№ 766
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора П. Г. И.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100604651 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд са депозирани жалба от защитник на
подсъдимия И. Л. К. и от самия подсъдим срещу присъда на Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 1-ви състав ,от 08.11.2024г., по НОХД
8874/2019г., с която подсъдимия И. Л. К. е признат за виновен в това,че: На
28.04.2015г. в гр.****, пред вход А , Център за временно настаняване
„Св.Димитър“, се заканил с убийство на Н.С.А.- директор на Център за
временно настаняване „Св.Димитър“,като й казал „ще те убия“, „ще купя
пистолет и ще изпразня един пълнител в теб“ и това заканване би могло да
възбуди у Н.А. основателен страх за осъществяването му, като закана е
отправена срещу длъжностно лице при изпълнение на службата му поради
което и на основание чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК и чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му
е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ , със следните пробационни мерки-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година; Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично и за срок от една година и Включване в програми за обществено
1
въздействие за срок от една година.
С въззивната жалба защитникът на подсъдимия К. атакува
първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан по това обвинение. В
жалбата и в допълнението към нея защитникът обосновава това си искане с
изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с
посочване на съображения ,в които се изразява, според него, неправилната
оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на
свидетелите Н.А., Ю.Х., К.Т. и И.В.. Навеждат се доводи за несъответствие на
показанията на посочените свидетели с показанията на разпитаната, като
свидетел в хода на съдебното производство П.К. и с обясненията на
подсъдимия К.. Изразява се становище,че в резултат на тези
нарушения,допуснати от първоинстанционният съд при анализа на
доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна
фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на
материалния закон относно наличието на съставомерни признаци на състава
на чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК. Поддържа се искането за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия К. да бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 29.09.2025г., защитникът на подсъдимия К. бе освободен от участие в
съдебното производство по изрично настояване от страна на К. и след
потвърдени от страна на адвоката съществени различия относно линията на
тяхната защита. Всъщност този защитник на подсъдимия К. е бил назначен от
първоинстанционния съд , като резервен на упълномощения от К. защитник,
като след преустановяване на договорните отношения между К. и избрания от
него адвокат, служебно назначения на подсъдимия резервен такъв, е
продължил участието си в процеса, като единствен защитник на подсъдимия.
В същото съдебно заседание подсъдимия К. изрази желанието си да бъде
защитаван от избран от него защитник или от друг служебно назначен
адвокат. Макар адвокатската защита на подсъдимия К. да не е абсолютно
задължителна, но съобразявайки искането на подсъдимия, декларираното от
него обстоятелство,че дори кратък срок ще му бъде достатъчен, за да
организира сам защитата си и с оглед гарантиране правото му на защита,
въззивния съд изиска от НБПП определяне на адвокат, който при
2
необходимост да бъде назначен за служебен защитник на К.,като наред с това
изрично указа на подсъдимия,че начина , по който упражнява правото си на
защита, не трябва да става причина за ново отлагане на делото.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 24.10.2025г., подсъдимия К. се яви без упълномощен от него защитник,
отказа назначаването на посочения от НБПП адвокат за негов служебен
защитник и след неуспешен опит за втори път да отложи делото, за да си
избере защитник от списъка на служебните такива, декларира ,че ще упражни
правото си да се защитава сам. По време на съдебните прения пред въззивния
съд подсъдимия К.,наред с изтъкнати аргументи от процесуално естество,
изнася и твърдения, с които на практика поддържа изложените в изготвените
от отстранения му защитник/ първоначално резервен, а след това единствен
такъв/ въззивна жалба и допълнение към нея, които жалба и допълнение К.
заяви,че оттегля, доводи за необоснованост на присъдата породена от
приетите от първия съд лъжесвидетелски показания, като претендира
въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която И. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по
обвинение за престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимия К.
заявява,че желае присъдата на районния съд да бъде обявена за нелегитимна,
нищожна, незаконосъобразна и престъпна.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия И. К. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
съвкупност, която била подробно анализирана от първия съд и с оглед на това
обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и обоснована и
като такава следва да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбите на защитника на подсъдимия К. и на самия
подсъдим са допустими,тъй като са депозирани своевременно и от
легитимирани страни в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
3
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
През 2001г., свидетелката Н.А. била назначена на длъжност Директор на
Център за временно настаняване „Св.Димитър“ към Столична община, който
център се намирал в гр.****. В този център, през 2013г., със заповед на
Дирекция „Социално подпомагане-Люлин“, от 03.04.2013г., бил временно, за
срок от 3 месеца, настанен и подсъдимия И. К.. След изтичане на така
определения му тримесечен срок подсъдимия К. не напуснал центъра за
временно настаняване,като продължил да живее в него без настанителна
заповед и към месец април 2015г. По същото това време заедно с подсъдимия
К. в същия този център била настанена и свидетелката П.К., както и тяхната
обща с подсъдимия, малолетна дъщеря. През времето на пребиваването му в
този център за временно настаняване подсъдимия К. многократно и по
различни поводи влизал в словесни пререкания с персонала на центъра и с
неговия директор-св.А., като се държал с тях грубо, отправяйки закани,
обидни реплики и квалификации за личността им. Няколкократно
свидетелката А., изпълнявайки служебните си задължения на директор на
центъра, писмено уведомявала подсъдимия К. за необходимостта да напусни
центъра и да освободи ползваното от него помещение, като му определяла
подходящи срокове за това. Последното такова писмо на св.А. било връчено на
подсъдимия К., на 08.04.2015г., като му бил определен срок за напускане до
14.04.2015г. Подсъдимият К. не изпълнявал дадените му писмени указания и
не освобождавал помещението в центъра за настаняване, в което живеел. На
28.04.2015г. подсъдимия К. излязъл от сградата на центъра за временно
настаняване , като връщайки се по-късно през деня бил спрян от служителите
на центъра, които отказали да го пуснат в сградата, като му обяснили,че така
била разпоредила директорката на центъра- свидетелката А., тъй като К.
живеел там без настанителна заповед. Подсъдимият К. останал пред центъра
за временно настаняване, където по-късно същия ден пристигнала със
служебен автомобил свидетелката А.. Слизайки от автомобила и тръгвайки
към сградата на центъра свидетелката А. била пресрещната от подсъдимия К.,
4
който потърсил обяснение за това,че не го пускат да влезе в сградата. Св.А.
отново обяснила на К., че няма основание да пребивава там и че докато не
представи валидна заповед за настаняването му няма да бъде допуснат да
влезе в сградата.
При тези изявления на св.А., подсъдимия К. започнал на висок тон да
отправя псувни и реплики, съдържащи обидни квалификации за свидетелката
А.. Наред с това подсъдимия К. ,със същия висок тон, казал на св.Н.А. и че
ще я убие, както и че ще си купи пистолет и ще изпразни един пълнител в нея,
след което тръгнал да се приближава към А., размахвайки срещу нея носения
от К. в ръка чадър. Това поведение на подсъдимия К. привлякло вниманието
на служителите на центъра за временно настаняване, като след тяхната
намесата свидетелката А. успяла да влезе в сградата, а подсъдимия К. останал
пред входа й, където продължил да крещи, като се заканвал ,че ще изпотроши
сградата, ако не дойде полиция и не бъде допуснат да влезе в центъра.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите Н.А.,
К.И., Ю.Х., К.Т., И.В. и П.К., писмени доказателства– справка за съдимост,
длъжностни характеристики, копия на напомнителни писма; способи за
доказване –СППЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелите Н.А. и К.И., в качеството им на очевидци, са
носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние, за осъщественото спрямо Н.А.
вербално посегателство и за конкретните действия на подсъдимия, чрез които
същия упражнил словесна агресия срещу А. и за ясно изразената от К.
насоченост на тези му действия към насаждане на страх у пострадалата за
нейното физическо съществуване. Правилно районният съд е кредитирал
изцяло показанията на свидетелите А. и И.,дадени от тях в хода на съдебното
5
следствие,както и тези депозирани от тях на досъдебното производство и
приобщени по съответния процесуален ред, като е съобразил ,от една страна
обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и
непротИ.речИ. излага твърденията си за възприетите лично от него действия
на подсъдимия, а от друга и обстоятелството,че тези твърдения на свидетелите
А. и И. са в съответствие помежду си и дори взаимно се допълват. Наред с
това коментираните показания на свидетелите А. и И. се подкрепят в различни
техни части от показанията на свидетелите Т. и В., които лично са
възприемали такова вербално агресивно поведение на К., насочено спрямо
директора на центъра-Н.А., както преди, така и след извършване на
инкриминираното деяние и които са получили от А. първоначална
информация за развилите се инкриминирани събития , за участието на
подсъдимия в тях и за заявеното от последния намерение за осъществяване на
бъдещи неправомерни действия срещу нейния жИ.т. Показанията на
свидетелката Ю.Х. са носител на доказателствена информация за поведението
на подсъдимия К. преди и след инкриминираното деяние и за многократно
отправяните от него спрямо служителите на центъра, включително и
конкретно спрямо св.Христова и директорката А., обидни квалификации и
заплахи,включително и че „ще ги разстреля“.
Заключението на извършената по делото СППЕ на свидетелката Н.А.
обосновава обстоятелствата за нейното запазено психично здраве и за
наличието на психическа годност да възприема вярно събитията и да
възпроизвежда фактите,при които те са настъпили. Наред с това
коментираното експертно заключение аргументира извод и за интензивността
и реалността на породените от деянието страхови представи у А. за възможно
предстоящо посегателство върху нейния жИ.т.
С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за
необходимо да даде изричен отговор на тези доводи на защитата,които касаят
обстоятелствата от съществото на делото, формулирани в чл.333,ал.1 НПК- за
претендираните необоснованост на обвинението и незаконосъобразност на
атакуваната присъда, изложени във въззивните жалби и техните допълнения и
поддържани в съдебно заседание. Твърди се, че обосновавайки своята присъда
с показанията на свидетелите Н.А., К.И., Ю.Х., К.Т. и И.В., районния съд е
изградил своите фактически и правни изводи върху недостоверни
доказателствени източници, тъй като показанията им били неконкретни и
6
предубедени,а и се опровергавали от други доказателства-показанията на
свидетелката П.К. и обясненията на подсъдимия К.. Отправя се упрек към
районния съд и за това,че при оценката на тези гласни доказателства не е
съобразил наличието на служебни отношения между коментираните
свидетели.
В конкретния случай правилно районният съд се е доверил на твърденията
на Н.А., К.И., Ю.Х., К.Т. и И.В., след извършен задълбочен и съпоставителен
анализ, и законосъобразно е основал своя краен съдебен акт и върху техните
показания. Това е така, тъй като, както бе посочено и по-горе, така
депозираните от коментираните свидетели показания се характеризират с
последователност, логичност и съответност помежду си, като не разкриват
твърдяната от защитата протИ.речИ.ст между тях. Последователно и
непротИ.речИ. всеки от свидетелите А. и И. е изнесъл в разпита си в хода на
съдебното следствие, твърдението за отправени от страна на К. обиди и
конкретни заплахи спрямо А.,които е възприел лично, което обстоятелство
всъщност единствено се отрича от страна на защитата. Обстоятелството, че
при разпита им в хода на съдебното следствие всеки от свидетелите А. и И.
първоначално изнася по-общо формулирани твърдения за инкриминираните
събития, което правилно е било преодоляно от районния съд по реда на чл.281
НПК, не поражда протИ.речие с потвърдените от самите свидетели техни
показания от досъдебното производство, което да поставя под съмнение
тяхната /на показанията/ достоверност. Това е така,тъй като показанията им
пред съда са депозирани от тях в един значително по-късен момент след
деянието, поради което логично се явява обстоятелството за запазен по-ясен и
точен спомен за събитията у лицата, непосредствено след настъпването им.
Освен това всеки от свидетелите Н.А., К.И., Ю.Х., К.Т. и И.В. в своите
показания сочи също и за отправяни от страна на подсъдимия множество
предходни и последващи деянието обидни и заплашителни реплики спрямо
тях, което обстоятелство дава логично обяснение за недостатъчно конкретните
им твърдения при разпита им пред районния съд, довело до прочитане на
показанията им пред разследващия орган. Тук е мястото да бъде посочено и
това,че твърдението на защитата за наличие на служебни отношения между
Н.А. и всеки от свидетелите К.И., Ю.Х., К.Т. и И.В., не е обстоятелство, което
да опровергава достоверността на твърдения им,тъй като всеки от свидетелите
коректно е заявил,че действително работели съвместно, за известен период от
7
време/вкл. и през 2015г./, в центъра за временно настаняване, но всеки от тях е
преустановил трудовите си правоотношения с този общински център и
взаимоотношенията си с другите свидетели, много преди разпита им пред
районния съд. На следващо място, противно на твърдението на защитата,
депозираните от свидетелката П.К. показания пред районния съд, както и
обясненията на подсъдимия К., не поставят под съмнение достоверността на
показанията на Н.А. и К.И., а по-скоро ги подкрепят в значителна тяхна част,
относима към датата и мястото на инкриминираното деяние, за присъствието
на подсъдимия К. на мястото на събитията, за носения от него в ръка чадър, за
създадените му от страна на директора А. препятствия, за да влезе и
пребивава в сградата на центъра и за изразеното от К. недоволство от тези
действия по служба на А..
Правилно районния съд е оценил показанията на свидетелката П.К., като
такива, които не влизат в протИ.речие/не опровергават/ с твърденията на
свидетелите А. и И. за отправените от страна на К. заплахи към А..
Действително свидетелката П.К. няколкократно в своите показания пред съда
е заявила,че не е присъствала лично на мястото на инцидента през цялото
време на събитията, тъй като се прибирала в сградата, за да се грижи за детето
си. Наред с това коректно св.К.а е посочила и това, че непосредствените й
впечатления за случилото се , са след пристигане на полицейския екип на
мястото,когато св.А. била вече в кабинета си, но не и преди това, когато А. и
И. твърдят, че били отправени заплахите от страна на К.. Нещо повече, св.К.а
сочи и това, че макар да не е чула лично отправяне на заплахи от страна на К.
към А., е възприела такива твърдения на А., направени след деянието, при
това твърдения за конкретни заплахи от страна на К.-„че ще купи пистолет и
ще изпразни един пълнител“.
Обосновано районния съд е приел за недостоверни и представляващи
единствено израз на защитната му позиция, твърденията , направени от
подсъдимия К. в обясненията му пред съдебния състав, че не е отправял
инкриминираните заплахи към А., като е съобразил обстоятелството,че
същите /обясненията/ в тази им част са изолирани, не се подкрепят от други
източници на информация/вкл. и от обсъдените показания на св.К.а/ и влизат в
явно протИ.речие с другия доказателствен материал по делото.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
8
районния съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна
страна е приела, че с действията си подсъдимия И. К. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението
чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 28.04.2015г. в
гр.****, пред сградата на Център за временно настаняване „Св.Димитър“ И. К.
отправил закани към присъстващата там Н.А., която била директор на този
център, като й заявил, че ще я убие, че ще купи пистолет и ще изпразни един
пълнител в нея.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК,тъй
като гореописаните действия на подсъдимия К. са били годни и обективно са
били насочени към това да породят страхови представи у Н.А. за предстоящо
неблагоприятно за нея събитие, което би засегнало нейния жИ.т и би
застрашило физическото й оцеляване и така да бъде мотивирана А. да
осъществи желани от К. промени в своето поведение, конкретно при
осъществяване на служебните си правомощия, като длъжностно лице-
директор на центъра за временно настаняване. В конкретния случай, на
28.04.2015г. в гр.София, отправените от страна на подсъдимия К. закани
спрямо Н.А. недвусмислено сочат на декларирано от страна на подсъдимия
обещание за бъдещо лишаване от жИ.т за свидетелката. Категоричността на
тези закани,мястото и начина на отправяне на заплашителните изрази и
демонстрираната от страна на подсъдимия последователност при упражняване
на недопустим натиск върху свидетелката А. аргументират обстоятелството,
че заканването е от характер да възбуди основателен страх у заплашената, за
тяхното /на заканите/ предстоящо осъществяване. Заканването е било
отправено спрямо длъжностно лице при изпълнение на службата му, тъй като
свидетелката А. е била назначена и е изпълнявала длъжността на Директор на
този център за временно настаняване при Столична община и заканата е била
провокирана от извършени от А. действия по служба, чиито последици К.
приел за неблагоприятни за него и насочена /заканата/ към тяхното /на
последиците/ преодоляване по неправомерен начин. Изтъкнатото от защитата
обстоятелство за съществуващите между К. и А. обтегнати отношения със
значителна продължителност и несъмнено негативната позиция на
подсъдимия спрямо действията на свидетелката при изпълнение на
9
задълженията й на директор на центъра за временно настаняване, не изключва
съставомерността на отправените от К. закани по чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1
НК. Това е така,тъй като от значение за съставомерността на деянието е
единствено това, че такива закани са били отправени и възприети лично от А.
и същите /заканите/ са обективно годни да породят у нея реален страх за
осъществяването им и да повлияят върху свободното формиране на воля от
страна на А. за определяне начина й на жИ.т и за изпълнение на правомощията
й на директор и реално са били насочени към постигане на именно такава
промяна. В конкретния случай без съставомерно значение е и обстоятелството
дали действията по служба на А.,чрез които е попречила на К. да продължи да
пребивава в центъра без надлежно основание, са се отразили негативно на
контактите и връзката между подсъдимия К., св.К.а и тяхната дъщеря, и на
възможността да полага грижи за нея или такова въздействие е мнимо
/съществуващо единствено в представите на подсъдимия/. От значение е
единствено това , че исканата от подсъдимия промяна в тези
взаимоотношения и в поведението на А. е била преследвана от К. по
недопустим начин и с неправомерни средства.
От субективна страна подсъдимия И. К. е извършил деянието при
форма на вина пряк умисъл – съзнавал е длъжността, заемана от А. и
обстоятелството,че оспорените от него служебни действия са в изпълнение на
нейните правомощия, съзнавал е съдържанието на отправяните от него закани
спрямо А., тяхното възприемане от страна на А. и за породения у последната
действителен страх за осъществяването им , като пряко е целял настъпването
на този престъпен резултат.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства, които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия И. К.. Правилно районният съд е
акцентирал върху необремененото съдебно минало на подсъдимия,
оценявайки това като смекчаващо отговорността му обстоятелство и на
осъществените от К. предходни недопустими посегателства върху личността
на А., а и на други служители на центъра за временно настаняване, приемайки
същите за отегчаващи отговорността му такива. Наред с това
първоинстанционния съд е отчел и значителната продължителност на
наказателното производство, която продължителност не е аргументирана от
10
фактическа или правна сложност на делото и не се дължи изцяло на
некоректно процесуално поведение от страна на подсъдимия, като е оценил
същата като изключително смекчаващо отговорността на К. обстоятелство.
Това, както и необходимостта от предоставяне на съответна компенсация на И.
К. за допуснатата от органите на наказателното производство необоснована
продължителност на същото, аргументира извод,че извършената от районния
съд индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия И. К.,
именно по реда и на основание чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК се явява правилна и
законосъобразна. Поради това въззивния съд намира,че определеното на
подсъдимия И. К. от първоинстанционния съд наказание „пробация“,
включващо следните пробационни мерки- Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година; Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и за срок от една година и
Включване в програми за обществено въздействие за срок от една година, се
явява законосъобразно.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия И. К. да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 549,84 лева.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Тук е мястото да бъде посочено,че правените,както пред районния съд,
така и пред въззивния съдебен състав, от страна на подсъдимия К. изявления
за необосновано накърняване на процесуалните му права, са лишени от
фактическо и правно основание. Най-напред, при многократно упражняваното
негово право да обжалва съдебни актове и актове на органите на досъдебното
производство, които е намерил,че не са в негов интерес, подсъдимия И. К.
всякога е получавал съответни произнасяния на контролните инстанции,
включително от горестоящи прокуратури и от ВКС, които актове на
контролиращите инстанции са влезли в сила и които, въпреки недоволството
на К. от тяхното съдържание, не са предмет на разглеждане от настоящия
съдебен състав. Районният съд, при първоинстанционното разглеждане на
11
делото, е осигурил на подсъдимия К. реална възможност да упражни в
пълнота правото си на защита, като не е създал пред него необосновани и
непреодолими пречки, за да го направи. Така, районния съд е осигурявал на
подсъдимия К. възможност да вземе лично участие във всяко от проведените
пред него съдебни заседания, като в хода на съдебното следствие ангажира
доказателства и лично участва при събирането и проверката на относимия
доказателствен материал; дал е възможност на подсъдимия К. да си
упълномощи за защитник адвокат, избран от него, като не го /защитника/ е
препятствал във възможността му да участва в делото, наред и със самия
подсъдим; осигурил е на подсъдимия К. резервен адвокат, който при
необходимост да замести упълномощения от подсъдимия такъв, за да
гарантира нормалния ход на наказателното производство; при
преустановяване на отношенията между подсъдимия и договорния му
защитник в хода на делото, районния съд е предоставил на К. професионална
правна помощ в лицето на резервния защитник, макар адвокатската му защита
да не е сред абсолютно задължителните; в хода на първоинстанционното
производство подсъдимия К. се е възползвал от професионалната помощ на
този защитник, когато е намирал това за необходимо, за да стигне в
пледоарията си до становището,че вече приема този защитник да бъде
„редовен защитник занапред, а не резервен, аз вече го признавам за мой
защитник“. Разбира се, след постановяване на осъдителната присъда на
районния съд, подсъдимия К. е променил становището си относно този
защитник и е отправил твърдения за липса на съгласие относно линия на
защита между него и защитника му и е отправил искане за неговото
освобождаване от участие в делото, което искане е поддържал и пред
въззивния съд. В съдебно заседание по образуваното въззивно съдебно
производство, проведено на 29.09.2025г., и след изслушване и на защитника на
подсъдимия К., адвокат К. бе освободена от участие по делото. По искане на
подсъдимия К. и за да осигури възможност на подсъдимия да организира
защитата си, по начин който намира за подходящ, делото бе отложено. Наред
с това, и пак по желание на подсъдимия, въззивния съд поиска от НБПП да
определи адвокат, който да бъде назначен за защитник на подсъдимия К., при
положение,че същия не си е осигурил избран от него такъв, като му разясни и
предпоставките за приложение на чл.25,ал.6 ЗПП, които в този случай не са
налице,тъй като К. не сочи конкретен адвокат и не претендира наличието на
12
изградени между тях отношения на доверие. В същото съдебно заседание
въззивния съдебен състав изрично предупреди подсъдимия,че следва да
упражнява правата си по начин, който да не води до необосновано отлагане на
делото. В проведеното на 24.10.2025г. съдебно заседание по въззивното
производство, подсъдимия К. отказа назначаването на определения от НБПП
адвокат Н. за негов защитник, заяви че не е упълномощил адвокат, тъй като
тези, с които разговарял искали пари, като позовавайки се на Европейската
конвенция отказва да бъде защитаван от адвокат, който не бил посочен
персонално от него и заяви намерението си да се защитава сам по делото.
Всъщност такова свое намерение подсъдимия К. е заявил изрично и в нарочна
своя молба, от 10.10.2025г., където наред с възраженията си срещу
назначаването на адвокат Н. за негов защитник е декларирал и че на негов
риск ще упражни сам правото си на защита и без всякакъв адвокат.
Това процесуално поведение на подсъдимия К., както в
първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд, сочи на
превратно упражняване на процесуалните му възможности и представлява
злоупотреба с правото му на защита. Това е така, тъй като районния съд, а
след него и въззивния такъв, отлагайки съдебните заседания по делото,
многократно е осигурявал на подсъдимия К. достатъчно време, за да открие
сам адвокат, който да се съгласи да го представлява по делото, като след
твърденията му за липса на успех, е създал възможност за назначаване по
служебен път на друг такъв, който да го защитава. След отправяне на
възражения и критики от негова страна към така определените му защитници,
последните са били освободени от участие в делото, като подсъдимия К. не е
подкрепил претенцията си за „персонално посочен от него адвокат“ с
предоставяне , на каквато и да било информация за желания от него адвокат,
за да може съда да идентифицира такъв, да го представи пред НБПП, за да
бъде преценена възможността за удовлетворяване на такова желание от страна
на подсъдимия. Поради това осъщественото от подсъдимия право да се
защитава сам пред въззивния съд, а и пред районния такъв, е било
инспирирано единствено от неговите /на подсъдимия/ процесуални
действия/бездействия, а не от необосновано и неправомерно създадени от
съдебните състави, разглеждащи делото, процесуални пречки.
13
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 08.11.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 1-ви състав по НОХД 8874/2019г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14