№ 406
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Каменова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело №
20253100900536 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на длъжник „АБояджиева“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет.
4, ап. 10, представлявано от управителя А.Б., чрез адв. В. С., за откриване на
производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625, вр. чл. 608 ТЗ.
Излага се в молбата и уточняващите молби, че дружеството е спряло да
упражнява дейност към 04.07.2025 г. и е изпаднало в неплатежоспособност на
19.08.2025 г., когато влиза в сила ревизионен акт, връчен на 04.08.2025 г. Сочи се,
че в дружеството от момента на създаването му труд е полагал лично само
управителят. Пояснява се, че дружеството е извършвало търговска дейност като
заведение за обществено хранене по документи, а фактически е купувало морски
продукти и картофи, които се приготвяли и продавали на павилион на бул.
„Съборни“ № 30. Единствените задължения на дружеството произтичали от
доначислен ДДС и лихви за забава в общ размер на 16 302,36 лв. Причина за
натрупване на задълженията е начисляването на 9% ДДС, вместо 20%, според
изложеното в ревизионния акт. Поддържа се, че дружеството не притежава
дълготрайни и краткотрайни активи, както и че не попада в обхвата на
предприятията, чиито ГФО и СБ да бъдат заверявани от регистриран одитор. Моли
се за уважаване на молбата.
В открито съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в
тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от данните в Търговския регистър, че „АБояджиева“ ЕООД е
регистрирано на 20.05.2019 г.
Съгласно справка от Централния регистър на особените залози, не се
установяват вписвания, обявявания и заличавания относно молителя.
Видно от изготвена справка от Камарата на ЧСИ, не са регистрирани висящи
1
изпълнителни дела срещу дружеството.
Не се установяват регистрирани МПС и недвижими имоти, според служебно
изготвената справка от Агенция по вписванията и постъпилата информация от ОД
на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“.
От представено писмо от ТД на НАП Варна се установяват публични
задължения за данък върху добавената стойност от сделки в страната за периода
01.07.2020 г. – 31.08.2024 г. в общ размер на 11 992,13 лв. и лихва за забава,
начислена, считано от падежа на всяко задължение за данък до 02.10.2025 г., в общ
размер на 4572,07 лв., произтичащи от Ревизионен акт № Р-0300032500158-091-
001/28.07.2025 г. Установено е в ревизионното производство, че не са спазени
изискванията на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС по отношение на третирането на
извършваната дейност от търговеца като ресторантьорски и кетъринг услуги,
поради което за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2024 г. се дължи ДДС със ставка
20%, а не редуцирана ставка от 9%. Така разликата между дължимия ДДС за
внасяне от 20% върху установените суми на данъчни основи по периоди и
декларирания ДДС за внасяне възлиза на общо 11 992,13 лв. Според приложеното
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ и
представената от молителя извадка от електронна поща, ревизионният акт е връчен
на търговеца на 04.08.2025 г. Не са наложени обезпечителни мерки от ТД на НАП –
гр. Варна към 02.10.2025 г. и не е започнало принудително изпълнение за събиране
на задълженията.
Приобщено е и заключение по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза, според което по счетоводни данни актуалният размер на дълга на
„АБоядижиева“ ЕООД към 02.10.2025 г. към НАП е 16 398,08 лв. От проверените
документи при молителя експертът е установил, че дружеството не притежава
активи по дялови участия, ценни книги и предоставени заеми, както и няма
вземания към датата на проверката – 19.09.2025 г. Към настоящия момент не
извършва търговска дейност, като по счетоводни данни последният отчетен приход
е от 04.07.2025 г., а в касата на дружеството е налична сума от 1,46 лв.
В заключението е посочено, че коефициентът на обща ликвидност
(краткотрайни активи/краткосрочни задължения) е 9.0000, 7.0000, 7.0000 и 0.0000
за 2020 г. и в периода 2023 г. – 2025 г.; коефициентът на бърза ликвидност
((краткосрочни вземания + краткосрочни инвестиции + парични средства) :
краткосрочни задължения) е 9.0000, 7.0000, 5.0000 и 0.0000 за 2020 г. и в периода
2023 г. – 2025 г.; коефициентът на незабавна ликвидност ((краткосрочни
инвестиции + парични средства) : текущи задължения) е 7.0000, 2.0000, 0.0000 и
0.0000 за 2020 г. и в периода 2023 г. – 2025 г.; коефициентът на абсолютна
ликвидност (парични средства/текущи задължения) е 7.0000, 2.0000, 0.0000 и
0.0000 за 2020 г. и в периода 2023 г. – 2025 г.; коефициентът на финансова
автономност е 9.0000, 6.0000, 6.0000 и -1.0000 за 2020 г. и в периода 2023 г. – 2025
г., а коефициентът на задлъжнялост е 0.1111, 0.0000, 0.0000, 0.1667, 0.1667 и -
1.0000 за периода 2020 г. – 2025 г.
Финансовите резултати за периода 2020 г. до 2025 г. са както следва: 6232,43
лв. печалба и 2643,74 лв. неразпределена печалба; 818,02 лв. загуба и 8876,17 лв.
неразпределена печалба за 2021 г.; 1790,40 лв. загуба и 8058,15 лв. неразпределена
печалба за 2022 г.; 124,92 лв. печалба и 6392,67 лв. неразпределена печалба за 2023
г.; 21,04 лв. печалба и 6392,67 лв. за 2024 г.; 22 670,66 лв. загуба и 6413,71 лв.
неразпределена печалба за 2025 г.
Вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен) извод, че след
04.07.2025 г. – датата от която е последният реализиран приход и на която дата е
2
преустановена дейността на дружеството, молителят не е могъл да покрива
краткосрочните си задължения, като финансовите затруднения са с необратим
характер.
Касателно покриване разноските по несъстоятелността, според вещото лице
стойността на разходите за предполагаема издръжка на масата на
несъстоятелността при продължаване дейността на предприятието за период от
поне 6 месеца е 6462 лв. за възнаграждение на синдик. От анализите на данните по
възложените задачи вещото лице заключава, че дружеството не притежава
достатъчно активи за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
На основание чл. 607а ТЗ производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество
с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с
акции. То се инициира, съгласно чл. 625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от
длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска
сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника, или задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ е дефинирано понятието
неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и
е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност се прави при изследване на цялостното икономическо
състояние на длъжника, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост
и финансова автономност, в това число и дали той притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно
текущи задължения.
От събраните по делото доказателства съдът формира извод, че молбата е
подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 ТЗ, доколкото молителят е
търговец според чл. 1 ТЗ.
В настоящото производство се установи наличие на изискуеми
публичноправни задължения към държавата от страна на длъжника в размер на 16
398,08 лв. по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Според презумпцията, предвидена в
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията си по някое от групите вземания, изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1, 2 и 3
ТЗ. В настоящия случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми публични задължения, поради което на основание чл.
608, ал. 3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника.
3
Гореизложените цифрови показатели, ведно с обстоятелството, че не се
установява понастоящем търговецът да разполага с дейност и имущество, с които
да преодолее влошеното финансово състояние, сочат, че състоянието на длъжника
понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно представените доказателства,
като същевременно не се правят и възражения за временно финансово затруднение
по смисъла на чл. 631 ТЗ. Съгласно установените данни дружеството не притежава
имущество, нито краткотрайни активи достатъчни за покриване на задълженията
към кредиторите, поради което е налице обективното състояние на
неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране на плащанията, като
външен белег на проявление неплатежоспособността. В практиката на ВКС трайно
и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да
се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни
вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не
всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на
спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с
достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения.
Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на
субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника ( В
този смисъл – Решение № 20/07.02.2018 г. по т.д. 758/2017 г. на ВКС, I т.о.).
В процесния случай, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, съдът приема, че финансовите резултати на длъжника са били добри до
04.07.2025 г. когато е отчетен последният реализиран приход и от тази дата
дружеството е спряло да осъществява всякаква търговска дейност. С ревизионен
акт № Р-0300032500158-091-001/28.07.2025 г. са установени задължения за данък
добавена стойност и лихви за забава в общ размер на 16 302,36 лв. за периода
01.07.2020 г. – 31.08.2024 г. Данък добавена стойност е изискуем за процесния
период и следва да бъде внесен в републиканския бюджет, съгласно чл. 89 ЗДДС, в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, като датата на
влизане в сила на ревизионния акт е ирелевантна.
При това положение относно момента, в който дружеството не е било в
състояние да изпълни парично задължение по търговска сделка и публично правно
задължение, съдът приема за начална дата на неплатежоспособността – 05.07.2025
г. Това е възможно най-ранната дата, към която е налице спиране на плащанията
към държавния бюджет на публични задължения, които са били възникнали и
изискуеми, като израз на влошеното икономическо състояние на длъжника.
При тези съображения, съдът намира, че следва да уважи молбата с
обявяване на неплатежоспособността на длъжника с начална дата 05.07.2025 г. и да
открие производство по несъстоятелност.
При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, с откриването му не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
4
В указания от съда по реда на чл. 629б, ал. 1 ТЗ срок заинтересовани лица не
са предплатили определената от съда сума от 6500 лв. за разноски по
производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
и производството да бъде спряно в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Имуществото,
което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ следва да бъде запазено
за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради
което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника.
На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дружеството – молител
следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна такса в
размер от 250 лв.
С оглед горното и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4,
ап. 10, с начална дата 05.07.2025 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4,
ап. 10.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„АБояджиева“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4, ап. 10.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4,
ап. 10.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4, ап. 10.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4, ап. 10, при
обявяване на фирмата си да прибави добавката „в несъстоятелност“.
СПИРА производството по несъстоятелност на „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4,
ап. 10, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 ГПК на заинтересованите лица, че в
срок от една година от вписването на решението в Търговския регистър
производството може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор,
ако молителят удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира
сума в размер на 6500 лв. за предплащане на началните разноски.
УКАЗВА на длъжника „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК *********, че в
едномесечен срок от вписване на решението следва да изпълни задълженията си
по чл. 632, ал. 6 ТЗ.
ОСЪЖДА „АБояджиева“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Шар“ № 20, ет. 4, ап. 10, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер от
250 лв. (двеста и петдесет лева), на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2
5
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 ТЗ.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на Агенция по вписванията, съгласно
чл. 624, вр. чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд – Варна в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание
чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6