Определение по дело №6496/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 261961
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20202120106496
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       26.10.2020г.                                гр.Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                        Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 6496 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК – за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 3546/ 2020г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предпоставките за допустимост на установителния иск за съществуване на парично задължение по заповед за изпълнение са изчерпателно изброени в нормата на чл.415, ал.1 от ГПК. В случая не е налице нито една от тези законови хипотези. Действително искът е предявен по указания на заповедния съд, дадени с разпореждане от 09.09.2020г., мотивирано с нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Така посоченото правно основание не е приложимо, тъй като заповедта за изпълнение не е редовно връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – не са надлежно удостоверени действията на връчителя съобразно изискванията на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК, не е извършена и справка за възможност за връчване по място на осъществяване на стопанска дейност съобразно чл.47, ал.3, изр. последно ГПК. Дори и да се направи извод за редовно връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, не е налице втората кумулативна предпоставка на нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - надлежно удостоверяване от връчителя на събрани данни, че длъжникът не живее на адреса. При липсата на подобни данни и извод за редовност на връчването, заповедта за изпълнение следва да се счита за влязла в сила на основание чл.416, предл.1 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6496/ 2020г. по описа на Районен съд - Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас  в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила препис от определението ДА СЕ ДОКЛАДВА по ч.гр.д. № 3546/ 2020г. по описа на Районен съд - Бургас.

 

                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :