Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 07.08.2020 година гр.
Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на седми юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното
от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
17 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ищецът Р.М.А. ***, действащ чрез
процесуалния си пълномощник адв. Н.С. от ТАК, твърди, че работил в периода от
01.01.1975 г. до 30.04.1977 г. като *** в „Стройрайон“ – град Т., който
работодател бил с прекратена дейност понастощяем и без правоприемник, а
разплащателните му ведомости и трудовоправните документи не били приети в ТП на
НОИ – град Т.. Ищецът потърсил тези документи в действащи дружества, развиващи
същата дейност като работодателя, но и там такива не били налични. Позовава се
на факта, че в периода от 15.09.1970 г. до 11.10.1972 г. работил като *** в „Поляница“
ЕООД при пълно работно време от 8 часа. Предвид установената липса на търсените
документи за ищеца бил налице правен интерес да установи по съдебен ред
твърдения от него трудов стаж, поради което моли съда да признае за установено
спрямо ответника, че за периода от 01.01.1975 г. до 30.04.1977 г. е работил
като *** в „Стройрайон“ – град Т. при пълно работно време от 8 часа. В с. з.
искът се поддържа от явилият се процесуален пълномощник адв. Н.С..***, не
изпраща представител по делото и от името му не е взето становище по иска.
Съдът
след като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Към исковата молба ищецът е
приложил удостоверение № 2/04.10.2019 г., което е издадено от ТП на НОИ – Т. в уверение
на това, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на „Стройрайон“
– град Т. не са приети в ТП на НОИ/отдел ООА/сектор ОА/ – град Т.. Този
документ представлява по предназначението си удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР
и се представя, тъй като посоченият от ищеца работодател от процесния период е
с прекратена дейност и без правоприемник. Представените по делото други
удостоверения, издадени от търговски дружества, които няма данни да са правоприемници
на посочения работодател, и датиращи от 2015 г. и 2019 г., не съдържат относими
сведения към правнорелевантните за делото факти. „Лисец“ ЕООД със седалище в
град О. е удостоверило, че в архива му не се намират на съхранение ведомости от
СУ „Стройрайон“ – град Т., а „Поляница“ ЕООД – град Т. е удостоверило, че през
периода от 15.09.1970 г. до 11.10.1972 г. ищецът е работил като *** без да е
посочено в кое предприятие, като с писмо до ищеца същото дружество е уведомило
последния за невъзможността да му издаде исканото УП-3 за процесния период, тъй
като в архива на дружеството липсвали разпращателни ведомости на „Стройрайон“ –
град Т. за този период. Сред представените от ищеца документи липсва депозирано
писмено доказателство, което установява вероятността на претендирания от ищеца
трудов/осигурителен стаж и което е издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В този смисъл не е
представено дори и копие на трудова книжка на ищеца, съдържаща данни за полаган
труд през процесния период. Липсата на такъв документ е и процесуална пречка за
допускане на свидетелски показания, поради което и в хода на съдебното дирене
не са събрани такива. Именно във връзка с искането за допускане на свидетелски
показания съдът в определението си по чл. 140 ГПК е дал ясни указания, че за да
бъдат допуснати поисканите свидетели, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР
задължително условие за това е ищецът да представи писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя,
при който е придобит стажът, и
по време на полагане на стажа, като разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР изброява неизчерпателно възможните документи. Поради
невъзможност на ищеца да представи посоченото писмено доказателствено начало, съдът
не е допуснал събиране на свидетелски показания в съответствие с императивната
и строго формална разпоредба на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. При това положение
единственото относимо доказателство по делото остава горепосоченото
удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което установява само правния интерес от
водене на иска и допустимостта на същия. Това доказателство не е достатъчно за
доказване на исковата претенция за установяване на твърдения от ищеца трудов
стаж. В производството по чл. 1 ЗУТОССР освен с писмени доказателства следва и
с гласни такива да се установят процесните обстоятелства. В конкретния случай
липсата на запазени от ищеца документи като трудови договори, допълнителни
споразумения, заповеди, трудова книжка или други подобни, не само водят до
невъзможност за документално установяване на процесните факти, но и до
осуетяване възможността за събиране и на свидетелски показания за тази цел. В
този смисъл е и даденото разрешение на подобен спор в Решение № 401 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК. Установяването на
трудов стаж е факт, който поражда финансови правоотношения между лицето и
държавния бюджет по повод придобиване право на пенсия и за установения период
на трудов стаж. Предвид значимостта на този факт законодателят е въвел строго
формален подход за доказването на същия. Ето защо поради липсата на
необходимите писмени и гласни доказателства предявеният иск се явява недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от Р.М.А.
***, с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред за признаване за установено, че лицето Р.М.А. през
периода от 01.01.1975 г. до 30.04.1977 г. е работил като *** в „Стройрайон“ –
град Т. при пълно работно време от 8 часа.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Т. в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова