РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Бяла, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20254510200215 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба от Г. Д. Р. от гр.П. Т.
против НП №25-0247-000288 от 10.07.2025г. на Началник РУ в ОДМВР Русе,
РУ Бяла, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800
лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
Жалбоподателят навежда доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон, подробно изложени в жалбата, поддържани и допълнени
в с.з от процесуалния представител на жалбоподателя. На посочените
основания молят наказателното постановление да бъде отменено.
Претендират се направените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Бяла не е
изпратил представител и не е взел становище по жалбата.
Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не
е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя Г. Д.
Р. започнало със съставянето на 01.07.2025г. на АУАН от св.П. Д.-полицай при
РУ-Бяла, за това, че на 11.07.2024г. в 16,27 часа, в гр.Б., на ул.“К. Ф.“ №.,
посока гр.В.Т. управлява лек автомобил „П. К.“ с peг.№ ...., собственост на И.
1
П. Р., като извършва следното нарушение: Превишава максимално
разрешената скорост за населено място от 50км/ ч въведена с пътен знак "В-
26", като се движи със скорост 116 км./ч. Нарушението било установено с
техническо средство АТСС СПУКС ARH САМ S1 с инвентарен № 120ссb8
фиксиращо дата, час и скорост чрез заснет видеоклип № 0073437.
Наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3% на техническото
средство е 112 км / ч. Скоростта е превишена с 62 км./ч. АУАН бил съставен
във връзка с Постановление по преписка рег. № 6411 / 2024 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. Велико Търново, № 3M-135 / 2024 г. по описа на ОД
МВР-В.Търново, където собственика на процесното МПС И. П. Р. посочил, че
съпругата му Р. е управлявала автомобила в момента на извършване на
нарушението. Актът бил предявен на Р. на същата дата-01.07.2025г. и
подписан от нея без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения срещу акта. Така, на 10.07.2025г., въз основа
на АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на Р., на осн. чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, административни наказания „Глоба” в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
В хода на съдебното производство били изискани материалите по ДП
№ЗМ-135/2024г. по описа на ОДМВР-гр.В.Търново,пр.преписка №6411/2024г.
по описа на РП-В.Търново, въз основа на които било издадено Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 23.01.2025г., водено за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК. Установено било в досъдебното
производство, че собственикът на автомобила Иван Русанов съставяйки
декларацията по чл.188 от ЗДвП на 29.07.2024г., чрез служителката му Т. И., се
е намирал в заблуждение относно лицето, което реално било вписано за водач
на автомобила/И. М./, извършил процесното нарушение на скорост, поради
което не бил осъществен от субективна страна съставът на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК. Същевременно Р. твърдял, че съпругата му –жалб.Р. е
управлявала автомобила на инкриминираната дата и място. Последната в
показанията си пред разследващите органи също потвърдила това
обстоятелство.
С оглед установяване авторството на деянието по регистрираното
нарушение в АИС ЕЦОН, органите на РУ Бяла изискали информация от
началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-В.Търново относно наличието
на постановен акт по досъдебното производство. Впоследствие, с писмо, вх.
№247-000-605/10.06.2025г., на РУ-Бяла било изпратено копие от
постановлението на РП-В.Търново.
Фактическата обстановка по делото е установена от съда след преценка
на приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства–показанията на св.Д.,АУАН, НП, разпечатка от
АИС-АНД, снимка от автоматизирано техническо средство, снимка на
разположението на АТСС, справка за нарушител, справка АИС-КАТ-
Регистрация, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, протокол от проверка на АТТС, удостоверение за одобрен тип
2
средство за измерване, Постановление на РП-В.Търново и материали по ДП,
както и останалите материали по преписката и допълнителни писмени
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Неоснователно е възражението, че АУАН е съставен извън тримесечния
срок по чл.34 от ЗАНН. Тримесечният срок започва от деня, в който органът,
който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на
този орган повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за
съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни
органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения,
от деня, в който за първи път е открит нарушителят. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по
н. д. № 48/81 г., ОСНК понятието "откриване на нарушителя" по смисъла
на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но
доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване
има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът,
в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените
му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В случая
не може да се приеме, че извършителят е бил известен на съответните
контролни органи до момента на получаване на Постановлението на РП-
В.Търново, тъй като същият е установен в хода на досъдебното производство
от разследващ полицай при ОДМВР-В.Търново, който не е контролен орган,
компетентен да съставя АУАН. За органите на РУ Бяла нарушителят е станал
известен не на 23.01.2025г., както твърди процесуалния представител на
жалбоподателя, а на 10.06.2025г. и от тази дата до съставянето на акта на
01.07.2025г., тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. Не
може да се приеме, че контролните органи са бездействали и не са проявили
нужната инициатива по установяване на нарушителя, или пък че се касае за
субективна преценка на длъжностното лице кога да възприеме факта на
нарушението и неговия извършител. Установява се от материалите по АНП и
от тези по досъдебното производство, че е водена кореспонденция между
органите на РУ Бяла и разследващите органи, като с писмо от 02.05.2025г. е
поискана информация за окончателен акт по воденото разследване, за да бъде
взето административно отношение по констатираното нарушение.След
получаване на прокурорския акт и при наличието на вече обективни данни за
3
нарушителя, е бил съставен АУАН в рамките на предвидения в чл.34 от ЗАНН
тримесечен срок. Не е изтекъл и давностният срок - 1 година от извършване на
нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото
нарушението е от 11.07.2024г., а НП е издадено на 10.07.2025г.
Отделно от това, в хода на съдебното производство са представени и
събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното
нарушение и законосъобразния начин на установяването му. В тази насока
съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като са логични, обективни и
кореспондират със събраните писмени доказателства. Представен е и
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С цитираната
наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение
по пътищата, като са предвидени редица задължения за контролните органи
при използването на тези технически средства. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
наредбата, като част от правилата за използване на АТСС, предвижда, че за
всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. Наличието на такъв протокол е доказателство относно мястото
и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички
останали правила. Наличен по делото е и снимков материал, който съдържа
информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на
заснемане, за номера на техническото средство, разположението на АТТС.
Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно наказателния процес. По този начин категорично се
установява, че на дата 11.07.2024г. в 16,27 часа, в гр.Б., на ул.“К. Ф.“ №.,
посока гр.В.Т. е установено и заснето с АТСС управление на процесния
автомобил с посочената скорост от 116 км/ч. Последното обстоятелство не се
и оспорва от страна на жалбоподателя. С оглед данните в Постановлението на
РП-В.Търново и материалите по пр.преписка следва да се приеме, че лицето
управлявало процесното МПС на посочената в НП дата и място е именно
жалбоподателя Р., която също не отрича авторството на деянието.
Основателно е възражението в жалбата, че е налице нарушение в
правната квалификация на деянието. Става ясно от писмените доказателства,
4
че нарушението е допуснато в населено място-гр.Б., ул.“К. Ф.“ ., където важат
правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от
ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се превишава е
50км/ч. Дори и да е имало поставен пътен знак В 26 с ограничение на
скоростта от 50 км/ч, следва да се приеме, че в случая нормата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП не е нарушена, тъй като същата предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Доколкото се касае за населено място с
нормативно въведена разрешена скорост от 50км/ч с нормата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със
знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч. Следователно
нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което АНО е допуснал
нарушение на материалния закон в НП като го е квалифицирал по
неправилната материална норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение е от
категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от въззивния
съд с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно които
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.
337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.Тази възможност за
преквалификация на деянието може да бъде приложена, тъй като са спазени
всички останали изисквания за редовност на ЕФ и по категоричен начин е
установена самоличността на нарушителя. Приложената санкционна норма на
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е съответна на нарушението и касае извършено
нарушение на скорост в населено място. Съгласно текста на нормата Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва:
т.6. за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В този смисъл АНО
правилно е определил основанието и размера на приложената санкция,
доколкото в случая превишението е с 62 км/ч.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят Р. е осъществила нарушение на разпоредбата
5
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че обжалваното НП следва да се
измени по отношение на приложената нарушена разпоредба, като я
преквалифицира по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, при приложението на същата
санкционна норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и размер на наказанието.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №25-0247-000288 от 10.07.2025г. на Началник РУ в ОДМВР
Русе, РУ Бяла, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
800 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на Г. Д. Р.,
ЕГН **********, от гр.П. Т., пл.“С.“ №., вх.., ет.. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
само приложената нарушена норма от такава по чл.21, ал.2 от ЗДвП, в такава
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6