РЕШЕНИЕ
№ 3235
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110208260 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети и първи март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
1
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8260 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21 от 13.04.2021 г.,
издадено от началника на група „Миграция“ П., с което на А. К.А. (E.K.A.),
е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, вр. чл. 48, ал.
1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП. Претендира се и присъждането на разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят чрез
неговият процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява, като е
депозирал писмено становище по делото (л. 32) за неоснователност жалбата,
като моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 24.03.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, след
извършена полицейска проверка около 12:00 часа, в гр. София, ул. Гео Милев
71, в сградата на ОДМВР-София, е установено, че лицето е останало в
страната ни, след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 01.03.2021
г. – нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката е вменено следното
– че лицето е останало в страната ни след изтичане на разрешения срок на
пребиваване до 01.03.2021 г., поради което и на основание чл. 34, вр. чл. 48,
2
ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ й е наложена глоба в размер на 500 лева.
Тази фактическа обстановка (съдържанието на АУАН и НП) се
установява от приложените по делото АУАН и НП.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) са били допуснати
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
Така например в хода на административно-наказателното производство
не е участвал преводач, а от друга страна, нито АНО, нито актосъставителят е
отразил по някакъв начин, че нарушителят е разбрал в какво е обвинен и че не
желае да ползва преводач. И като не е изпълнил това свое задължение – да
осигури възможност на обвиненото лице да разбере в какво е обвинено,
контролните органи сериозно са нарушили правото на защита на
жалбоподателката, което е основание за отмяна на атакуваното НП, тъй като
този порок не може да бъде компенсиран на настоящия етап от
производството.
Отделно от това, както актосъставителят, така и АНО не са били докрай
прецизни при определяне на датата на нарушението, което е допълнително
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
С оглед на изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено. При
този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на останалите
оплаквания на жалбоподателя.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
240 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
3
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21 от 13.04.2021 г.,
издадено от началника на група „Миграция“ П., с което на А. К.А. (E.K.A.),
е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, вр. чл. 48, ал.
1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ОДМВР-София ДА
ЗАПЛАТИ на А. К.А. (E.K.A.) с ЛНЧ: **********, сума в размер на 240 лева,
представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4