Решение по НАХД №548/2025 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 67
Дата: 4 ноември 2025 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20252180200548
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Царево, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200548 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от “АВТВ Груп 1“
ЕООД, ЕИК *********, против наказателно постановление № 843827-
F838621 от 19.08.2025 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" –
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на
“АВТВ Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 1100,00 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, дружеството жалбоподател сочи, че не оспорва изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, но намира, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка поддържа
конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като
моли за отмяна на атакуваното постановление.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител-
1
юрисконсулт- моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба
и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка, изложена по идентичен начин в процесните АУАН и
НП:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за констатиране на административно нарушение на
04.08.2025 г. за това, че на 30.07.2025 г. при извършена проверка и съставен за
това протокол в търговски обект е било констатирана касовата наличност и
налични парични средства към момента на започване на проверката както
следва: разчетна касова наличност – 964,93 лева; фактическа наличност –
1048,08 лева и съответно отрицателна разлика от 83,15 лева.
В ЕКАФП не са били отразени служебно въведени или служебно
изведени суми, видно от разпечатан по време на проверката дневен финансов
отчет.
Горната фактическа обстановка е отразени в акта за установяване на
административно нарушение и правната квалификация на установеното
нарушение е по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съставянето
на акта е станало в присъствието на представител на жалбоподателя. АУАН е
подписан от актосъставителя и от свидетеля очевидец на нарушението и при
съставяната на акта.
Като взел предвид акта, протокола за извършена проверка и
приложените към него фискални бонове и другите писмени доказателства
административно наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка е
направена същата правна квалификация.
2
На основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на търговеца–жалбоподател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер от
1100,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви
и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: По делото не се спори, а и от приложената Заповед се
установява както материалната, териториална, така и темпорална
компетентност на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
3
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка, изложена
в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и
в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН, АУАН е съставен в срок, в присъствието на упълномощено лице,
процесното НП е издадено в законоустановените срокове.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се
касае за нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ, вр. с чл. 66 и 66а от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ
извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начални
сума, въвеждане, извеждане на пари в или извън касата) на фискалното
устройство се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени".
Настоящата съдебна инстанция обаче, намира за изцяло споделими
доводите на жалбоподателя, за наличие на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Приложената санкционна норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда,
че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба- за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв. или
имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв.
В случая е установено, че деянието представлява нарушение на
нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, като са посочени
нарушените норми от този акт, което е напълно достатъчно да формира знание
4
у санкционираното лице, за извършването на какво деяние е наказано.
Настоящият състав на съда намира за незаконосъобразно съждението,
изложено в обжалваното НП, че не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН. Законодателят с §1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен този
случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Като смекчаващи обстоятелства могат да бъдат преценени и
такива, които не представляват обективни причини за неизпълнение. Съдът
отчете, че санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото
нарушение. Оказало е пълно съдействие при извършване на проверката. Касае
се до разлика на изключително ниска стойност. Очевидно в случая се касае до
незначителна грешка, допусната от жалбоподателя, като се има предвид
характера на извършваната от него дейност в обекта.
Всички тези факти предпоставят извод, че конкретното нарушение се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. В този смисъл са налице
предпоставки случаят да бъде определен като маловажен. По същество следва
да бъде отменено наказателното постановление и за постигане на целите,
регламентирани с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН жалбоподателят да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 843827- F838621 от 19.08.2025
г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което на “АВТВ Груп 1“
5
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1100,00 лв.
за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА “АВТВ Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

6