Решение по НАХД №617/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 286
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20243110200617
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. В., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Ц.ка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200617 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВ. Ц. Л. П. - роден на 12.07.1954 г. в гр. В., живущ в гр. В., ЖК Ч.
бл.62, вх.Г, ет.2, ап. 28, българин, български гражданин, висше образование, женен,
неосъждан, не работи, ЕГН **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 20.07.2022 г. в гр. В. по хулигански подбуди
причинил лека телесна повреда на малолетно лице - Н. М.ов Н., роден на 10.09.2016 г.,
изразяваща се в удар в тилната област, което е обусловило чувство на болка, без
разстройство на здравето, престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр.чл.130 ал.2 от НК,
поради което и на основание чл. 78 А, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000.00/
хиляда/ лева.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО един брой СД приложен по делото
следва да остане по делото.

Осъжда обв. П. да заплати направените по делото разноски в размер на 1050.12
лева, които да бъдат приведени по сметка на ОД на МВР-В., както и в размер на 150.00 лева,
които да бъдат приведени по сметка на РС-В..
1

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред ВОС.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение по НАХД № 617/2024г. по описа на РС-В., 13
състав.
Съдебното производство е образувано въз основа на внесен от ВРП
Обвинителен акт срещу Ц. Л. П. за престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 и т.12,
вр.чл.130 ал.2 от НК за това, че на 20.07.2022 г. в гр. В., по хулигански
подбуди причинил лека телесна повреда на малолетно лице - Н. М.ов Н., роден
на 10.09.2016 г., изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на
здравето.
При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК, съдът
констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението от ВРП,
е умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК съответно са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от
НПК, поради което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по
реда именно на глава 28 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и пледира за наказание към минималния размер предвиден в
санкцията на закона.
Обв.П. не дава обяснения. Категорично отрича вината си.
Защитникът защитавал обв.П. в последното по делото заседание - адв. Г.,
моли ако съда да признае обв.П. за невинен. Излага съображения за
несъставомерност на деянието.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В междублоковото пространство на блокове 62 и 67 на кв.Ч. в гр.В., било
предназначено за детска площадка. Там пространство било оформено с пейки,
кът за забавления на деца и баскетболно игрище предназначено за отдих и
забавления на малки и големи деца. Лятно време детската площадка се
използвала активно от живеещите в района деца, които често били
придружавани от своите родители, особено тези който били малки. Игрите на
децата били съпроводени с множество възгласи, понякога музика и глъч,
безспорно създаващи шум, но в разрешените за това часове.
В горещото лятно време на 20.07.2022 г. множество деца, някои от тях
придружени от родителите си предпочели да излязат на вън за да се
забавляват, поради което се събрали на детската площадка обособена между
блокове 62 и 67 на кв.Ч. в гр.В.. В часовото време преди 20,00 часа там били
св.С. Г. Д. и детето й Н. М.ов Н. /роден 10.09.2016 г./, заедно с други деца и
родители. По същото време децата решили да се забавляват като пеят караоке
1
песни подпомагани от преносима тонколонка, донесена от някое от тях. Също
така играещите деца на детската площадка ползвали тази тонколоната за да
играят на викторина с въпроси. Децата се намирали в баскетболното игрище,
където си пускали музиката и пеели песни. Детето Н. Н. играел на площадката
и слушал музика заедно с другите деца от тази преносима колона, която била
поставена на земята.
По същото време обв. Ц. Л. П. бил в жилището находящо се в бл.62 кв.Ч.
на гр.В. си и се дразнел от шума от децата, поради което се показал на
терасата си и извикал на децата да спрат музиката, като същевременно
оправил спрямо тях обидни реплики.
Тъй като музиката не била спряна, обвиняемият излязъл от дома си
следван от съпругата си и и се насочил директно към децата играещи на
баскетболното игрище. Обв.П. се движел бързо и агресивно към децата
забавляващи се на игрището. При движението си към игрището отново им
извикал да спрат музиката и ги нарекъл „дрисльовци". Поведението му било
заплашително. Децата чули заплахите и след като видели агресивното му
поведение се разбягали, с изключение на петгодишния Н. Н., на височина
стигащ до коляното на Ц. Л. П.. Детето не разбрало какво се случва, тъй като
било с гръб към идващия с бързи крачки обв.П. и разучавало тонколоната.
Малкия бил така вглъбен в устройството, че не разбрал случващото се, а
понеже обв.П. се намирал зад него той дори не е имал видимост към
случващото се. В момента, в който П. доближил до Н. Н. детето продължавало
да разучава тонколоната и не обръщал каквото и да е внимание на
обвиняемото лице. Тогава внезапно и без да е предизвикан по какъвто и да е
начин от стоящото с гръб към него дете, обв.П. го ударил с длан по главата
към тила. Удара бил силен и стоящите наоколо свидетели освен, че видели
самия удар могли и да го чуят звука от нанасянето му.
В следствие удара момчето почувствало болка и силна уплаха, паднало
напред на земята, разплакало се и избягало при баща си св.М. Н., стоящ
встрани. Една от очевидките на случилото се -св.Д. Д. М., подала сигнал на
тел.112 и на място се отзовал полицейски екип. Майката на детето свид.Д.
веднага се отправила към обв.П. и поискала обяснения за случващото се. Той
ударил и нея двукратно по лицето, като твърдял, че това е нищо. Случилото се
силно възмутило всички хора намиращи се наоколо, обв.П. освен, че ударил
дете нанесъл два удара и на майката на детето, като действията му били
съпроводени и с множество нецензурни думи.
Детето Н. след събитието споделяло с майка си, че се страхува чичкото да
не дойде да го набие, не можело да спи добре, бълнувало. При проведено
изследване на следващия ден му била поставена диагноза Реакция на тежък
стрес с разстройства в адаптацията, остра стресова реакция, за което било
издадено медицинско удостоверение №290/21.07.22г.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза е, че нанесеният на Н. М.ов Н.
2
удар в тилната област на главата е определил чувство на болка, без
разстройство на здравето.
Обв. Ц. Л. П. е роден на 12.07.1954 г. в гр. В., живущ в гр. В., българин,
български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, не работи, ЕГН
**********
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава със
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените доказателства
по делото - разпити, мед. удостоверение, експертизи и др. мед. документи,
справка за съдимост и др..
Показанията на свидетелите дадени по делото са кореспондиращи и
взаимно допълващи се. Налице са известни разминавания между
твърденията, дадени в хода на досъдебното производство и тези в хода на
съдебното следствие, но това е напълно обяснимо с оглед отдалечеността във
времето. Разминаванията са пренебрежимо малки и всички показания дадени
в хода на досъдебното производство и тези в съдебното са идентични. Нови
елементи на случилото се по делото се установяват в хода на съдебното
следствие и то защото там се изяснява в цялост фактическата обстановка и се
задават максимално изчерпателни въпроси от всички страни в процеса.
Като обективно и компетентно дадено съдът кредитира и заключението
на СМЕ, дадено от в.л. д-р С. М.. В съдебно заседание експертното
заключение е защитено, дадени са отговори на уточняващите въпроси и става
ясно, че нанесения удар е с ръка е предизвикал болка и страдание. Вещото
лице уточнява, че щом удара е предизвикал болка, то той е нанесен
целенасочено и в никакъв случай не се касае за случайно докосване.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
КСППЕ, която дава заключение, че Н. Н. е с интелектуално ниво в рамките на
нормата за неговата календарна възраст. Към момента на деянието същият е
бил уплашен и в състояние на стрес от неочакваните действия на
извършителя. Детето е претърпяло болка, която още повече засилила неговия
страх. Стресът е отключил Реакция на тежък стрес с разстройства в
адаптацията, остра стресова реакция, която по принцип озвучава за три дни.
Независимо, че емоционалните състояния при децата са бързопреходни, ако
стресът е бил неочакван и достатъчно голям, то детето ще има спомени
продължително време и ще търси подкрепата от близък възрастен. Равнището
на когнитивните процеси /възприятие, внимание, памет, мислене/ са в норма
за календарната възраст на детето, както и на неговия интелект и
личностовата му структура. Индивидуалните особености на Н. му дават
възможност да има възприятия на нивото на неговата календарна възраст, т.е.
може да описва случилото се, но не е в състояние да направи точна и правилна
оценка на поведението на извършителя, отново, предвид ниската възраст, в
която се намира, и ограничения житейски опит. В настоящия случай
пострадалият има остатъчни страхове, които се регистрират в неговите
3
проекции по предложените стимулни материали и, съзнавано или не, са
свързани с обвиняемия. Физическото и психическото състояние на детето му
позволява да участва пълноценно в наказателното производство на нивото на
неговата възраст.
Разпитани в съдебно заседание експертите изготвили КСППЕ д-р Б. и
Р.Г. потвърждават експертното си заключение.
Съдът напълно кредитира така изготвеното заключение, като обективно
дадено.
По делото разпитаните свидетели дават еднозначни показания, които
кореспондират помежду си и очертават идентична фактическа обстановка,
която се подкрепя от другите несъмнени доказателства, а именно медицинско
свидетелство.
Съдът разпита свид.Д., майка на детето Н.. В разпита си тя сочи, че
децата са си играели в баскетболното игрище, а родителите са стояли в
близост на пейки. Малко преди случилото се обв.П. е излязъл на балкона си и
отправил нецензурни думи към играещите на площадката деца. По-късно е
видяла как обв.П. и една жена се насочват към децата, видяла как и им казва
нещо, а след това П. удря синът и. Веднага станала и се затичала към детето
си. Поведението на П. било агресивно, дори той ударил и нея по лицето/факт
за който прокуратура не е възвела обвинение/. Обв.П. ползвал обиди при
разразилият се спор. След това била извикана полиция. Свидетелката не е
видяла каквото и да е действие от страна на детето си за да си обясни
поведението на обвиняемият, детето е играело с тонколоната когато той го е
ударил по главата. Това е довело до продължителна стресова реакция у детето
Н.. Продължително време той се е страхувал и преживявал безпричинно
нанесения шамар на публично място.
Съдът напълно кредитира показанията на тази свидетелка, въпреки че е
майка на удареното дете, тъй като те са последователни, идентични и
непротиворечиви показания от началото на воденото наказателно
производство.
Съдът разпита в съдебно заседание и бащата на пострадалия свид.М. Н..
В разпита си той сочи, е процесната вечер са били на детската площадка
където синът му си е играел заедно с други деца в баскетболното игрище. По
рано е чул как обв.П. от терасата си обиждал играещите деца. Малко след това
е видял как обв.П. се движи по игрището и се засилва към синът му, като му
удря шамар по главата. Детето се разплакало. Настанала разправия при която
той дори е ударил шамар на свид.Д., което крайно възмутило присъстващите
лица.
Междувременно възмутени лица възприели действията на обв.П. са
позвънили на спешен телефон 112 съобщили за случващо се и извикали
полиция.
Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел макар и баща на
удареното дете, тъй като показанията му са обективни и се потвърждават от
4
другите събрани в хода на процеса писмени и гласни доказателства.
При разпита си пред съда свид.Т. Д. сочи, че процесната вечер се е движел
няколкократно в района на детската площадка когато чул как обв.П. викал по
играещите деца. След това при поредното си преминаване в района видял как
обвиняемият надвесен над детето го ударил с ръка по главата. Съда напълно
кредитира показанията на този свидетел.
Свид.П. в разпита си пред съда сочи,че процесната вечер е била заедно с
детето си на площадката. Чула е как някакъв мъж обижда играещите децата,
известно време след това е възприела как този мъж следван от жена, вероятно
съпруга върви през площадката и обижда децата. В този момент Н. е бил с
гръб към мъжа е не е възприел действията му. В разпита си в хода на
досъдебното производство е категорична, че преди удара от тонколоната не се
е чувал звук. Обв.П. с широко отворена длан е нанесъл удар, в тилната област
на детето, като се е чул силен шум от удара. След това нанесъл удар и на
майката – свид.Д.. Всички са били възмутени от агресивното поведение на
обв.П. и от безпричинно нанесения удар на детето.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката дадени в хода на
досъдебното и тези на съдебното производство.
При разпита си пред съда свид.Т. сочи, че процесния ден късен следобед
или привечер децата са се били събрали на баскетболното игрище с караоке
тонколонка и играели, пеели и танцували. Първоначално обв.П. извикал на
децата от терасата да престанат. След това излязъл от блока и се насочил
директно към децата. По големите се разбягали, а Н. не разбрал какво се
случва продължил да си играе с тонколоната и това разгневило обв.П.. Според
свидетелката той първосигнално му ударил шамар. Не може да определи дали
удара е бил силен, но е категорична, че се е чул. Това възмутило свидетелката,
как може да се удари дете? Освен това тя сочи, че обв.П. не е провел
разговори със стоящите на близо родители, а се е саморазправял с децата.
Съда напълно кредитира показанията на тази свидетелка, който се подкрепят
от другите събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства.
Разпитани по делото бяха и полицейските служители обслужили
произшествието след подадения сигнал на тел.112. Свид.Г. при разпита си
пред съда сочи, че не си спомня конкретика по случая, извършените от тях
действия описали в докладна записка и към момента не се спомнят
подробностите. При разпита му в хода на д.п. свид. Г. посочи, че на место при
пристигането им е имало множество афектирани хора. Установил е
извършителят и при разговор с него е усетил слаб мирис на алкохол. На место
обв.П. твърдял пред полицейските служител, че само е бутнал детето, а не го е
удрял. Не е установил видими следи от наранявания по лицата.
Другият полицейски служител пристигнал на место свид.Н. в разпита си
пред съда също не се спомняше конкретика по случая. В разпита си в хода на
д.п. е посочил, че е установил множество възмутени и гневни хора, който са
му посочили извършителят – обв.П.. В разговор с него той е отрекъл да е
5
нанасял удар, а само бил бутнал детето. Не е видял видими следи от
наранявания.
Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители. Съвсем
резонно е да не си спомнят конкретика от извършената от тях дейност по
служба, а и те не се преки очевидци на случилото се.
Съдът разпита и съпругата на обвиняемото лице свид.П.а. В разпита си тя
сочи, че процесната вечер е имало много шум. Била е автор на Наредбата на
Община В. за опазване на обществения ред и затова със съпругът и са решили
да излязат и проверят дали децата имат разрешение за пускане на музика на
открито. Директно са се насочили към децата в игрището, а не към родителите
им. Имало малко дете което си играело с тонколоната, и след като то отново
пуснало музиката обв.П. го пипнал с три пръста по главата. Твърди, че не го е
ударил, но в следствие на тези му действия се разразил конфликт между тях и
родителите на детето. Особено била възмутена от вида на слушаната музика.
Съдът частично кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като тя е
съпруга на обвиняемото лице и показанията и са опит за оправдаване
действията му. На първо място съда следва да посочи, че хронологията на
посоченото от нея е действителна, но не и същността на случилото се. На
първо място тя сочи, че са били отправяни обидни думи към П. след като
извикал от балкона да се намали музиката. Всички разпитани свидетели по
делото дават показания от който се установява, че обидни думи е отправял
именно П. към намиращите се навън деца. Буди учудване, че при излизането
им на детската площадка двамата се насочват да се разправят с децата и както
тя твърди от тях да искат документ даващ им право да пускат музика на
открито. Как дете може да се сдобие с какъвто и да е документ и да го носи
със себе си е въпрос на който свидетелката може сама да си отговори, особено
ако е участвала в писане на наредба. Това са действия който е следвало да
извършат към възрастните, към родителите на децата стоящи наблизо на
самата детската площадка. Но това е и начин да се оправдаят действията на
обв.лице. След това сочи, че детето стоящо на земята на възраст от четири пет
години си е играело с тонколоната и това е подразнило съпругът и, който му е
заявил…“момченце на теб говоря“ това е поредно потвърждение за целящата
саморазправа с деца и в случая с петгодишно дете. Абсурдно е от него да
искаш документи и да водиш полемика с него. И след като то пак се е заиграло
с тонколоната независимо от репликите на П., че на него говори го е пипнал
по главата с три пръста. В случая тя сочи, че това е било тупване, докато
всички разпитани по делото свидетели сочат за шамар нанесен с цяла ръка при
чието нанасяне се е чул звук от удара. Поради това и съда частично кредитира
показанията на тази свидетелка която е пряко заинтересована от изхода на
делото. Приема посоченото от нея, че обв.П. следван нея си е тръгнал към
детската площадка да се разправя с децата, няколкократно отправил
недружелюбни реплики към петгодишния Н.…“На теб говоря“.. след което е
осъществил физически контакт с детето. Съдът не приема твърдението и че
именно от невръстните деца обвиняемият е имал намерение да иска
6
разрешително за пускане на музика, дори и дума няма в тази посока от
гласните показания събрани в хода на досъдебното и съдебно производство,
както и че е имало отправени обидни думи към тях, както и че П. само с три
пръста е бутнал детето по главата. От показанията на тази свидетелка съдът
извлича по несъмнен начин обстоятелството, че между обв.П. и петгодишното
дете е имало физически контакт.
За съда е несъмнен извода, че обв.П. с ръка е ударил детето Н. по главата.
При анализа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът
може да изведе извод, че всички присъствали на случилото се са крайно
възмутени от действията на обв.П., както от нецензурните реплики така и от
започнала саморазправа с малолетните, а и особено от нанесения удар по
главата на петгодишното дете.
Анализът на кредитираните от съда доказателства сочи, че обвинението е
безспорно доказано и относно субекта на извършването на процесното
престъпление, съотв. субективната страна на деянието, като извършено при
условията на пряк умисъл. При формиране на убеждението си, че именно
подсъдимият е осъществил умишлено престъпното деяние, съдът съобрази
редица преки и косвени доказателства, които в своята съвкупност сочат
посочения в обвинителния акт извод относно извършителя на описаното от
прокурора престъпление.
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се
установява една непротиворечива фактическа обстановка. Съгласно общия
устройствен план на кв.Ч. в гр.В. междублоковото пространство пред блока в
който живее обв.П. е предназначено за детска площадка. Това пространство
било облагородено от общината с поставени пейки, баскетболно игрище и
други зони за забавления и отмора на деца и възрастни. То се е ползвало по
предназначение от живеещите в района малки и по-големи деца, особено през
летния период на годината, когато всички предпочитат привечер да са навън и
да се играят на игри типични за възрастта си.
Процесната привечер нормално с оглед предназначението на детската
площадка там са се събирали живеещите в близост малки и по-големи деца,
повечето придружавани от своите родители. Обичайно е имало шум от
детската игра и това е характерно за тези пространства отредени именно за
забавление на подрастващи. Часът е бил около 20.00 време в която съобразно
заповед на кмета на града не е нужно спазването на определени правила
относно шума. Ноторно известно е че за летния сезон за гр.В. се спазва
правилото за нощна тишина от 23.00 часа. Нормално децата при играта си да
вдигат шум, да викат да се смеят и дори понякога с оглед масово навлезлите
мобилни устройства да ползват музика възпроизвеждана от мобилните им
телефони или в случая от преносима малка тонколона.
В процесната вечер шума от детската игра е бил обичаен. Децата
решили да се забавляват като пеят караоке и правят викторина. Ползването на
тонколонка е допринесло вероятно до усилване на шума от детската игра. Но
7
тук проблем е бил вида музика която се е възпроизвела от нея, а не силата му.
Както съпругата на обв.П. в разпита си сочи с възмущение, че се е пускала
чалга. Съда обаче не смята, че следва да критикува дадени музикални
предпочитания или да дискриминира лица заради тях. Всички свидетели
сочат, че първоначално обв.П. е обиждал играещите децата от балкона си, като
използваните от него думи били нецензурни. След това раздразнен от
продължаващия шум решил да излезе навън и да се разправя с играещите
малолетни. Не потърсил родителите им е директно се насочил към игрището
където се намирали децата и започнал разправия с тях. По-големите понеже
го познавали и имали страх се разпръснали, а 5-годишния Н.й застанал с гръб
към приближаващия обв.П., не разбрал за сериозността на ситуацията и
продължил да си играе с тонколонката вероятно излъчваща звук-песен. Това
разгневило обв.П. и той ударил стоящото с гръб към него петгодишно дете по
главата. Именно това му действие удар по главата на петгодишно дете е
действието покриващо признаците на деяние наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 от
НК. Ако беше говорил в намиращите се в близост родители, ако беше ги
потърсил, ако беше просто поискал тишина действията му не биха били
престъпни, но това да удариш дете по главата и то умишлено е крайно
възмутително. Дори и да е пускало музика, дори е да е усилило музиката
какво от това, може ли такова нещо да даде основание на възрастен мъж да
посегне на петгодишно дете и да го удари. В случая не се касае за възрастен
индивид разбиращ напълно случващото се, а за петгодишно дете не
разбиращо изискванията на възрастните, особено за тишина.
Има предвидени много способи да се алармира за неправомерно
вдигане на шум, но обв.П. не е предпочел да се придържа към тях, а е
предприел стъпки сам да разреши проблема си и то посредством саморазправа
с малолетни лица. Съда приема за абсурдно твърдението на съпругата му, че
са слезли на площадката за да проверят дали имат разрешение за пускане на
музика, след като всяка вечер има един и същи шум от играещи деца. Ако ще
търсят такова разрешение, то е следвало да говорят с възрастните и първото за
което да питат е разрешението, а не директно да се тръгне на саморазправа с
децата. Още повече, че часовото време не е предполагало такова разрешение.
Именно поради това съдът напълно изключва посоченото от свидетелката,
която е и съпруга на обвиняемото лице и приема същото като поддържащо
оправдателна теза. Защо не са потърсили органите на полицията ако се
приеме, че шума е бил невъобразим, в този случай със сигурност и другите не
малко живеещи хора в района също биха сигнализирали надлежните органи за
неспазване на правилата за градски шум. Защо изобщо не са разговаряли със
стоящите наблизо родители, а директно с децата. В случая играещите деца са
били малолетни, като на детската площадка е нямало по –големи навършили
14-15 години. Това са все въпроси установяващи действителното намерение на
обв.лице да се саморазправя с малолетните играещи деца.
Именно реализираната саморазправа с деца, нецензурните реплики и
удара по главата на петгодишно дете са действията с който обв.П. е
8
осъществил състава на възведеното му обвинение. В тази посока съда
установи и други негови действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като те са довели до
възмущение у присъстващите и това са двата нанесени удара на свид.Д..
За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и въз основа на тях възприема заявеното от съпругата на обв.лице, че само е
докоснал с три пръста детето Н., като защитна теза.
С оглед на това и съобразно събраните в производсвото доказателства,
както и на основание чл.303 ал.2 от НПК , съдът призна подсъдимия П. за
виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 вр. чл. 130 ал.2 от
НК.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 130 ал.2 от НК се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
болка или страдание в следствие на претърпяна физическа болка. Касае се за
типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.
130, ал.2 НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че
да е довело усещане на болка.
В конкретния случай по безспорен начин се установява, че детето Н. е
претърпял увреждане, характеризиращо се като лека телесна повреда, като
травматичните увреждания които е получил пострадалият са обусловили
усещането на болка.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на
обвиняемия и причиненото на пострадалия телесно увреждане.
От обективна и субективна страна обвиняемият П. е осъществил състава
на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Същият е
нанесъл удари с ръка в областта на главата на пострадалия, с което му
причинил болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на
публично място в присъствието на свидетели, без да е налице каквато и да е
причина.
Квалификацията по ал.1 т.4 на чл.131 от НК се определя от факта, че
телесната повреда е причинена на лице ненавършило 14-годишна възраст.
Интелектуалният елемент на умисъла обхваща две категории представи:
обстоятелствата, очертани от обективните признаци на състава на
престъплението, т. е. относно обективните елементи на престъплението и
общественоопасния характер на деянието и последиците му. А субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически)
елементи. Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта,
чувствата на дееца, психическото му състояние и т. н. Когато някой от тези
субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от състава на
престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е
осъществен съставът на съответното престъпление.
9
Под "хулигански подбуди" като обстоятелство, квалифициращо
причинена телесна повреда, следва да се разбират такива подбуди, които
изразяват явно неуважение към обществото. Поначало мотивът за извършване
на дадено престъпление е факултативен признак на субективната страна на
състава на престъплението и е от значение само при определяне наказанието
като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл. 131, ал. 1, т. 12
от НК обаче, той е точно определен по съдържание и е необходим елемент от
състава на престъплението. Същият се изразява в стремеж у дееца при
открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение
към обществото, в извършване на действия с цинизъм и дързост, със самия
процес на причиняване на телесната повреда да покаже себе си, да смае, да
покаже, че може да върши каквото си пожелае, незачитайки нормите на
обществото.
От установените фактически констатации, съдът намира, че обв.П. е
действал именно с цел да покаже възможностите си, да демонстрира
способностите си пред малолетните деца за да прекъсне детските игри, че
може да извърши каквото и както пожелае, незачитайки нормите и порядъка
на обществото, за което от събрания доказателствен материал съдът прави
извод, че не е налице личен мотив, за какъвто излага доводи защитата. За
липсата на личен мотив свидетелстват това, че между обвиняемия и детето Н.
не е имало никакви отношения преди извършването на деянието, свидетелства
и обстоятелството, че малкото дете дори не е видяло присъствието на П. на
игрището, той е бил с гръб към него и не е възприел случващото се, не е
отправил към него реплики или неприлични жестове за да са на лице тези
лични отношения. Съдът намира, че доказателствата са еднопосочни относно
това обстоятелство, а дори и съпругата на обв.П. не сочи действия на
пострадалия насочени към П.. Така възприетите факти, водят до извода, че
телесната повреда е била нанесена с цел грубо нарушаване на обществения
ред, изразяващо се в явно неуважение към обществото и отделната личност,
следователно тук не може да става дума за личен мотив. В този смисъл е и
Решение № 240 от 25.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 530/2014 г., I н. о., НК, с
докладчик - съдията Н.й Дърмонски. От изложеното е видно, че обвиняемият
е искал чрез действията си да покаже физическото си надмощие, да
демонстрира явното неуважение към обществените порядки и телесната
неприкосновеност на личността. Прекият умисъл на обвиняемия, насочен към
настъпилия съставомерен резултат, изразен в нанесената на пострадалия лека
телесна повреда, настоящият съд извежда от механизма на причиняване на
телесните повреди на пострадалия, а именно че обвиняемият в искането си
децата да не играят на детската площадка е нанесъл удар по главата на дете
стоящо с гръб към него и явно невъзприело случващият се конфликт. Към
монета в който П. се разправя с децата, част от който са се разбягали в
следствие на агресивното му поведение, той решава да удари дете стоящо с
гръб към него, но имащо неблагоразумието да си играе с тонколона
излъчваща звук. Тези безспорно установени обективни обстоятелства ясно и
10
категорично обективират желанието на обвиняемото лице да засегне именно
телесния интегритет на пострадалия, и то точно по този начин, като му
причини болка. При липса на съмнение относно възможността на подсъдимия
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, за съда е безспорно установено, че същият е имал обективната възможност
да предвиди общественоопасните последици от деянието си, от интелектуална
страна, а от волева – пряко да цели настъпването им.
Липсата на пряко, непосредствено нападение и отправяне на обидни
изрази от страна на пострадалия, насочени към обвиняемия, изключват
институти като неизбежната отбрана и силното раздразнено състояние,
предизвикано от пострадалия, в което да се е намирал деецът.
От субективна страна обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал.2, пр.1 от НК), т.е действал е с
пряк умисъл. Той е съзнавал, че с действията си е нарушил нормите,
гарантиращи телесната неприкосновеност на членовете на обществото.
Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а НК, като П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него
престъпно деяние по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода до три години; деецът не представлява голяма обществена
опасност, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин.
Към деня на извършване на деянието П. не е бил осъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящето производство
спрямо него, от деянието няма причинени имуществени вреди, предвид което
не е налице пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 78а НК.
При индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът присъди същата
към минималния размер, съобразен с имотното състояние и обществената
опасност на дееца, която съдът оцени като минимална с оглед смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно липсата на предходна съдимост.
Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което следва да
се наложи на П., съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Ето защо настоящият състав счете, че на П.
следва да бъде наложено административно наказание при баланс на
смекчаващи вината обстоятелства - "глоба" в размер на законоустановения
минимум от 1000.00 лв. /хиляда лева/ за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 и
т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, умишлено извършено от него.
Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен
това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
11
предупредително върху тях и ще се отнеме възможността да се извършат и
други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред.
На основание чл. 189, ал.4 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
разноските, които са направени по делото на стойност 1050.12 лева от
досъдебното производство, 150 в полза на районен съд В., за направени
разноски в хода на съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:








12