РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Кюстендил, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100065 по описа за 2022 година
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, е предявило против А. В.
Т.,ЕГН ********** от гр.София,общ...................,искове да бъде признато за
установено по отношение на ответника че му дължи сумата от 1333.20 /
хиляда триста тридесет и три и двадесет/лева,от която 739.62 /седемстотин и
тридесет и девет и шестдесет и два/лева главница,представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.май на 2017
год. до месец април на 2020 год.,ведно със законната лихва върху същата
считано от 16.06.2021 год. до изплащане на вземането, 111.00/сто и
единадесет/лева-мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до 27.05.2021
год.,както и суми за дялово разпределение в размер на 33.55/ тридесет и три и
петдесет и пет/лв.-главница за периода от месец юни на 2018 год. до месец
април на 2020 год.,мораторна лихва от 5.83 /пет и осемдесет и три/лева за
периода от 31.07.2018 год. до 27.05.2021 год.Претендира се присъждане на
разноските от производството.
Ответникът оспорва иска по подробно изложени в отговора съображения.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото дружество и
1
оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: общ.............,гр. София, е
топлоснабден при действието на Общи условия на ищеца,приети като
доказателство по делото.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор
за този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по делото
писмени доказателства (Договор № 708/18.09.2000 год.на л.117-118 от
делото,протокол от ОС на етажните собственици на ул.“Костенски
водопад“№ 5А в гр.София-л.119-120,Договор № Д-О-67/03.06.2020 год./, че в
изпълнение на задълженията си по чл. 112г, ал.1 от ЗЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/
ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Приобщени са копия от счетоводни документи: съобщения към фактури (л.
216-218 от делото) за процесния период за прогнозно начислена топлинна
енергия, с посочен за доставчик – ищцовото дружество, а за получател –
ответницата.
За установяване размера на задължението на абоната са представени още
Индивидуална справка за отопление и топла вода на ФДР, последната
конституирана в процеса в качеството си на трето лице-помагач на страната
на ищеца, както и документ за главен отчет за процесния период.
Съгласно експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от в.л.М. В. /л.247-251/исковите суми са били платени
от ответницата на 10.06.2021 год.,като от представените от ответницата
платежни документи /касови бележки към фактури-листа от 200 до 206
вкл./се установява същото.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
2
изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че „Топлофикация –
София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение („Техем Сървисис“) нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, обслужваща СЕС с адрес: гр.
София, общ.................,която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена
в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е
извършвала отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката, като за процесния период, същата е разпределяла на ответника
прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ. Общият размер на
задължението вещото лице е определило на 1147,68 лв.,което е по-голямо от
претендираното. Сочи, че за процесния период технологичните разходи на
абонатната станция, обслужваща СЕС на горният адрес са приспаднати от
отчетенета ежемесечно брутна топлоенергия. Технологичните раходи за АС
са изчислени вярно от ТР „Земляне“- „Топлофикация София“ ЕАД съгласно
т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04 2007г. за
топлоснабдяването. Общият топломер като средство за търговско измерване е
освидетелстван по съответния ред през 2016 г.,2018 г. и 2020 год.и това е
документирано със Свидетелство за метрологична проверка, описано в
констативната част.
Приложено е ч.гр.д. № 2049/2021 г. на КРС, образувано след изпращането
му по подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ
ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК № 525/15.10.2021 год. против длъжника и настоящ ответник, за сумите
предмет на настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е връчена на длъжника като в законоустановения за това срок,
срещу нея е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК. Заради това на ищеца
са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон е
предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането
3
по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са заявени в срок от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано
възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Разпоредена е процедура по чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, като именно в законоустановения срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове. По изложените
съображения претенцията се явява допустима.
По основателността:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, то е безспорно в настоящото производство.
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
4
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по
силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено
вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е
сключен договор за топлоснабдяване.
Така в случая, безспорен се явява въпросът касателно идентичността на
посочения в исковата молба адрес на топлоснабдения имот като такъв,
находящ се в гр. София, гр. София, общ........
След анализа на приобщените по делото доказателства, в т.ч. писмени
такива, както и приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Б.
Й., настоящият състав намира такава идентичност да е налице.
Горното обосновава извод, че ответницата притежава качеството
„потребител на толинна енергия“ по смисъла на закона като собственик на
топлоснабдения имот.
Изправността на дружеството досежно установеното наличие на
облигационното отношение между страните по продажба и доставка на
топлинна енергия също бе установена по делото посредством специалните
познания на експерта в областта, който е посочил че „Топлофикация –
София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово
разпределение („Техем Сървисис“) нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, обслужваща която по отчетни
периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката, като за процесния период, същата е
разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за отопление, както и за
БГВ. Технологичните раходи за АС са изчислени вярно от ТР „София“-
„Топлофикация София“ ЕАД съгласно т. 4.1 от Приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредба 16-334/06.04 2007г. за топлоснабдяването. Общият топломер
като средство за търговско измерване е освидетелстван по съответния
ред през 2019г. и това е документирано със Свидетелство за метрологична
проверка, описано в констативната част.
Досежно размера на претенцията:
Експертът в приетата по делото съдебно-техническа експертиза е
определил размер на задължението на ответника (главница с вкл. ДДС, т.е.
сума за топлинна енергия и вноски дялово разпределение) за процесния
5
период м.май на 2017 год. до месец април на 2020 год., за разпределена
топлинна енергия – отдадена от СИ, след отчетния период по изчислителен
път и по отчет, изравняването за отчетния период съгласно изравнителната
сметка, изготвена от ФДР.Принципно размерът на задълженията за исковия
период се установява и от експертното заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза,която обаче обсъдена в съвкупност и с представените
от ответницата платежни документи обуславя извода на съда,че исковите
суми са били платени от ответницата най-късно на датата 10.06.2021 год.,т.е
те не са били дължими още преди датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК,поради и което исковете са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
С оглед резултата по делото разноски на ищеца не се дължат,както и на
ответницата,доколкото няма доказателства псъщата да е сторила такива в
двете производства-заповедно и настоящо.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявенте от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. В. Т.,ЕГН
********** от гр.София,общ......,искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника че му дължи сумата от 1333.20 / хиляда триста
тридесет и три и двадесет/лева,от която 739.62 /седемстотин и тридесет и
девет и шестдесет и два/лева главница,представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.май на 2017 год. до месец
април на 2020 год.,ведно със законната лихва върху същата считано от
16.06.2021 год. до изплащане на вземането, 111.00/сто и единадесет/лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до 27.05.2021 год.,както и суми
за дялово разпределение в размер на 33.55/ тридесет и три и петдесет и
пет/лв.-главница за периода от месец юни на 2018 год. до месец април на 2020
год.,мораторна лихва от 5.83 /пет и осемдесет и три/лева за периода от
31.07.2018 год. до 27.05.2021 год
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7