Решение по КНАХД №395/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр.  чл. 63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на В.Р.Й., против РЕШЕНИЕ №166/07.07.2025г., постановено по АНД №404 по описа на Районен съд Враца  за 2025 г., с което е потвърдено НП № 25-0967-000279/19.03.2025г. на  Началник група, сектор „ПП“-Враца. Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и неправилно по съображения изложени в касационната жалба.   

В  с.з. касаторът  не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касация, Началник група, сектор „ПП“-Враца не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца, прокурор Николай Лалов дава заключение за оставяне в сила на решението на РС-Враца, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал.2   АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение №166/07.07.2025г., постановено по АНД №404 по описа на Районен съд -Враца  за 2025 г., с което е потвърдено НП № 25-0967-000279/19.03.2025г. на  Началник група, сектор „ПП“-Враца. С НП на  В.Й. ***  на основание чл.183, ал.4, т.7   ЗДвП е наложено адм.наказание “глоба“ в размер на  50.00 лева.  

За да потвърди НП районният съд  в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и в сроковете по чл.34 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на оспорения санкционен акт. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е надлежно индивидуализирано, с правилно посочване на нарушената законова норма, съответно на санкционната норма. Въз основа на обсъдените и подробно анализирани писмени и гласни доказателства, съдът е приел за безспорно установено и категорично доказано, че  касаторът е осъществил състава на административното нарушение по ЗДвП, визирано в НП. Прието е, че лицето не попада в изключенията на чл.137а,ал.2 ЗДвП. Наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер, поради което и не стои въпроса за индивидуализация на наказанието. Изложени са подробни мотиви, въз основа на  които  и НП е потвърдено.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП нарушение на ЗДвП, като възраженията на оспорващия са обсъдени и приети за неоснователни. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за липсата  на пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено. Както в АУАН, така и в оспореното НП, е налице пълно и точно описание на нарушението, посочена е и санкционната норма въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя, така че касаторът да разбере за какво нарушение е санкциониран и да се защити срещу това.

Възражението за накърнено право на защита в процеса при разглеждане на делото от районния съд е неоснователно. Видно от съставения протокол по време на заседанието, касаторът е участвал в същото и е изразил своето становище по делото. Няма данни в протокола да е бил лишен от възможността да задава въпроси и да изрази становището си по делото, в каквато насока се навеждат твърдения.

Възражението, че  не са обсъдени всички факти  по делото е също неоснователно. В решението съдът е обсъдил всички факти по делото, събраните доказателства писмени и гласни, вкл. и представеното ***, като е изложил подробни мотиви и е посочил изрично, че  пътника в колата, който е бил без предпазен колан не попада в предвидените изключения в разпоредбата на чл. 137а,ал.2 ЗДвП. Тези изводи на съда са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни. Не следва да се обсъждат останалите възражения на касатора, като неотносими към предмета на спора.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,  Административен съд -  Враца в настоящият касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №166/07.07.2025г., постановено по АНД №404 по описа на Районен съд Враца  за 2025 г., с което е потвърдено НП № 25-0967-000279/19.03.2025г. на  Началник група, сектор „ПП“-Враца.

Решението  е  окончателно и  не  подлежи на обжалване и протест.