О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Христова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 2648
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба с вх. № 47438/12.07.2018г. от Илиана Станчева Николова, в качеството й на ЧСИ при ВОС с рег. №712 срещу
решение № № 2900/19.06.2018г. по гр.д. № 18331 по описа на ВРС, в частта, с която е
осъдена да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, следните суми:
- законна
лихва върху сумата от 3306.00лв. – обезщетение за претърпяни
имуществени вреди от незаконните действия на ЧСИ по изп. дело
№2016/7120402/478, изразяващи се в незаконно, повторно и при нарушение на
правилата за връчване ПДИ и запорни съобщения, събрани задължения, от които
сумата 3018.00лв. – незаконно и повторно събрано вземане на Държавата, като
като присъединен взискател по изпълнителното дело, както и сумата 288.00лв. –
незаконно събрано вземане за пропорционална такса по изп. дело, за периода от предявяване на исковете –
29.11.2017г. (по пощата) до момента на връщането на ищеца на недължимите и
събрани в нарушение на закона суми 30.03.2018г.;
- сумата 213.97лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
сумата 3306.00лв. – обезщетение за претърпяни имуществени вреди от незаконните действия
на ЧСИ по изп. дело №2016/7120402/478, изразяващи се в незаконно, повторно и
при нарушение на правилата за връчване ПДИ и запорни съобщения, събрани
задължения, от които сумата 3018.00лв. – незаконно и повторно събрано вземане
на Държавата, като присъединен взискател по изпълнителното дело, както и сумата
288.00лв. – незаконно събрано вземане за пропорционална такса по изп. дело, за периода от 11.04.2017г. (увреждащото
действие) до 29.11.2017г. (предявяване на исковата молба по пощата);
- 793,70лв, представляващи разноски пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на първоинстанционния съд е немотивирано, несъобразено с фактите по
спора, неправилно, незаконосъобразно и постановено при превратно тълкуване на
събраните в хода на производството доказателства. Процесуалният представител на
въззивната страна счита за неправилен извода на ВРС, че е налице противоправно
поведение на ответника, водещо до увреждане на ищеца, с повторното
принудителното събиране от него на вземанията на Държавата, в качеството й на
присъединен взискател. В тази връзка се твърди, че всички действия на съдебния
изпълнител са съобразени със закона. Посочва се, че въззиваемият е бил търсен
три пъти за връчване на съобщение, че има задължения към НАП-София на адреса на
управление, вкл. на адреса за кореспонденция с НАП, публикувани по партидата на
въззиваемото дружество в ТР към АВп. Но и при трите опита пратката се връщала
като „непотърсена“, поради което съдебният изпълнител приел връчването за
редовно на основание чл. 50 от ГПК. В тази връзка се заявява, че съдебният
изпълнител е положил достатъчно усилия да открие длъжника, като през този
период, длъжникът полагал съзнателни усилия да не бъде намерен, с което
поведение сам е препятствал възможността да узнае за присъединените към
изп.дело публични вземания. Отделно се посочва, че е налице хипотезата на чл.
41 от ГПК, а с молбата на въззиваемия до съдебния изпълнител, в която моли
всички книжа по делото да се изпращат на адрес в гр. Перник, ул. „Търновска“ №
46, ет. 2, офис 3, въззивникът счита, че ищецът сам прави признание, че не може
да бъде намерен на адресите, обявени в Търговския регистър. Навеждат се доводи
за липса на доказателства за настъпила вреда, предвид извършеното в хода на
делото пред ВРС плащане от съдебния изпълнител на сумата от 3306,00лв в полза
на длъжника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Липсата на противоправност на
действията на ЧСИ се обосновава и с довода, че нито ищецът, нито НАП са
уведомили съдебния изпълнител за извършеното погасяване на задължението към
държавата на 20.12.2016г., включително с аргумента, че ищецът е следвало да
сезира органа по приходите за съставяне на акт за прихващане и възстановяване.
Такова сезиране било осъществено именно от съдебния изпълнител със съобщение от
29.01.2018г., вследствие на което НАП издал Акт за прихващане и възстановяване на
27.03.2018г., което изключвало всякакъв умисъл на съдебния изпълнител за
причиняване на вреди на ищеца. Формулиран е петитум за отмяна на решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно със
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва изцяло въззивната жалба.
Излагат подробни аргументи за мотивираността, законосъобразността и
обосноваността на решението в обжалваната част. Счита, че първоинстанционният
съд правилно е приел, че поведението на съдебният изпълнител е противоправно и
е довело до увреждане на длъжника-въззиваем със сумата от 3306.00лева, която е
била повторно принудителното събирана от него за погасяване на вземането на
Държавата, без да извърши всички необходими действия дали тази сума се дължи от
длъжника и без да уведоми въззиваемия за нея, което е станало причина,
длъжникът да погаси два пъти едно и също публично задължение, обременено с
допълнителни такси и разноски. Оспорва се твърдението, че въззиваемият е
препятствал връчването на книжа, както и че не е уведомил за промяна в адреса
за призоваване, както и че липса виновно поведение от страна на съдебния
изпълнител. В тази връзка въззиваемият посочва, че съдебният изпълнител, като
страна в производството с НАП по установяване на надвнесени и неразпределени
суми, е изпратил съобщение до НАП-София за възстановяване на сумата от
3306.00лева близо една година (на 29.01.2018г.) след извършеното принудително
изпълнение и депозиране на молба от длъжника за възстановяване на процесната
сума. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в обжалваната
част. Претендира разноски, направени в настоящото въззивно производство.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с
вх. 47438/17.09.2018г., подадена от ЧСИ към ВОС Илиана Станчева Никлова с рег.
№ 712, по описа на регистратурата на ВРС, против решение 2900/19.06.2018г. по
гр.д. № 18331/2017г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по
възз. гр. дело № 2648/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 30.01.2019г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на ЧСИ към ВОС Илиана Станчева Никлова с рег. № 712 - и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: