РЕШЕНИЕ
№ 2423
гр. Бургас, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20252120100983 по описа за 2025 година
В исковата си молба ищецът твърди, че през исковия период се намирал в трудово
правоотношение с ответника като заема длъжността “***” р-н Бургас, като със Заповед № РД-09-
12 от 08.01.2025г. на директора на предприятието на основание чл.188, т.1 от КТ му е било
наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1,
вр. чл.358, ал.1, т.1, предл. 2 от КТ, вр. чл.188, т.1 от КТ за отмяна на Заповед № РД-09-
12/08.01.2025г. на Изпълнителния директор на “ВиК” ЕАД гр. Бургас, с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание “забележка”, като незаконосъобразна.
Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна по смисъла на чл.193 от КТ, тъй като
работодателят не е изслушал обясненията на ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание.
Твърди, че заповедта не е мотивирана, а посоченото в нея не отговаря на истината. В тази връзка
излага, че от заповедта не ставало ясно коя част от подменения водопровод била разкрита. Сочи, че
от негова страна било предоставено обяснение, опровергаващо отразеното в рапорта и доклада от
28.11.2024г., но същото не било взето предвид и обсъдено от работодателя. Излага, че решението да
му бъде наложено наказание било взето още преди провеждане на дисциплинарната процедура,
която било грубо нарушение на императивните разпоредби на чл.193 КТ, вр. чл.189 КТ и
представлявало злоупотреба с правно по смисъла на чл.8 от КТ. Твърди, че работодателят е търсил
начин да го принуди да се премести на друга длъжност или да напусне, а поради нежеланието на
ищеца да го стори е пристъпил към оказване на натиск под формата на налагане на дисциплинарно
наказание, недопускане до работа и непрестанно командироване извън гр. Б., където живеел
ищеца. В тази връзка сочи, че в край на 2024г. бил в платен годишен отпуск, като след
завръщането си, за да му бъде оказан натиск, ищецът бил командирован поради производствена
необходимост в края на 2024г. След изтичане срока на преместването, ищецът не бил допуснат до
работното си място по нареждане на работодателя. Това наложило да отправи писмена покана до
1
него, с искане за допускане до работа. Отправил и нарочно уведомление до синдикаланата
организация на КНСБ в дружеството, в което информирал за създалото се положение, ведно с
копие до Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас. По повод горното работодателят побързал да
издаде Заповед № РД-09-827/18.12.2024г., с което било разпоредено на ищеца да бъде допуснат до
работното си място. Излага, че след тези събития, предвид нежеланието му да се премести на
друго работно място или да напусне, в началото на 2024г. му било наложено и процесното
дисциплинарно наказание. След налагането му, отново бил командирован в гр. Ц. и то по начин, по
който бил принуден да допуска нарушения на трудовата дисциплина или да бъде “притиснат” и
принуден да напусне. Това било така, понеже в заповедта за командироване било посочено, че
следва да пътува с автобусен транспорт, но според разписанието на автобусите нямало как да
успее да пристига навреме за работа. Освен това в заповедта липсвало изрично посочване, дали
ищецът следвало да пътува всеки ден или да остава с преспиване. Всичко било направено
целесъобразно, за да бъде открита възможност ищецът да бъде наказан или да бъде принуден да
напусне сам.
С оглед изложеното, твърди, че спрямо него е проявено тенденциозно отношение,
предубеденост и злоупотреба с права.
Сочи, че сочените нарушения не са извършени, още по-малко виновно, каквото е
изискванетго на чл.186 от КТ. Ищецът подробно бил обосновал в депозираното от него
възражения защо не е налице нарушение. Сочи, че заповедта не била мотивирана, тъй като в
същата не било ясно и точно посочено нарушението и кога точно е извършено. Налице били
противоречия и в самата заповед, доколкото в абзац първи се говорило за системни нарушения и
злоупотреби при изпълнение на служебните задължения, а в последващите такива се коментирали
единствено твърденията, изложени в доклад вх. № АД-02-214-1/28.11.2024г. Не се установявало да
са налице и
системни нарушения на трудовата дисциплина. Не било изяснено също така има ли
неблагоприятни последици за ответното дружество или за работещите в него и/или възникнала
опасност от такива последици, което пък поставяло съда в невъзможност да извърши преценка
относно тежестта на твърдяното нарушение. Твърди се, че е налице и несъразмерност на
наложеното на ищеца наказание с тежестта на евентуално извършените от него дисциплинарни
нарушения.Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор, с който се
оспорва основателността на иска при твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна и
мотивирана и твърдените нарушения са осъществени от ищеца по описания в заповедта начин.
Твърди, че дадените от ищеца обяснения са били взети предвид от работодателя, но намира,
че същите не съдържат мотивирани обяснения за установените нарушения. Намира, че доколкото
изложените от него твърдения не са подкрепени с доказателства се явяват ирелевантни за правния
спор. На следващо място счита, че командироването на работник поради производствена
необходимост не се явава наказание или санкция, а предоставена от закона възможност временно
да преразпредели работните ангажименти. С оглед горното счита, че фактът, че ищецът бил
командирован няма нищо общо с наложеното му наказание.
По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от неговия пълномощник - адв.
Б., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
2
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозира нарочна молба, чрез
своя пълномощник адв. М., която застъпва становище за неоснователност на иска и моли за
неговото отхвърляне.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени съобраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от
фактическа страна:
С доклада по делото, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните в производството, че през процесния период между последните е съществувало валидно
трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор, по силата на който ищецът заема
длъжността “*** р-н Бургас” при “ВиК” ЕАД гр. Бургас.
От представената по делото длъжностна характеристика от 01.07.2016г. за длъжността
**** се установява, че ищецът е бил подчинен на Ръководител Звено район Бургас, като на същия
е вменено задължение да ръководи водопроводчици аварийна бригада, шофьори, манипуланти,
отчетник водомери и други служители от Експлоатационен район Б., звено ***, пряко заети с
подръжката и ремонтите на водопроводната мрегжа в р-н Б., при изпълнение на задачи, свързани с
отстраняване на аварии и текущи ремонти на водопроводната врежа, отчитане на
водопотреблението и събиране на приходи от абонатите. В графата трудови задачи и задължения,
характеризиращи длъжността, в т.6 от същата е регламентирано, че ищецът следва да следи за
включване в мрежите на нови абонати при задължението спазване на техническите и санитарни
изисквания и на нормативния регламент за включване във водопроводната и канализиционната
мрежа и за своевременно откриване на партиди, а в т.11 му е вменено като задължение да отговаря
за изразходване и документно оформяне разходите на строителни материали при отстраняване на
аварии и други строителни дейности.
Представен е доклад вх. № АД-02-214-1/28.11.2024г., изготвен от комисия в състав инж. И.
Г. - председател, Н. С. - специалист П.Ф.К и Б. Д. - специалист П.Ф.К. относно извършване на
текуща проверка в к-с ***, ул. ***. По време на проверката на 20.11.2024г. е била измерена
дължината на подменения уличен водопровод на ул. ***, като са били разкрити част от положената
тръба и монтирани фитинги, както и положените инертни материали за обезопасяване на обекта.
След преизчисляване на положените материали въз основа на представените отчетни форми било
констатирано, че изкопа е на дълбочина в началото на улицата /150 см./ и 140 см. в края на улицата,
като положените материали са около 82 тона фракция. Била направено заключение, че липсват 18
тона материали, равняващи се на 302.67 лв. по доставни цени. Констатирано било, че по време на
изкопните действие на 20.11.2024г. на имот с адрес гр. Б., ж.к. ***, ул. ***, с аб. № *** с титуляр на
партидата за вода И. С. Г. било установено, че водомерния възел е на повече от 2 метра от оградата
на имота. Същият е разположен на около 7-8 метра, а сградата в имота е на около 9-10 метра.
Посочено е, че тази водомерна шахта, както и ново монтираното гърне за ТСК на стойност 16, 955
лв. Не са изградени съгласно чл.25, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ, въпреки издаденото
предписание с изх. № К-1786/12.06.2024г. В заключение е посочено, че не е установено основание
да не се спази предписание Изх. № К-1786/12.06.2024г. на Изп.Директор на ВиК - ЕАД гр. Бургас.
Представен е и рапорт вх. № АД-02-214 от 28.11.2024г. изготвен от М. С. на длъжност
“***”, отдел “Продажби и фирмен контрол” относно извършване на текуща проверка в к-с ***, ул.
***, преповтаряща констатациите на комисията в горепосочения доклад.
С писмо изх. № ТРД-411/11.12.2024г. на ВиК ЕАД гр. Б., адресирано до ищеца, същият е
бил запознат с горепосочените констатации от извършената проверка като е бил поканен на
3
основание чл.193, ал.1 от КТ, в 3-дневен срок да представи писмените си обяснения, като посочи и
доказателства за твърдените от него факти.
Представени са обяснения вх. № ТрД-411-2/16.12.2024г. от ищеца С. Б. К., адресирани до
изпълнителния директор на ответното дружество, в което е дал обяснения, че по-голямото
количество вложена инертна маса в изкопа се дължи на обстоятелството, че самият изкоп не е
идеален правоъгълник с широчина и дължина съответно 0,7 и 1,4 м., а обърнат трапец, заради
изключително твърдата скала, която е излязла, с основи 0, 7 и 2,5 м. и височина 1,4 м. Изложил е
подробни математически изчисления, като е посочил, че предвид подмяната, която е извършена и
включва не само водопровода, а и отклонения, се е наложило да бъдат извършени 17 курса със
самосвал за доставка на обектите с общо тегло от 102 тона.
По отношение на второто му вменено дисциплинарно нарушение е дал обяснения, че след
запознаване с актуалното състояние на уличната регулация и дворищните линии на ул. *** се
оказало, че в имота на И. С. Г. водомерната шахта само привидно не отговаряла на изискванията,
тъй като според актуалната ситуация, в улицата имало оформен паркинг джоб и дворищната
регулационна линия била на около 8 метра навътре от съществуващата ограда. Заявява, че това
дало основание новото водопроводно отклонение да бъде направено по начина, описан в писмото,
така че да отговаря в пълнота на изискванията по двете наредби. В подкрепа на твърденията си е
представил множество документи.
Видно от подаденото от ищеца до неговия работодател Възражение вх. № ТрД-
5/09.01.2025г., ищецът отново е преповторил и доуточнил част от обясненията си дадени на
16.12.2024г., като отново е възразил срещу наложеното му дисциплинарно наказание и е поискал
същото да бъде отменено, съответно заличено съгласно чл.198 от КТ. Настоял е за лична среща с
изпълнителния директор, за да бъде изслушан по темата.
Видно от искане вх. № ТрД-5-1/13.01.2025г. на ищеца, адресирано до изпълнителния
директор на ответното дружество, както и до К. С. – представител на КНСБ във ответното
дружество, ищецът е поискал във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание да бъде взето
под внимание даденото от него обяснение вх. № ТрД-411-1/16.12.2024г., а по повод
обстоятелството, че не е бил уважено възражението му с вх. № ТрД-5/09.01.2025г. за изслушването
му по темата, е изразил желание за извършване на нова проверка на място на факти и
обстоятелства по твърденията изложени в доклада и рапорта, която да покаже, че липсват каквито
и да било злоупотреби или нарушения.
С писмо изх. № Трд-5-2/21.02.2025г. работодателят е уведомил ищеца, че изложените от
него доводи, обективирани в подаденото от него възражение вх. № ТрД-5/09.01.2025г. преповтарят
тези, изложени в подадените от него обяснения вх. № ТрД-411-1/16.12.2024г., като при налагане на
посоченото дисциплинарно наказание “забележка”, същите са били обсъдени подробно и както
тогава, така и сега, работодателят не е намерил основания да отмени, респ. да заличи същото преди
изтичането на срока по чл.197, ал.1 от КТ.
Представено по делото е предписание изх. № К-1786/12.06.2024г. на “ВиК” ЕАД гр. Б.
адресирано до И. С. Г., с адрес гр. Б., ул. ***, с което същият е уведомен, че при извършената
проверка от служители на дружеството е констатирано, че водомерния възел в имота не е
разположен съгласно изискванията на чл.11, ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004г., тъй като същият е
разположен на повече от 5 м. от уличната регулация. Уведомен е, че необходимо в срок от 30
календарни дни след получаване на предписанието да изгради водомерна шахта с приблизителни
вътрешни размери 1м/1м/1м до 2 м. от уличната регулационна линия в двора на имота, както и да
преработи площадковата водопроводна инсталация до новото място на водомерния възел, като
4
монтирането му ще бъде направено за сметка на дружеството.
Представена е Заповед № РД-09-716/28.10.2024г., на изпълнителния директор на ВиК ЕАД
гр. Бургас, с която на основание чл.120, ал.1 от КТ е наредил считано от 01.11.2024г. до 15.12.2024г.
вкл., ищецът С. Б. К. на длъжност *** в р-н Б. да премине на длъжност “***”.
Представена е Заповед № РД-09-109/28.01.2025г. на изпълнителния директор на ВиК ЕАД
гр. Бургас, с която на основание чл.121, ал.1 от КТ, във вр. с чл.215 от КТ и чл.8 и следващите от
НКС, ищецът С. Б. К. е командирован да изпълнява трудовите си задължения в район Ц., за времето
от 29.01.2025г. до 27.02.2025г. Копие от заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 28.01.2025г.,
който е релевирал възражение, че с оглед разписанието на автобусите и разстоянието от
автобусната спирка до базата на ответното дружество в гр. Ц. ще е в невъзможност да спазва
работното си време. С оглед горното е отправил молба или да бъде променен начина на пътуване
като бъде определено да пътува със служебен автомобил от мястото на постоянната му работа в
ж.к. *** или да бъде променено работното му време за срока на командироването му, като това
бъде надлежно отразено в заповедта.
Изготвена е служебна справка на 20.06.2025г. от деловодната програма на БРС, от която се
установява, че на 16.05.2025г. е заведено гр.д. № 3402/2025г. със страни С. Б. К. като ищец и
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД като ответник. Видно от петитума на исковата молба със
същата е предявен иск за отмяна на Заповед № РД-09-327/18.03.2025г. на Изпълнителния директор
на “ВиК”ЕАД гр. Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение” на С. К., иск за
възстановяване на предишната му работа на длъжност “***”, район “Бургас” във ответното
дружество, както и иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати
обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението за период до 6 месеца.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от в.л. Р. И., заключението, по което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно
от констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице е установило, че за изграждане
на водопровода липсват одобрени строителни книжа – инвестиционен проект с обяснителна
записка, чертежи с надлъжен и напречен профил, количествено-стойностна сметка, протоколи за
скрити работи. В негово присъствие е била извършен контролен изкоп на място пред УПИ -20,
кв.40а, на дълбочина 1.5 м се е разкрил положения водопровод от тръба ПЕВП ф110, разположен на
3.5 м. от уличната регулационна линия. Констатирано е, че водопроводът е разположен в изкоп
върху подложка от ситна фракция с дебелина до 0,10 м., като странично и над тръбато до 0,30 м.
също има засипване със ситна фракция, а дължината на водопровода е 120 м.
Вещото лице е направило необходимите изчисления като е посочило, че съгласно
изискванията на Наредбата за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни
система и направените замервания, количеството инертен материал, което е било вложено за
запълване на изкопа възлиза на 82,36 т. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице е
уточнило, че това количество не е действителното, а представлява минималното количество
инертна маса, която е била необходима по норматив, за да бъде запълнен изкоп с тези размери.
Заявило е, че не може да даде заключение относно действително вложената инертна маса, тъй като
в хода на самото строителство не са били съставяни актове за установяване на СМР, подлежащи на
закриване, в които да е било описано дължината, широчината, височината на изкопа, количеството
на вложените материали, дължината, диаметъра на тръбата, което най-вероятно се е дължало на
обстоятелството, че служителите са действали аварийно в конкретната ситуация.
Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и одобрения план за регулация в
5
гр. Б. ж.к. *** е обосновало извод, че водомерната шахта в имот, с административен адрес гр. Б.,
ж.к. ***, е разположена в съответствие с чл.11, ал.3 от Наредба № 14/14.09.2024г. на МРРБ,
съгласно действащата улична регулация до кв.40а в ж.к. ***, зона *** гр. Б. В съдебно заседание,
вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че абонатния номер 248930, посочен в
предписанието до И. Г. е объркан, като правилния абонатен номер е 965430.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Б. /живуща на семейни начала
с ищеца/. От разпита й се установява, че ищецът работил до м.март 2024г. в “ВиК” ЕАД гр. Бургас,
район “***”. Разказва, че на 09.10.2024г., ден преди планираната от тях отпуска, ищецът й се
обадил и й съобщил, че му е било предложено да бъде преместен или да напусне дружеството.
Казали му, че ръководството желае това, а не преките му ръководители. Ищецът не се съгласил
нито да напусне, нито да се премести. Разказва, че след това продължили да му звънят като същата
вечер около 20-21.00ч. му се обадил неговия началник Б. и му казал преди да тръгне, да мине и да
си подаде молба за преместване на длъжност “помпиер” или “водопроводчик”. Свидетелката
разказва, че след като се върнали от почивката си на 01.11.2024г., ищецът бил преместен като
помпиер на помпена станция по пътя за кв. ***. Не бил съгласен с преместването, но го преместили
поради производствена необходимост. През този период, докато бил преместен, продължавали да
търсят начини да го накажат, но не настоявали да напуска дружеството. След като бил назначен за
помпиер, ищецът не бил допуснат до работа, а след това бил командирован в гр. Ц.
Съдът кредитира с доверие дадените от свидетелката показания, тъй като независимо от
евентуалната заинтересованост на свидетелката в качеството й на конкубинат на ищеца, изнесените
от нея фактически данни, които е възприела лично и непосредствено не се опровергават от други
доказателства по делото и кореспондират на събраните по делото писмени доказателства относно
извършваните от работодателя промени на работното място на ищеца хронологично във времето.
По отношение на наведеното възражение за нарушение процедурата по чл.193 от КТ.
С исковата молба ищецът е навел твърдения, че работодателят е допуснал нарушение на
дисциплинарното производство като не го е изслушал, въпреки че е поискал това.
С решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по
чл.290 ГПК е застъпено становището за задължението на работодателя, съгласно чл.193 ал.1 КТ
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение, че неизпълнението на това задължение
води до отмяна на уволнението при условията на чл.193,ал.2 КТ, без да се разглежда трудовия спор
по същество, поради презумпцията, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.
В същото решение е прието, че разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията
на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина – чл.193,ал.3 КТ.
Според същото решение обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова
вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение
и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.
Прието е, че текстът на чл.193,ал.3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, включително и когато работникът не
може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е
осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него.
Прието е, че искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е
формален акт, че е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника и с оглед
6
възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Според същото решение дали на работника е предоставена реална
възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки
конкретен случай. Прието е, че когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да
извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е
съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или
бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде
наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не
са били дадени, че в този случай с искането за даване на обяснения работодателят е изпълнил
изискването на чл.193,ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ е неприложима.
При така възприетото тълкуване на уредбата, настоящия съдебен състав намира по
съществото на спора, че не е допуснато нарушение относно даването на обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 КТ.
Това е така, тъй като законът вменява като задължение на работодателя или да изслуша
работника или да приеме неговите писмени обяснения. От представените по делото доказателства
е видно, че работодателят е изпълнил задължението си да предостави възможност на ищеца в 3-
дневен срок от получаване на поканата да представи писмените си обяснения по двете описани в
заповедта дисциплинарни нарушения, както и да представи доказателства за твърдението от него
факти от която възможност ищецът се е възползвал като е депозирал обяснение вх. № ТРД-411-2 от
16.12.2024г., както и последващо възражение вх. № ТР-Д-5 от 09.01.2025г., в което подробно е взел
становище по вменените му дисциплинарни простъпки. Действително в депозираното от ищеца
възражение е отправено искане от работника да бъде изслушан, което не е било уважено от
работодателя, видно от изпратеното до него писмо изх. № ТРД-5-2-/21.01.2025г., но това
обстоятелство само по себе си не рефлектира върху законосъобразността на дисциплинарното
производство, доколкото задължението на работодателя да изслуша работника представлява
алтернативна възможност, наред с задължението му да приеме неговите писмени обяснения /което
в разглеждания случай е било сторено и не се оспорва от ищеца/. С оглед горното, съдът намира, че
преди налагане на атакуваното наказание е била надлежно проведена процедурата по чл.193, ал.1
от КТ. Оценката на обясненията принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали
е извършено дисциплинарно нарушение, дали нарушителят може и трябва да бъде санкциониран в
предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи, за да има съразмерност с тежестта на
нарушението. При изследване законността на уволнението от съществено значение е обясненията
да са достигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото
изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита. В случая се
установява, че това е изпълнено.
По наведеното възражение за допуснато нарушение по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ
за мотивираност на заповедта.
В чл.195, ал.1 от Кодекса на труда, законодателят е поставил изисквания и към формата и
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва задължително да бъде в
писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е императивна и липсата само на един
от посочените в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание е достатъчна, за да се
7
приеме,че дисциплинарното наказание е незаконно.
Атакуваната заповед № РД-09-12 от 08.01.2025г., с която на ищеца в настоящото
производство е наложено дисциплинарно наказание “забележка”, съдържа реквизитите, визирани в
чл.195, ал.1 от Кодекса на труда. Същата е издадена в писмена форма и е мотивирана. В нея като
нарушител е посочен ищеца, конкретните две нарушения, които са вменени на ищеца, са описани в
заповедта с обективните им и субективни признаци. В заповедта е посочено наказанието -
“Забележка” и законовите текстове въз основа на които се налага - чл.187, ал.1, т.9 от КТ и чл.187,
ал.1, т.10 от КТ, в т.ч. и като са индивидуализирани задълженията по длъжностна характеристика
от 01.07.2016г., които са били нарушени от ищеца, а именно т.6 и т.11, в раздел “Задължения”, като
работодателят е посочил и че е преценил и законовите критерии по смисъла на чл.189, ал.1 КТ, а
именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
работника. В случай, работодателят - ответник конкретно е описал в заповедта нарушенията на
трудовата дисциплина, така както го е възприел и оценил, с техните обективни и субективни
признаци и по разбираем за служителя начин, видно и от дадените от него писмени обяснения,
същия правилно го е възприел и е наясно с нарушенията, които са му вменени. Служителят е
изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по
всички твърдения за конкретните нарушения, изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание преди налагането му, поради което следва да се приеме, че нарушението е посочено по
разбираем за ищеца начин и между страните не е спорно, за какво е наложено наказанието. С оглед
изложеното, съдът намира, че при налагане на наказанието работодателят не е допуснал
съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, което само по себе си
да обуславя отмяна на дисциплинарното наказание.
При това положение, спорът подлежи на разглеждане по същество, като на вниманието на
съдебния състав стои преценката на събраните по делото доказателства по съществото на спора -
дали има допуснати нарушения на трудовата дисциплина, съставляващи такива по чл.187, ал.1, т.9
от КТ и допуснато нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо по чл.187, ал.1, т.10 от КТ.
При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът следва да извежда вида на
дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта
за уволнение и да преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия
състав на визираното в мотивите нарушение.
В конкретния случай, в тежест на работодателя бе да установи, че ищецът е осъществил
описаното в заповедта поведение, за което същият е дисциплинарно наказан. За да наложи
дисциплинарното наказание “Забележка” посредством атакуваната заповед, работодателят в
мотивите на заповедта се е позовал на рапорт с вх. № АД-02-214/28.11.2024г., изготвен от М. С. -
ръководител “Продажби и фирмен контрол”, заедно с приложените към него отчетни форми и
изготвен доклад с вх. № АД-02-214-1/28.11.2024г. от инж. И. Г., Н. С и Б. Д.
Така цитирания рапорт и доклад съдържа констатации на служители на ответното
дружество, представляващи изгодни за ответника факти. Тези частни свидетелстващи документи са
били представени с отговора на исковата молба и верността на удостоверените от тях факти е била
изрично оспорена от ищеца, чрез неговия пълномощник с писмена молба, депозирана в съдебно
заседание на 24.06.2025г. Обсегът на доказване в исковото производство по действащия ГПК не
включва всички, а само спорните релевантни факти (сравнителен анализ на чл. 153 и чл. 154 ГПК).
Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ,
когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва. Доказателствената
сила на частния документ е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а
8
когато не е подписан – че е съставен (чл. 180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на
съставянето му. Спорът по факта и/ или датата не включва твърдение за неистинност на частния
документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл. 193 ГПК. Страната, която
основава довод, възражение, реплика или дуплика на оспорения засвидетелстван положителен
факт, е длъжна да го докаже, а съдът й дължи указания, когато за установяването му по делото е
представен единствено документът (чл. 146, ал. 2 ГПК). Когато фактът е отрицателен, тежестта да
докаже положителните факти, които изключват засвидетелствания отрицателен факт, е за страната,
която оспорва осъществяването му. Верността на доклада и рапорта са били оспорени от ищеца.
Тези актове представляват частни удостоверителни документи и тежестта да докаже верността на
констатациите е на ответника. Последният не е представил други доказателства, от които да се
установи наличието на констатираните с доклада липси на 18 тона инертен материал. В резултат на
процесуалното му бездействие, ответникът се е лишил да ангажира и гласни доказателства за така
удостоверените с доклада факти, независимо, че такива са били допуснати от съда. Тези
констатации не се подкрепят и от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, което
извършвайки математически изчисления единствено е обосновало извод за това какво е
минималното количество по норматив, което е следвало да бъде вложено за запълване на изкопа. В
същото време следва да се има предвид и обясненията на ищеца, депозирани в хода на
дисциплинарното производство, в които същият аргументирано и подробно е обяснил причините,
поради които се е наложило да бъде вложена по-голяма маса инертен материал от нормативно
предвидената. Тези обяснения обаче не са били нито обсъдени, нито подложени на последваща
проверка от работодателя. Ответникът следваше при условията на пълно и главно доказване да
установи с допустимите по ГПК доказателствени средства положителния факт, че при засипване на
изкопа е била вложен инертен материал с по-малка маса, което не бе сторено.
За установяване на второто описано в заповедта нарушение квалифицирано като такова по
чл.187, ал.1, т.10 от КТ, работодателят се е мотивирал с изготвения от негов служител рапорт,
верността на който също е бил оспорен от ищеца. Ответникът не е представил доказателства в
подкрепа на удостоверената в рапорта и оспорен от ищеца фактическа констатация, че водомерния
възел в имот с административен адрес гр. Б., ж.к. ***, ул. ***, с титуляр на партидата И. С. Г. се
намира на повече от 2 метра от оградата на имота, респ. че е налице допуснато нарушение на чл.25,
ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ. По делото не само липсват ангажиранr доказателства от
ответната страна, които да подкрепят доказателствената стойност на рапорта, но съдържащите се в
него твърдения се опровергават от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, която е установила, че процесната шахта е разположена на разстояние до 2 метра от
уличната регулация, с което е спазено изискването регламентирано от разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. В този смисъл са и дадените от ищеца обяснения до
работодателя, с които е акцентирал на обстоятелството, че е налице разминаване между уличната
регулация и оградата, с която е бил ограден поземления имот, които обяснения също не са били
обсъдени от работодателя, нито подложени на последваща проверка.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не бе проведено пълно и главно доказване
от ответника, което да създаде сигурно убеждение у настоящия съдебен състав, че ищецът е
осъществил посочените в процесните заповеди дисциплинарни нарушения, поради което
атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена изцяло.
Независимо от горното за пълнота на изложението, съдът следва да обсъди и изложените от
9
ищеца доводи за злоупотреба с право.
Ищецът обосновава твърденията си за злоупотреба с право с недопускане до работа,
постоянно командироване по начин, създаващо предпоставки същият да допуска нарушения на
трудовата дисциплина, като по този начин твърди, че работодателят е стремял да го мотивира да се
премести на друга длъжност или да напусне.
Съгласно установената практика на ВКС по приложението на чл.8 КТ, добросъвестността
се предполага, поради това страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва
наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно
възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. При
релевиран в преклузивните срокове довод за злоупотреба с права, съдебният контрол включва и
преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато се
установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една -
единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. За
установяване на изложените от него фактически твърдения ищецът е ангажирал свидетелски
показания, чрез разпит на св. Бъчварова. От показанията й е видно, че същата преди налагане на
процесното дисциплинарно наказание е възприела непосредствено разговор между ищеца и
неговия пряк ръководител, в хода на който последният е съобщил, че ръководството на
дружеството желае същият да напусне или да се премести на друга длъжност, но няма данни,
наложеното от ответника дисциплинарно наказание “забележка”, както и последващите му
действия по командироване на ищеца в гр. Ц. поради производствена необходимост със Заповед №
РД-09-109/28.01.2025г. да са резултат от целенасочено и тенденциозно поведение на работодателя
и да преследват цели различни от законовите. Това е така, понеже противно на изложените доводи,
макар на ищеца, впоследствие да е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, то видно от
обстоятелствената част на исковата молба по гр.д. № 3402/2025г. на БРС, същото не е мотивирано с
дисциплинарни нарушения допуснати от ищеца в резултат на командироването му извън гр.
Бургас, а за коренно различно тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.7 от КТ, изразяващо се в това че на 20.07.2024г. по време на възникнала авария в гр. Бургас,
кв. ***, ул.***, ищецът не е присъствал на мястото по отстраняване на аварията, въпреки че с оглед
заеманата от него длъжност, от същият се е очаквало да ръководи и координира дейността в звено
“***”, както и да организира и координира дейностите по фактическото отстраняване на
конкретната авария. В случая, обстоятелствата въз основа на които е наложено уволнението нямат
връзка с описаното в исковата молба поведение на работодателя, с оглед на което съдът намира, че
не са налице данни за злоупотреба с право.
В заключение, съдът намира, че по делото не бе проведено пълно и главно доказване от
ответника, което да създаде сигурно убеждение у настоящия съдебен състав, че ищецът е
осъществил от обективна страна посочените в процесните заповеди дисциплинарни нарушения,
поради което атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се уважи. По правилата на процеса на
ищеца следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатска защита в размер на 700 лева, а
в полза на съдебната власт да се присъди държавна такса в размер на 80 лева за уважения
неоценяем иск. В полза на съдебната власт следва да бъдат присъдени и съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 лв. представляващи заплатен депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА на основание чл.357, ал.1, вр. чл.358, ал.1, т.1,
предл. 2 от КТ, вр. чл.188, т.1 от КТ, Заповед № РД-09-12//08.01.2025г. на Изпълнителния директор
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр. Бургас, с която на С. Б. К., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от изп.
Директор Ц. М., да заплати на С. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 700 лв.
съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********,със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. “Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от изп.
Директор Ц. М., да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас, сумата от
80 лв. Държавна такса за производството и сумата от 500 лв. съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11