№ 400
гр. Плевен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500620 по описа за 2025 година
С решение № 191/ 04.06.2025г.,постановено по гр.д. №1517/2024г.,Районен
съд-Червен бряг УВАЖАВА молбата на Г. В. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.***, в качеството му на баща
и законен представител на малолетния В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на
*** г. против А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик,
бул. ***, като налага следните мерки за защита срещу домашното насилие на
основание чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.6 от Закона за защита срещу домашното
насилие, както следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.8, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗСДН А. Г. Ж.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето В. Г. Г., с ЕГН **********,
роден на *** г.;
2.ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на А. Г. Ж.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация с пострадалото дете В. Г. Г., с ЕГН
**********, роден на *** г. за срок от 9 месеца, считано от датата на издаване
на заповедта за незабавна защита 11.12.2024 г.
3.ЗАДЪЛЖАВА извършителя на насилието А. Г. Ж., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 9 /девет/
1
месеца с приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед
за незабавна защита - 11.12.2024 г.
Постановил Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Посочил ,че Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от
полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието А. Г.
Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. ***,която следва
да бъде предупредена за последиците от неизпълнението на заповедта,
съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗСДН – незабавно задържане в РУ Червен бряг и
уведомяване на Районна прокуратура – Червен бряг. ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Пазарджик, бул. *** да заплати на Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.*** направените по делото разноски в
размер на 1530.00 /хиляда петстотин и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН А. Г. Ж., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да заплати по сметка на Районен съд –
гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25 лв., 5 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Това решение е било връчено на 16.06.2025г. лично на А. Г. Ж., след като тя
е оттеглила пълномощното за първия си адв.Т. К..С оглед на това срокът за
въззивно обжалване на решението за тази страна изтича на 23.06.2025г.
Още на 18.06.20205г. е подадена въззивна жалба от А. Г. Ж.,чрез новия и
пълномощник адв.А. В.- САК,т.е. жалбата е подадена в законовия срок за
въззивното обжалване на решението.
По делото е постъпил и писмен отговор от противната страна – Г. В. Г. ,чрез
пълномощника му адв.Е. К. - П. според който въззивната жалба е допустима
,но е неоснователна. Възразява се и срещу доказателственото искане за
назначаване на КСПЕ по въпроси ,които според ответника по жалбата са
неотносими към предмета на делото.
ПлОС е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима ,тъй като
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН,поради което е насрочил делото за нейното разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните по делото ,вкл. и „Дирекция
„Социално подпомагане „ – гр.Червен бряг –отдел „Закрила на детето „,като
постановил ,че следва да се изготви актуален социален доклад по предмета
на делото,което включва и да се отговори на някои от въпросите
,формулирани във въззивната жалба , а именно –реализират ли се някакви
контакти между малолетното дете и майката за времето след издаване на
заповедта за незабавна защита и досега ; ако такива не са реализирани ,то как
се чувства малолетното дете и дали изпитва притеснения за майка си ;налице
ли е родителско отчуждение между майката и детето ;има ли негативни
преживявания детето поради липсата на такива контакти с майката и как това
би му се отразило в бъдеще ?
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба срещу решението
на РС-Червен бряг и извърши самостоятелна преценка на събраните пред
първата инстанция доказателства ,съвместно със приетия пред въззивната
2
инстанция актуален социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане „
– гр.Червен бряг –отдел „Закрила на детето“ и дадените в съдебно заседание
от 09.10.2025г. отговори на изрично поставени към жалбоподателката
въпроси на осн. чл. 176 от ГПК ,намира , че РС-Червен бряг е постановил едно
валидно и допустимо решение ,което обаче се явява неправилно според
въззивната инстанция що се отнася до вида,броя и тежестта на
наложените мерки за защита от домашно насилие по отношение на
майката на малолетния В. Г. – А. Г. Ж.,които според въззивната
инстанция не са адекватни на установените в хода на производството
пред РС-Червен бряг конкретни проявни форми на психическо насилие
от страна на майката спрямо детето В. ,които конкретни проявни форми
разкриват според ПлОС доста по –ниска интензивност от обичайната за
прояви на домашно насилие ,тъй като имат особености и
характеристики,които значително ги отличават от обичайните проявни форми
на психическо насилие с които съдът се е сблъсквал по този вид дела.
За да постанови обжалваното решение , РС-Червен бряг е приел,че „ При
така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната
им преценка съдът прие за установено, че се доказа по несъмнен начин
твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено от А. Ж.,
майка на втория молител, а именно, че на 02.11.2024 г. ответницата А. Ж.
при осъществяване режима на лични контакти с детето му е причинила
насилие, като му казала, че „ще спечелят (делото за родителски права), и ще
го вземат отново при тях в Пазарджик“, поради което молбата за защита от
домашно насилие се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена“.
Преди всичко следва да се отбележи ,че в молбата за защита от домашно
насилие се твърдят два отделни случая на упражнено психическо насилие
спрямо малолетния В. от майка му А. Ж. ,както следва :
1. че на 02.11.2024г. когато майката казала на В. ,че „ще спечелят делото за
родителските права и ще го вземат отново при тях в Пазарджик „,което
предизвикало повръщане от притеснение и постоянни болки в корема и което
било констатирано като психосоматичен проблем от д-р Т. , а от детския
психиатър д-р Т. като „разстройство в адаптацията „.
2. че на 23.11.2024г. когато майката казала на В. „спокойно мамче,ще си те
върнем при мен в *** ,както и че „ без него ще умре „ и че ще го вземат от
училище с баба му Н. ,което провокирало у детето страх, безпокойство и
тревога.
От мотивите на решението на РС-Червен бряг става ясно ,че
първоинстанционният съд приема за доказан само първият случай на твърдяно
психическо насилие над детето В. , а именно този от 02.11.2024г. ,тъй като не
коментира изобщо вторият твърдян случай на упражнено домашно насилие-
този от 23.11.2024г.
Все в т.вр. ,обаче, следва да се има предвид и направеното от молителя Г. В.
Г. ,чрез пълномощника му адв.П. уточнение на молбата в о.с.з. на 08.01.2025 г.
пред РС-Червен бряг според което първият акт на домашно насилие не е бил
3
на 02.11.2024г.като е посочил в молбата по която е образувано делото , а на
01.11.2024г. и това уточнение е било изрично прието от РС с негово
протоколно определение.
Като взе предвид събраните пред РС-Червен бряг писмени доказателства –
амбулаторен лист от 07.11.2024г./ на л. 27 от делото на РС ; амбулаторен лист
от 12.11.2024г. / на л. 28 от делото /;амбулаторен лист от 13.11.2024г. / на л. 29
от делото / и друг такъв от 02.12.2024г. / на л. 30 от делото ,първите два от
които за посещение на детето В. при д-р П. Т. , а вторите два от посещение при
д-р П. Т.,както и писмения отговор от РУ на МВР-гр.Червен бряг относно
престоя на А. Ж. и Н. Ж. / майката на ответницата/ в хотел „*** „ в гр.Червен
бряг , заедно със събраните по делото свидетелски показания на И. Р. и на Н.
Ж. ,както и на П. Д. Т. и Е. К. ,а така също и представените по делото
социални доклади в които се съдържа информация за състоянието на детето и
споделеното от него при срещите му със социалните работници , Плевенски
окръжен съд намира ,че са установени /доказани / и двата случая на проведени
разговори на майката насаме с детето В. , съответно на 01.11.2024г.
вечерта,когато са останали с преспиване в хотела , и на 23.11.2024г. при които
майката е казала на детето възпроизведените в молбата за защита от домашно
насилие думи – в смисъл , че му обещава ,че ще спечелят делото за
родителските права и ще го вземат отново при тях в Пазарджик , както и
„спокойно мамче,ще си те върнем при мен в *** , и че ще го вземат от
училище с баба му Н.“.
Въззивната инстанция приема също така ,че тези думи на майката ,които са
еднопосочни / в един и същ смисъл и употребени в един и същ контекст /
действително са предизвикали повишаване на тревожността на детето и
чувство на безпокойство у него в дните ,следващи тези срещи с майката и
това е намерило своето проявление и във физиологични и психически
реакции при детето ,отразени в посочените по-горе амбулаторни листове от
посещения при лекарите П. Т. и П. Д. Т.. По тези два повода детето
действително е споделило с баща си своето притеснение от възможността да
бъде върнато да живее обратно при майка си и нейните родители ,не се е
чувствало добре и дори един ден не искало да ходи на училище ,поради
опасение ,че ще се осъществи казаното му от майка му при срещата на
23.11.2024г. - че може да го вземат заедно с баба му по майчина линия от
училище и да го отведат обратно в Пазарджик.
Съдът също така приема,че тези изрази на майката ,казани на детето на
посочените по-горе две дати могат да бъдат квалифицирани като проявна
форма на психическо насилие спрямо детето по смисъла на чл. 2 , ал.1 от
ЗЗДН ,доколкото представляват своеобразна форма на негативно психическо
влияние от страна на авторитетната фигура на майката върху формиращия се
характер и върху емоционалното състояние на малолетното дете, чрез
едностранно внушение върху детето при формирането на неговото мнение
при кого от двамата си разделени родители иска да живее и съответно да му
се внуши ,че при майката детето ще бъде по –добре ,т.е. това е форма на
ограничаване на личната свобода и личните права на детето , което макар и
малолетно ,има правото да формира своя характер и да прави своите избори в
4
спокойна психологическа среда , без да бъде емоционално и психически
натоварвано с личните преживявания на своите родители/ в случая тези на
майката/ и техните негативни емоции , провокирани от техните конфликтни
взаимоотношения. В същия смисъл съдът възприема и репликата на майката
към детето „ че без детето ще умре „ ,която макар да е предизвикана от
естествената майчина любов и силна привързаност към детето , всъщност
натоварва все още неформираната и незряла психика на детето с чувство на
вина за това, че майката е отделена. от детето си,каквато вина ,разбира се ,то
няма.
Заедно с това , обаче, съдът намира ,че макар процесните реплики, казани от
майката при двете срещи с детето да са предизвикали повишена тревожност
и притеснение у детето , то това състояние е било сравнително краткотрайно
,преодоляно е сравнително бързо и няма основание да се счита ,че продължава
и понастоящем и че е оставило трайни белези върху душевността на детето .
Както се вижда от приложените по делото на РС-Червен бряг амбулаторни
листове физиологичните проявления на тревожността при детето са между
07.11.2024г. и 12.11.2024г. ,когато се е наложило посещение при д-р П. Т. , а
психологическите проявления от тези разговори с майката са констатирани
при прегледите от д-р Т. ,извършени на 13.11.2024г.и на 02.12.2024г. след
която дата няма друга медицинска документация,която да сочи ,че
продължават проявилите се психологически проблеми при детето.От втория
амбулаторен лист издаден от д-р Т. вече се вижда ,че при втората среща В. е
по –спокоен ,макар все още да има прояви на тревожност и да се нуждае от
време за да започне да споделя преживяванията си ,но все пак ги споделя за
разлика от първото си посещение ,както и че вече е спрял да си гризе
ноктите и че няма прояви на спонтанна енкопреза/изпускане по голяма
нужда / за каквото има данни ,че е станало на 10.11.2024г. след разговор с
майката по телефона. Разпитана в с.з. 29.05.2025г. като свидетел д-р Т. също
сочи ,че тя е провела три срещи с детето,като не сочи да са били необходими
повече такива срещи за преодоляване на тревожността му ,поради което съдът
приема ,че предизвиканите от двата разговора с майката симптоми на
повишена тревожност са били преодолени от детето още в рамките на
следващия месец декември 2024г.и не са оставили трайни и непреодолими
следи при него. Освен това следва да се отбележи ,че констатираната от д-р Т.
тревожност и поставената от нея диагноза „разстройство в адаптацията „на
детето не може еднопосочно да се свърже именно и само с въпросните два
разговора с майката на 01.11.2024г. и на 23.11.2024г. , а тя следва да се
разглежда като предизвикана от по-широк кръг фактори ,формиращи
усложнената и динамична семейна среда в която расте и се възпитава
малолетното дете – раздялата на неговите родители ,последващата промяна
в неговото местоживеене отначало при майката и нейните родители в друго
населено място , а след това връщане на детето при бащата , влошените и
конфликтни отношения между бащата и майката, и техните близки, водените в
тази връзка дела ,в т.ч. и по ЗЗДН ,което безспорно създава една среда на
несигурност при израстването на детето и продължаването на тази
несигурност в семейната среда непрекъснато ще провокира тревожност и
5
безпокойство у детето .
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че според ПлОС принос за създаването и
поддържането на тази несигурна и динамична семейна среда в която детето
е принудено да расте и се развива ,има и бащата, който всъщност освен ,че се
явява инициатор на съдебните производства по ЗЗДН срещу майката ,
присъства и на всички срещи на майката с детето и в много отношения
проявява свръхпротективност спрямо детето В., като се опитва да го предпази
от това да изпитва каквито и да било негативни емоции , което е практически
невъзможно , а дори е в известен смисъл и нездравословно, но заедно с това
очевидно не съумява и самият той да намери начин/ освен чрез съдебните
производства /за по-нормално и спокойно общуване с майката на детето ,така
че двамата родители заедно да създадат по –спокойна и предсказуема среда за
развитието на детето и за осъществяване режима на лични отношения на
майката с детето.
Заедно с това съдът взе предвид и това ,че посочените реплики на майката
към детето не са проява на някаква умишлена пряка агресия към него , а по-
скоро са неадекватен,неподходящ и недостатъчно осмислен от майката израз
на нейната привързаност към детето ,като за нея е нормално така да
изживява раздялата с него и факта ,че детето не живее при нея ,че да си мисли
дори „ че ще умре без него „ , както и да иска детето да се върне да живее при
нея и тя да упражнява родителските права върху детето, а не да има ограничен
режим на лични отношения ,който освен това и трудно се осъществява
поради отдалечеността на населените места в които живеят бащата с детето и
майката от друга страна. Друг е въпросът ,че тези естествени майчински
чувства на майката А. Ж. към детето В. , тя не е съумяла да изрази по
адекватен за възрастта на детето начин , така че детето да не се чувства
виновно за страданията на майка си и да не се пренасят нейните тревоги и др.
негативни емоции върху крехката психика на подрастващото дете. Именно в
резултат на това нейно неумение да контролира пред детето своите емоции и
да не го натоварва с проблемите ,които естествено са възникнали поради
раздялата им с бащата, процесните и реплики придобиват окраската на
упражнено спрямо детето психическо насилие вместо да останат само като
проява на естествена майчина любов и загриженост за детето.
Поради тези съображения и главно поради посочените по-горе
характеристики и особености на тези конкретни проявни форми на
психическото насилие ,което съдът приема ,че майката е упражнила върху
детето , ПлОС счита ,че взетите от РС-Червен бряг мерки за защита от
домашно насилие са прекомерни и неадекватни на относително по-малката
тежест на това насилие , в сравнение с обичайната тежест на други по –ясно
очертани форми на психическо насилие.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че и наложената от РС-Червен бряг мярка
по чл. 5, ал.1 т.6 от ЗЗДН с която се задължава А. Г. Ж. да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за
срок от 9 /девет/ месеца с приспадане на срока на действие на мерките по
издадената заповед за незабавна защита - 11.12.2024г. също така според
ПлОС не отговаря на целите на закона и не е подходяща и е ненужна в
6
конкретния случай, доколкото не се касае за типичен случай на проява на
агресия или гняв , а както беше посочено по-горе ,е резултат по –скоро от
неумението на майката да спести на детето по-драматичната проява на
естествените майчински чувства на любов и привързаност към него и да му
ги поднесе по по-приемлив и разбираем за неговата възраст начин,така че да
не го тревожи излишно и да не го прави съпричастно към собствените си
негативни преживявания в резултат на раздялата си с него.
Това се отнася и до другата взета от РС-Червен бряг мярка за защита –тази
по чл. 5 ал.1 т. т.4 от ЗЗДН , а именно- забраната да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация с пострадалото дете В. Г. Г., с ЕГН
**********, роден на *** г. за срок от 9 месеца, считано от датата на издаване
на заповедта за незабавна защита 11.12.2024 г. Тази последната мярка се явява
особено неадекватна според въззивната инстанция спрямо особените проявни
форми на упражненото психическо насилие ,които и без друго са
провокирани именно от настъпилата раздяла на майката с детето и в случая
тази мярка представлява едно излишно и прекомерно ограничаване на
отношенията на майката с детето,като практически я лишават от всякакъв
контакт с детето и . По този повод следва да се отбележи и това ,че дори
самият молител не е посочил налагането на такава драстично ограничаваща
контактите на майката с детето мярка . Вярно е ,разбира се,че съдът има право
да прецени и да наложи, и различни от поисканите от молителя мерки за
защита , но както беше посочено по –горе,в конкретния случай мярката по чл.
5, ал.1 т. 4 от ЗЗДН се явява неадекватна и прекомерна спрямо установената от
съда проявна форма на домашно насилие и на неговата тежест.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че за постигане
целите на ЗЗДН в конкретния случай е била достатъчна само първата мярка за
защита от домашно насилие , а именно тази по чл. 5,ал.1 т.1 от ЗЗДН - да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето В. Г. Г., с ЕГН
**********, роден на *** г.; ,като с въпросното решение на РС-Червен бряг
,съдържащо дори само тази мярка , на майката е обърнато достатъчно
внимание върху факта ,че дори схващаните от нея като проява на майчина
любов и родителска загриженост думи ,отправени от нея към малолетното
дете, могат да придобият характер и да бъдат възприемани като психическо
насилие , упражнено от страна на родителя в контекста на усложнената
,несигурна и конфликтна обстановка в която детето е принудено /в резултат от
незрялото поведение и на двамата родители / да расте и да се оформя като
личност и характер , и в която се развиват и усложнените отношения между
двамата родители и техните семейства.Затова и обжалваното решение на РС-
Червен бряг следва да бъде потвърдено само в тази му част.
Поради това ,че въззивната жалба от А. Ж. е частично основателна, ПлОС
намира ,че не следва да се присъждат разноски на никоя от страните в това
производство , а те следва да останат за тяхна сметка така, както са
направени.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 191/ 04.06.2025г.,постановено по гр.д.
№1517/2024г.на Районен съд-Червен бряг В ЧАСТТА му с която се
ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на А. Г. Ж., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация с пострадалото дете В. Г. Г., с ЕГН
**********, роден на *** г. за срок от 9 месеца, считано от датата на издаване
на заповедта за незабавна защита 11.12.2024 г.,както и В ЧАСТТА МУ с която
се ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал.1 т. 6 от ЗЗДН извършителя на насилието А.
Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да
посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне
с гнева за срок от 9 /девет/ месеца с приспадане на срока на действие на
мерките по издадената заповед за незабавна защита - 11.12.2024 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТКАЗВА налагането на А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Пазарджик, бул. ***, на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1 т.
4 и т.6 от ЗЗДН, а именно – забрана на А. Г. Ж. да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация с пострадалото дете В. Г. Г., с ЕГН
**********, роден на *** г. за срок от 9 месеца, считано от датата на издаване
на заповедта за незабавна защита 11.12.2024 г. , както и задължаване на А. Г.
Ж. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и
справяне с гнева за срок от 9 /девет/ месеца ,с приспадане на срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита - 11.12.2024г.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 191/ 04.06.2025г.,постановено
по гр.д. №1517/2024г.,Районен съд-Червен бряг в ЧАСТТА МУ с която се
УВАЖАВА молбата на Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул.***, в качеството му на баща и законен
представител на малолетния В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на *** г.
против А. Г. Ж., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. ***,
за налагане на следната мярка за защита срещу домашното насилие на
основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие,а
именно ЗАДЪЛЖАВАНЕ на основание чл.8, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
на А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето В. Г. Г., с
ЕГН **********, роден на ***г.
На осн. чл. 17, ал.5 от ЗЗДН да се издаде нова заповед за защита от домашно
насилие ,съдържаща само мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
защита срещу домашното насилие,а именно ЗАДЪЛЖАВАНЕ на основание
чл.8, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН на А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да се въздържа от извършване на домашно
8
насилие спрямо детето В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на ***г.
ОСЪЖДА А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик,
бул. *** да заплати по сметка на Окръжен съд –Плевен държавна такса в
размер на 12,50 лв.
Решението не подлежи на обжалване,съгласно чл. 17,ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9