№ 812
гр. Сливен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230102292 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуването на вземанията на кредитора по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2023 г. между между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и ответника Д. В. Н. бил сключен Договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който дружеството му предоставило
кредит в размер на 971,91 лева за закупуване на стока. Уговорени били ГЛП от
21,37 % и ГПР в размер на 23,41 %. Кредитополучателят следвало да върне
общо сумата от 1202,89 лв. на 24 равни месечни вноски от по 50,12 лв., като
първата била дължима на 05.12.2023 г., а последната на 05.01.2025 г.
Ответникът не заплащал редовно погасителните вноски, като считано от
05.01.2025 г. вноските по договора са падежирали изцяло като останали
дължими претендираните от ищеца суми. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г., сключен на основание чл. 99
ЗЗД между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и цесионера „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, вземанията на цедента срещу ответника, произтичащи от
Договора за потребителски кредит били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Твърди се, че ответникът бил уведомен за цесията с
1
уведомление, изпратено с препоръчано писмо. На изложените основания
ищецът моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
971,91 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № **********/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
ответника, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в
полза на заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025
година до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева, представляваща
договорна лихва и сумата от 216,90 лева, представляваща законна лихва за
забава, дължима за периода от 05.04.2023 г. до 31.01.2025 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 402 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025
г. по описа на СлРС. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез назначения
си от съда особен представител - адвокат. Изразява становище за допустимост
на исковете и евентуалната им основателност с оглед представените писмени
доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Депозирал е чрез
назначения си от съда особен представител - адвокат писмено становище по
делото, с което поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. В. Н., ЕГН: **********
дължи на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД сумата от 971,91 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника,
като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в полза на
заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025 година
2
до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева, представляваща
договорна лихва и сумата от 216,90 лева, представляваща законна лихва за
забава, дължима за периода от 05.04.2023 г. до 31.01.2025 г ., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 402 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025
г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № ********** от 02.01.2023 г. цедентът „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД предоставил на ответника Д. Н. кредит за закупуване на стока в
размер на 971,91 лв.
Кредитът следвало да бъде върнат на 24 равни месечни вноски от по
50,12 лв. с падеж 05-то число на месеца съгласно представения погасителен
план, като била уговорена възнаградителна лихва с фиксиран лихвен процент
от 21,37 % годишно, при ГПР по кредита в размер на 23,4 %. Съгласно
представения погасителен план последната дължима вноска по договора била
в размер на 50,13 лв. с падеж 05.01.2025 г., като кредитът не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Установява се още от представените писмени доказателства в
приложеното за послужване ч. гр. д. № 523/225 г. по описа на СлРС, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.07.2024 г.,
сключен на основание чл. 99 ЗЗД между цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
цесионера „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, вземанията на цедента срещу
ответника, произтичащи от Договора за потребителски кредит са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Представено е и уведомително
писмо, адресирано до ответника, като липсват доказателства за получаването
му.
Процесният Договор за потребителски кредит е валиден и
действителен във всичките си части, отговаря на законовите изисквания
относно форма и съдържание, към него има подробен погасителен план. Не се
установиха нищожни клаузи от договора. Уговорените ГПР и ГЛП са в
рамките на законово допустимите, ясно уговорени са и не се явяват сами по
3
себе си неравноправни клаузи.
Установи се, че вземанията по процесния договор за кредит са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени
доказателства.
Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че придобиване на
вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия
(така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о.,
Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като
аргумент за това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия.
Ето защо, съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия
състав на цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника
действие на цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.).
Наред с това, ответникът не оспорва, че е усвоил сумата по кредита.
По делото не се установи ответникът да е извършил доброволно
плащания след началния период на забавата за погасяване на процесните
вземания, поради което следва да се приеме, че ответникът е неизправна
страна по договора.
Ето защо, предявените срещу ответника установителни искове се
явяват основателни и доказани по основание и размер, поради което следва да
бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и предвид цялостното уважаване на исковете
спрямо ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
4
размер на 556,04 лв., от които 28,02 лв. - заплатена държавна такса и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. д. № 523/2025
г. по описа на РС - Сливен и 28,02 лв. - заплатена държавна такса и 400,00 лв.
внесен депозит за особен представител в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. Н., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ................... ДЪЛЖИ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от сумата от 971,91 лева
/деветстотин седемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
**********/02.01.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника,
като вземането е прехвърлено с Договор за цесия от 24.07.2024 г. в полза на
заявителя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 31.01.2025 година
до окончателното й изплащане; сумата от 211,72 лева /двеста и единадесет
лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва и сумата
от 216,90 лева /двеста и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 05.04.2023 г.
до 31.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 402 от
03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 523/2025 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
ДА ЗАПЛАТИ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е,
ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 556,04 лв. /петстотин петдесет
и шест лева и четири стотинки/, представляваща разноски в общ размер по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5
6