РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20242100101675 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. С. Х.,
ЕГН********** от **** чрез адв. А. Стойчев от САК, съдебен адрес гр.
София, бул. Княз Александър Дондуков№57, вх.1, ап.24 против ЗАД ОЗК
Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София, ул. Света
София№7, ет.5, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 от
Кодекса за застраховането вр. 45 от ЗЗД против ответника за осъждането му да
заплати на ищцата сумата от 350 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на детето й Д.Н.Д., 350 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на детето й А.Н.Д. и 300 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Н.Д. Х., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 17.11.2021г. /деня на уведомяване на
застрахователя/ до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на
13.09.2021г. в гр. Айтос Ф. Х. е пътувала със семейството си като пасажер в
автомобил „Волво ХЦ60“, рег.№*******. Посочва се, че поради значително
претоварване на композицията /влекач и ремарке/ и движение с несъобразена
1
скорост с пътните условия водачът на товарен автомобил Волво, рег.№******.
В. допуснал навлизане в лентата за насрещно движение и удар с лек
автомобил „Волво ХЦ60“, рег.№*******, като в резултат на удара влекачът
разкъсал на части лекия автомобил и вследствие на причиненото ПТП на
място са починали съпруга на ищцата Н.Д. Х., на 33г. и двете и деца Д.Н.Д., на
9г. и А.Н.Д. , на 5г. Позовава се на влязло в сила решение на ВКС по
НОХД№613/2024г. на ВКС, с което водачът В. В. е признат за виновен за това,
че на 13.09.2021г., около 21 часа в гр. Айтос, на ул. Хаджи Димитър, в посока
на движение от село Руен към гр. Айтос, при управлението на товарен
автомобил Волво, рег.№****** с прикачено към него полуремаркеМега*****
собственост на Логтранс БГ ЕООД, при десен завой с наклон надолу, нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.126 от ЗДвП
и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и причинил смъртта та повече от едно лица. Ищцата
поддържа, че в резултат от действията на водача В. е причинена смъртта на
цялото й семейство пред очите й, без възможност за направи каквото и да
било, за да ги спаси. Твърди се, че ищцата е изпаднала в тежък емоционален и
психически шок от загубата на децата си и своя съпруг, като болката й е
съсипваща и опустошителна и ще я съпътства до края на живота й. По
степента на причинените болки и страдания настъпилото ПТП е едно от най-
тежките в страната през последните години според ищцата, признак за което е
засилената обществена реакция по случая и отгласът в медиите. Посочва, че е
отправила писмена претенция пред застрахователя с писмо, вх.№99-
15638/17.11.2021г., но въпреки безспорния механизъм на ПТП, вида и
характера на тежките неимуществени вреди, които като съпруга и майка е
претърпяла от загубата на цялото си семейство, ответникът не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение. С исковата молба се ангажират
доказателства. Претендират се разноски. В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.Н. Шилев, който
възразява, че размерът на предявените искове е завишен и несъобразен с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че Н.Д. е работил в продължение на
осем години в Кралство Недерландия и бил далеч от семейството си за
продължителен период от време, което поставяло под съмнение интензитета и
силата на връзката му с ищцата. Прави възражение за съпричиняване, като
твърди, че пострадалият по време на ПТП Н.Д. Х. с действията си при
управлението на МПС е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
2
допуснал нарушение на генералното правило по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП с
действията си и при управлението на МПС да не създава опасност и пречки за
движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в
това число своето, освен това по време на ПТП е управлявал МПС без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и
чл.188, ал.1 от ППЗДвП. По отношение на пострадалите малолетни деца на
ищцата също е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат като в нарушение на чл.132,ал.2 от ЗДвП преди потегляне и по време
на движение не са осигурени условия за безопасното им превозване чрез
поставянето им в детски столчета с правилно поставени обезопасителни
колани. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С определение от 19.12.2024г. като трети лица-помагачи на страната
на ответника са конституирани В. М. В., ЕГН********** и Логтранс БГ
ЕООД, ЕИК204583506.
Предявени са искове е с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432
от Кодекса за застраховането вр. 45 от Закона за задълженията и договорите ,
които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от
КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда№19 от 06.04.2023г. по НОХД№164/2023г. на
ОС-Бургас, частично изменена само относно правната квалификация на
деянието с решение №45 от 29.04.2024г. по ВНОХД№24/2024г. на Апелативен
съд-Бургас и решение №490 от 14.10.2024г. на ВКС по кас.нак.дело
№613/2024г., подсъдимият В. М. В., роден на 09.04.1986 г., в гр.
Димитровград, обл. Хасково, с месторабота – „ Логтранс БГ“ ЕООД, длъжност
– шофьор, е признат за виновен в това, че на 13.09.2021 год., около 21:20 ч., в
гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ срещу ДГС- Айтос, при управление на
товарен автомобил марка „Волво ФХ 400 4 X 2 Т“ с рег. № *******, с
прикачено към него полуремарке марка „Мега“ ******, собственост на
„Логтранс БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с посока на движение от с. Руен към
гр. Айтос, при десен завой, с наклон надолу, по посока на движението на
товарния автомобил, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
3
движение по пътищата - чл. 20. ал. 2, чл.126, чл. 139, ал.1, т.1, като допуснал
пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смърт на
повече от едно лице: а именно Н.Д. Х. ЕГН:**********, Д.Н.Д. ЕГН:
********** А.Н.Д. ЕГН: **********-престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3,
б“б“, пр.1 вр.ал.1 вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В изпълнените по делото основно заключение по назначената
комплексна авто-техническа и медицинска експертиза и заключението по
допълнителната авто-техническа експертиза вещото лице Ю. П. поддържа, че
на 13.09.2021 г, около 21:00 ч., водачът на товарен автомобил марка „Volvo",
модел „FH4x2T", с per. N° ****** - В. М. В. е извършвал превоз на зърно,
натоварено по-рано същия ден от гр. Кубрат. Товарът е надвишавал
допустимата маса, която е в диапазона между 13 и 16 тона. Въпреки дадената
препоръка за частично разтоварване, водачът самоволно е решил да продължи
пътуването в посока гр. Айтос, с прикачено полуремарке марка „Меда“, per. №
*****. Товарната композиция се е движила по път II-73, като след разклона за
гр. Руен е започнало продължително изкачване, последвано от дълъг и
стръмен наклон със спускане, обозначен с пътна сигнализация „спускане с
дължина 8 км". Поради претоварването и продължителната употреба на
спирачната система по време на спускането, последната е прегряла до степен
на отказ.
Заключенията по приетите експертизи са изготвени в съответствие с
установеното по задължителен начин за гражданския съд съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК съдържание на присъдата относно механизма
на ПТП по отношение на деянието на водача В. В.. От същите БОС приема, че
при навлизане в района на кръстовището между ул. „Николай Лъсков“ и ул.
„Лясковско шосе“ в гр. Айтос, при необходимост от извършване на десен
завой, последният изгубил контрол върху управлението на товарната
композиция поради високата скорост на движение, определена на 104 км/ч
(28,88 м/сек) от вещото лице П., както и липсата на спирачно действие в
резултат на претоварването й и прегряване на системата. Вследствие на
високата скорост и десен завой и изместения център на тежестта
композицията се е наклонила на лявата си страна на разстояние 7,80м. и е
станала напълно неуправляема, като се е придвижвала с левите си колела по
осевата линия и продължавайки движението си, се е врязала във второто от
двете МПС в непосредствена близост до пешеходната пътека. Последвало е
преобръщане на товарната композиция на лявата си страна и е продължила да
се движи по инерция напред, след което е напуснала пътно платно и навлязла
в тревните площи на градинката в близост до главния път. Непосредствено
преди процесното ПТП към пешеходната пътека тип М8.1 зебра са се
приближили два леки автомобила, като вторият от тях МПС марка Волво,
модел ХС60, с per. № *******, управляван от Н.Д. Х., се е движил на
приблизително 15-20 метра зад първия, във времеви интеревал от около 2-3
секунди. В МПС марка Волво са се намирали съпругата на водача - ищцата
Ф. Х. на предна дясна седалка и двете им деца - Д.Д. на девет години и А.Д.
на пет години, разположени на задната седалка.
Вещото лице П. е определило скоростта на МПС марка Волво, модел
4
ХС60, с per. № ******* приблизително на 20 км/ч преди достигане на
пешеходната пътека, като категорично посочва в допълнителното заключение
по приетата авто-техническа експертиза, че от страна на водача на лекия
автомобил марка „Volvo ХС60“, с per. № ******* Н. Х. не са съществували
технически възможности за предотвратяване на настъпилата злополука,
възникнала на 13.09.2021 г. около 21:00 ч. Съгласно съставената от вещото
лице мащабно-динамична скица на мястото на настъпилото пътнотранспортно
произшествие и определеното отстояние в момента на напускане на товарната
композиция от своята лента, разстоянието между двете превозни средства е
било 23,20 м, а скоростта, с която се е придвижвала товарната композиция, е
била 28,8 м/с (104 км/ч). Предвид това вещото лице П. поддържа, че водачът
Н. Х. не е разполагал с достатъчно време за предприемане на друго действие,
освен опит за отклонение надясно с цел избягване на удара от връхлитащия
товарен автомобил. Не се доказва по делото установена концентрация на
алкохол в кръвта 0,30 промила по време на ПТП на водача Н. Х., която е в
рамките на допустимата норма и незначително забавя реакциите, да е
повлияла за настъпването на процесното ПТП.
Установява се от приетото по делото допълнително заключение, че по
време на настъпване на инцидента водачът Н. Х. е бил с поставен
обезопасителен колан. В с.з. при изслушване на заключението вещото лице П.
пояснява, че реакцията на водача Х. е била своевременна, опитал се е да се
отклони надясно и да избегне удара, но дори и да беше натиснал спирачките
отново щеше да има челен удар, а не страничен и четирима загинали, а не
трима. Предвид възрастта, теглото и ръста на малолетните пътниците на
задната седалка на автомобила Д.Д. и А.Д. е следвало да бъдат използвани
столчета и съответно обезопасителни колани или система за обезопасяване на
деца, като лекият автомобил Волво е разполагал с нормално окачване,
позволяващо лесен и стабилен монтаж на такава система. Според вещото лице
П. система за обезопасяване на деца ISOFIX не е била използвана по
предназначение и не са били монтирани столчета, които да се използват от
возещите се деца на задната седалка. Вещото лице посочва, че системата за
обезопасяване на деца-детски столчета и нейното правилно използване е най-
ефективна и увеличава шансовете за оцеляване при леки и средно тежки
пътни инциденти. С оглед тежестта на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и екстремната структурна деградация на автомобила
значително намаляват шансовете за оцеляване, дори и правилно да е
поставена система за обезопасяване.
БОС кредитира основното и допълнително заключение по назначената
експертиза, които са обстойно обосновани и дават изчерпателен отговор на
поставените задачи.
По делото не е спорно, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по
време на настъпването на застрахователното събитие.
За установяване размера на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото са ангажирани гласни доказателства.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелката А.А. –майка на ищцата обяснява, че състоянието на дъщеря й
след инцидента е било много тежко. След катастрофата дошла линейка, която
5
я откарала в болницата, били й инжекция, ищцата нищо не говорила, само
попитала „какво ще правим вече“. Спряла да се храни, не разговаряла, не
излизала никъде и не общувала с никого. Свидетелства, че дъщеря й е била
семейство със съпруга си в продължение на 10 години, много се обичали и се
разбирали. Починалият Н. Х. работел в чужбина, за да издържа семейството
си, като съпругата му от време на време ходела при него и той се прибирал
всяка година в продължение на един месец в България в семейното им жилище
в гр. Айтос. Свидетелката посочва, че дъщеря й спазва всички религиозни
мюсюлмански обреди и обичаи и всяка седмица посещава гроба на децата си и
съпруга си. Преди инцидента Ф. Х. била жизнена, весела и имала щастливо
семейство, двете деца били много красиви и умни. Към момента ищцата
живеела при родителите си и не желаела да общува с никого.
Свидетелят М. Х. твърди, че Ф. и Н. са имали много хубава връзка.
Съпругът работел в Англия, но двамата всеки ден се чували по телефона, дори
по два-три пъти на ден. Посочва, че ищцата все още не може да преодолее
случилото се, затворена е в себе си, по цял ден стои вкъщи, общува предимно
с родителите си. Споделяла на свидетеля, че децата и мъжът й много й
липсват. Всеки петък посещавала гробищата, като дори ходела по два пъти в
седмицата. В момента ищцата имала приятел, когото познавала от детството
си и била бременна от него.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка, на основание
чл. 300 от ГПК, при зачитане действието на влязлата с сила присъда по
НОХД№ НОХД№164/2023г. на ОС-Бургас, съдът приема, че в пряка причинна
връзка с причинената смърт на съпруга и двете деца на ищцата от процесното
ПТП са действията на виновния водач В. В.. При управлението на товарната
композиция последният нарушил разпоредбите на чл. 20. ал. 2, чл.126, чл.
139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди. Предвид събраните в настоящето производство доказателства съдът
приема за доказан по безспорен и несъмнен начин фактическия състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав, включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от
6
ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка
между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на
договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно
задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания от ищцата
вследствие на смъртта на всеки от починалите, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания от всеки от ищците,
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Н. Х. настоящият
съдебен състав съобрази следното: до смъртта му двамата с ищцата са имали
хармоничен брак, взаимно са се обичали и са се уважавали, отношенията им са
били близки, сплотени и топли. Съпругът е работил в чужбина и семейството
му изцяло е разчитало на неговата финансова подкрепа, всеки ден са се чували
с ищцата по телефона, обединени от идеята им да осигурят добри
възможности и условия за отглеждане на децата си. Внезапната смърт на
съпруга й, към когото е била много привързана, е лишила ищцата в разцвета
на брачния им живот завинаги от възможността да се радват заедно на
щастливи семейни събития и да ползва грижите и подкрепата му за в бъдеще.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено
основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване
на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението
следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй
7
като продължаващите за в бъдеще и страдания не са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и
ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение. При определяне на размера на обезщетението БОС съобрази и
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Съдът намира, че не следва да се намали размера на обезщетението поради
факта, че ищцата към приключване на съдебно дирене в настояща инстанция
има приятел и е бременна. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита, че след процесния изключително тежък пътно-транспортен инцидент,
на който е присъствала Ф. Х., тя е изгубила едновременно цялото си
семейство по много травмиращ, болезнен, неочакван за нея начин. От
събраните гласни доказателства категорично се установява, че катастрофата,
отнела живота на съпруга й, е предизвикала невъзвратима и непреодолима
тъга, мъка и празнота в живота й, които още не е преодоляла.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии, съдът намира,
че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, които са
претърпени от ищцата от загубата на съпруга й, следва да бъде определен на
150 000 лева.
БОС счете за недоказано по делото възражението на ответника-
застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне
на предпазен колан от пострадалия Н. Х. по време на ПТП. Установи се от
кредитираните от настоящата съдебна инстанция заключения на авто-
техническата експертиза, че по време на инцидента водачът Х. е бил с
поставен предпазен колан. На следващо място не се доказа по делото
пострадалият да е имал възможност да предотврати сблъсъка с товарната
композиция и да е реагирал забавено на създадената опасност на пътя, поради
което остана недоказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат поради допуснато нарушение на генералното правило
по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДв.П.
С оглед на това съдът счете предявеният иск за обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищцата от загубата на съпруга й Н. Х.
за частично основателен до размера от 150 000 лева.
За горницата над уважения размер до предявения размер от 300 000
искът е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
8
По отношение на исковете за обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на малолетните деца на ищцата, БОС счете,
че всеки от исковете е основателен до размера от 200 000лева. Ф. Х. е
преживяла изключително тежко загубата на децата си Д.Д. на девет години и
А.Д. на пет години, затворила се в себе си, спряла е да се храни, да разговаря и
да общува, както и да излиза навън. Безспорно голяма е празнота,
предизвикана в живота на ищцата вследствие нелепата и преждевременна
смърт на двете й невръстни деца. Всички надежди, свързани с нейното лично
и семейно щастие като майка са й били отнети. С оглед на това съдът приема,
че следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 200 000 лева за смъртта на всяко от децата.
БОС приема, че е неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат вследствие нарушение на
разпоредбата на чл.132,ал.2 от ЗДвП поради неосигуряване на условия за
безопасното превозване чрез детски столчета с обезопасителни колани. За да
бъде прието наличието на съпричиняване е необходимо да бъде безспорно
установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на
ЗДвП. Вещото лице –авто експерт не дава категоричен отговор на въпроса
дали с оглед конкретния механизъм на ПТП не би настъпила смъртта на
пострадалите Д.Д. и А.Д. при обезопасяването им с детски столчета и
предпазни колани. Напротив, установи се по делото от приетата комплексна
експертиза, че системата за обезопасяване е ефективна и дава по-големи
шансовете за оцеляване при леки и средно тежки пътни инциденти, но не и
при тежки пътно транспортни произшествия. Недопустимо е приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. Така, както се
приема в решение №169 от 02.10.2013г. на ВКС по т.д. № 1643/2013г. на ВКС,
II ТО, при липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан при пътуване с лекия автомобил на виновния
за произшествието водач и вредоносния резултат, не би следвало да се
намалява дължимото обезщетение за вреди.
Предвид това, като прилага неблагоприятните последици от
доказателствената тежест за ответника, съдът приема недоказаните факти за
9
неосъществени, като счита, че по делото не се доказва наличието на
причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на разпоредбата
на чл.132, ал.2 от ЗДвП и вредоносния резултат, поради което възражението
за съпричиняване е неоснователно.
При горните мотиви БОС приема, че всеки от предявените искове за
причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на децата
Д.Д. и А.Д. е частично основателен до размера от 200 000 лева, като в полза на
ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
посочения размер. За горницата над посочените размери до предявените
размери от 350 000лв. исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът е изпаднал в забава от най-ранната дата съгласно чл. 429,
ал.3, изр.2 от КЗ, поради което съдът счита, че законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди се дължи, считано от датата на
уведомяването му от ищцата 17.11.2021г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната лихва
върху главниците, считано от 17.11.2021г. до окончателно плащане на
задължението.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. Николай Вълчевот АК-Варна сумата от
35 950 лева адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно на уважената
част от исковете. Ищцата, съразмерно на отхвърлената част от исковете следва
да заплати на ответника сумата в размер на 30 033лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 22 000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, ул. Света София№7, ет.5, да заплати на Ф. С. Х., ЕГН********** от
10
**** чрез адв. А. Стойчев от САК, съдебен адрес гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков№57, вх.1, ап.24, сумата в размер на 200 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –болки и
страдания от смъртта на детето й Д.Н.Д., 200 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на детето й А.Н.Д. и 150 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди –болки и страдания от смъртта на съпруга й
Н.Д. Х., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2021г.
/деня на уведомяване на застрахователя/ до окончателното плащане, починали
вследствие на реализирано ПТП на 13.09.2021 г. в гр. Айтос, на ул. „Хаджи
Димитър“ срещу ДГС- Айтос, по вина на В. М. В. при управлението на
товарен автомобил марка „Волво ФХ 400 4 X 2 Т“ с рег. № *******, с
прикачено към него полуремарке марка „Мега“ ******, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважените
размери до предявените размери.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище
гр. София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати на адв.
Николай Вълчев от АК-Варна сумата от 35 950 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. С. Х., ЕГН********** от **** да заплати на ЗАД ОЗК
Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр. София, район Възраждане,
ул. Света София№7, ет.5, сумата в размер на 30 033 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД, ЕИК121265177, със седалище гр.
София, район Възраждане, ул. Света София№7, ет.5, да заплати по сметка на
БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 22 000 лева - държавна
такса върху уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трети лица –помагачи на
страната на ответника В. М. В., ЕГН********** и Логтранс БГ ЕООД,
ЕИК204583506.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския Апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11
12