№ 1202
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100902079 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ББР
МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД срещу „ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с искане съдът да
признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
124000,00 лв. – главница, дължима по Договор за кредит № 506 от 26.02.2016
г., Анекс № 1/24.02.2017 г. и Анекс № 2/28.08.2017 г. към него, ведно със
законната лихва за периода от 28.03.2022 г. –датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело №
16220/2022 г. на СРС, 166 състав.
Ищецът твърди, че на 26.02.2016 г., между „БВР
МИКРОФИНАНСИРАНЕ" ЕАД /с предишно наименование „Микро-
финансираща институция Джобс“ ЕАД/, ЕИК: *********, в качеството му на
кредитор, „ХЕПС АГРО“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на
кредитополучател, и Д. П. П. с ЕГН: ********** – в качеството му на
съдлъжник на основание чл. 121 и следващите от Закона за задълженията и
договорите, е сключен Договор за кредит 506/26.02.2016 г., с който кредиторът
„ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ" ЕАД е предоставило на „ХЕПС АГРО“
ЕООД кредит в размер на 130 000,00 лева за закупуване на кокошки носачки и
1
фураж, като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената сума
при условията и сроковете, уговорени в Договора за кредит. Кредитът е
усвоен в пълен размер. Към Договора за кредит са сключени Анекс № 1 от
24.02.2017 г., с подписването на който крайният срок за издължаване на общия
размер на кредита е удължен с една година, и Анекс № 2/28.08.2017 г.,
съгласно който е увеличен гратисният период за главницата.
През цялата 2017 г., независимо от проявеното от кредитора разбиране
към кредитополучателя, изразяващо се в направените предоговаряния и
съответно промени в погасителния план по Договора за кредит, погасителните
вноски са плащани със закъснение и в непълен размер. Считано от май месец
2018 г. плащания по Договора за кредит не са извършвани от длъжниците.
Поради трайното преустановяване на плащанията по Договор за кредит №
506/26.02.2016 г. и анексите към него, с нотариална покана, връчена на
кредитополучателя и на съдлъжника на 23.11.2020 г. чрез Нотариус М. А., peг.
№ 709 на НК, с район на действие PC град Шумен, „ББР
МИКРОФИНАНСИРАНЕ" ЕАД уведомил „ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П. за
просрочените към 15.09.2020 г. задължения по горецитирания Договор за
кредит. В поканата било посочено, че просрочените суми следва да бъдат
заплатени доброволно в 14- дневен срок от получаване на поканата. Изрично е
уточнено, че ако в посочения срок „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД не
получи плащане на всички просрочени суми, на основание чл. 22, ал. 1, буква
„а“ от Договор за кредит № 506 от 26.02.2016 г., кредиторът обявява всички
свои вземания по договора за кредит (в това число главница, лихви,
неустойки, комисиони, такси и други суми, дължими съгласно договора) за
предсрочно и незабавно изискуеми от деня, следващ изтичането на 14-
дневния срок. Нотариалната покана била връчена лично на Д. П. П. на
23.11.2020 г. /в качеството му на представляващ „ХЕПС АГРО“ ЕООД и в
качеството му на физическо лице – съдлъжник/, видно както от разписките за
връчване, така и от поставения върху нотариалната покана от Нотариус М.А.
щемпел за връчване. В периода от 23.11.2020 г. до 07.12.2020 г. не е постъпило
плащане на просрочените суми по Договор за кредит № 506/26.02.2016 г.,
подробно описани в нотариалната покана. В тази връзка, считано от
08.12.2020 г. „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД счита всички свои
вземания по Договор за кредит № 506/26.02.2016 г., за предсрочно и незабавно
изискуеми.
2
В срока по чл. 367 ГПК ответниците „ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П. не
са взели становище по предявения установителен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Не се спори по делото и се установява, че на 26.02.2016 г. между „ББР
Микрофинансиран“ ЕАД /с предишно наименование „Микрофинансираща
институция Джобс“ ЕАД/- кредитор, и „Хепс Агро“ ЕООД –
кредитополучател, и Д. П. П. - съдлъжник на осн. чл. 121 и сл. ЗЗД, е сключен
договор за кредит № 506/26.02.2016 г., по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 130
000,00 лв., с цел закупуване на кокошки носачки и фураж, срещу поето от
кредитополучателят задължение да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне при условията и в сроковете, посочени в този договор, чрез
погасителния му план и чл. 12 от договора /чл. 1 от договора/. В чл. 4 от
договора е уговорен начин на усвояване на заемната сума- по банков път, по
сметка на кредитополучателя, със срок на усвояване на кредита- до 26.05.2016
г., в рамките на работното време на кредитора и с последици от неизпълнение
на това задължение – /чл. 5, ал. 2 от договора/. С чл. 12 от договора е уговорен
краен срок за погасяване вземанията на кредитора- 05.03.2017 г. Погашенията
се извършват на погасителни вноски, съгласно погасителен план Приложение
№ 1, неразделна част от договора, като погасяването ще се извършва по
банков път, чрез посочената в чл. 13 банкова сметка на кредитора. С клаузата
на чл. 15 от договора страните са уговорили ред на погасяване на вземанията
на кредитора при просрочие в плащанията на главници и лихви в зависимост
от датата на възникването им и в поредност – такси и комисиони, неустойки,
лихви и главници. В чл. 16 и сл. от договора са уговорени и дължимите лихви,
които се плащат ежемесечно на датата на погасителния план; комисиона за
управление и обработка на кредита от 0, 5% на година – 650,00 лв., съгласно
Тарифата на кредитната институция; комисионна за ангажимент – чл. 19 и
мораторна неустойка- чл. 20 от договора. С клаузата на чл. 22 от договора са
посочени предпоставките, при наличие на които кредиторът може да обяви
част от кредита, респ. целия кредит за предсрочно изискуем, както и че и като
последица от датата на обявяване на предсрочната изискуемост възниква ново
3
вземане- неустойка по чл. 20 до датата на окончателното плащане. Съгласно
представения погасителния план, ежемесечният падеж за плащане на вноските
е 5то число от съответния месец, като крайната дата на падеж – 05.03.2017 г.
На 24.02.2017 г. между страните е сключен Анекс № 1 към договора за
кредит, с който страните по него, вкл. и солидарният длъжник са променили
разпоредбата на чл. 5, касаеща сроковете за усвояване на кредита, като е
направена промяна и в чл. 12 и чл. 13 от договора, съгл. които крайният срок
за издължаване на общия размер на кредита е 05.03.2018 г., както и че
погашението на кредита се извършва по новия погасителен план Приложение
№ 1А- неразделна част от договора.
С Анекс № 2/28.08.2017 г. към договора за кредит страните по него, вкл.
и солидарният длъжник са изменили част от уговорките на договора за кредит,
като са постигнали съгласие, че погасителните вноски се издължават на
кредитора съгласно двустранно подписан погасителен план Приложение № 1
Б- неразделна част от договора. Видно от представения погасителен план към
сключения анекс, крайния срок на договора 05.03.2018 г.
За обезпечение на вземанията на кредитора, произтичащи от кредитната
сделка между страните е сключен договор за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти, обективиран нот. акт № 188, том втори, рег. № 1049,
дело № 179/2016 г., вписан в Службата по вписвания – Велики Преслав на
08.03.2016 г., който съдържа основните параметри на кредитната сделка и
страните по нея.
С нотариална покана, връчена на 23.11.2020 г. на Д. П. П. лично и като
управител на „Хепс Агро“ ЕООД, ответниците са били уведомени за
просрочените си задължения по договора за кредит № 506/26.02.2016 г., с
предоставен 14- дневен срок от получаването на поканата за тяхното
доброволно заплащане, с посочване и на последиците от евентуалното
неизпълнение, а именно настъпване на предсрочна изискуемост на целия
кредит, като 14-дневният срок за изпълнение е изтекъл на 07.12.2020 г.
Установено е, че на 28.03.2022 г. ищецът е депозирал в СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответниците въз
основа на представения нотариален акт за учредяване на договорната ипотека
за сума в размер общо на 255 462,85 лв., от която 124000,00 лв.,
представляваща просрочена главница; просрочена лихва за периода от
4
05.12.2017 г. до 17.03.2022 г. в размер на 2748,45 лв.; такси и префактурирани
разходи за периода от 05.12.2017 г. до 17.03.2022 г. в размер на 2 404,29 лв.;
неустойка за периода от 17.03.2019 г. до 17.03.2022 г. в размер на 126 310,11
лв. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
заплащане на главницата, както и направените разноски. В тази връзка било
образувано ч. гр. дело №16220/2022 г. по описа на СРС, 166 с-в.
На 28.10.2022 г. в полза на ищеца срещу ответниците при условията на
солидарност е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 124
000,00 лв., представляваща главницата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С
разпореждане от 28.10.2022 г. заявлението е отхвърлено за останалите
претендирани вземания, предмет на подаденото заявление от ищеца.
Заповедта за изпълнение е била връчена на 11.05.2023 г. на ответника Д. П.
П. с покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20228760400963/2022 г.
по описа на ЧСИ Д. З., с рег. № 876 на КЧСИ с район на действие РС Шумен.
На 20.06.2023 г. на ответника „ХЕПС АГРО“ ЕООД е връчена заповедта за
изпълнение по горецитираното изпълнително дело. В срока по чл. 414, ал. 2
ГПК длъжниците „ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П. са депозирали възражения
срещу заповедта. На заявителя са били дадени указания по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК, като настоящия иск е предявен в едномесечния срок по цитирания
законов текст.
От заключението на приетото по делото основно заключение на ССчЕ,
изготвено въз основа на материалите по делото и извършени от вещото лице
справки при ищеца, платежно нареждане от 17.03.2016 г., клиентска история, а
именно начислени вземания и постъпили суми по сключени между страните
на 26.02.2016 г. договори № 505 и № 506, за периода от 08.02.2016 г. до
09.11.2023 г., движения по сметки- разчети по лихви, неустойки, издадени
автоматични и ръчни фактури по процесния договор и счетоводна справка за
извършени плащания и погасени вземания, се установяват следните
правнорелевантни обстоятелства: че сумата по кредита е усвоена изцяло,
като на 17.03.2016 г. банката е превела по разплащателната сметка на
кредитополучателя „ХЕПС АГРО” ЕООД сумата в размер на 130 000,00 лв.,
5
предмет на процесния договор за кредит; и че общия размер на извършените
плащания от страна на кредитополучателя за погасяване на задълженията по
процесния кредит възлизат на 28 116,20 лв., от които 6000,00 лв. платена
главница, поради което размерът на вземането към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2022 г. и към датата на изготвяне на
заключението – 04.11.2024 г. за просрочена главница възлиза на 124 000,00 лв.
От допълнителното заключение на вещото лице по приетата като
компетентно изготвена и неоспорена ССчЕ, изготвено въз основа на
допълнително представени от ответниците платежни документи, в които са
вписани основания за извършени банкови преводи /за погасяване на
задължения по сключен между страните договор за кредит № 505/26.02.2016 г.
и процесния договор за кредит № 506/26.02.2016 г./, се установява, че са
извършени пет превода с указания на платеца за погасяване на задълженията
по договор № 505/26.02.2016 г., като с платените суми са погасявани
задължения и по двата кредита, което не кореспондира с вписванията в
платежните нареждания, както и че счетоводните записвания при ищеца не са
съобразени и с погасителните планове към процесния договор и анекси при
уговорени гратисни периоди и не са съобразени с договорената в чл. 15 от
процесния договор за кредит поредност на погасяване на задължения. Вещото
лице, при съобразяване на волеизявленията на кредитополучателя и
договорения ред на погасяване на задълженията в зависимост от датата на
тяхното възникване и поредност на погасяване съгласно клаузите на
процесния договор и анекси и погасителен план, е установило, че след
извършените погасявания от ответника остатъчната главница по процесния
договор за кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.03.2022 г. и към датата на изготвяне на заключението възлиза в размер на
123 000,00 лв. /1000,00 лв. вноска с падеж на 05.01.2018 г., 1000,00 лв. вноска с
падеж на 05.02.2018 г. и 121 000,00 лв. вноска с падеж на 05.03.2018 г./.
Допълнителната ССчЕ е извършила съответните аритметични изчисления за
разпределение на платените от ответника суми по процесния договор за
кредит, като е съобразила правилото, уредено в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, което е
установено в интерес на длъжника, а именно при т. нар. прихващане на
изпълнението да се извърши погасяване въз основа направен от ответника
избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, който избор обвързва
кредитора /при безспорно установеното по делото обстоятелство, че на
6
същата дата между страните е бил сключен и друг договор за кредит №
505/26.02.2016 г., по който са извършени плащания от ответника/, както и
правилото, регламентирано в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно което при един
лихвоносен дълг добавъчните задължения /напр. възнаградителна и
мораторна лихва/ да се погасят в следната последователност: разноски, лихви
и главница. Както бе изяснено, изрично страните са установили този ред на
погасяване на акцесорните задължения при една лихвоносна главна парична
престация /чл. 15 от процесния кредитен договор/. Ирелеванто се явява
обстоятелството, че кредиторът е отнесъл счетоводно платените суми за
погасяване на други задължения на длъжника.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По делото е установено, че са налице процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадени са
от длъжниците възражения по чл. 414 ГПК и в указания едномесечен срок по
чл. 415 ГПК е предявен от кредитора иск за установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д.
№ 16220/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 166 състав. Ето защо
установителния иск по чл. 422 ГПК се явява допустим срещу ответниците -
„ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П..
По делото е установено безспорно сключването между страните на
процесния договор за кредит №506/26.02.2016 г., предоставянето на сумата на
кредитополучателя „Хепс Агро“ ЕООД и поемането на солидарно задължение
от ответниците, което следва от предметното съдържание на сключените
съглашениа, вкл. и чрез тяхното тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД. С
подписване на процесния договор за кредит и допълнителните съглашения,
ответникът Д. П. е поел задължения солидарно да отговаря с
кредитополучателя по процесното кредитно правоотношение – арг. чл. 121, ал.
1 ЗЗД, който предписва, че солидарната отговорност между двама и повече
длъжници се поражда освен в изрично предвидените от закон случай и когато
е уговорена. От приетите като доказателство по делото договор за кредит и
анекси към него, както и от изслушаното и прието заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, се установява усвоеният размер на кредита от страна
на кредитополучателя „Хепс Агро“ ЕООД, както и настъпването на падежа на
7
същия на 05.03.2018 г. Установява се, че неплатената главница към 28.03.2022
г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, е в размер на 123 000,00
лв.
В настоящето производство ответниците не са подали отговор на исковата
молба в законоустановения срок и не са въвели конкретни възражения относно
дължимостта и изискуемостта на съдебно заявеното вземане. Подадените в
заповедното производство възражения по чл. 414 ГПК са бланкетни.
Възраженията в писмената защита, включая възражението за изтекла
погасителна давност са релевирани несвоевременно в настоящото
производство - за първи път едва с писмената защита по делото, поради което
са преклудирани и съдът не дължи произнасяне по тях. Обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възраженията си следва да бъдат
конкретни, като в случай че ответникът не е могъл да узнае за тях преди
изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, но до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция /чл. 147, т. 1 ГПК/.
В случая пропускът на ответниците да въведат обстоятелства своевременно до
приключване на съдебното дирене, изключва възможността възражения в тази
връзка да бъдат обсъдени по същество. Писмената защита съгласно чл. 149
ГПК, се представя след приключване на съдебното дирене. В нея страните
могат само да излагат становището си по фактическите и правни доводи,
които вече са въведени в хода на производството, но не и да въвеждат нови
искания, нови възражения, да изтъкват нови факти или да представят нови
доказателства.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от приетото
заключение на ССчЕ се установява категорично обстоятелството, че заетата
сума в размер на 130000,00 лв. е усвоена по разплащателната сметка на
кредитополучателя на 17.03.2016 г. С процесните анекси към договора за
кредит страните само са преструктурирали отпуснатия кредит, а не са
новирали породените от договора за кредит парични задължения. Ако в
рамките на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера
на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане -
несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася
изменение в старото облигационно задължение, не е извършена промяна нито
в предмета, нито в основанието - няма новация и старият дълг не е погасен.
8
Страните са подписали анексите към процесния договор, съгласно които
крайният срок за погасяване на задълженията по договора е 05.03.2018 г.
Следователно ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали обявената
от ищеца предсрочна изискуемост е породила действие, тъй като към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.03.2022 г., падежът за
заплащане на дължимите суми, съгласно сключените анекси вече е бил
настъпил.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г.,
условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. Изрично в
мотивите към Тълкувателното решение е посочено, че диспозитивното
правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този
ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните, а
условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и
самостоятелно и е определено по основание и размер. При липса на уговорка
между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията на чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника, кое от няколкото
еднородни задължения погасява, обвързва кредитора. Условие за прихващане
по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се
формира от поне два от посочените елементи, респ. от главница и лихви, като
правилото отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява.
Поради тези правни съображения, прилагайки нормативните правила,
уреждащи поредността за погасяване на няколко задължения и уговорките
между страните в процесния договор за кредит и анексите към него, то при
определяне размера на дължимата от ответниците сума за главница, следва да
се вземе предвид допълнителното заключение на ССчЕ, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. От изслушаното и
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза не се установява да е
налице доброволно плащане на задължението и намаляването на дължимата
главница под установения от вещото лице размер. Ето защо настоящата
съдебна инстанция достига до правния извод, че предявения положителен
9
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на
парично притезание, удостоверено в заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 16220/2022 г. по описа на СРС, е основателен и следва
да бъде уважен до размера на установената от допълнителното заключение на
ССчЕ сума, а именно за непогасена главница в размер на 123 000,00 лв., като
за разликата до пълния предявен размер този иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски в размер на 3 699,91 лв. за исковото производство, съразмерно на
уважената част на иска. Съразмерно на отхвърлената част на иска и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника Д. П.
сумата 50,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение №4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. С решението си по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените разноски в заповедното производство по гр.
дело №16220/2022 г. по описа на СРС, 166 с-в в размер на 2 484,07лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на настоящото съдебно производство и съгласно
протоколно определение от 22.07.2025 г. ответниците трябва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на бюджета на СГС сумата от 203,03 лв. за допълнително
възнаграждение за вещо лице на осн. чл. 77 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „ББР
МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД /с предишно наименование
„Микрофинансираща институция Добс“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 срещу
„ХЕПС АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Надежда 3, бл. 313, вх. А, ет. 8, ап. 22 и Д. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Шумен, ул. „Ал. Константинов“ № 4, вх. 1, ет. 1, ап. 1
иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД дължимостта от „ХЕПС АГРО“ ЕООД и Д. П. П.
/солидарно/ по издадена в полза на „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2022 г. по ч. гр. д. №
16220/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, сумата от 123 000,00 лв. /сто
двадесет и три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит
№ 506 от 26.02.2016 г., Анекс № 1/24.02.2017 г. и Анекс № 2/28.08.2017 г. към
него, ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. до окончателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за разликата над
123 000,00 лв. до пълния предявен размер от 124 000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ХЕПС АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, и Д. П. П., ЕГН
********** да заплатят на „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 3 699,91 лв. /три хиляди шестстотин деветдесет и
девет лева и деветдесет и една ст./ и направените разноски в заповедното
производството по ч. гр. д. № 16220/2022 г. по описа на СРС, 166 състав в
размер на 2 484,07лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и
седем ст./.
ОСЪЖДА „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Д. П. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК
направените разноски в исковото производство в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ХЕПС АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, и Д. П. П., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд разноски по делото в
11
размер на 203,03 лв. /двеста и три лева и три ст./, и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева /пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12