Решение по КНАХД №566/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, офис „Ваниз“ срещу Решение № 186/22.05.2025 г. по НАХД № 360/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400197 от 05.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че на служителите са изплащани заплати и преведени осигуровки, които са осчетоводени, поради което не е извършено вмененото нарушение. Излага доводи, че в обстоятелствената част на НП липсвало пълно и ясно описание на нарушението, изразяващо се в непосочване на сумата, която е следвало да бъде изплатена. Счита, че дори да има нарушение, то е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Прави възражение за изтекла давност за образуване на административнонаказателното производство. Предвид тези съображения моли обжалваното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, в представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище от пълномощника юрисконсулт К. оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400197 от 05.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на „Ваниз“ ЕООД, на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.415, ал.1 вр. с чл.404, ал.1, т. 8 от КТ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

За да постанови този резултат, от фактическа страна въззивният съд е установил от събраните писмени и гласни доказателства, че в периода 16.04.2024 г. - 10.06.2024 г. е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда" – Велико Търново по спазване на трудовото законодателство на работодателя „Ваниз“ ЕООД. От представените документи са констатирани 17 на брой нарушения нa трудовото законодателство, като за отстраняването им са дадени задължителни предписания – принудителни административни мерки по чл.404, ал.1, т.1, т.8 и т.12 от КТ, обективирани в протокола зa извършена проверка № ПР2414654 от 10.06.2024 г. нa ДИТ – Велико Търново. Една от приложените ПAM e тази под № 13 от посочения протокол. Установено е, че на работниците К. С. Д., Й. Н. Х., М. Б. Б., М. Е. Д. и Д. Н. В. във ведомостите за заплати за месец 07.2022 г. не е начислен пълният размер на полученото по банков път трудово възнаграждение от работниците. За отстраняване на констатираното нарушение на основание чл.404, ал.1, т.8 от KT ДИТ – Велико Търново е задължила проверяваното дружеството с ПАМ под № 13 от протокола да начисли във ведомост за заплати пълният размер на полученото трудово възнаграждение за м.07.2022 г. от работниците, изплатено от работодателя, със срок за изпълнение на предписанието 17.07.2024 г. Протоколът е бил връчен на „Ваниз“ ЕООД на 25.06.2024 г., като наложените с него ПАМ, вкл. приложената под № 13, не са били обжалвани и са влезли в сила.

За изпълнението на даденото с Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2414654/10.06.2024 г. задължително за изпълнение предписание № 13, от работодателя чрез призовка на ДИТ – Велико Търново са изискани писмени доказателства, но такива не били представени, поради което контролните органи приели, че предписанието не е изпълнено и с това е допуснато нарушение на разпоредбите на КТ. За извършеното нарушение на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ е съставен АУАН № 04-2400193/11.11.2024 г., срещу който е подадено писмено възражение и въз основа на който е издадено процесното НП № 04-2400197 от 05.02.2025 г.

При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършеното нарушение, тъй като същото не е представило доказателства нито с възражението срещу АУАН, нито с жалбата до съда, нито в съдебно заседание, от които да се установи, че работодателят е изпълнил даденото предписание и е доначислил във ведомост за заплати разликата до пълният размер на полученото от поименно посочените по-горе работници и служители трудово възнаграждение за месец юли 2022 г., което работодателят им е изплатил по банков път. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на НП липсвало пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършеното нарушение, като е посочил, че както в обстоятелствената част на АУАН, така и на НП, подробно е отразена фактическата обстановка, описан е повода, характера и съдържанието на даденото задължително предписание, както и срока, в който е следвало да се изпълни, а освен това нарушението се отнася за начисляване във ведомост за заплати в пълен размер на получено трудово възнаграждение за м.07.2022 г., което е изплатено по банков път на конкретно посочени работници и служители, а не както се твърди в жалбата, че работодателят не е изпълнил предписанието да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно възнаграждение на служители за извършената работа през м.07.2022 г.

На последно място съдът е развил доводи, че нарушението не е маловажно по общия състав по чл. 28 от ЗАНН, както и не са налице кумулативно двата признака за квалифициране на нарушението като маловажно нарушение на трудовото законодателство за прилагане на привилегирован състав при определяне на наказанието по чл. 415в, ал. 1 от КТ, а на още по-голямо основание не са налице предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, тъй като с деянието се застрашават защитени от правото важни интереси и не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност. Според съда правилно е наложено наказание имуществена санкция на основание чл. 415, ал.1 от КТ, а същата е в минималния предвиден от закона размер, който не може да бъде намаляван.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Правилно е изяснена фактическата обстановка от районния съд и са обсъдени всички наведени от страните доводи и възражения. Съдът е изложил мотиви, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното нарушение. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Изложените в касационната жалба възражения дословно повтарят доводите на дружеството в жалбата му пред ВТРС, на които последният е дал изчерпателен и задълбочен отговор, в съответствние с доказателствата и закона. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт. Пред настоящата инстанция също не са представени доказателства, че касаторът е изпълнил процесното задължително предписание № 13 от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2414654/10.06.2024 г.

Наведените и пред настоящата касационна инстанция доводи, че е изтекла давност за образуване на административнонаказателното производство, са неоснователни. Нарушението, за което е санкционирано дружеството не е неначисляване на пълните възнаграждения във ведомостите за заплати през м. 07.2022 г., а е неизпълнение на ПАМ – задължително предписание, със срок на изпълнение 17.07.2024 г., като АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186/22.05.2025 г. по НАХД № 360/2025 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

 

ОСЪЖДА „Ваниз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Колоня товар“ № 5, офис „Ваниз“, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.