново разглеждане от РС- Пазарджик.
Моли се за присъждане на направените разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- В. П. Н.,
чрез процесуалния му представител- адв.А. А..
Твърди се в решението на първоинстанционния съд е допустимо,
правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът
е обосновал своето решение достатъчно за да е ясно, защо счита осъдителния
иск за основателен- именно чрез разпечатката от интернет страницата на
мобилния оператор се установява заплатената сума в размер на 940лв.
Сочи се, че ответникът кредитира онлайн именно чрез онлайн
3
платформата на мобилния оператор. Това в първоинстанционното
производство по никакъв начин не е оспорено от ответника. Макар
мълчанието да не е признание, в съответната разпечатка се срещат всички
реквизити на договора за кредит, предоставен пред съда, което е достатъчно
да обоснове връзката между разпечатката и настоящия спор.
Твърди се, че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил
извадката от собствената му платформа, а дори признава получаване на суми
до размера 545,90лв. В това доказателство, видно и явно се вижда номера на
договора, дата на кредита, всички 5 вноски всяка от които 188лв. и статус до
нея „погасен“, начин на плащане и дата на плащане. Същото не е оспорено от
ответника, а дори и пренебрегнато.
Сочи се, че своевременно е направено искане до съда, ако счита, че
представеното доказателство не е годно средство, доказващо направеното
плащане, да се извърши съдебно- счетоводна експертиза.
Визира се, че без значение е за осъдителната претенция, как „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД разпределя сумите, който е получил от В. П. Н.,
доколкото дружеството е получило без основание сумата в размер на 440лв.
/от общо 940лв./. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че при
заплащане на сумите от В. Н. по съответната сметка, определена в договора от
дружеството- жалбоподател, едните пари са усвоявали по кредита, другите за
гаранта.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна
жалба и се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
редовно призовани, представител не се явява.
Ответникът по жалбата- В. П. Н., редовно призован, не се явява. Не се
явява и процесуалния му представител адв.А. А..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
4
Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена
искова молба от страна на В. П. Н., чрез процесуалния му представител адв.А.
А. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с която е предявен иск, с правно
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът, че същия чрез платформата на https: //
******/ е сключил договор за потребителски креди №********* с Кеш Кредит
Мобайл от разстояние на 17.05.2024г. за предоставяне на заем в размер на
500лв., като срещу предоставяне на финансовия ресурс се задължава да
заплати на 5 месечни вноски общата сума от 545,90лв.- главница и лихва.
Сочи се, че ГПР по договора е фиксиран в размер на 43,05%, а ГЛП 36%.
Твърди се от ищецът, че е забелязал при сключването, ако не е
предоставил в неясен срок обезпечение поръчител- физическо лице, щял да
влезне в сила, договор за предоставяне на гаранция от трето лице- Кредит
Гаранция ЕООД/. Вземането се увеличавало на 940лв., но ГПР не е променял.
Визира се, че след усвояване на средствата, ответникът не е предоставил
копие от договора за потребителски кредит и копие от договора за
предоставяне на гаранция от трето лице.
Твърди се от Н., че е изплатил изцяло задължението в размер на 940лв.,
но не пази всички платежни бележки.
Приема, че именно поради неспазване на реквизитите на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание
чл.22 от ЗПК, поради което ответника дължи при липса на основание 440лв.
Искането е да се осъди „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, да заплати на В. П.
Н. сума в размер на 440лв. и законна лихва за неоснователно обогатяване от
страна на първия, съгласно чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответникът „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юриск.Х. Г.. В него се
приема, че предявения иск е неоснователен. Не са налице основания за
нищожността на договора, а клаузата, сочена в исковата молба, е включена в
договора, на основание чл.11, ал.1, т.18- информация за обезпеченията, които
длъжникът следва да предостави и не е налице неправилно изчисляване на
броя и размера на погасителните вноски.
В хода на делото е предявен инцидентен иск за признаване за
5
установено, че договорът за кредит е нищожен поради нарушаване на
изискването за надлежно посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя- чл.22, във връзка с чл. 11, т. 10 от ЗПК, евентуално за
нищожност на клаузите на чл.1, ал.2 от договора.
Ответникът е изразил становище, че инцидентният иск е недопустим
поради липса на правен интерес, тъй като защитата по вече предявения
осъдителен иск е по- интензивна.
Първоинстанционният съд не е споделил възражението за
недопустимост на инцидентния иск.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че на 17.05.2024г. между ищеца В. Н. и
ответното дружество е бил сключен договор за потребителски кредит,
озаглавен „Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 кредит
стандарт“, с номер *********. С него дружеството предоставяло
потребителски кредит тип „кредитна линия“ /с възможност за погасяване и
ново ползване на сума в заем до размера на определения кредитен лимит/ при
кредитен лимит от 500лв. и минимална сума, която може да бъде усвоена от
100лв., при лихва от 36% годишно и годишен процент на разходите, посочен
според договора в приложение №1, представляващо неразделна част от самия
договор. Приложение №1 не е представено по делото.
В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че кредитополучателят се
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума да
предостави обезпечение по кредита във вид на двама поръчители физически
лица с определени доходи от безсрочно трудово правоотношение, банкова
гаранция или поръчителство от дружество, одобрено от кредитодателя. Като
такова дружество било определено „Кредит Гаранция“ ЕООД и бил сключен
договор за възлагане на поръчителство между него и кредитополучателя.
Не е спорно, че като кредит била усвоена сумата 500лв.- част от тях, в
размер 214,06лв., използвани за плащане, а друга част- получени на каса чрез
„Изи Пей“ АД.
Съобразно погасителния план, кредитополучателят следвало да върне
сумата по кредита, заедно с възнаградителна лихва, на 5 вноски, всяка по
109,18лв.- общо 545,90лв.
6
Отделно той дължал възнаграждение за предоставеното от „Кредит
Гаранция“ ЕООД поръчителство от 5 вноски по 78,82лв.- общо 394,10лв.
Видно от представената от ищеца справка от електронната страница на
мобилния оператор А1 се установява, че ищецът е платил като погасяване на
кредита, пет вноски по 188лв. всяка. В справката е посочен номерът на
кредита и останалите му параметри- главница, дата на сключване и срок, като
всички те съвпадат с тези на процесния договор.
Не е отбелязано на кого точно е платено, предвид че формално
кредитори по вноските за главница и лихва и възнаграждение за предоставяне
на поръчителство са две отделни едно от друго дружества, различни и от „А1
България“ ЕАД. Плащането се сочи, че е по посочения договор за кредит, като
плащанията са направени на кредитодателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е валидно и
допустимо. Във връзка с последната констатация е налице бланкетно
възражение за недопустимост, което поради липса на изложени съображения
не счита, че следва да се обсъжда в подробности. Съответно то е правилно и
законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск.
Приел е, че при липсата на представено по делото приложение № 1 към
договора за кредит не може да се установи с точност какъв е посоченият в
него размер на годишния процент на разходите.
Визирал е, че към месец май 2024г. обаче законната лихва е с размер
7
13,78%, петкратният и размер- 68,9%, което означава, че посоченият в
приложението към договора размер на ГПР не би бил по- висок. В същото
време, ако при изчисляването му в него се включи размерът на
възнаграждението за поръчителство- 394,10лв. за срок от 5 месеца при
главница 500лв., полученият размер на ГПР надхвърля неколкократно /10-15
пъти/ ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Визирал е, че спорът е свързан с това, дали изобщо следва
възнаграждението на поръчителя да се счита за разход по кредита или то
представлява незадължително плащане по самостоятелно правоотношение и
като такова няма място сред елементите на ГПР. В тази насока е счел, че макар
формално да е уговорено като плащане по отделна услуга, то не само е
необходим разход по кредита, предвид практическата неизпълнимост на
условието за предоставяне на друго, „безплатно“ обезпечение като срок и
изисквания, на които трябва да отговаря, но представлява практически и
начин за заобикаляне на ограничението на ГПР в чл. 19. При неизпълнимостта
на условието за поръчители- физически лица или банкова гаранция, договорът
за кредит практически не може да бъде сключен, без да се дължи и това
възнаграждение, а това означава, че то е необходим разход по кредита и следва
да бъде включено при изчисляването на ГПР.
Така е изведен извод, че договорът наистина не съдържа правилния
размер на ГПР и на общата сума, дължима от потребителя, поради което на
основание чл.22, във връзка с чл.11, т.10 от ЗПК е нищожен. Следователно е
основателен инцидентният иск с предмет нищожността на договора.
В заключение на нищожността на този договор е прието, че се дължи
връщане само на чистата стойност на кредита /главницата/ в размер 500лв. В
същото време се установява от разпечатката от интернет- страницата на
мобилния оператор, че ищецът е платил на кредитодателя, на основание
договора за кредит общо 940 лв., от което следва, че е основателен и главният
иск за връщане на разликата от платената сума над 500лв. или 440лв.
В конкретният казус, настоящата инстанция няма основание да не
приеме изведените съображения на първоинстанционния съд да уважи така
предявения иск. В този аспект следва да се посочи, че същия не приема и
направените възражения с подадената въззивна жалба. Със същата е и
приложена Справка от счетоводството на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за
8
получени плащания по договор за потребителски кредит, но съдът не се е
произнесъл по него, тъй като е посочено, че само се прилага, а не се иска
приемането му като такова. Дори и да се приеме като пропуск, то няма
основание да не се приеме, че дори и да бе поискано приемането му като
доказателство по делото, то същото е и преклудирано, тъй като страната е
имала възможност да го представи в съдебно заседание пред първата
инстанция. Независимо от тези констатации, съществения момент имащ
отношение към спора по същество е представената извадка от онлайн
платформата, като в разпечатката са налице всички реквизити по договора за
креди, представен пред съда, което действително е достатъчно да обоснове
връзката между същата и конкретния спор.
Не може да се игнорира факта, че ответникът не е оспорил тази
извадката от собствената му платформа- л.4, като признава получаване на
суми до размера от 545,90лв., но общо получената сума е 940лв. От това
доказателство се установява номера на кредита, дата на кредита и всички 5
вноски, всяка от които в размер на 188лв. и със статут до нея „погасен“, начин
на плащане и дата на плащане.
Не може да се игнорира обстоятелството, че има направено
своевременно искане до съда, ако последния счита, че представеното
доказателство не е годно средство, доказващо направеното плащане, да се
извърши съдебно- счетоводна експертиза. Искане за експертиза в случая не е
налице.
Няма основание да не се приемат за основателни доводите наведени в
отговора на въззивната жалба, че без значение за осъдителната претенция е
как „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД разпределя сумите, които е получи В. Н.,
доколкото се установява, че дружеството е получило без основание сумата в
размер на 440лв. от общо 940лв.
Няма как да се приемат за състоятелни и доводите на жалбоподателя, че
при заплащане на сумите от В. Н. по съответната сметка определена в
договора от дружеството- жалбоподател, едните пари се усвоявали по
кредита, а другите за гаранта. Това в случая е без правно значение.
При тези съображения, подадената въззивна жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно се потвърди.
9
С оглед този изход на делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата следва да се осъди жалбоподателят на заплати на адв.А. А.
сумата от 400лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №677 от 04.06.2025г., постановено по
гр.дело №5036/2024г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД- гр.София, да ЗАПЛАТИ на
адв.А. А. А. от АК- П., сумата 400лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10