№ 18286
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110128173 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Л. А. Д. и Я. Л. Д. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането
на ответниците да заплатят сума в общ размер на 5760, 02 лв., от които 5004, 29 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.
София, общ. Т.., ул. „Ц...“ №..., ет. 2, надпартерен, апартамент, аб. № ... за периода м.05.2021г.
— м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
(16.05.2024 г.) до изплащане на вземането, както и 674, 77 лв. представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 16.04.2024 г., както и сума в размер на 66,58 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба (16.05.2024 г.) до изплащане на вземането и 14, 38
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение от 16.07.2021 г. до 16.04.2024 г., при квоти от по ½ за
всеки от тях.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е било налице облигационно
отношение, възникнало с тях, в качеството им на собственици и вещни ползватели на
процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на наследодателите на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата
стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения им особен представител, с който оспорват предявените искове. Оспорват да са в
договорни отношения с ищеца за процесния недвижим имот. Оспорват за процесния период
ищецът да е доставил твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия. Посочват,
че в част от доказателствата апартаментът е посочен под № 5, а в други под №.... Правят
възражение за погасяването на задължения по давност. МОт за отхвърлянето на предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81 от 15.08.2007 г.,
с който О Д Д. е дарила на дъщеря си ответницата Я. Л. Д. ½ идеална част от процесния
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Ц...“ №..., втори надпартерен етаж, като си е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху даряваните идеални части от
имота. От приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт (л. 91) се установява, че
ползвателят О Д. е починала на 06.03.2008 г., с което правото й на ползване се е погасила.
След тази дата, вкл. и за процесния период собственикът на посочената ½ идеална част
ответникът Я. Д. отговаря за ½ от стойността на реално потребената топлинна енергия в
имота.
По делото е приет и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89 от 14.09.2007
г., с който ответникът Л. А. Д. е дарил на дъщеря си ответницата Я. Л. Д. ½ идеална част от
процесния апартамент като си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху даряваните идеални части от имота. Съдът намира, че с оглед разпоредбите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 57, ал. 1 ЗС именно лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване,
е клиент на топлинна енергия за битови нужди, т.е. в разглеждания случай за задълженията
за останалата ½ от стойността на реално потребената топлинна енергия следва да отговаря
ответникът Л. Д., който е със запазено право на ползване върху ½ идеална част от
апартамента. По делото не са ангажирани доказателства за това собственикът да е подал
заявление за открИ.не на партида или по друг начин да е поел задължение да заплаща изцяло
дължимите по процесната партида суми.
2
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира
за неоснователно възражението на особения представител относно това, че не е ясно дали
апартаментът, за който е открита партида с абонатен номер ..., е именно апартаментът, върху
който ответницата притежава право на собственост, а ответникът право на ползване върху ½
идеална част от него. По делото е приложено удостоверение за идентичност (л. 14), съгласно
което апартаментът на втория надпартерен етаж в процесната сграда е идентичен с
апартамент № 5, който е регистриран в базата данни на ищцовото дружество с абонатен
номер .... По делото не се твърди и липсват данни ответницата да притежава два имота в
същата сграда или ответникът да притежава право на ползване върху още един апартамент в
сградата, като по делото са приложени формуляри за отчет за процесния абонатен номер с
подпис за клиент, както и писмо от ответника Л. Д. до ищеца във връзка с начина на
начисляване на топлинната енергия още от 1994 г., поради което няма съмнение, че се касае
за един и същ апартамент, за който е открита именно процесната партида с абонатен номер
....
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. В него е посочено, че в имота през процесния период е имало 5 броя
радиатори с монтирани индивидуални разпределители на топлинна енергия капилярен тип
RMK, действащи на принципа на изпарението. До имота е бил осигурен достъп за отчитане
показанията на уредите и през двата отоплителни сезона, което се потвърждава от
представените от третото лице-помагач и приети по делото формуляри за отчет (л. 98 и л.
99). Няма изчислена топлинна енергия и за отопление на общите части. Имало е поставени
два водомера за топла вода, чиито показания са били отчетени реално. В заключението е
посочено още, че в имота няма монтиран узаконен водомер за топла вода, поради което за
двата отчетни периода е била служебно начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база двама потребители за топла вода при служебно определен разход от
140 л. на денонощие за един потребител. В приложените по делото формуляри за отчет с
подпис на клиента изрично е посочено, че имотът се обитава от двама души, поради което
съдът намира, че служебното начисление е било извършено правилно по реда на чл. 69, ал.
1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице е установило още, че
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била изчислявана по формулата,
заложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура на
апартамента съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.
Вещото лице посочва също така, че общият топломер е преминал метрологични проверки
през 31 месеца вместо законоустановените 24 месеца, но не е бил сменян през процесния
период и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите
стойности, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните
проверки не се е отразил върху коректността на измерването.
Съгласно изчисленията на вещото лице стойността на реално потребената топлинна
енергия за целия процесен период в процесния имот е 5022, 80 лв. Следователно всеки от
двамата ответници предвид установеното по-горе и с оглед диспозитивното начало следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по ½ част от претендираната по-малка сума в размер на
общо 5004, 29 лв.
3
Следва да бъде разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-гОм или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. юни 2021 г. – от 15.08.2021 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 16.05.2024 г., възражението за изтекла
погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява неоснователно.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
4
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Предвид датата на подаване на исковата молба, няма
погасени по давност вземания за главница за дялово разпределение, поради което
предявените срещу двамата ответници искове следва да бъдат уважени в пълните предявени
размери.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния
период, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, като предвид обстоятелството, че съдът установи по-висок
размер на реално дължимата стойност за топлинна енергия, претенциите за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, като част от главницата е и погасена по давност, поради което
се погасява и съответната част от обезщетението за забава, дължима върху нея.
Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени претендираните и направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 1027, 83 лв. (от общо направените разноски в размер на 1030,
40 лв., от които 230, 40 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза, 400 лв. депозит за
особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. А. Д., ЕГН **********, и Я. Л. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. София, ул. „Ц...“ №..., ет. 2 надпартерен, апартамент, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на разделност и при равни квоти
от по ½ всеки от тях от следните суми: 5004, 29 лв., представляваща главница за
5
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Т.., ул. „Ц...“
№..., ет. 2, надпартерен, апартамент, аб. № ... за периода м.05.2021г. — м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.05.2024 г.) до изплащане на
вземането, както и 674, 77 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 16.04.2024 г.,
както и сума в размер на 66,58 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба (16.05.2024 г.) до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14, 38 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 16.07.2021 г. до
16.04.2024 г., при квоти от по ½ за всеки от тях.
ОСЪЖДА Л. А. Д., ЕГН **********, и Я. Л. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. София, ул. „Ц...“ №..., ет. 2 надпартерен, апартамент, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1027, 83 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Д...“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6