Р
Е Ш Е Н И Е
№
02.07.2021г.,
Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря: Силвия
Димова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.№300 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В
искова молба се твърди, че ищецът „ЮБЦ“ЕООД предявява исковата си претенция
срещу ответника Т.Ж.С. въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г., с
прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД, който от своя страна е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител
„БТК“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от
Договора. Поддържа, че между „БТК“ЕАД и ответника е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №**от 07.11.2017г. за
ползване на мобилна интернет услуга за данни за №********** при условията на
тарифен план VIVACOM Mobix 60
LTE
с месечен абонамент 21,80 лева. Срокът на договора бил 24 месеца- до дата
07.11.2019г. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвала
предоставените й мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентски номер на абоната №15534915001. Във връзка с предоставените мобилни
услуги от Дружеството, то издало фактури №**********/15.11.2017г.,
№**********/15.12.2017г. и №**********/15.01.2018г. за периода от 15.10.2017г.
до 14.01.2018г. на обща стойност 86,93 лева. Ищецът твърди, че ответника е
потребила и не е заплатила услуги, фактурирани за три последователни отчетни
месеца- м.ноември 2017г., м.декември 2017г. и м.януари 2018г. Незаплащането в
срок на тези фактури дали основание на „БТК“ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната Т.Ж.С., считано от 03.02.2018г. Издадена била
крайна фактура №**********/15.02.2018г.
Поддържа,
че след извършените цесии на вземането на „БТК“ЕАД към ответника, последният е бил
надлежно уведомен за тях с приложеното към исковата молба уведомление.
Доколкото
ответника не изпълнила задълженията си по горепосочения договор, на
27.10.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка било образувано
ч.гр.д.№1290/2020г., по което на 30.10.2020г. съдът издал Заповед №260166 за
изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на ответника било
разпоредено да заплати на ищеца сумата от 86,93 лева-неплатено задължение по
договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.11.2017г., сключен между него и
„БТК“ЕАД, лихва за забава за периода от 31.01.2018г. до 13.10.2020г. в размер
на 23,82 лева, ведно с направените деловодни разноски в размер на 205 лева.
Тази заповед била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като
съдът указал на ищеца възможността да предяви установителен иск за вземането си
по реда на чл.422 от ГПК. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че Т.Ж.С. дължи на
„ЮБЦ“ЕООД сумата от 86,93 лева,
предстадвляваща главница- неплатено задължение за предоставени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.10.2017г. до 14.01.2018г. по договор
от 07.11.2017г., сключен с „БТК“ЕАД, визиран в горепосочената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1290/2020г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото и
заповедното производство разноски.
Ответникът Т.Ж.С. не е представила
в срок отговор на исковата молба. Редовно призована, не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и като има
предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение,
съдът направи следните правни изводи:
При
наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от Декларация от Т.Ж.С. от
07.11.2017г., Договор за предоставяне на мобилна услуга от 07.11.2017г.,
3бр.месечни сметки от 15.11.2017г., 15.12.2017г. и 15.01.2018г., кредитна
сметка от 15.02.2018г., ОУ на Договора между „БТК“ЕАД и абонатите на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, Договор за цесия от 16.10.2018г., пълномощно, Договор за цесия от
01.10.2019г., пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземане, уведомление
за цесия, извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.,
както и материалите съдържащи се в ч.гр.д.№1290/2020г. по описа на
РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело –50 лева- държавна такса за предявените искове и 180
лева- адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№1290/2020г. по описа на РС-Димитровград- 25 лева
държавна такса и адвокатско възнаграждение 180 лева.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Т.Ж.С., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***,
че дължи на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от ***,
сумата от 86,93 лева /осемдесет
и шест лева и деветдесет и три стотинки/ -незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 15.10.2017г. до 14.01.2018г. по Договор
за предоставяне на мобилни услуги от 07.11.2017г., сключен между Т.Ж.С. и
„Българска телекомуникационна компания“, за която сума е издадена Заповед
№260166/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1290/2020г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Т.Ж.С.,
с ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на
205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както
и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща деловодни разноски по
ч.гр.д.№1290/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: