РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Дряново , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100063 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от управителя Р.В., с пълномощник юрисконсулт П.Т., съдебен адрес
гр. ***, против Р. АС. М. от гр. ***, се излага, че на 08.07.2016 г. между ***,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка “***” и
ответницата Р. АС. М. бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6
ЗПФУР, шести поред между страните. Сключеният договор бил оформен съобразно
разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на кредита
била подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и била в съответствие с
ЗПФУР и приложимото законодателство. В искането си ответницата заявила желание
да бъде отпусната сумата от 200 лв. Съгласно заявката и условията по договора
кредитът е отпуснат на името на кредитополучателя чрез паричен превод чрез
системата на “Изипей” АД на 08.07.2016 г. за период от 30 дни с падежна дата
07.08.2016 г.
На 11.07.2016 г. ответницата подала заявка за отпускане на допълнителен кредит
в размер на 50,00 лв., каквото право имала съгласно ОУ, преди да е върнала
първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на
1
дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали и за допълнителния кредит.
Договорът е изменен на същата дата - 11.07.2016 г., а исканата допълнителна сума в
размер на 50,00 лв. била отпусната на кредитополучателя в същия ден отново чрез
паричен превод посредством системата на Изипей АД. На 18.07.2016 г. ответницата
подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 50,00 лв. Сумата е
отпусната на кредитополучателя чрез системата на Изипей АД на същия ден -
18.07.2016 г. На 20.07.2016 г. ответницата подала нова заявка за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 50,00 лв. Сумата е отпусната на кредитополучателя
чрез системата на Изипей АД на същия ден - 20.07.2016 г. На 03.08.2016 г. ответницата
подала нова заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250,00 лв. Сумата
е отпусната на кредитополучателя чрез системата на Изипей АД на същия ден -
03.08.2016 г. На 05.08.2016 г. ответницата подала нова заявка за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 150,00 лв. Сумата е отпусната на кредитополучателя
чрез системата на Изипей АД на следващия ден - 06.08.2016 г.
С последното изменение на договора, кредитополучателят се е задължил да върне
на „***“ ЕООД сума в общ размер на 917,58 лв., от които: 750,00 лв. - главница;
155,80 лв. - такса за експресно разглеждане и 11,78 лв. - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита.
С настъпване на падежа на договора, кредитополучателят се възползвал
неколкократно от правата си съгласно т. 11 от Общите условия към договора за кредит,
според които кредитополучателят имал право да поиска да бъде удължен срокът за
връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане представлявало допълнителна
услуга, която се предоставяла по искане на кредитополучателя, при съгласие на
кредитора, съобразно Тарифата на кредитора. Ответникът упражнил неколкократно
това право, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до
15.09.2016 г. С настъпване на новата падежна дата ответницата не погасила дължимите
суми и изпаднала в забава. Били изпратени напомнителни писма на адреса, посочен в
договора. В тях се съдържала детайлна информация за просрочения кредит. Въпреки
отправените покани, ответницата не погасила своето задължение.
На 23.11.2018 г. ***, в качеството си на цедент, сключили с ***, в качеството на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по
силата на който цедентът прехвърлил вземанията си по договор № ********** срещу
длъжника Р. АС. М. в общ размер от 1 795,98 лв., от които: главница - 750,00 лв.;
договорна лихва - 11,78 лв.; неустойка (наказателна лихва) - 848,40 лв. за периода
16.09.2016 г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018 г. (датата, предхождаща
цесията); такси за експресно разглеждане – 155,80 лв. и отписани разноски за събиране
(изпратени писма) - 30,00 лв. Посочените вземания били подробно описани в
2
Приложение № 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
В изпълнение на условията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и договора за прехвърляне на
вземания „***“ ЕООД предоставили на *** Потвърждение за прехвърляне на
вземания, представляващо Приложение № 5.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него
цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно представеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*** изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД,
която била върната с отметка „Адресът не съществува“. Поради това към исковата
молба било приложено копие на уведомлението за цесия, което да бъде връчено на
ответника ведно с останалите приложения към исковата молба.
От сключването на договора за цесия до настоящия момент ответницата
продължавала да не заплаща задължението си, поради което за ищцовото дружество
възникнал правен интерес от предявяване на осъдителен иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 750,00 лв. - непогасена главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В условията на
евентуалност на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е направено искане ответницата да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество преведената от „***" ЕООД сума от 750,00
лв., като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират
разноски, включително и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е представил писмен отговор и не е взел
становище по предявения иск. Не се явява в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение,
при наличие на предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК. Въз основа на направеното
искане, с протоколно определение от 24.06.2021 г. е приета претенцията по чл. 238 ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответницата Р. АС. М. е получила препис от исковата молба и от доказателствата
към нея, както е получила и съобщение, с което е уведомена относно възможността за
3
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба и не се е явила в
първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.06.2021 г. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства, съдът счита
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Ответницата Р. АС. М. дължи на *** сумата от 750,00 лв. - главница по Договор за
кредит № **********/ 08.07.2016 г., сключен между ответницата и ***, като с цесия от
23.11.2018 г. вземането е прехвърлено на ***, поради което следва да бъде осъдена да я
заплати на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. – датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 50 лв.
заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ в размер от 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. М. от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Р.В., с пълномощник
юрисконсулт П.Т., съдебен адрес гр. ***, СУМАТА от 750 (седемстотин и петдесет)
лева - главница по Договор за кредит № **********/08.07.2016 г., сключен между Р. А.
М. и ***, като с цесия от 23.11.2018 г. вземането е прехвърлено на ***, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 г. – датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и СУМАТА от 150 лв. (сто и петдесет лева) –
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4
5