№ 6678
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100101785 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Столична община, гр. София, ул. Московска
№33, срещу Д. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и Р. Г. Б. с
ЕГН**********, гр. София, ж.к. ********.
Ищецът твърди, че след смъртта на В.А.Я с ЕГН **********, починала
на 8.1.2023г. и доколкото същата няма живи роднини, на основание чл.11 ЗН,
ищецът е придобил по наследствено правоприемство притежавания от В.Я.
подробно описан имот – апартамент с ид. № 68134.100.152.2.20, находящ се в
гр. София, ул. ********.
След постъпила нотариална покана от ответниците Д. И. И. и Р. Г. Б.,
ищецът установил, че в полза на последните е обявено саморъчно завещание
от 7.10.2021г., направено от В.А.Я, с което им завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество.
Ищецът твърди, че завещанието е неистински документ – не е съставено
и подписано от В.А.Я.
Излага доводи, че завещанието е нищожно, тъй като подписът на
завещателя е поставен преди датата на завещанието.
Ищецът твърди, че в районната администрация са налице множество
преписки, от които е видно, че приживе В.А.Я е имала психически проблеми.
На 25.4.2021г. същата извършила палеж на дома си /при употреба на открит
огън в стаята/, след което апартаментът бил изцяло унищожен, била засегната
и етажната собственост. След палежа В.Я. била настанена с множество
контузии в СБДПЛР- Бухово.
На 25.5.2021г. в район Средец постъпила жалба от етажната собственост,
в която са изложени твърдения, че В.А.Я страда от психическо заболяване.
1
Извършена е проверка от общинската администрация и е установено, че
жилището й е необитаемо. По заповед от 20.8.2021г. на кмета на район Средец
е извършено завземане на имота от страна на общината и е монтирана метална
врата, поставени са прозорци на мястото на изгорелите, имотът е затворен.
На 15.9.2021г. В.Я. била изведена от СБДПЛР- Бухово от ответника И.,
след което той се опитал да проникне в апартамента. Бил подаден сигнал
срещу него в МВР и до СРП за опит за измама и самоуправни действия.
Ответниците Д. И. И. и Р. Г. Б. са подали отговор на исковата молба, в
който оспорват исковете. Излагат доводи, че завещанието е истинско и
съдържа дата на две места – в началото и в края, която е една и съща, поради
което е спазена изискуемата от закона поредност на елементите му. Излагат
доводи, че В.А.Я е била способна да завещава. Тя напуснала болничното
заведение в гр. Бухово по свое желание и била прибрана в дома на
ответниците. Тя поискала да се прибере в дома си, но било установено, че това
е невъзможно, предвид завземането на имота от общината. Освен това срещу
ответника И. бил подаден сигнал от страна на кмета на района в
прокуратурата за опит за измама, самоуправни действия и подправка на
документи, с които В.Я. напуснала болницата. Била образувана пр.пр.
№36470/2021г., ЗМ 15197/2021г. на 5 РУ на СДВР, по която е разследвано дали
завещатЕ.та се характеризира с болестни дефицити. Цитираната заповед за
завземане от 20.8.2021г. на кмета на район Средец била оспорена по
административен ред и отменена.
Предявени са следните искове:
1. Главен иск за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от
7.10.2021г., направено от В.А.Я по чл. 42, б.б ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че саморъчно
завещание от 7.10.2021г., направено от В.А.Я е неистински документ - не е
съставено и подписано от посочената за негов автор.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят, че е спазена
изискуемата от закона форма за съставяне на завещанието, като подписът е
поставен след завещателните разпореждания.
2. Евентуален иск за унищожаване на саморъчно завещание от 7.10.2021г.,
направено от В.А.Я по чл. 43, ал.1, б.а ЗН.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че саморъчно
завещание от 7.10.2021г., направено от В.А.Я е съставено от лице, което към
посочената дата не е било способно да завещава.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят
възраженията си, че към датата на съставяне на завещанието В.Я. е била
способна да завещава.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
2
От събраните писмени доказателства се установява, че В.Я. е починала
на 08.01.2023г. без да остави наследници по закон. Приживе същата е била
собственик на апартамент с ид. № 68134.100.152.2.20, находящ се в гр. София,
ул. ********.
На 25.4.2021г. в апартамента възникнал пожар, от който имотът бил
изцяло унищожен, била засегната и етажната собственост. След пожара В.Я.
била настанена с множество контузии в СБДПЛР- Бухово.
На 25.5.2021г. в район Средец постъпила жалба от етажната
собственост, в която са изложени твърдения, че В.А.Я страда от психическо
заболяване. Извършена е проверка от общинската администрация и е
установено, че жилището й е необитаемо.
По заповед от 20.8.2021г. на кмета на район Средец е извършено
завземане на имота от страна на общината и е монтирана метална врата,
поставени са прозорци на мястото на изгорелите, имотът е затворен.
На 15.9.2021г. В.Я. била изведена от СБДПЛР- Бухово от ответника И..
Общината подала срещу него сигнал в МВР и до СРП за опит за измама и
самоуправни действия.
Представено е саморъчно завещание от 07.10.2021г., с което В. Я.
завещава цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответниците.
От показанията на св. С. се установява, че свидетЕ.та е имала два
отделни контакта с В.Я., като и двата пъти срещите са били във връзка с
преценка на нейното психично състояние и способност да разбира и ръководи
действията си.
Свидетелят сочи, че първата среща се е състояла по повод изготвянето
на т.нар. частна психиатрична консултация, каквато е допустима съгласно
действащата наредба за вещите лица. Поводът за тази консултация бил
изразеното от В. желание да завещае своя апартамент, като поради
напредналата възраст било необходимо становище от психиатър относно
годността да извършва такива правни действия. СвидетЕ.та е била помолена
за този преглед от лице на име Д., който разказал, че В. е претърпяла пожар
в дома си, лекувала се е в болница и след изписването е била прибрана в
неговия дом, тъй като жилището било негодно за обитаване.
От показанията се установява, че прегледът бил извършен в дома на Д.,
намиращ се на бул. „Мария Луиза“ в гр. София. СвидетЕ.та сочи, че В. била на
легло, но в добро състояние, с ясна ориентация за време, място и
обстоятелства. Тя подробно разказала за живота си, за пожара и за
отношенията си с Д. и неговото семейство, като изразила дълбока
привързаност и благодарност към тях. Изрично заявила, че желае да завещае
жилището си на Д. и семейството му от признателност за грижите и
дългогодишното им приятелство. СвидетЕ.та е изготвила писмено становище
по извършената консултация, което е приложено към делото.
Свидетелката сочи, че втората среща с В. се е състояла приблизително
3
десет месеца по-късно, във връзка с възложена експертиза като вещо лице -
психолог по досъдебно производство, образувано от общината, отново
относно психичното състояние на В. и способността да разбира и ръководи
постъпките си. Прегледът се е провел в дома на бабата на Д., намиращ се в
ж.к. „Дружба“.
От свидетелските показания се установява, че и при този втори преглед
В. е била на легло, но видимо добре обгрижена, в добро настроение,
ориентирана за време и място, и с непроменен психически статус спрямо
първия преглед. СвидетЕ.та и колегата психолог провели обстоен разговор с
нея, при който не били установени признаци на психично заболяване,
деменция или когнитивни нарушения, които да препятстват способността да
извършва правни действия. СвидетЕ.та изрично заявява, че въпреки възрастта
на В. (82–83 години) и наблюдаваното забавено мислене, не били налице
дементни прояви.
Свидетелката сочи, че В. я разпознала при втория преглед, помнела я от
първата среща и дори проявила чувство за хумор по този повод, което според
свидетЕ.та било ясен белег, че няма нарушения в паметта . В разговор бил
изследван и нейният спомен за настъпилия пожар, като В. разказала, че се е
събудила от пламъците, изплашила се и след това няма точен спомен за
последвалото. В. разказала още, че след пожара е лекувана първо в „Пирогов“,
а след това в болницата за долекуване в гр. Бухово, където в една от
епикризите било отбелязано, че страда от сенилна деменция - твърдение,
което свидетЕ.та категорично отхвърля въз основа на собствените си
наблюдения и проведените изследвания.
От показанията на св. А.- С. се установява, че свидетЕ.та познава В. по
повод ДП №15197/2021г., от проведено посещение и изследване в жилището
, намиращо се в ж.к. „Дружба“, заедно с другата свидетЕ., на 14.07.2022 г.
Поводът за това посещение бил постановление на старши разследващ полицай
А., във връзка с проверка по съставяне на предполагаем фалшив документ.
Свидетелят сочи, че по време на проведеното интервю и психологично
изследване не били установени данни за наличие на деменция или други
психични отклонения, които да възпрепятстват способността на В. да
възприема реално и обективно действителността, както и да взема
самостоятелни решения без да бъде податлива на влияние или внушение. Не
били констатирани заболявания или състояния, които да пречат на лицето да
осъзнава свойството и значението на извършваните от нея действия и да ги
ръководи адекватно. От свидетелските показания се установява, че при
психологичното изследване било отбелязано единствено известно когнитивно
снижение, свързано с фиксационната памет и способността за запаметяване на
нова информация, което според свидетЕ.та се вписва в широките граници на
нормата за хора в напреднала възраст. По всички останали показатели -
ориентация, разбиране, възприятие и осъзнаване, В. не е проявявала
отклонения. Свидетелят сочи, че по време на разговора В. била напълно
ориентирана за време, място и текущи събития. Направила впечатление със
4
своята адекватност и жив интерес към света - споделяла мнения не само по
ежедневни теми, но и по актуални международни въпроси, включително
войната в Украйна. Това, според свидетЕ.та, било категорично доказателство
за запазен интелектуален капацитет и активно мислене, несъвместимо с
наличие на дементни процеси. От показанията се установява още, че В. се
намирала в добро общо състояние за възрастта си, макар и с признаци на
старческа изтощеност, което свидетЕ.та обяснява с тежкото лечение след
изгарянията при пожара. В. дори показала следите от проведената пластична
операция. Независимо от физическите последици, тя била в добро настроение
и дух, не се оплаквала от болки, главоболие или психически дискомфорт.
Свидетелят сочи, че условията, при които В. била обгрижвана, били много
добри - стаята била слънчева, чиста, уютна и приятно подредена, с
телевизор и всички необходими удобства. Атмосферата била приветлива,
което според свидетЕ.та създавало усещане за спокойствие и добро отношение
към възрастната жена. СвидетЕ.та допълва, че В. направила впечатление на
интелигентна и културна жена, с добър речник и запазени умствени
способности, споделила, че преди е била учитЕ.. СвидетЕ.та сочи че въпреки
възрастта си, В. продължавала да се интересува активно от събитията в
страната и по света. От свидетелските показания се установява още, че В.
споделила подробности от ежедневието си, изразявайки задоволство от
грижите, които получава, като дори споменала, че приготвят любимите
десерти – грис халва и мляко с ориз. СвидетЕ.та отбелязва, че макар В. да чува
малко по-трудно, тя била в състояние да чете без очила, което за нея било
впечатляващо и още веднъж потвърждавало доброто общо състояние и
жизнеността на възрастната жена.
От показанията на св. С. се установява, че свидетелят се е запознал с В.
по повод покана да изготви психологично, клинично ориентирано становище,
целящо да установи дали изследваното лице разполага с необходимия
когнитивен потенциал за адекватно възприемане и оценка на реалността. По
спомен на свидетеля, това се е случило през 2021 г., приблизително преди
две–три години.
Свидетелят сочи, че предвид здравословното състояние на В. и
невъзможността да се придвижва самостоятелно, бил помолен прегледът и
изследването да бъдат извършени в домашни условия. От показанията се
установява, че при посещението В. е била неподвижна и не е могла да се
обслужва сама, но независимо от това, нейното психическо и когнитивно
състояние било изключително добро за възрастта — около 82 години.
Свидетелят сочи, че по време на разговора В. проявила изключителна
адекватност, отговаряла пълноценно и логично на поставените въпроси, без
да показва признаци на объркване, дезориентация или други психични
нарушения. Тя разполагала с точна ориентация за време и събития,
включително хронологични дати от миналото, което свидетелят приема като
доказателство за запазен дългосрочен спомен и добър когнитивен потенциал.
5
От свидетелските показания се установява още, че при провеждането на
интервюто не са били налице индикации В. да страда от психично заболяване.
Тя възприемала правилно реалността, разсъждавала логично и била в
състояние да води смислен разговор.
Свидетелят сочи, че становището е било изготвено по молба на лицата,
които по това време се грижели за В., като поводът за изследването бил
свързан с преживяната от нея кризисна ситуация след пожара в дома .
Въпреки това, поведението по време на изследването било спокойно,
уверено и адекватно.
От показанията се установява, че В., макар и на легло, демонстрирала
запазени сетивни способности - чувала добре, без да използва слухов апарат, и
реагирала своевременно на задаваните въпроси. Свидетелят не си спомня дали
е носела очила, но категорично заявява, че не е забелязал признаци на
проблеми със зрението или слуха, които биха могли да затруднят
комуникацията.
Свидетелят сочи, че изследването е било извършено в жилище,
намиращо се в района на Централна гара в гр. София, като обстановката била
спокойна и подходяща за провеждане на психологично интервю.
От свидетелските показания на св. В. се установява, свидетЕ.та е
собственик на жилище в същата кооперация, в която е живяла и В., като е
придобила имота по наследство от родителите на баща си. СвидетЕ.та сочи, че
познава В. от детските си години, тъй като често посещавала своите баба и
дядо, които живеели в същата сграда. Още от ранните години В. е правила
впечатление като човек, който събира и внася различни отпадъци и вещи в
жилището си, носейки пликове с боклуци, което водело до силна и неприятна
миризма, разпространяваща се из входа. След като свидетЕ.та наследила
жилището, тя получила по-пълна представа за начина на живот на В. и начина,
по който поддържала жилището си. Твърди, че контактът с нея бил труден, тъй
като В. не била последователна в разговорите, за едно и също нещо веднъж
казвала „да“, после „не“.
От показанията се установява, че в жилището на В. не е имало
електричество, липсвал ред, а прозорците били постоянно отворени, вероятно
заради миризмата и лошата хигиена. По думите на свидетЕ.та, в апартамента
се развъждали различни насекоми и животни, включително хлебарки, поради
което съседите често поставяли къщички за хлебарки и лепящи листове около
вратата , за да ограничат разпространението им.
Свидетелят сочи, че в жилището на В. не е имало хора, които да се
грижат за нея. По нейните наблюдения, в продължение на най-малко двадесет
години апартаментът бил без ток, а В. осветявала помещенията със свещи.
Съседите от съседната кооперация по ул. „Добруджа“ също предупреждавали
за това, че тя използва открит огън вечер, което създавало сериозна опасност.
СвидетЕ.та сочи, че се е опитвала да разговаря с В. по този въпрос, за да я
предупреди за опасността, но не била в състояние да проведе нормален
6
разговор -В. я гонела и заявявала, че няма право да се бърка.
От показанията се установява, че В. с поведението си застрашавала не
само себе си, но и останалите живущи в кооперацията. В един момент се
стигнало до пожар, който възникнал от апартамента на В.. СвидетЕ.та твърди,
че не живее постоянно в сградата, но била уведомена от наематЕ.та си около
23–24 ч., че кооперацията гори. На следващата сутрин, при посещението си на
място, видяла, че целият вход е опушен и черен, а щетите били значителни -
особено върху апартамента над този на В., както и по общите инсталации,
водопровод и канализация, поради високата температура.
Свидетелят сочи, че след пожара, когато времето се затоплило, от
необитавания апартамент на В. започнали да излизат червеи и мушици, които
хапели и създавали силен дискомфорт за останалите обитатели. Когато влязла
в жилището около месец след пожара, видяла „ужасяваща гледка“ –
помещенията били в пълен безпорядък, замърсени и запуснати. Момчетата,
които извършвали почистването, споделили пред нея, че под изгорелите
отпадъци намерили купчини с човешки изпражнения.
СвидетЕ.та заявява, че поведението на В. към останалите съседи било
недопустимо - липсвала всякаква хигиена, не можело да се води нормален
разговор, а тя отказвала да допусне хора, които желаели да извършат ремонт
или да помогнат. След пожара съседите, с разрешение на общината,
поставили нови прозорци на изгорелия апартамент, за да се предотврати
проникването на влага и студ през зимата. Свидетелят сочи, че единственият
човек, който се появил тогава, бил млад мъж, който заявил, че е собственик на
жилището, разбил заключеното помещение, но бил задържан от полицията.
СвидетЕ.та допълва, че в кооперацията многократно са подавани сигнали и
жалби до община Средец относно проблемите с В., но отговорът бил, че това
е въпрос на етажна собственост и че собствениците следва да предприемат
действия по съответния ред. Въпреки това, по думите , никой от живущите
не пожелал да поиска извеждането на В. от апартамента, тъй като всички
знаели, че тя няма близки, роднини или хора, които да се грижат за нея.
От показанията се установява още, че след пожара жилището било в
крайно лошо състояние, без врати и прозорци, а купищата изгорели боклуци
били видими дори отвън. СвидетЕ.та твърди, че миризмата била
изключително силна и непоносима дълго време след инцидента, а
почистването било извършено след разрешение на общината.
От свидетелските показания се установява, че В. е живяла в крайно
нехигиенични условия, без електричество и с натрупани отпадъци, като е
отказвала съдействие и достъп до жилището си. Поведението е било трудно
за разбиране и общуване, а пожарът в кооперацията е бил пряко свързан с
обитаваното от нея жилище, след което съседите не са я виждали да се връща
на мястото.
От показанията на св. П. се установява, че свидетелят е работил като
секретар в район „Средец“ и е запознат с молбите и преписките, подавани от
7
В.Я. в продължение на няколко години. Последната подавала множество
писма и молби в рамките на 4–5 години, като съдържанието им било
различно, често нелогично и написано в необичаен стил. Той посочва, че част
от молбите били трудно четливи, с нелепи и неизпълними искания,
адресирани не само до общината, но и до други институции - включително
президентството, чужди посолства, дори и до папата.
От показанията се установява, че В.Я. е подавала молби за различни
видове помощ - за средства за операция на очите, за жилището си, както и
други лични искания, но формата и съдържанието на тези документи не
позволявали те да бъдат разглеждани по същество, тъй като не били насочени
към компетентните органи или не съдържали ясно формулирани искания.
Свидетелят предполага, че В.Я. не е разбирала добре към коя институция
следва да се обърне и как да формулира молбите си. Свидетелят сочи, че
голяма част от кореспонденцията, която е водела, била свързана с жилището
и искания за подобрения в него, но тези искания не били ясно изложени и не
можели да бъдат удовлетворени. От показанията се установява, че свидетелят
е запознат и с пожара, възникнал в жилището, от преписката, образувана след
сигнали на съседи. Той е посетил мястото след инцидента и е видял, че
положението било „драматично“ – жилището било без врата, с поставени
чужди прозорци, имало силна миризма и прахоляк навсякъде. Районната
администрация е оказала съдействие на живущите, като организирала
почистване на остатъците от пепелта и поставила метална врата за сметка на
общината, за да се осигури безопасност и достъпът да бъде ограничен.
Свидетелят уточнява, че след пожара апартаментът не бил годен за обитаване
и според информацията, получена от съседите, бил в лошо състояние и преди
инцидента.
Свидетелят сочи, че е присъствал на разпит на В. по административно
дело, проведен в жилище в кв. „Дружба“, няколко месеца преди нейната смърт.
По време на разпита тя била на легло и с нарушено зрение, говорела бавно и
заучено, като бъркала дати и факти. Свидетелят изразява впечатление, че В.
повтаряла предварително научени фрази и че разговорът със съдията бил
кратък.
От показанията се установява още, че свидетелят е запознат и с
досъдебното производство, образувано във връзка с извеждането на В.Я. от
болницата за долекуване в гр. Бухово, инициирано от общината. Свидетелят
пояснява, че бил подаден сигнал до прокуратурата, за да се разследват
действията на болницата, тъй като според социалните служби извеждането е
било извършено с подпис на друго лице – Д. И., а впоследствие В. се е оказала
на друг адрес, в апартамент в кв. „Дружба“.
От същото производство свидетелят узнал, че В. е била лекувана в
психиатрия преди повече от десет години, преди събитията с пожара. Според
него, от събраните данни се установявало, че В. е водила изолиран начин на
живот, с отклонения в поведението и общуването, живеела е без ток и вода, а
8
общуването с хората било затруднено.
Свидетелят посочва, че е имало намерение тя да бъде настанена в
общински дом за възрастни хора в кв. „Горна баня“, като идеята била
обсъждана между кмета на района и социалните служби, но това не се
осъществило, тъй като В. била изведена преждевременно от болницата и
впоследствие „изчезнала“.
От показанията се установява, че свидетелят е имал преки впечатления
от В. единствено по време на административното дело, като заявява, че не е
имал служебно задължение да общува с нея извън контекста на документите и
преписките, които получавал.
От заключението към съдебно-психиатричната експертиза с вещо лице
д-р С. се установява, че по делото не са налице никакви доказателства, нито
писмени, нито гласни, които да сочат, че В.Я. е страдала от психично
заболяване или от тежък интелектуално-паметов дефицит (деменция), които
биха могли да я лишат от способността да „действа разумно“ към момента на
съставяне на процесното завещание.
Вещото лице е посочило, че по делото са приложени два документа, а
именно съдебно-психиатрична консултация и експертно становище, изготвени
непосредствено преди и в самия ден на изготвяне на завещанието от
специалист-психиатър и от психолог. След извършено професионално
изследване и двамата експерти категорично са установили липса на
психиатричен проблем при В..
От заключението се установява още, че същите специалисти са били
разпитани от съда в качеството им на свидетели и в показанията си са
потвърдили направените в писмените документи констатации, а именно – че
наследодатЕ.та е била психично здрава, ориентирана и способна да разбира и
ръководи действията си към момента на извършване на правното действие по
съставяне на завещанието. Това становище се подкрепя и от показанията на
психолога А., участвала в експертното изследване на В., която също
потвърждава липсата на психиатрично заболяване или когнитивен дефицит
при нея по време на извършения преглед.
Вещото лице отбелязва, че съдържанието и формата на самото
завещание потвърждават наличието на ясно съзнание и целенасоченост у
завещатЕ.та при неговото изготвяне. Авторството на завещанието, установено
от графологичната експертиза, както и логическата последователност и
яснота в изложението му, са допълнителен показател за запазена психична и
когнитивна функция към този момент.
От заключението се установява, че мотивацията за съставяне на
завещанието е психологически разбираема и последователна, без признаци на
внушение или принуда. Свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, не
съобщават за наличие на тежки психични проблеми, които биха могли да
подкрепят предположението за психиатрична диагноза или за невъзможност
9
на завещатЕ.та да действа разумно.
От заключението към съдебно-графическата експертиза с вещо лице С.
Ц., се установява, че ръкописният текст и подписът положен след „Завещател“
в саморъчно завещание, съставено от В.А.Я в полза на Р. Г. Б. и Д. И. И.,
/В. Я./
датирано на 07.10.2021г. – обекти на изследването, са изпълнени от В.А.Я.
От заключението към съдебно-почерковата експертиза с вещо лице Г.
М., се установява, че процесното саморъчно завещание, датирано на
07.10.2021 г., не е изписано нито изцяло, нито частично от ответника Д.
Иванов.
Съгласно извършения експертен анализ, почеркът и начинът на
изписване на текста не показват признаци, които да сочат наличие на повече
от един автор. Ръкописният текст е изписан от едно и също лице, без
индикации за намеса на друго лице. В процеса на разделното изследване е
установено, че макар да се наблюдават известни различия в наклона, размера
и разположението на буквите в различните части на документа, тези различия
са естествени и не сочат промяна в авторството.
От заключението се установява, че почеркът в завещанието е изписан с
обичайната за автора пишеща ръка. Отразените в текста графични признаци
показват, че авторът е лице в напреднала възраст, при което са настъпили
естествени възрастови изменения на почерка, но без това да засяга
способността му да пише. Експертът отбелязва наличие на леко нарушена
моторика при изписване на отделни букви и елементи, което е обяснимо с
възрастта на завещатЕ.та, но не се дължи на патологичен процес. Не са
установени признаци, които да поставят под съмнение нейната способност
саморъчно да изписва текста.
От анализа на използваните средства за писане се установява, че текстът
е изписан с два различни пишещи прибора, като се различават по нюанс и
физико-оптични свойства на химикалните пасти. Горната част на
завещанието, започваща с думите „Саморъчно завещание Днес...“ и
завършваща с „...апартамент 88“ - е изписана с една химикална паста, докато
долната част - започваща с „И Д. И.“ и завършваща с „07-10-2021 г. София“ - е
написана с друга.
Експертизата приема, че тези различия не сочат намеса на друго лице, а
по-скоро индикират, че документът е бил изписан в различни времеви
моменти, но от едно и също лице. Разликите в цвета и нюанса на пастата,
както и в структурата на пишещия прибор, са естествени и обясними, без да
имат значение за авторството.
По отношение на анализа на последователността и времето на
изписване, експертът отбелязва, че не съществува научнообоснована
криминалистична методика, която да позволява с точност да се определи
датата или относителният период на изготвяне на документа. Поради това не
може да бъде установено дали завещанието е било написано наведнъж или с
10
прекъсвания. Експертизата не открива признаци за паузи, прекъсвания или
забавяния при изписването, нито резки промени в натиска, които биха могли
да сочат умора, почивка или промяна на автора по време на писането.
От анализа на характера и допълнителните фактори се установява, че
има следи от нормален натиск на пишещото средство, съответстващ на
съдържанието на текста. Не са открити изтривания, заличавания или други
механични или химични изменения, които да сочат последващи поправки или
добавки, целящи промяна в смисъла на завещанието. Изключение правят само
посочените в приложението към експертизата технически поправки, които не
засягат съдържанието.
Експертът сочи, че не се установяват следи от използване на чернова,
шаблон или линия, които да са подпомагали изписването на текста. Също
така, липсват каквито и да било индикации за външна намеса – не са налице
признаци за принудително водене на ръката на автора, нито несъответствия в
подписа на завещатЕ.та в сравнение с други нейни подписи, предоставени
като сравнителни образци.
Налице е естествена вариантност в начина на изписване на подписа,
каквато е нормална при един и същ автор, особено при лице в напреднала
възраст.
При така събраните доказателства съдът намира от правна страна
следното: В производството по иск по чл. 42, б. „б“ ЗН във връзка с чл. 25, ал.
1 ЗН ищецът носи тежестта да установи неистинност на процесното
саморъчно завещание – че то не е изцяло написано и подписано от
завещатЕ.та, както и евентуално несъответствие с императивната форма за
валидност. Когато се твърди унищожаемост по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, в тежест
на ищеца е пълно и главно доказване на липсата на завещателна способност
към конкретния релевантен момент, а именно към 07.10.2021 г. Ответниците,
от своя страна, следва да установят възраженията си за спазена форма и
наличие на завещателна способност.
От заключението към съдебно-графическата и съдебно-почерковата
експертиза се установява категорично, че ръкописният текст на завещанието е
изписан от едно и също лице; не се наблюдават отклонения в почерка, които
да сочат участие на повече от един автор; не са налице изтривания,
заличавания или други механични и химически въздействия, които да
опровергават цялостта и автентичността на документа; подписът съответства
на сравнителните образци на завещатЕ.та, като вариациите са естествени и
обясними с възрастови особености. Вещото лице М. сочи, че макар да са
използвани два различни пишещи прибора, разликите в нюанса на пастата и
физико-оптичните свойства обяснимо сочат изписване в различни моменти от
време, но от едно и също лице; липсват резки промени в натиска и
моториката, които биха маркирали умора, прекъсване или смяна на
авторството. Не е установено и принудително водене на ръката или писане
под диктовка. Използването на повече от едно пишещо средство не е
11
забранено от закона и не засяга валидността на саморъчния акт, доколкото
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН – ръкописно изписване от завещателя, дата и
подпис – са изпълнени. От съдебно-почерковата експертиза се установява, че
процесното саморъчно завещание от 07.10.2021 г. е изцяло изписано и
подписано от В.Я., като липсват индикации за участие на друго лице, намеса,
корекции или принудително въздействие. Различията в използваните
химикални средства и в отделни графични признаци са естествени и се дължат
на възрастови особености и евентуално различно време на изписване, но не
променят извода, че авторът на завещанието е самата завещатЕ..
Твърденията за неистинност на завещанието не се потвърждават от
събраните доказателства. От свидетелските показания на съседката В. се
установяват битови и хигиенни проблеми, складиране на отпадъци и липса на
електрозахранване, както и фактическата обстановка около пожара. Тези
факти не опровергават авторството на текста и подписа и не са относими към
формалната валидност на завещанието по чл. 25, ал. 1 ЗН. Св. П. сочи за
множество молби на завещатЕ.та, написани в странен стил и често адресирани
до некомпетентни институции, но и тези данни не засягат въпроса за
авторството на завещанието. Предвид изложеното, съдът кредитира изцяло
експертните заключения като вътрешно непротиворечиви, мотивирани и
съответстващи на доказателствения материал.
При това положение съдът приема, че изискваната от чл. 25, ал. 1 ЗН
форма е спазена: завещанието е изцяло написано собственоръчно от
завещатЕ.та, съдържа дата, подписът следва завещателните разпореждания и
удостоверява завършеността на изявлението.
По евентуалния иск за унищожаемост съдът приема, че ищецът не е
провел дължимото пълно и главно доказване за липса на завещателна
способност към релевантния момент. От съдебно-психиатричната експертиза
се установява, че към момента на съставяне на процесното завещание -
07.10.2021г., наследодатЕ.та В. Я. не е страдала от психично разстройство в
тесния смисъл на думата, нито от деменция, които биха пречили да действа
разумно и да се разпорежда с имуществото си чрез завещание; установява се
липса на писмени и гласни доказателства за психично заболяване или тежък
интелектуално-паметов дефицит (деменция), които да лишават завещатЕ.та от
способността да действа разумно към датата на завещанието. От разпита на
свидетелите С., С. и А.- С. се установява, че са участвали непосредствено в
оценката на когнитивните способности на завещатЕ.та непосредствено преди
и в деня на изготвяне на завещанието, както и по административното дело. Те
свидетелстват за запазена ориентация, адекватно мислене и последователна
мотивация за разпореждане, като липсват данни за психоза или дементен
процес. От свидетелските показания на св. Терзиева се установява, че и при
двете срещи свидетЕ.та е констатирала, че В. е психично здрава, ориентирана,
с адекватно поведение и без белези на дементни или психотични прояви, като
напълно е разбирала естеството и значението на действията си, включително и
на намерението си да завещае имота си на Д. и неговото семейство. От
12
показанията на св. А. се установява, че към момента на извършеното
изследване В. е била психически стабилна, ориентирана, адекватна, без белези
на деменция или психично заболяване, напълно съзнаваща своите постъпки и
способна да ръководи действията си. От показанията на св. С. се установява,
че към момента на извършване на прегледа В. е била в запазено психично
състояние, ориентирана за време и място, с добър спомен и без белези на
когнитивен или психичен дефицит. Тя е възприемала адекватно реалността и е
можела да разбира и ръководи действията си, като не са били установени
признаци на заболяване, което да накърнява способността да извършва
волеви и съзнателни правни действия.
От свидетелските показания на св. В. се установява дългогодишно
битово занемаряване, живот без електричество, употреба на свещи и
натрупване на отпадъци, както и значителни поражения по сградата при
пожара. Тези факти сочат социална дезадаптация и ексцентричност в бита, но
не представляват медицински белези за психоза или дементен синдром към
07.10.2021 г., нито могат да заместят изискващата се специализирана оценка
на психичното състояние. От свидетелските показания на св. П. се установявя,
че завещатЕ.та е подавала множество молби, често нечетливи и с необичайно
съдържание, а при разпита по административното дело, според свидетеля, Я.
говорела със заучени фрази и сбъркала датата на пожара. От такова объркване
обаче не може да се направи единствено възможен извод за завещателна
неспособност.
Съобразявайки тези данни, съдът приема, че ответникът не е изпълнил
доказателствената тежест да установи, че към посочената дата В. Я. не е била
способна да завещава.
Предвид гореизложеното, съдът достига до извода, че ищецът не е
доказал нито неистинност или порок във формата на саморъчното завещание,
нито липса на завещателна способност към релевантната дата. Събраните
доказателства установяват спазена форма по чл. 25, ал. 1 ЗН - ръкописно
изписване от завещатЕ.та, дата и подпис, положен след диспозитивните
разпореждания, както и психична годност на завещатЕ.та да разбира
свойството и значението на акта и да ръководи действията си към 07.10.2021 г.
Поради това главният иск по чл. 42, б. „б“ ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН,
както и евентуалният иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно разноските:
Предявеният иск е с цена 103 829,80 лева. Предвид изхода на спора
разноски се дължат на ответниците – 40 лева депозит за свидетели и 2500 лева
– адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като отчита ориентировъчния мининмум по чл.7, ал.2, т.5 НВАР
/8803,19 лева/, както и решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г.,
както и фактическата и правна сложност на делото, обемът събрани
13
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и
приключването на производството в 4 съдебни заседания, намира, че
възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община, гр. София, ул.
Московска №33, срещу Д. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********,
и Р. Г. Б. с ЕГН**********, гр. София, ж.к. ********, главни искове по чл.
42, б.б ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване на нищожност на саморъчно
завещание от 7.10.2021г., направено от В.А.Я с ЕГН ********** в полза на
ответниците, както и евентуални искове по чл. 43, ал.1, б.а ЗН за
унищожаване на саморъчно завещание от 7.10.2021г., направено от В.А.Я с
ЕГН ********** в полза на ответниците.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. Московска №33, да плати
на Д. И. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и Р. Г. Б. с
ЕГН**********, гр. София, ж.к. ********, сумата 2540 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14