РЕШЕНИЕ
№211/25.06.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд І състав
В открито заседание втори ноември Година 2017
В следния състав :
Председател: Людмила Пейчева
Членове
:Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Златка Стоянова и в присъствието на
прокурора ______________________като
разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, гражданско дело № 520 по
описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 340
от 13.04.2017г., постановено по гр.д.№4047/2016г. по описа
на ПРС е признато за установено по отношение
на Е.С.М., че Б.С.И. е собственик на следния недвижими имот, а именно част от
поземлен имот с идентификатор 55871.509.1568, находяща се в северната част на поземлен
имот с площ от 960 кв.м. при граници: от север ПИ с идентификатор
55871.509.1573, от запад- ПИ с идентификатор 55871.509.1595,от юг-ПИ с
идентификатор 55871.509.891, която част съгласно регулационния план на
гр.Перник, кв.“***“, представлява УПИ ХІ- 3016 в кв.68 по плана на гр.Перник с
площ от около 560 кв.м. и около 400 кв.м. зад него, представляваща крайна
северна част от поземлен имот пл.0 3016, който имот е възстановен с решение на ОСЗ-Перник като Нива от 3,165 дка, десета
категория, находяща се в землището на гр.Перник, в местността „***“,
съставляващ имот № 3016 по кадастралния план, изработен през 1978г. при граници
/съседи/: имоти пл.№№ 3046а, 3246, 3292, 3017, 3015б и улица с ОК- 378-581 в
кв.68 по плана на гр.Перник, а съгласно ЗРП на гр.Перник, утвърден със заповед №1685/15.09.2000г.
на Кмета на Община Перник, имот, представляващ дворно урегулирано място с площ
от 3165 кв.м., съставляващо има пл.№3016 в кв.68- кв.“***“, при граници по
скица: изток-улица с ОК-378-581, запад- имоти пл.№ 0 3292 и 3017, от север имот
30156 и парцел Х-3015, от юг – имот 14132. Отхвърлен е искът за предаване на
владените о върху посочената част от този имот. Първоинстанционният съд е
приел, че представеното решение №255 от 05.04.1999г на ОСЗ-Перник легитимира
ищеца като собственик на имота, а възражението на ответника, че е придобил
същия по давност не следва да се разглеждат, тъй като е налице влязло в сила
решение №260 от 01.06.2012г. по гр.д.5899/2008г. на ПРС между същите страните,
с което отхвърлен иск на ответника против ищеца да бъде признат за собственик на тази част от имота на основание
давностно владение. Претенцията за предаване на имота е счетена за
неоснователна поради установеното по делото обстоятелство, че на 18.05.2016г. е
осъществена процедура по изземване на имота по административен ред.
Против така
постановено решение са постъпили въззивни жалби от страните по делото.
Ищецът Б.С.И.
обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът за предаване на владението
върху спорния имот. Излагат се съображения, че решението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно
е приел, че след като на 18.05.2016г. комисия, назначена от Кмета на Община Перник
е извършила въвод във владение на Б.И., то това
установява, че ответника вече не владее имота. Твърди се, че тази
процедура не е завършена, тъй като въводът се обжалва от ответника и по този
повод е образувано адм.дело № 210/2016г. по иса на ПАдмС, което не е
приключило.
Ответникът в
първоинстанционното производство от своя страна обжалва решението в частта му,
с която е признато за установено, че Б.С.И. е собственик на спорния имот. Излагат се
съображения за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Твърди
се, че част от събраните доказателства не са взети предвид, а останалите само
са преразказани безкритично без да са
направени обосновани правни изводи въз основа на тях.
И двете
страни претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, като извърши проверка на обжалваното
решение по повод въззивните жалби и прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния
съд е предявен искове с правно основание чл.108 от ЗС. Ищецът Б.С.И. твърди, че
катонаследник на И.Ф.К., бивш жител *** е собственик на следния недвижим имот:
Нива от 3,165 дка, находяща се в землището на гр.Перник, м.“***“, имот № 3016
по кадастралния план, изработен 1978г., при граници: имоти пл.№№ 3046а, 3246,
3292, 3017, 3015б и улица с ОК- 378-581 в кв.68 по плана на гр.Перник, а
съгласно ЗРП на гр.Перник, утвърден със заповед №1685/15.09.2000г. на Кмета на
Община Перник, имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 3165
кв.м., съставляващо има пл.№3016 в кв.68- кв.“***“, при граници по скица:
изток-улица с ОК-378-581, запад- имоти пл.№ 0
3292 и 3017, от север имот 30156
и парцел Х-3015, от юг – имот 14132.
Твърди се,
че посоченият имот е възстановен на наследниците на И.Ф.К. в съществуващи
/възстановими стари реални граници с решение № 255 от 0.04.1999г. на ОСЗ-Перник
и въз основа на него е издаден нот.акт.№ 98,т.І, дело №575/2000г. на нотариус И.
И. с район на действие ПРС. Ответникът Е.С.М. владее част от този имот, която съгласно плана на гр.Перник от
1983 г. представлява парцел ХІ- 3016 в
кв.68 по плана на гр.Перник, кв.“***“ с площ от 560 кв.м и част от имот п.№
3016 с площ от 400 кв.м.,намираща се в северозападната част от имат 3016. Съгласно
новия КККР на гр.Перник завладения от ответника имот представлява поземлен имот с идентификатор 55871.509.1568,
с площ от 960 кв.м. при граници: от север ПИ с идентификатор 55871.509.1573, от
запад- ПИ с идентификатор 55871.509.1595, от юг-ПИ с идентификатор 55871.509.891,
а спорната част от имот се намира в неговата северна част. Посочва се, че ответникът
владее тази част от възстановения имот и оспорва собствеността върху същия
с твърдения, че притежава имота по
наследство от своя баща, както и въз основа на давностно владение. Според ищеца това не отговаря на истината. Бащата на
М. не е имал имот в посочената местност преди образуване на ТКЗС, а доколкото е
имал такъв, той е по наследство от неговата майка М.Ц.Ц.. Последният имот обаче
бил придаден по регулация към парцел Х -3015 в кв.65 по плана на гр.Перник,
който е собственост на А.Р.А.. Посочва се, че
ответникът не е могъл да придобие имота по давност, тъй като той е бил
обобществен в ТКЗС и в последствие даван за лично ползване, поради което и по
отношение на него не е текла давност. След възстановяване на имота по реда на
ЗСПЗЗ ответникът продължил да ползва част от него, поради което на основание
чл.34 от ЗСПЗЗ Кмета на Община Перник е издал заповед за изземване на същия. Тази заповед е влязла в
сила на 17.0.2007г. На 17.09.2009г. на М. е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Тъй като заповедта на кмета на Община Перник е оспорвана с жалби,
въз основа на които са образувани нови административни дела, то въвод във
владение и е извършен едва на
18.05.2016г. Процедурата по предаване обаче
не е замъшена, тъй като посочените действия се обжалват. При това положение
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск по
чл.108 от ЗС с искане ответникът да бъде
осъден да му предаде владението спорния имот, тъй като не може да получи
владението по административен ред.
Ответникът е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявената претенция. Твърди,
че имотът, описан в нот.акт № 88, т.ІІ, дело №254/1947г. не е идентичен с
имота, описан в представеното решение ОСЗ-Перник и имота по нот .акт .№ 98,
т.І, дело №575/2000г. на нотариус И. И. с район на действие ПРС. Направени са
възражения относно валидността на
решението на ПК /сега ОСЗ/ и е поискано съдът да извърши контрол на
същото по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Ответникът се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност по силата на упражнявано непрекъснато владение за
периода от 1940г. до 18.05.2016г. като първоначално имотът е бил владение на
неговите родители С. М. Ц.К. и М.Ц.Ц., а след това в него лично владение.
Ответникът е представил нот.акт № 1940г. за покупко –продажба, от който е видно,
че бащата на ответника е закупил 300 кв.м. от нива в м.***“ в землището на
гр.Перник. Той обаче не се позовава на такова придобивно основание - покупко-продажба
и поради това този нотариален акт не следва да се обсъжда. За пълнота следва да
се посочи, че ако ответникът твърдеше,
че неговите наследодатели са били собственици на имота към момента на образуване
на ТКЗС това би означавало, че се повдига спор за материално право, какъвто той
не е легитимиран да инициира, тъй като не е заявил имота за възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ.
Като
доказателства по делото от ищцовата страна е представен нот.акт № 88, т.ІІ,
дело №254/1947г., с който И.Ф.К. е признат за собственик на общо десет имота, като
под 1 е описана нива в м. „***„ с площ от 4,8 дка при граници. М.А., от две страни: Т.Н. и Р.Д.,
а под номер 7 нива в м.“***“ с площ от3.1 дка при граници Р.Д. от две страни и Т.Н.
от две страни. както и на още три имота,
които се намират в други местности. От удостоверение за наследници изх.№ ***, издадено
от Община Перник се установява, че ищецът е единствен наследник на И.Ф.К. .
Видно от
приложеното по делото писмо изх.№С-30 от 19.VІ.1974г. имотите, собственост на С.Ф.,
намиращи в м.“***“ и м.“***“ са били предоставени за лично ползване на работници от ТКЗС.
По делото са
приложено удостоверение, издадено от АПК –Даскалово по молба на наследниците на
М.Ц. с което се удостоверява, че в имот 3016 има застроена полумасивна жилищна
сграда. Представен е и протокол от 15.10.1980г., от който е видно, че към имот
пл.№ 3015б, парцел ІV се придават 10кв.м. от 3015а и 223 кв.м. от имот 3016 в
кв.6 на Б. и Е. М.. В представена опис-декларация за имотите на С. М. К. не е описан
имот в м.“***“. Окръжният съд намира, че последните доказателства водят на
извода, че процесният имот е бил предоставен за ползване на наследодателите на
ответника в качеството им на работници в ТКСЗ. В тази насока са и събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.П. М. и Д.Н.Б. от
тях се установяват, че около 30-40 години назад /това означава около
1970г.-1980г./ този имот е ползван от родителите на ответника и самия ответник
и неговото семейство, включително и неговия брат. Съгласно чл.86 от ЗС в
редакцията й преди 1991г. за времето,
през което имотът е бил в ТКЗС давност по отношение на същия не е текла.
От писмо изх.№
4961 от 08.03.2017г. на МЗ на земеделието и храните се установява, че в Базата
данни за землището на гр.Перник няма заявени имоти на името на С. М. К..
По делото са
допуснати и изслушани първоначална и две допълнителни съдебно- технически експертизи.
От заключенията по същите се установява, че имотът, описан т.7 на нот.акт № 88, т.ІІ, дело №254/1947г. е
частично идентичен с този описан в нот.акт №98, т.І, дело №575/2000г. на
нотариус И. И.. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че имотът съвпада
по местност и по площ, но тъй като няма съвпадение на имена, то не може да се
каже категорично, че съвпадат. От направите справки вещото лице е установило,
че в разписния лист този имот е записан на А.Р.А. въз основа на нот.акт от
1969г. поради липса на графичен материал експертът не може да направи комбинирана
скица на имота. В приложените по делото скици, имотът е отреден по одобрения
регулационен плат от 1983г. и състоянието на имота е идентично с това по плана от 1978г. След одобряване
на кадастралната кара и кадастрални регистри на гр.Перник имотът е с
идентификатор 55871.509.1568,
От имот пл.№
3916 по плана, одобрен през 1978г. е образуван УПИ V-3016 в кв.6.Част от имота
попада в УПИ ІV-3015б св.6 и е застроен с масивна жилищна сграда. В бившия УПИ
V-3016 има изградена постройка, която към настоящия момент е полусрутена.
Съгласно удостоверение
по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ изх.№ ТСУ- 1999г./23.ХІ.1993г., издадено от Община
Перник свободната площ на имота е 1790 кв.м., но при неговото издаване не е
извършено заснемане на имота. Такова заснемане за първи тъп е направено с протокол
от 16.08.2007г. за определяне на границите на имота по възлагане от Община
Перник.
Според
вещото лице няма идентичност между имот пл.№ 3016 и имотите, описани в нот.акт
№ 62,т.VІ, д.№1870/1977г. и имота, описан в нот.акт № 109, т.ІІ, рег.№1499, дело
№337/1940г.-площите и съседите са различни. По кадастрална карта поземленият
имот е с площ от 3202 кв.м..
Имота, ползван
от ответника е с площ от 960 кв.м., която попада в имот №3016. От тях 560 кв.м. са включени в парцел ХІ-3016 и 400
кв.м. в терена, разположен западно от него.
Вещото лице е
сравнило приложените към делото нотариални
актове за замяна на имот от 1 дка в м. *** и е направило проверка дали има
данни описаните в същите лица да са съседи на спорния имот. В разписния лист
имот с №3016 е записан на името на А.Р.А., имот №3015- на Р.К.Р., имот №3017 – на няма записване, имот №32469 на ДЗС и М.В.М., имот 3292- на нива
ДЗ, имот пл.№3046а- двор на А.М. и В.М..
Пред първоинстанционния
съд са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите М.П. М., Д.Н.Б.
и Й.К.Х.. Според първия свидетел, И.Ф.К.
е имал имот в .“***“ от около 5 дка. Този имот граничел в Р.Д. К. Р. държал
мястото от северната страна, а И. о южната. Над И. бил С.А. Т.Н. нямал място
там. После имотът се „блокирал“, станал блок на ТКЗС. Синовете на С. М. К.
направи колиба там. Това се случило когато мястото е било в ТКЗС. После общината сложила катинар.
Вторият
свидетел познава ответника и неговия брат. Те гледали стока в мястото, имало и
някаква постройка. Имота бил ограден с бодлива тел. Доколкото свидетеля си
спомня площта било около декар-декар и
половина. Спомените му датират от преди 30-40 години.
Свидетелката
Х. познава ищеца и неговия брат С.. Познава и техните родители. тя заявява, че
не е виждала други хора в имота след1967г., когато е отишла да живее там. Тази
свидетелка обаче не описва имота, за който говори и не може да се приеме, че става
въпрос именно за спорното място.
Във връзка с
оспорването на валидността на решението на ПК-Перник /сега ОСЗ/ по делото са
изискани трудовите договора на членовете на ПК с ресорното министерство, което
към различните моменти от време е имало
различно наименование.
Освен това
са представени заповед №187 от 07.02.2010г.на Кмета на Община Перник за изземване
на имота по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Приложени са и решенията по административните
дела във връзка с нейното обжалване. След влизането на същата в сила, на ответника и неговия брат е изпратена покана
от Община Перник с изх.№09/ТР -1211-1 от 17.09.2009г. Приложени са и два
протокола, съставени от комисия, назначена за изземване на имота. Във втория с
дата 18.05.2016г. е отразено отваляне на врата чрез срязване на катинара и е
направен опис на състоянието на мястото.
От
приложеното копие от определение №6328 от 08.03.2016г. се установява, че по
отношение на заповедта за изземване тече
ново административно производство.
По делото са
представени и копия от решение №260 от 01.06.2012г. по гр.д.5899/2008г. на ПРС,
както и решението на ПОС, с което същото е потвърдено и определението на ВКС, с
което въззивното решение не е допуснато
до касация. Разрешеният с тези решения спор е такъв по чл.124,ал.1 от ГПК
като е отхвърлен искът, предявен от Е.С.М. и
Б. С.М. против Б.С. И., че са собственици по наследство и
давностно владение на имота, предмет на настоящото производство. С обжалваното
решение е прието, че след като има влязло в сила решение по този въпрос, то той
не може да бъде разглеждан и в настоящия процес. Настоящият състав намира, че възражението,
че имота е придобит по давност към 18.05.2016г. следва да бъде разгледано.
Посоченото решение обвързва страните с установеното обстоятелство, че към
датата на приключване на устните състезания поделото ищецът не придобил имота по давност. В
настоящото производство обаче той посочва нов период от време и твърди, че така
постановено решение не прекъснало давностния срок, тъй като Б.С.И. не предявил иск против него.
По
съществото на спора въззивният съд излага следните съображения:
Представеното
решение №255 от 05.04.1999г. на ПК- Перник /сега ОСЗ/ легитимира ищеца като
собственик на имот с пл.№3016 в кв.6 по плана на гр.Перник, тъй като безспорно
се установява, че имотът е имал земеделски
характер и по отношение на него следва да бъде проведена процедурата по чл. 10,
ал.1 и сл. от ЗСПЗЗ. Същото отговаря на изискванията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в
редакцията преди изменението му с ДВ бр.98/99г., влязло в сила от 30.07.1999г.,
а именно – имотът да бъде описан с неговите граници. Едва след посоченото изменение за да бъде
завършена процедурата по възстановяване на имота в съществуващи/ възстановими
стари реални граници е необходимо към решението да бъде приложена скица на имота.
Възраженията, направени от
ответника за нищожност на този
административен акт са неоснователни. От приложените по делото трудови
договори на членовете на поземлената комисия се установява, че към този момент
същите са били в трудовоправни отношения с Министерство на земеделието, горите
и аграрната реформа и са изпълнявали посочените в същото длъжности. Възраженията,
че съставът на комисията не съответства на изискванията, поставени в чл. 60,
ал.4 от ППЗСПЗЗ също са неоснователни. Съгласно задължителната практика на ВКС
по чл.290 ГПК /решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр.д. № 1068/2010 г., ВКС, І
г.о. и др./ решението е валидно, ако е взето от мнозинството от състава на
комисията и е подписано от председателя и секретаря като акт на колективен
административен орган. В случая са налице тези изисквания, поради което и административният акт е валиден.
Неоснователни
са и възраженията, че възстановеният имот не е идентичен с този, за който ищеца
притежава нотариален акт. Те касаят законосъобразността на решението на ОСЗ. С
ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота
права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за
материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие,
от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими
права. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията. С решение №26/12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г.
на І гражданско отделение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е
прието, че това разрешение е приложимо и по отношение на всички трети
лица - ответници по иск за собственост, на които се противопоставя
административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи. Щом
ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния имот към
момента на обобществяването на земеделските земи, той не разполага по
предявения срещу него ревандикационен иск с възражението, че възстановеният
имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към релевантния
за реституцията минал момент и може да противопоставя само собствени права,
които изключват правата на ищците. В случая правоизключващото възражение на
ищеца се основа на придобиването на имота по давност след образуване на ТКЗС, макар
че като начален момент е посочена 1940г.
Ето защо не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства
относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента обобществяне
на имота.
По отношение
на възражението за придобиване на имота по давност: Съдът намира, че същото е
допустимо, тъй като периодът, през който ответникът твърди, че е владял имота
не се покрива с този, за който съдът се е произнесъл с представеното влязло в
сила решение между страните. Искът е установителен такъв и е предявен от Е. М.
против Б.С., поради които и не прекъсва
евентуална давност, която тече в полза на М..
Тъй като
става въпрос за имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, то давност по отношение на
него може да започне да тече едва след приключване на процедурата по
неговото възстановяване с решението от
05.04.1999г., влязло в сила на 03.06.1999г.
За да бъде прието, че този имот е придобит по давност е необходимо
ответникът да установи, че е владял същия в продължение на десет години като
владението следва да е явно, непрекъснато и спокойно. За да бъде владението явно
е необходимо същото да бъде установено и упражнявано по такъв начин, че заинтересованите
лица да могат да научат за него при полагане на дължимата грижа. В същото време
то следва да е спокойно, което означава, че не трябва да е смущавано от други
лица, които също имат претенции за този имот. В случая от съвкупната преценка
на доказателствата по делото и от
твърденията на страните е ясно, че същият се владее от ответника и то през
целия период от възстановяването му до посочената дата. Не може да се приеме обаче, че владението е
било спокойно. За да бъде издадена заповед на Кмета на общината по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ против
ответника за изземване на имота е необходимо да
има искане за това от собственика. По делото е установено, че е издадена заповед за
изземване през 2001г. и че ответникът е инициирал множество административни
производства за нейното обжалване. Следователно
ищецът е предприел действия за предаване на владението на имота, макар и чрез
административен орган, поради което и владението на ответника е било смущавано.
Предвид на това не е осъществен фактическият състав на чл.79 от ЗС и Е. М. не е придобил същия по давност.
С оглед на
изложеното следва да се приеме, че така направеното правоизключващо възражение от
ответника е неоснователно и ищеца е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот. Предвид на това жалбата, подадена от Е. М. се явява
неоснователна, а обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
По жалбата,
подадена от ищеца Б. С.И.: С обжалваното
решение е прието, че щом на 18.05.2016г. е осъществена административна процедура
от Община Перник за въвеждане във владение на имота, то искът за предаване на
владението е неоснователен. Настоящата инстанция не споделя тези изводи. На първо място от приложения протокол не
се установява по безспорен начин, че владението е предадено
на ищеца. Протокола не е в негова цялост и от текста на същия е видно само, че
назначена от Кмета на Община Перник е отворила вратата чрез премахване на
съществуващия катинар и че Б.С. се явил на място. Дали обаче след влизането в
имота му е преден ключ и дали въводът е завършен не може да се установи. На следващо място от приложеното копие от определение
ван ВАС се установява, че по отношение на заповедта за изземване на имота отново
е инициирано административно производство, за което няма данни да е приключило.
Предвид на това не може да се приеме, че е налице въвод във владение в полза на
ищеца.
Предвид на
изложените съображения решението в частта му, с която е отхвърлено искането
ответникът да бъде осъден да предаде владението на имота се явява неправилно и
като такова следа да бъде отменено и съдът ще следва да постанови друго такова,
с което да уважи иска изцяло.
С оглед
изхода на делото на ищеца в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени направените разноски
и пред настоящата инстанция, които са в размер на 491,73лв.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение
№ 340 от 13.04.2017г. , постановено по гр.д.№4047/2016г. по описа
на ПРС в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от Б.С.И. с ЕГН **********
с адрес *** против Е.С.М. с ЕГН ********** ***
за предаване на владението на следния недвижим имот: част от поземлен имот
с идентификатор 55871.509.1568, находяща се в северната част на поземлен имот с площ от 960 кв.м. при граници:
от север ПИ с идентификатор 55871.509.1573, от запад- ПИ с идентификатор
55871.509.1595, от юг-ПИ с идентификатор
55871.509.891, която част съгласно регулационния план на гр.Перник, кв.“***“, представлява
УПИ ХІ- 3016 в кв.68 по плана на гр.Перник с площ от около 560 кв.м. и около
400 кв.м. зад него, представляваща крайна северна част от поземлен имот
пл.№3016, който имот е възстановен с решение на ОСЗ-Перник като Нива от 3,165
дка, десета категория, находяща се в землището на гр.Перник, в местността „***“,
съставляващ имот № 3016 по кадастралния план, изработен през 1978г. при граници
/съседи/: имоти пл.№№ 3046а, 3246, 3292, 3017, 3015б и улица с ОК- 378-581 в
кв.68 по плана на гр.Перник, а съгласно ЗРП на гр.Перник, утвърден със заповед
№1685/15.09.2000г. на Кмета на Община Перник, имот, представляващ дворно
урегулирано място с площ от 3165 кв.м., съставляващо има пл.№3016 в кв.68- кв.“***“,
при граници по скица: изток-улица с ОК-378-581, запад- имоти пл.№ 3292 и 3017, от север имот 30156 и парцел
Х-3015, от юг – имот 14132 и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.С.М.
с ЕГН ********** *** да предаде на Б.С.И.
с ЕГН ********** с адрес *** върху следния недвижим имот: част от поземлен имот
с идентификатор 55871.509.1568, находяща се в северната част на поземлен имот с площ от 960 кв.м. при граници:
от север ПИ с идентификатор 55871.509.1573, от запад- ПИ с идентификатор
55871.509.1595,от юг-ПИ с идентификатор 55871.509.891, която част съгласно регулационния
план на гр.Перник, кв.“***“, представлява УПИ ХІ- 3016 в кв.68 по плана на
гр.Перник с площ от около 560 кв.м. и
около 400 кв.м. зад него, представляваща крайна северна част от поземлен имот
пл.0 3016, който имат е възстановен с
решение на ОСЗ-Перник като Нива от 3,165 дка, десета категория, находяща се в
землището на гр.Перник, в местността „***“, съставляващ имот № 3016 по
кадастралния план, изработен през 1978г. при граници /съседи/: имоти пл.№№
3046а, 3246, 3292, 3017, 3015б и улица с ОК- 378-581 в кв.68 по плана на
гр.Перник, а съгласно ЗРП на гр.Перник, утвърден със заповед №1685/15.09.2000г.
на Кмета на Община Перник, имот, представляващ дворно урегулирано място с площ
от 3165 кв.м.,съставляващо има пл.№3016 в кв.68- кв.“***“, при граници по скица:
изток-улица с ОК-378-581, запад- имоти пл.№ 3292 и 3017, от север имот 30156 и парцел
Х-3015, от юг – имот 14132.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е.С.М.
с ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
491,73 лв. направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател
:
Членове: 1.
2.