№ 919
гр. Б., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203758 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на Д. А. С. с ЕГН: ********** с посочен съдебен
адрес ***************** срещу Наказателно постановление № 25-3388-000370/04.09.2025г.,
издадено от Н. РУ в ОДМВР-гр. Б., 05 РУ-Б., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 102, ал.
1,т.1 ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.3, б .“а“ от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер
на 100 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като се оспорва изцяло фактическата обстановка.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като посочва, че
не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, привеждайки пространна
аргументация.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 10.10.2025 г., а жалбата е подадена на
24.10.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 12.06.2025 г., на жалбоподателя бил съставен АУАН сер.бл. №******* за това,че на **.**.****
г. в гр.Б., ж.к. „З.“ пред ОУ „Г.Б.“ в качеството си на водач на МПС л.а. „С.“ модел „Л.“ с рег.
№******* го е предоставил за управление на Д. П. С. ЕГН **********, като Д. С. не е бил
правоспособен водач, не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
Актът бил предявен на жалбоподателя С. за запознаване и подпис, като в реквизит възражения
фигурира вписано изявление на жалбоподателя, с което отрича изпълнението на вмененото му
нарушение, мотивирайки се с фактически твърдения,според които против волята и несъгласието
му Д. С. е влязъл в автомобила.
Въз основа на АУАН, на 18.07.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена
при словесно единство фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните относими към
обективните и субективни характеристики на нарушението фактически признаци били
1
субсумирани под нормата на чл.102, ал. 1,т.1 ЗДвП.
Видно от служебно приобщена справка за нарушител водач на Д. П. С., същият е неправоспособен
водач, видно и от служебната справка от ОДМВР-Б., С-р „Пътна полиция“Б.. /л.75 от делото/
В административно-наказателната преписка е наличен и АУАН бл.№*******/**.**.**** г.,
съставен срещу Д. П. С., с който е констатирано нарушение на чл.150 ЗДвП, свързано с управление
на **.**.**** г. в 12.55 ч. в гр. Б., ж.к. З. пред ОУ „Г.Б.“ с посока от бл. ** към бл. ** на л.а. марка
„С.“, модел „Л.“, като при извършената проверка се установило,че водачът Д. С. никога не е
притежавал СУМПС.
Съдът намира,че показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Е., Р.П. и Ж. Ж. са лишени от
информативен потенциал в контекста на лимитирания с чл.102 НПК предмет на доказване,
подчинен на строгата целева насоченост на тази разпоредба – установяване извършителя на
нарушението и истината относно нарушението. Свидетелят Е. притежава единствено
опосредствани възприятия относно обстоятелствата от процесната дата **.**.**** г.Този свидетел
пресъздава факти и обстоятелства, но изцяло почерпени от производна своя осведоменост чрез
съставената от Р.П. докладна записка.
Съдът кредитира като вътрешно логични и последователни показанията на св.И. П., служител на 05
РУ-Б., както по отношение на моментите, непосредствено предшестващи спирането за проверка на
управлявания от Д. С. автомобил, а именно – иззето СУМПС на Д. С. /виж справка от ОДМВР-Б.,
С-р „Пътна полиция“ Б. на л.75/, така и относно впоследствие, развилите се събития относно смяна
на местата на водача С. с Д. С. и привеждане в движение от последния на лекия автомобил на
**.**.**** г. Трайни и устойчиви във времето са възприятията на св.И. П., който твърди,че
последващото спиране на л.а. „С. Л.“ с рег. №******* било обусловено от забелязани неадекватни
поведенчески реакции и рисково пътно поведение на водача, като при спиране за проверка е бил
установен водачът С. с доказана с дрегер алкохолна интоксикация и без придобита
правоспособност за управление на МПС.
Унифициращото влияние на изминалото време /повече 9 месеца до разпита на свидетеля / и
естествената способност на човешката памет да елиминира определени факти от миналото,в
съчетание с естеството и динамиката на служебна ангажираност и смесване на сходни факти от
различни случаи, не е от естество генерално да бележи информационната стойност на показанията
на св.П..
Степента на конкретност, до която достигат възприятията на контролните длъжностни лица в
рамките на динамичната и мащабна служебна дейност не би могла да бъде с математическа точност
съответстваща на момента на осъществяване на събитието в обективната реалност. Предвид
съхранената конкретика на спомена, съдът акредитира с доверие пресъздадената информация,
според която св.П. възприел на 17.03.25 г. обяснението на водача Д. С., според когото именно
жалбоподателят го насърчил да поеме управлението на МПС и да го премести, бидейки по-рано
лишен от своето СУМПС. /бел. виж л.140 „Това твърдение, че г-н С. му е казал да премести
автомобила си го спомням, но е минало време и не съм категоричен. /…/но ако трябва да съм
честен, за мен лично г-н С. е предоставил автомобила. Г-н С. беше абсолютно пасивен и си
стоеше през цялото време на предната седалка и не разговаряше. Минало е почти година, но
мисля, че водачът каза, че той му е предоставил автомобил“
Съдът се доверява и на съобщения от св.П. категоричен факт,че както при първата по време
проверка на водача С., така и при последващата на водача С., между двамата не са били
наблюдавани вербални противоречия или разногласия, нито опити на С. да мотивира Д. С. да
напусне автомобила.
Следва да се има предвид,че този макар отрицателен факт има своето доказателствено значение.
Той бележи несъстоятелност на свърхзначимите за защитата на жалбоподателя твърдения, според
които водачът С. чрез принуда и в грубо противоречие с волята му е поел самонадеяно
управлението на МПС при занижени до минимум възможности на жалбоподателя за
контрадействие. Показателен за това, че жалбоподателят С., пренасочва отговорността за
случилото се изключително към св.С. по вторичен начин е фактът, както на изрично установената
чрез показанията на св.П. негова пасивност и безкритичност при спирането на водача Д.С., така и с
оглед липса на заявено дори вербално несъгласие, илюстриращо противоречие между интересите
на жалбоподателя и тези на Д. С.,което да бъде възприето от св.П.. Следва да се подчертае, че
мнението на настоящия съд е,че изразената защитна теза на жалбоподателя цели да минимизира и
2
изобщо да изключи собственото на С. участие в деянието. Ако жалбоподателят С. е бил ръководен
от мотив да се освободи от присъствието на Д. С. в автомобила, да наложи негодуванието си от
натрапеното присъствие на св.С., респ. да му отнеме всяка възможност за фактическо боравене със
системите на МПС, то би следвало конфликтът между двамата да бъде възприет от полицейските
служители, още повече при втората по време проверка. Изложеното обосновава извод на
настоящия съд,че факторът, изострил чувствителността на жалбоподателя, е намерил своя израз не
към момента на управление на МПС от неправоспособния водач, а на по-късен етап и при
привличането му към административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.102,ал.1,т.1
ЗДвП.
Ето защо показанията на св.П., съдът цени като достоверни, т.к.те са потвърдени от директния
ситуационен опит на свидетеля и обхващат точни възприятия относно поведението на водача Д. С.
и жалбоподателя Д. С. на процесната дата **.**.****г., конкретната обстановка, и повод, при които
се е стигнало до предоставяне управлението на лекия автомобил на неправоспособния водач от
страна на санкционирания по-рано жалбоподател Д. С.. Чрез неговите показания се обосновава и
целевото значение на проявата – жалбоподателят да продължи придвижването си в пространството
с лекия автомобил и след отнемането на СУМПС.
Преценката на съдържанието на съобщеното от св.Д. С. дава основания да се приеме, че той
пресъздава в основна хронологична линия действителни събития от **.**.****г. Вярно е, че Д. С.
на свой ред е санкциониран по административно-наказателен и наказателен ред при процесните
събития, но самият негов съдебен статус не може да обоснове понастоящем предположение,че той
е заинтересован от изхода на делото и преследва постигане на индивидуален интерес или
смекчаване на собственото му административно-наказателно или наказателно-правно положение.
Няма база, за заключение, че този свидетел по изкуствен начин налага свой интерес при
свидетелстване и подменя фактите от 17.03.25 г. Няма неувереност, или противоречия, в
показанията му, в т. ч. и с други проверени факти. Показанията му са рационални, същевременно са
правдиви и хармониращи с писмената доказателствена съвкупност и разказа на св.И. П., при което
съдът намира,че те заедно с останалите гласни доказателства формират логична верига от факти,
която изключва всяка възможност за случайно комбиниране относно събитията на **.**.****г.
Свидетелят Д. С.,макар и понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ във вр. с
извършено от него на **.**.**** г. престъпление по чл.343б,ал.2 НК, е със запазени възприятия,
които по мнение на състава са необременени. Неговите възприятия са лишени от натоварени с
възмездни настроения диспропорции , в т.ч. и относно датиращите в този период неформални
негови отношения с Д. С..Свидетелят е изчерпателен при излагане на фактологията, в т.ч. че на
същата дата е бил ангажиран да пренася дограма до апартамента на С., че са се придвижвали с
процесното МПС заедно със св.Г. Г., също работник на С., за набавяне на технически материали;че
след първата по време проверка Д.С. сам се е преместил на предна дясна седалка, а след качването
на Д. С. на мястото на водача, свидетелят изрично е попитал С., дали да премести автомобила и при
липса на отговор и поставен на таблото ключ С. е привел в движение МПС. Според съда св.Д. С. е
контактувал с жалбоподателя достатъчно дълго време и преди **.**.**** г. предвид неформалните
техни отношения, свързани с възлагане на различни по обем строителни услуги, за да може да
опише събитията от 17.03.25 г. достоверно. Ето защо и предвид вътрешната съгласуваност в
показанията му с изложеното от св.И. П., съдът цени като достоверни представените при разпита
му факти относно липсата на изрично вербално противопоставяне на С. управлението на
автомобила да бъде поето от него на 17.03.25г. Съдът счита и,че Д. С. е притежавал осведоменост за
особеностите на рисковата ситуация и моментните и индивидуални отлики на спътника си Д. С., в
т.ч. нарушена волева координация предвид консумацията на алкохол и липсата на признати по
надлежния ред чрез придобита правоспособност умения за управление на МПС.
Съдът приема,че отсъства възможност за свидетеля, по принцип, да е изградил твърда убеденост в
достоверността на своите възприятия,които обаче да не са точни,тоест да приема в разказа си
желаната или приблизително възможна версия за съвпадаща с действителността. Както се отбеляза
към момента за осъдения Д. С. отсъства съществен, значим личен интерес,който да предполага
подчиняване нему на възприятията. Единственият значим интерес,който се очертава, е истината и в
поради това съдът не се съмнява в тези показания. Действително драстичната по степен алкохолна
интоксикация е възможно да отнеме от кондицията на паметта и способностите за последователна
възприятно-представна дейност. Въздействието на алкохолното опиянение върху паметта и
дълготрайността на спомена обаче не обуславя алогичност или вътрешна компрометираност на
3
показанията на св.С., предвид съхрнанените в паметта на този свидетел основни и категорични
факти, очертаващи правнозначимите моменти от събитието на деянието на 17.03.25 г.
Съдът проявява критичност към показанията на свидетеля Г. Г., основно поради забелязващата се
селекция на определени обстоятелства, и нарушенията в последователността на изложението.
Следва да бъде отчетена и качествената процесуална особеност на заинтересованост на свидетеля Г.
Г.. Неговата заинтересованост произтича от съобщеното от него обстоятелство,че предоставя
строителни и ремонтни услуги на Д.С., което предпоставя различен коректив на доминиращи
интереси при свидетелстване – лоялност към жалбоподателя и определена степен на възможна
финансова и/или икономическа зависимост. Преди всичко показанията на Г. Г. са отличително
схематични, лишени са от последователност, което ги прави хаотични и неясни. В тях се откроява
определен тип обобщено говорене, чрез селекция на конкретни обстоятелства, тяхното
преувеличаване, и употреба извън контекст. В тази група е многократно повторената теза,че
жалбоподателят се противопоставил на присъствието на С. в автомобила, при това поставена върху
житейски алогичната основа,съгл. която независимо от методичното противопоставяне, тримата се
придвижвали в пространството за известен период, пазарували, в т.ч. продължавали да са заедно и
в интервала между двете проверки, като не е ставало достояние на полицейския екип при
проверките, желанието на С. да се освободи от присъствието на С.. Нарушения на
последователността и лабилност на свидетеля към фактите се констатират и при посочения от него
конкретния повод –дали се касае за ангажирането му в строителни дейности в услуга на С. или в
подпомагане пренасянето на дограма и др.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена съвкупност, в хармония с гласните доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Н. РУ в ОДМВР-гр. Б., 05 РУ Б., а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– полицейски инспектор при 05 РУ- Б.,
оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни
органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания за ясно, достъпно и
пълно очертаване на фактическите елементи от състава на нарушението в съответствие с
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с което е съхранено правото на жалбоподателя да разбере
характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице за нарушение по
чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че то е водач,
собственик или упълномощен ползвател на моторното превозно средство и именно в това си
качество е предоставил превозното средство на лице, което не е правоспособен водач. В случая от
гласните доказателствени средства се установява,че на **.**.****г. Д. С. е бил водач на МПС „С.
Л.“ с рег. №******* и като такъв е предоставил същото за управление на неправоспособен водач –
Д. П. С.,конкретизирани са с точност мястото и времето на извършване на нарушението.
Ето защо съдът счита, че на формално основание не са налице предпоставки за отмяна на
обжалваното НП.
В сферата на пълнота на анализа и по приложимия материален закон:
Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на
водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното
превозно средство. Т.е. касае за състав на допустителство, при който лице от дефинираните три
категории субекти – собственик, упълномощен ползвател или водач предоставя МПС за
управление на водач, който не е правоспособен водач в конкретния случай. Както се спомена,
4
мястото на нарушението, на което е осъществено управлението на МПС от неправоспособния Д. С.
е конкретизирано –гр.Б., ж.к.“З.“ пред ОУ „Г.Б.“, а също и времето на **.**.**** г. около 12.55 ч.
Изяснено на база наличните писмени доказателства, в т.ч. Справка за нарушител/водач и справка от
ОДМВР-Б., С-р „Пътна полиция“-Б. – л.75 , че Д. П. С. е неправоспособен водач на МПС и никога
не е подавал заявление за издаване на СУМПС.
В настоящия казус от анализираните гласни доказателствени средства, в т.ч. разпита на
св.И. П. по безспорен начин се установи, че на **.**.****г. в предикатен момент именно
жалбоподателят С. е управлявал процесното МПС „С. Л.“ с рег. №*******, собственост на М.Г.Т..
Следователно, Д. С. притежава качеството на „водач“ по см. на чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП, предоставил
управлението на МПС на друг неправоспособен водач.
Що се отнася до субективната страна на деянието, липсва изрично предписан в
чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП пряк умисъл като форма на вина, респ. отсъства изискване за предикатна
осведоменост на нарушителя относно обстоятелството за липсваща правопсособност. Решение №
8503 от 9.10.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1608/2024 г.„ В случая дори извършителят
да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, същият е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, т. е. се касае за форма на вина - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от
НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (вид непредпазливост). От показанията на присъствалите на място лица
от семейството на ответника безспорно се установява, че като е оставил без надзор в
автомобила С. А. в нетрезво състояние, ответникът не е предявил необходимата грижа и е
допуснал неправоспособно лице да управлява автомобила. Ето защо при задължение за действие,
ответникът е бездействал.“
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП забранява на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да го
предоставя на неправоспособен водач, което предполага, че той следва да положи дължимата
грижа, за да се увери, че неправоспособно лице няма достъп до автомобила и по този начин да
изпълни вмененото му от закона задължение, скрепено със забраната, визирана в чл. 102 от ЗДвП.
Затова, за установяване на нарушение като процесното, е достатъчно наказващият орган да докаже,
че автомобилът е собственост или предоставен за управление на лицето, чиято отговорност се
ангажира, както и че водачът на автомобила (различен от собственика или упълномощения да го
управлява) е неправоспособен. Тези факти в настоящия случай са установени по несъмнен начин.
Изцяло в т.см. е и практиката в Решение № 322 от 4.01.2022 г. на АдмС - Хасково по
к. а. н. д. № 1078/2021 г.: „следва да се има предвид, че законът в чл. 102 от ЗДвП забранява на
собственика на МПС да го предоставя на неправоспособен водач, което предполага, че този
собственик следва да положи дължимата грижа, за да се увери, че неправоспособно лице няма
достъп до автомобила му и по този начин да изпълни вмененото му от закона задължение,
скрепено със забраната, визирана в чл. 102 от ЗДвП. Затова правилно районният съд е приел, че е
налице непредпазлива форма на вина“
Според настоящия състав категорично е установено, че Д. С. е осъществил от обективна
и субективна страна така вмененото му нарушение по чл. 102, т. 1, т. 1 от ЗДвП, като е допуснал Д.
С., който е неправоспособен водач, да приведе автомобила в движение и да го управлява.
Противоправното поведение на жалбоподателя се изразява в това, че е осигурил условия,
автомобилът да се управлява от неправоспособния водач и не е сторил необхоД.то, за да
предотврати констатираното нарушение.
След като, според показанията на св.Д. С., ключът е бил на таблото на автомобила, т.е. в
сферата на свободния и автономен достъп на заелия мястото на водач св.С., и вътре в автомобила
св.С. е бил във виД. нетрезво състояние, Д.С. неминуемо е съзнавал,че това лице има достъп до
автомобила и може да осъществи привеждането му в движение. Т. е. дори и да не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, Д.С. е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Ето
защо от правна страна, настоящия съд приема,че като е посрещнал с пасивност факта на
настаняването на Д. С. на шофьорското място,не е реагирал на отправения му от С. въпрос, дали да
премести автомобила, жалбоподателят не е проявил необходимата грижа и е допуснал
5
неправоспособно лице да управлява автомобила. Ето защо при задължение за действие,
жалбоподателят е бездействал, като независимо /с оглед вариращите свидетелски възприятия/ дали
с мълчаливо непротивопоставяне или с изрично вербално съгласие, жалбоподателят е предоставил
управлението на МПС на неправоспособния водач.
Правилно и по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН, наказващият орган е приложил относимата
действаща към датата на нарушението по-благоприятна редакция на санкционната разпоредба на
чл. 177,ал.1,т.3, б.“а“ ЗДвП. Съгласно чл.177,ал.1,т.3,б „а“ ЗДвП в редакцията (Изм. и доп. - ДВ, бр.
2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.): „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
3. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което:
а) не е правоспособен водач.
Законосъобразно административнонаказващият орган е приложил съответната
санкционна норма и е индивидуализирал административното наказание, като го е определил в
размера на законоустановения минимум от 100 лв.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от
типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално, т.е. дефинитивно
законодателят не е скрепил реализирането му с причинно-следствено развитие и настъпване на
общественоопасни последици. Това нарушение обаче е свързано с незачитане принципите за
повишена бдителност, грижа и контрол при осъществяване на транспортната дейност като
източник на повишена и засяга обществените отношения, свързани с охрана на безопасността на
транспорта, живота, здравето и имуществените права на участниците в движението.С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като маловажен на плоскостта
на чл. 28 от ЗАНН
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-3388-000370 от 04.09.2025 г. издадено от Н.
РУ в ОДМВР -Б., РУ 05 Б., с което на Д. А. С. ЕГН:**********,за нарушение на чл.102, ал.1,т.1
ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т.3,б. „а“ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6