№ 302
гр. Сливен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20252230200927 по описа за 2025 година
Производството е по повод жалба на А. Д. А., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №25-0804-005234 от 16.06.2025 година, издадено
от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ Сливен, с което е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП , наложено е наказание „Глоба“ в
размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10
точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено по отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП и по чл.185 от ЗДвП, не оспорва НП в останалата част.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 30.05.2025 г. полицейските служители св.П. Х. и св.Н. К. и св.К.
Д. изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на
1
правилата за движение по пътищата в гр.Сливен, като били позиционирани
успоредно на бул. „Цар Симеон“, в района на тролейбусно депо .
Около 15:50 часа, полицейските служители забелязали, че по бул.
„Цар Симеон“ в посока от гр.Ямбол се движи лек автомобил марка„АУДИ А
5“ с рег.№ У****ВА, който след като преминал край тях променил посоката си
на движение, направил обратен завой и преминал движението си като
навлязъл в локалното платно намиращо се в района на тролейбусно депо,
където били позиционирани полицейските служители. При приближаването
си към тях, водачът започнал да управлява автомобила с бавна скорост като
преминал край паркирания служебен автомобил. Тоа било забелязано от
св.П. Х., който видял, че страничните стъкла на МПС-во са затъмнени и
решил да го спре, за да му бъде извършена проверка.
В хода на проверката било установено, че МПС-во е с десен волан, водач
на автомобила е жалбоподателя А. Д. А., както и, че МПС не е негова
собственост.
Установено било и това, че водачът е закопчал токата на
обезопасителния колан, с който е оборудвано МПС-во, но една от лентите му
била преметната през рамото му, а другата била зад гърба му. Водачът
обяснил поведението си с категоричното заявление,че той винаги използва
обезопасителния колан по този начин. В автомобила до водача било
установено още едно лице, а именно св.Недко Кабаков, който бил с правилно
поставен обезопасителен колан. В хода на проверката било установено и
това,че предните странични стъкла на автомобила са с поставено фолио, което
водело до намалена прозрачност на тези стъкла и препятствало видимостта
през тях. Полицейските служители поискали за проверка документите на
жалбоподателя, като същият не представил СУМПС, тъй като не го носил със
себе си.
Въз основа на установеното при проверката на жалбоподателя бил
съставен АУАН № АД800728/30.05.2025 г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.105, ал.2
от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 30.05.2025 г., като същият
отказал да го подпише и това било удостоверено с подписа на свидетел. В
законоустановения срок не били представени възражения по АУАН.
Въз основа АУАН АД800728/30.05.2025 г. на жалбоподателя било
издадено НП №25-0804-005234/16.06.2025 год. за нарушение на чл.137а, ал.1
от ЗДвП като му било наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП му било наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.105, ал.1 от
ЗДвП му било наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 20 лв. като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР са му били отнети общо 10 точки. Наказателното постановление е
получено лично от жалбоподателя на 14.07.2025 г.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания
на свидетелите П. Х., Н. К., К. Д. и Недко Кабаков, доколкото същите взаимно
се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи
на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени
по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е обжалвано само в частта по
отношение на наложеното наказание по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и по
отношение на наложеното наказание по чл.185 от ЗДвП, поради което съдът
прие, че следва да се произнесе само в обжалваната му част като в останалата
му част, по отношение на наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради
което в тази част съдът не следва да се произнася.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го
е получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
3
срещу какво да се защитава.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като по делото е установено
безспорно, че като водач на МПС-во лек автомобил марка „АУДИ А 5“ с рег.№
У****ВА на 30.05.2025 г. в 15:50 ч. се е движел в гр.Сливен, по бул.“Цар
Симеон“ в района на тролейбусно депо без поставен обезопасителен колан, с
който МПС било оборудвано.
От разпита на тримата полицейски служители се установява, че
жалбоподателят е бил закопчал токата на обезопасителния колан, с който е
било оборудвано МПС-во, но същият бил преметнал през рамото му само в
едната му част като другата е оставена зад гърба му. Установи се също така,
че самия жалбоподател е заявил на полицейските служители,че той винаги
използва обезопасителния колан по този начин като не твърди това и в хода на
съдебното производство пред съда.
В конкретния случай е безспорно установено,че автомобила е бил
оборудва с триточков обезопасителен колан, както и,че той не е бил поставен
по надлежния начин, а е бил преметнат зад седалката, формално заключен.
Това се потвърждава и от разпита на св.Кабаков, който също се е возил в
автомобила в момента на проверката и потвърждава, че той е поставил
обезопасителния си колан по правилния начин, а водачът по гореописаният.
Съгласно §6, т.47 от ДР на ЗДвП обезопасителен колан (колан за
седалка, колан) е комплект от ленти с осигуряваща ключалка, регулиращи
устройства и присъединителни приспособления, които могат да се закрепват
към моторното превозно средство и са предназначени да намалят риска от
увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в
случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното
средство. В настоящия случай, от показанията на актосъставителя и другите
двама полицейски служители се установява безспорно, че жалбоподателят не
е поставил правилно обезопасителния колан на МПС-во, тъй като
диагоналната му лента е била преметната върху гръдния кош, а надбедрената
лента е била зад гърба му. Целта на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е чрез поставянето
на обезопасителен колан да се намали риска от увреждане на водача и
пътниците в МПС-во чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай
на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство,
4
която цел няма как да бъде постигната, ако обезопасителният колан не бъде
поставен съгласно указания начин, поради което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът счита, че наказанието наложено за посоченото нарушение е
правилно определено на основание чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно „Глоба“
в размер на 50 лева, чийто размер е конкретно определен от законодателя и не
подлежи на допълнителна преценка от административно наказващия орган
или съда. По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба №
Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно,
доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се
санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДП, обвързва
наказващият орган с налагане на санкция по чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Iз-
2539 от 17.12.2012 г.
По отношение на следващото установено нарушение на чл.105,
ал.1 от ЗДвП, съдът също намира за правилно описано в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което счита,че следва да потвърди
НП и в тази му част.
По делото е установено, че на посочената дата и час
жалбоподателят се е движел в гр.Сливен, по бул.“Цар Симеон“ в района на
тролейбусно депо в посока север-юг, управлявайки лек автомобил „АУДИ А
5,“ с рег.№ СН У****ВА. МПС-во, което е управлявал е било с поставено
фолио на предните странични стъкла, което е довело до ограничаване на
видимостта на водача към пътя.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП въвежда изрична забрана за
ограничаване на видимостта през челното, страничните и задното стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване
на прозрачността им, какъвто е процесния случай. Нарушението по този текст
е съставомерно в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното
и/или странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност.
Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на
стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации Въведената по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забрана не е
абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации
5
съгласно разпоредбата на чл.105, ал.3 от ЗДвП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за неизвършени от страна на
контролните органи замервания на пропускливостта на стъклата на
проверяваното МПС като приема за недоказани и твърденията на същия за
светлопропускливост на стъклата в посочените норми Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
В Правило № 43 се съдържа Приложение 3 озаглавено „Общи условия
при изпитванията“, а в т.6 от същото озаглавено като „Изпитване на
устойчивостта на светлинно излъчване“ са описани методите на изпитване,
частите подлежащи на изпитване, методиката, индексите на значимост и
тълкуването на резултатите. Действително, съгласно т.6.3.1. 1. 1. от Правило
№ 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла,
които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача,
не може да е по-малка от 70 %. Нито в посоченото Правило № 43, нито в ЗДвП
и в ППЗДвП не е предвидено, че преценката за намалена прозрачност се
извършва със специални средства и начини от полицейските служители
извършващи преценка при установеното нарушение. Това е така, тъй като
посочените параметри касаят техническите показатели на автомобила, на
които трябва да отговарят като МПС-во по определените от производителя
изисквания за експлоатация (в тази насока е и Решение №1049 от 03.06.2025 г.
на АдмС-Сливен по КАНД 216/2025 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В конкретния случая жалбоподателят не ангажира доказателства, че
поставеното от него фолио отговаря на техническите предписания по т.6.3.1. 1.
1. от Правило № 43, т.е че по отношение на поставеното фолио на предните
странични стъкла е налице изключението посочено в чл.105, ал.3 от ЗДвП.
В настоящото производство в тежест на жалбоподателя е да докаже, че
постановеното от него фолио отговаря на техническите предписания, т.е че
намалената прозрачност на стъклата е в нормите посочени по горепосочената
точка на Правило № 43, като по този начин ще обори доказателствената сила
на установеното с АУАН, което той не направи,поради което съдът счита,че
АНО напълно законосъобразно е ангажирал административната му
6
отговорност и по този текст от ЗДП./ в който смисъл е и Решение №6844 от
23.05.2018 г. на ВАС по АНД 7860/2017 г. VII oтд/.
Отделно на това, съдът следва да посочи, че от разпита на
актосъставителя св.Х. се установява, че пропускливостта на предните
странични стъкла е била толкова ограничена, че при извършване на
проверката, намирайки се непосредствено до прозореца от лявата страна,
същият не е могъл да възприеме, че автомобилът е с десен волан и водача се
намира от другата страна. Това обстоятелство още веднъж потвърждава, че
действително видимостта на страничните стъкла е била ограничена до степен,
при която не би могла да бъде осигурена видимостта на водача към пътя .
Съдът намира за неоснователно и възражението от страна на защитата,
че съставения АУАН и издаденото НП на жалбоподателя са опорочени, поради
неточности в посочената квалификация на чл.105, ал.1 от ЗДвП, поради
следните съображения:
Действително, съдът констатира, че в АУАН е посочен чл.105, ал.2 от
ЗДвП, което се потвърждава и от разпита на св. Х., който е категоричен, че е
посочил като нарушен чл. 105,ал.2 от ЗДвП, което обаче е отстранено при
издаването на процесното НП където нарушението е посочено коректно, а
именно такова по чл.105,ал.1 от ЗДвП. В диспозитива на НП са посочени
всички елементи обуславящи посоченото нарушение, като подробно и точно е
посочена датата и мястото на извършване на нарушението както и всички
останали обстоятелства, който го характеризират като такова.
Предвид това, съдът счита, че обстоятелството дали е налице умишлена
или не поправка на алинеята на чл. 105от ЗДвП/ каквито данни не се
установиха, в хода на съдебното дирене/ не е обстоятелство от категорията на
тия, което биха могло да окажат влияние на законосъобразността на акта и
НП, още повече, че разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Въз основа на горепосоченото,съдът счита, че при така установената
фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено и в тази му част, както по същество, така и по отношение на
наложеното наказание. АНО правилно е определил и наказанието за това
нарушение, като същото съответства напълно по вид и размер на
предвиденото от закона, а именно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0804-005234/16.06.2025 година, издадено
от Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на А. Д. А., с ЕГН
**********, с адрес: *****, в частта, в която на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и в частта, с която на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 20 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП като на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8