Решение по адм. дело №319/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба на М. Г. К., [ЕГН], адрес: [населено място], област Пловдив, [улица], срещу ревизионен акт № Р-16001624002642-091-001 от 05.11.2024 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и П. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - [област], потвърден с решение № 21 от 21.01.2025 г. на директор на дирекция ОДОП – [област] при ЦУ на НАП, в частта, с която е ангажирана отговорността на оспорващата по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за неразчетени с бюджета задължения на „Мериван Груп“ ООД за период 01.10.2020 г. – 31.07.2022 г. - ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на трудови и приравнени отношения, данък върху доходите на физическите лица, задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за осигурители – ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в общ размер на 39 275,88 лева главница и 14 692 лева лихва.

Оспорващата поддържа, че РА е незаконосъобразен. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че в случая не се констатира наличието на фактите, възведени в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Сочи се липса на причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. Твърди се и наличие на нови обстоятелства по чл. 142, ал. 2 от АПК, поради погасяване на задълженията на главния длъжник в хипотезата на чл. 739, ал. 1 от Търговския закон.

3. Ответникът директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в представени по делото писмени бележки. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. Административната процедура:

5. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001624002642-020-01/03.06.2024г., издадена от А. А. Д., началник сектор при ТД на НАП – [област], с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.10.2019 г. до 31.07.2022 г.; отговорност за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.07.2020г. до 31.06.2022 г.; отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2022 г.; отговорност за ДОО за осигурители за периода 01.10.2020г. до 30.06.2022г., отговорност за ЗО за осигурители за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2022 г.; отговорност за ДЗПО - УПФ за осигурители за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2022 г.

Определен е краен срок за завършване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 03.06.2024 г. - по електронен път. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001624002642-020-002/28.08.2024 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 03.10.2024 г. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001624002642-020-003/26.09.2024 г. на същия орган по приходите, срокът на ревизията е продължен до 01.11.2024 г.

В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК органите по приходите са издали обжалвания в настоящото производство Ревизионен акт № 16001624002642-091-001/015.11.2024г., който по жалба на РЛ с решение № 21/21.01.2025г. на контролния орган е потвърден в цялост.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК по делото са представени удостоверения за електронни подписи и заповеди: № РД-09-518/22.03.2024г., № РД-09-192/06.02.2024 г., № РД-09-2109/13.11.2023 г., № РД-09-1525/31.08.2023 г., № РД-09-783/13.05.2022 г., № РД-09-789/13.05.2022 г., № РД-09-1979/30.09.2021 г., № РД-09-939/01.06.2023 г., № РД-09-2202/07.12.2022 г. и № РД-09-2277/30.11.2023 г. (ведно със съответните приложени към тях), всички издадени от териториалния директор на НАП – [област].

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.

Към административната преписа са приложени: сертификати за валиден електронен подпис на лицата, извършвали съответните действия в хода на ревизията и подписали актовете (л. 235 и сл., т. 2) и 1 бр. оптичен носител – CD (л.3, т. 1).

Документите представен на цифров носител, позволяват справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на издаването им.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. Фактите по делото:

6. М. Г. К. е съдружник заедно с И. Д. К. (съпруг на К.) в „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, което е вписано в Търговския регистър на 02.03.2020 г. Капиталът на дружеството е в размер на 200,00 лв., разпределен поравно между съдружниците. Съгласно учредителният акт, дружеството се представлява и управлява от М. Г. К..

„МЕРИВАН ГРУП“ ООД извършва стопанска дейност в периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Дружеството има регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка с НАП за обект с разнородни хранителни стоки – хранителен магазин, находящ се в [населено място], бул. „България“ № 4 от 02.06.2020 г., което е дерегистрирано на 03.08.2022 г.

Въз основа на данните, подадени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2020 г. – 2022 г., основната дейност на дружеството е „Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, която съответства на регистрираното фискално устройство. „МЕРИВАН ГРУП“ ООД е регистрирано по ЗДДС на 24.03.2020 г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 05.03.2024 г., поради установени обстоятелства по реда на чл. 176 от ЗДДС.

Дружеството е било осигурител на седем наети лица по трудови правоотношения на длъжност „продавач-консултант" в периода м.06.2020 г. до м.06.2022 г., за което е подавана информация в персоналния регистър с декларации обр. № 1 и обр. № 6 по реда и при условията на Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

От дружеството са подавани тримесечни декларации по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2022 г., с които е деклариран авансово удържан, но не внесен данък върху доход от свободни професии, граждански договори и др.

Дружеството периодично не е погасявало в пълен размер декларираните задължения, в резултат на което неплатените задължения след подадени декларации от „МЕРИВАН ГРУП” ООД възлизат на: данък върху добавената стойност за периода от 01.10.2020 г. – 30.06.2022 г. в размер на 22058,52 лева главница и 8601,33 лева лихва; корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. в размер на 2202,66 лева главница и 647,06 лева лихва; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.10.2020 г. – 31.07.2022 г. в размер на 3 604,95 лева главница и 1 339,64 лева лихва; данък върху доходите на физически лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.07.2020 г. – 30.06.2022 г. в размер на 1 417,50 лева главница и 514,61 лева лихва; вноски за държавно обществено осигуряване за осигурители за периода от 01.10.2020 г. – 30.06.2022 г. в размер на 5 864,87 лева главница и 2 089,24 лева лихва.

Поради непогасяване на задълженията на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД са предприети действия за обезпечаване на непогасените задължения, за което е образувано ИД № *********/2021 г. Установено е, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, с които да бъдат обезпечени и/или събрани установените публични задължения, като дългът на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД е категоризиран като „трудно събираем“.

Извършена е проверка за установяване факти и обстоятелства за вменяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК на М. К., приключила с Протокол № П-16001624061734-073-001/31.05.2024 г., в хода на която от лицето са представени справки и писмени обяснения. М. К. е заявила, че от 02.03.2020 г. до момента на извършване на проверката, „МЕРИВАН ГРУП“ ООД не е изплащало дивиденти. Посочва, че единствено тя управлява дейността на дружеството, като не са упълномощавани трети лица. Оперирала е с финансовите средства и банковите сметки; сключвала е договори с контрагенти; отговаряла е за получаването и реализирането на материалните запаси и активи на дружеството.

Установено е, че към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. дружеството „МЕРИВАН ГРУП" ООД е разполагало с парични средства в брой (дебитни обороти на счетоводна сметка 501 „Каса в лева") съответно в размер на: 508 341,55 лв., 585 695.91 лв. и 153 912,51 лв., а по банкови сметки (дебитни обороти на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева'') са постъпили суми съответно: 198 827,44 лв., 87 783,09 лв. и 38 626,12 лв.

Констатирано е, че основна част от извършените плащания са към доставчици (осчетоводени по дебита на сметка 401 „Доставчици" 329 479,18 лв. за 2020 г., 473 979,42 лв. за 2021 г. и 119 721,98 лв. за 2022 г.) и към собствениците (осчетоводени по дебита на сметка 493).

За периода 2020 г. - 2022 г. от касата и разплащателната сметка на „МЕРИВАН ГРУП" ООД са извършени плащания в полза на собственика и управител - М. К., както следва: през 2020 г. общо 55 000,00 лв., от които в брой 54 642,44 лв., а по банков път 357,56 лв.; през 2021 г. - общо 55 00,00 лв., в т.ч. в брой 53 904,59 лв. и по банков път 1 095,41 лв.: през 2022 г. общо 19 813, 95 лв., от които в брой 18 980,00 лв., а по банков път 833,95 лв. Установено е още, че по една от разплащателните сметки на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, открита в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за периода от 14.04.2020 г. до 31.05.2022 г. са регистрирани плащания чрез ПОС-терминално устройство общо в размер на 6 283,69 лв. (3 323,87 лв. през 2020г., 1 571,10 лв. през 2021 г. и 1 388.72 лв. през 2022 г.).

Въз основа на горната фактическа обстановка, ревизиращият екип е направил извод, че са налице обстоятелства за реализиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срещу М. Г. К., в качеството й на управител на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, за непогасените задължения на последното по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС по декларирани, но невнесени задължения по СД по ЗДДС за периода 01.10.2020 г. – 30.06.2022 г., за корпоративен данък по ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021 г., от декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2022 г., както и на декларираните вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО и ДДТП по подадени декларации обр. № 6 за 01.10.2020 г. – 31.07.2022 г.

Прието е, че М. Г. К. е допуснала декларираните данъчни и осигурителни задължения от дружеството, да остават неплатени, а в същото време като управител се е разпоредила с парични средства на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД в своя полза. Действията на М. Г. К. са класифицирани като „недобросъвестни“ и „съзнателни“ с цел неплащане на задълженията към бюджета, както и че е създала предпоставка за неплатежоспособност на представляваното и управлявано от нея дружество в дългосрочен план.

В хода на съдебния контрол, от страна на жалбоподателя се представя копие от Решение № 347/31.07.2025г., постановено по търговско дело № 265 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – [област], влязло в сила на 09.08.2025г., с което на основание чл. 632, ал. 3 от Търговския закон е прекратено производството по несъстоятелност на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД и е постновено заличаването на длъжника.

V. За правото:

7. При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. В хода на ревизионното производство приходните органи по служебен път са събрали доказателства, приобщени по предвидения в ДОПК процесуален ред, като същите са анализирани поотделно и в съвкупност.

Спорът се концентрира относно наличието на основанията по чл. 19, ал. 1и ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице.

В разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица - членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и 2 от ДОПК. Материално-правните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.

На основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Укриването на факти и обстоятелства, като проява на форма на поведението на субекта на отговорността, предполага активно, съзнателно действие

За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2) недобросъвестно поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на задълженото лице; 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице обективна невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Действията, с които е засегнато имуществото са посочени в т. 1 и т. 2 на правната норма: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

С оглед характера на отговорността по чл. 19 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав е върху органа по приходите, който има задължението да установи наличието на посочените по-горе предпоставки в условията на пълно доказване.

При установената по делото фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на РЛ не се установяват предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като липсват доказателства да е укрило в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това да не са могли да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Относно отговорността на РЛ по чл. 19, ал. 2 ДОПК безспорно се установява качеството му на материалноправно легитимиран субект, тъй като е собственик и управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК считано от 02.03.2020 г. В този период са възникнали и публичните задължения на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, за деклариран, но невнесен: ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на трудови и приравнени отношения, данък върху доходите на физическите лица, както и задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за осигурители, в общ размер на 39 275,88 лева главница и 14 692 лева лихва.

Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изведени от касата и банковите сметки на дружеството суми, при наличието на знание за непогасени публични задължения. Безспорно е, че в ревизирания период именно М. Г. К. е упражнявала управленските функции в дружеството. Тези обстоятелства се потвърждават и от К., която в обясненията си заявява, че тя единствено е управлява дейността на дружеството, като не са упълномощавани трети лица; оперирала е с финансовите средства и банковите сметки; сключвала е договори с контрагенти; отговаряла е за получаването и реализирането на материалните запаси и активи на дружеството.

Непогасените в случая задължения произтичат от декларирани от дружеството, но неразчетени с бюджета задължения за данъци и осигурителни вноски. В този смисъл за РЛ като законен представител на дружеството се доказва и обективното познание за неговото финансово състояние, както и за наличието на непогасени задължения към фиска. Това обстоятелство и изричната позиция на РЛ, че то единствено е вземало решения по управлението на дружеството, подкрепя извода, че субектът на отговорността е законосъобразно определен. Действително, след като собствениците на дружеството са двама, всеки от тях може да изразява воля за разпореждане с активите му, но това обстоятелство не изключва факта, че решенията за съдбата на дружеството са вземани единствено от М. Г. К..

Не се спори и по обстоятелството, че при наличието на посочените публични задължения на дружеството РЛ е извършило плащания в своя полза за периода 2020 г. - 2022 г. както следва: от касата и разплащателната сметка на „МЕРИВАН ГРУП" ООД, както следва: през 2020 г. общо 55 000,00 лв., от които в брой 54 642,44 лв., а по банков път 357,56 лв.; през 2021 г. - общо 55 00,00 лв., в т.ч. в брой 53 904,59 лв. и по банков път 1 095,41 лв.: през 2022 г. общо 19 813, 95 лв., от които в брой 18 980,00 лв., а по банков път 833,95 лв.; плащания чрез ПОС - терминално устройство от разплащателните сметки на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, открити в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за периода от 14.04.2020 г. до 31.05.2022 г. общо в размер на 6 283,69 лв. (3 323,87 лв. през 2020г., 1 571,10 лв. през 2021 г. и 1 388.72 лв. през 2022 г.).

Тази хронология на събитията и обсъденото по – горе поведение на РЛ сочат на недобросъвестност в действията му, която пряко е довело до намаляване на имуществото на задълженото лице. Правилно в тази насока е прието от приходните органи, че това е показател за намеренията на РЛ да остави непогасени задълженията на дружеството към бюджета.

Недобросъвестността като правно понятие няма легално определение в българското законодателство. Утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране е, че недобросъвестността винаги е свързана със знанието за определени факти, като в случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им. По делото е безспорно установено, че „МЕРИВАН ГРУП“ ООД е декларирало публични задължения, които не са разчетени с бюджета. Обстоятелството, че К. е знаела за публичните задължения на дружеството не се отрича. Освен това жалбоподателят не оспорва и това, че публичните задължения не са заплатени.

Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му /включително събиране на вземанията/, респ. изпълнение на задълженията, в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива, каквито в случая са налице. Обстоятелствата, че К. е разполагал с пълна информация за имущественото и финансовото състояние на дружеството и при наличие на изискуеми и непогасени публични задължения целенасочено е извършил плащания на парични средства в своя полза, вместо с тези средства да погаси задълженията на управляваното от нея юридическо лице, изключват добросъвестността.

При това положение съдът намира за доказано и наличието на втората предпоставка – недобросъвестно поведение на ревизираното лицето, изразяващо се в извършване на плащане, в резултат на което е намалено имуществото на управляваното от него дружество. В тази насока следва да се посочи, че законът не влага в думата "плащане" единствено фактическото действие по предаване на съответната парична сума, а също така и правните действия по вземане на решение и допускане на плащане, с което се намалява имуществото на длъжника. Тоест, недобросъвестността обхваща съзнателно волево поведение на отговорното лице, с което се затруднява и/или прегражда събирането на установените към този момент публични задължения. Т. поведение от страна на ревизираното лице без съмнение е налице.

По отношение на третата и четвъртата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Разпоредителните действия предполагат наличието на умисъл с две възможни форми – действие или бездействие. Тоест за уникалността на връзката следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените от отговорното лице действия по разпореждане следва да бъде пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение.

В случая е безспорно, че към момента на разпореждането с активите на дружеството същото е разполагало с достатъчно парични средства, с които е могло да погаси публичните си задължения.

Наличието на сумите по банковите сметки на дружеството и касовите наличности са обективен факт, по който не се повдига спор. Тоест в случая се доказва, че в периода на активна дейност главният длъжник е притежавал парични средства, с които да покрие вече установените му публични задължения. Безспорно е също бездействието на РЛ относно погасяване на декларираните пред фиска данъчни и осигурителни задължения. Настъпилият дефицит в имуществото на дружеството и поведението на ревизираното лице, в случая се явяват в пряка причинно-следствена връзка, която като краен резултат е довела до обективна невъзможност за погасяване на публичните задължения, въпреки предприетите от органите по приходите действия по образуването на ИД № *********/2021 г.

За обезпечаването на публичните вземания нормата на чл. 121 от ДОПК предвижда възможността органите по приходите в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт да поискат от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Тази възможност се явява неприложима, в случаите когато задълженото лице няма имущество към което да бъде насочено обезпечението.

В случая невъзможността за събиране на задълженията е обективна и не може да бъде преодоляна, чрез действия на приходната администрация, които да прекъсната връзката между цел и следствие. Този резултат се явява пряка последица от недобросъвестното поведението на ревизираното лице в условията на еднозначна каузалната връзка и единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.

Задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея са приложими разпоредбите на чл. 16, ал. 1 – 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 7/2019 г. на ВАС, задължително за органите на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно което отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В същия смисъл е и решение от 13 октомври 2022 година по дело С-1/21 на Съда на Европейския съюз, съгласно което член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени в разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.

В рамките на настоящия съдебен спор на жалбоподателят е предоставена възможност да ангажира всички възможни доказателствени средства за установяване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в тази насока съдът изрично е указал доказателствената му тежест. Оспорващият поддържа, че установените публични задължения на дружеството са погасени, тъй като не са били предявени в развилото се производство по несъстоятелност на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД, което е прекратено с влязлото в сила Решение № 347/31.07.2025г., постановено по търговско дело № 265 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – [област].

Спорният в този аспект въпрос е дали правилото на чл. 739 Т3 се явява приложимо в производството по реализиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК.

Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС от І и ІІ колегия, „В чл.19, ал.1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл.14, т.1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях.“ Или отговорността по чл.19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува непогасено задължение на главния длъжник. Когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то се счита погасено и по отношение на третото лице. По отношение на третото лице такова задължение, което вече не съществува (защото е погасено), не може да бъде търсено, тепърва установявано или събирано.

Безспорно е установено по делото, че с решение № 328 от 23.07.2024 г. по търг. дело № 265/2024 г. на Окръжен съд - [област] е открито производство по несъстоятелност на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД и е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.01.2022 г. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, с решение № 347 от 31.07.2025 г. по същото търговско дело е прекратено производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и е постановено заличаване на дружеството в Търговския регистър.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, при постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ длъжникът е във възможно най-тежко икономическо положение, тъй като липсва маса на несъстоятелност или секвестируемото имущество на длъжника е по-малко от началните разноски за развитие на производството, които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. В този случай е безпредметно провеждането на процедура по предявяване и приемане на вземанията, тъй като имущественото състояние на длъжника не позволява кредиторите да бъдат удовлетворени, дори и да бъдат установени вземанията. Неразвитието на фазата на предявяване и приемане на вземанията е вследствие именно на икономическото състояние на длъжника. Неосъществяването на тази фаза не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ в хипотезата на прекратяване на производството по несъстоятелност след решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Безспорно публичните задължения на „МЕРИВАН ГРУП“ ООД са установени по основание и размер с декларации преди образуване на производството по несъстоятелност. Тези задълженията на дружеството са публични държавния вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 9 ДОПК, поради което и на основание чл. 163, ал. 1 ДОПК подлежат на събиране по реда на ДОПК.

Според чл. 21, ал. 2 ДОПК, отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, т. 7. Тоест в случаите, когато при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, други лица отговарят за публичното му задължение.

В горния смисъл съдът намира, че нормата на чл. 739 ТЗ е неприложима към спорното правоотношение по установяване на публично вземане, което се развива по реда на ДОПК. Приложима в случая по аргумент на по-силното основание е разпоредбата на чл.168, т.7 от ДОПК и публичното вземане не се погасява, тъй като законът предвижда други лица да отговарят за публичното задължение - това са задължените лица по чл. 14, т.3 от ДОПК. По тези съображения, съдът намира, че в случая задълженията на главния длъжник не са погасени, поради което ангажирането на отговорността по чл. 19 от ДОПК е допустимо. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството, че неупражняването на предвидения в чл. 164, ал. 1 ДОПК способ за удовлетворяване на кредитора, по смисъла на чл. 168 ДОПК не е сред основанията за погасяване на публичните вземания (в този смисъл Решение № 4581 от 2.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9177/2022 г., VIII о.).

Отделно погасяването на публичното вземане в хипотезата на чл. 739 ТЗ има отношение към преграждане на възможността за удовлетворяване на кредиторите чрез средствата на принудителното изпълнение, поради липсата на имущество на длъжника. Това обстоятелство няма пряко отношение към установяването на самото публично вземане по основание и размер. Иначе казано, нито липсата на имущество на главния длъжника, нито неговото заличаване поставят пречка за провеждане на производството по чл. 19 ДОПК, чиято цел е именно да се насочи изпълнението към имуществото на третото задължено лице.

Дори да се приеме тезата на жалбоподателя за ефекта на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, то този ефект не е безусловен, предвид хипотезата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват в случаите по чл. 744 от ТЗ. Последната разпоредба предвижда възможност прекратеното производство по несъстоятелност да се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството се открие имущество на длъжника, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност. Тоест изпълнителните основания, с които са установени по основание и размер погасените публични задължения в хипотезата на чл. 632, ал. 1 вр. чл. 739, ал. 1 от ТЗ не губят своето правно значение. При това положение отмяната на законосъобразно и правилно издаден РА в производството по чл. 19 от ДОПК, единствено като последица от правилото на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, би се явило в противоречие както с целта на общия, така и с целта на специалния закон.

Горните обстоятелства обосновават наличието и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което отговорността на ревизираното лице е ангажирана законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

VI. По съдебните разноски:

8. Съобразно изхода на делото и установения материален интерес на данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, те се констатират в размер на 5447,43 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. К., [ЕГН], адрес: [населено място], област Пловдив, [улица], срещу ревизионен акт № Р-16001624002642-091-001 от 05.11.2024 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията и П. С. Д. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 21 от 21.01.2025 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – [област] при ЦУ на НАП, в частта, с която е ангажирана отговорността на оспорващата по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за неразчетени с бюджета задължения на „Мериван Груп“ ООД за период 01.10.2020 г. – 31.07.2022 г. ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на трудови и приравнени отношения, данък върху доходите на физическите лица, задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за осигурители – ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в общ размер на 39 275,88 лева главница и 14 692 лева лихва.

ОСЪЖДА М. Г. К., [ЕГН], адрес: [населено място], област Пловдив, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 5447,43 лева (пет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.