Определение по дело №14760/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

265557 /25.8.2021г...8.2021 г.

 

 

               Варненският районен съд, 14 състав, гражданско отделение в закрито заседание  на 25.8.2021 година  в състав:

 

                                                      Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14760 по описа за 2020 година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           

                Производството е образувано по молба на Г.Г.Д.  с ЕГН ********** *** с която са предявени  кумулативно съединени искови претенции  срещу Адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“, Булстат **********, седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Фредерик Жолио“ № 28, ет.2,  както следва:

                  1/иск  с пр.осн. чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД  и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1200 лева, представляваща заплатено възнаграждение на ответника на отпаднало основание по прекратен договор за правна защита и съдействие № 251 от 24.10.2017 г.; мораторна лихва върху главницата 1200 лева за периода 09.04.1019 г. до подаване на молбата в размр на 187 лева; обезщетение за забава върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата;

                 2/иск  с пр.осн. чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД  и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1200 лева, представляваща заплатено възнаграждение на ответника на отпаднало основание по прекратен договор за правна защита и съдействие № 251 от 24.10.2017 г.; мораторна лихва върху главницата 1200 лева за периода 09.04.1019 г. до подаване на молбата в размер на 187 лева; обезщетение за забава върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата;

                 3/иск  с пр.осн. чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД  и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1088.88 лева, представляваща заплатено възнаграждение на ответника на отпаднало основание по прекратен договор за правна защита и съдействие № 252 от 24.10.2017 г.; мораторна лихва върху главницата 1200 лева за периода 09.04.1019 г. до подаване на молбата в размер на 169.68 лева; обезщетение за забава върху главницата, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата;

              Твърденията в молбата от които ищцата черпи права са, че страните  са сключили договор за правна защита и съдействие от 24.10.2017 г. В чл.1 на договора са посочени задълженията на адвокатското дружество за извършване на фактически  иправни действия във връзка със завеждане на гр.дело от ищцата. В чл.2 е уговорено възнаграждението, което ищцата следва да заплати. Подписани са и  адвокатски пълномощни. Ищцата е заплатила уговорените суми в общ размер на 2244 евро, равняващи се на 4388.88 лева. Сумата е платена по банков път на дати 27.7.2017 г., 20.10.2017 г., 28.6.2018 г.  и 28.6.2018 г.  Ответникът е изготвил и изпратил на ищцата две фактури на стойност 943.87 лева и 480 лева. Ищцата изчислява, че извършената работа е на стойност 900 лева, включваща възнаграждение и разходи. Договорът е прекратен на 09.4.2019 г. Ищцата претендира връщане на процесните суми като получени на отпаднало основание.

               Ищцата моли за заплащане на разноските за производството от страна на ответника.

               В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Счита същата за допустима, но неоснователна като излага аргументи за това.

               Прави  възражение за местна неподсъдност на делото, доколкото седалището му е  гр.Пловдив за което са представени доказателства. Моли за изпращане на делото  на местно компетентния съд.   

               Съдът като взе предвид, че възражението по чл.119, ал.4 ГПК е направено в срока за отговор, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              В хипотезите на чл.119, ал.1 и ал.2  ГПК лимитативно са посочени случаите, в които съдът има задължението да следи служебно за подсъдността  по отношение на родовата и на местната подсъдност според местонахождението на недвижимия имот. В останалите случаи – хипотезата на ал.3 и ал.4, съдът може да се десезира от разглеждането на делото само при наведено възражение от ответника и в посочения преклузивен срок - най-късно в срока за отговор на исковата молба.

              Нормата на чл.105 ГПК сочи, че искът се предявява в района, където е постоянния адрес или седалището на  ответника. Изключение от това общо правило е направено за исковете за издръжка,  по трудови дела, за вреди от непозволено увреждане, искове на и срещу потребители.  

              От представеното с отговора доказателство – удостоверение от Окръжен съд Пловдив по ф.д.№ 59/2008 г. се установява, че седалището на ответника е в град Пловдив.

              Съдът като съобрази, че предявените искове не са от посочените по-горе за които е допустимо  изключение от подсъдността по чл.105 ГПК, както и че възражението е направено в срока за отговор, намира, че е налице основанието на чл.119, ал.4 ГПК за прекратяване на  производството пред настоящия съд и изпращане на  делото  по подсъдност на РС Пловдив.

               

                 Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

                ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 14760/20 г., на осн.чл.118, вр.чл.119, ал.4 ГПК.   

 

               Изпраща делото по подсъдност на РС Пловдив. 

 

               Определението  подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата  чрез процесуалния й представител адв.П.Н.. 

 

                  

 

                                                       Районен съдия: