РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Монтана, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20231600100133 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М.П., чрез процесуален представител адв. И. А. против „НББАЗ“, с
правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с ал. 1 и с чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
за сумата от 58 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2017 г , около 19:30 часа, на РП-I-1, в района
на км. 82+000, е настъпило ПТП между МПС марка „*“, модел *, с peг. № *(Р.Т.),
управлявано от S.C. (С.Ч.) и МПС марка „*“, модел „*“, с peг. № *, управлявано от К. Р., при
което е пострадала М. П., пътничка в автобуса.
Твърди се, че посоченото ПТП е настъпило при следния механизъм: МПС марка „*“,
модел *, с peг, № *(Р.Т.), управлявано от S. C. (С.Ч.), се движило с несъобразена с пътните
условия и със състоянието на пътя скорост (по надлъжен и напречен наклон на пътното
платно). Вследствие на това, водачът изгубил контрол над управлението на състава от ППС
(седлови влекач, с прикачено към него полуремарке), като задната част на полуремаркето
навлязла частично в лентата за насрещно движение и реализирало ПТП с насрещно
движещото се МПС марка „*“, модел „*“, с per № *, управлявано от К.Р.. За пътния инцидент
бил съставен протокол за ПТП с пострадали № 301р-8631/11.05.2017 г. по описа на ОД на
МВР - *, като впоследствие е образувано и наказателно производство и делото е внесено в
съда с обвинителен акт.
Твърди се, че вледствие на настъпилото ПТП ищцата е получила следните
увреждания:
1
1.Средна телесна попреда, изразяваща се в счупване на от 5-то до 8-мо леви ребра,
което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с
оздравителен период от около 2 месеца.
2.Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в
областта на трохантерите, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник с оздравителен период от около 8-10 месеца.
3.Посттравматичии психически и емоционални травми, изразяващи се в емоционален
и психичен дискомфорт със страхова готовност, вътрешна напрегнатост и безпокойство,
пристъпи на плач, нарушения на синя, както и нарушено посттравмчатичио диабетно
състояние.
Вследствие на описаните по-горе наранявания, М. П. твърди, че претърпява и
продължава да търпи тежки физически и психически болки и страдания. Същата претърпява
тежка операция с дълъг и труден оздравителен и възстановителен период. Ищцата
претърпяла множество прегледи и манипулации. Същата има ограничени по обем движения
на долните крайници и кръста, съпроводени с болки. Поддържа се, че и към настоящия
момент й се налага да ползва помощни средства, с които да се предвижва и се оплаква от
силни болки и скованост в кръста към долните крайници, неповлияващи се от медицинско
лечение. Сочи се, че в зависимост от предстоящите медицински изследвания и прегледи е
твърде възможно да се наложи нова тежка неврохирургическа операция с неопределяем към
настоящия момент оздравителен период.
Ищцата поддържа, че на 30.09.2017 г. е депозирана Молба с вх. № 2-5630/02.10.2017 г.
до НББАЗ, с която е заведена претенция за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на пътния инцидент. В резултат на
подадената молба, ответникът образувал щета № 05-17-00-207-TR. С писмо с изходящ № 1-
3076/14.11.2017 г. сдружението отговорило, че е определило обезщетение на претърпените
от ищцата неимуществени вреди в общ размер на 42 000 лв. и имуществени в размер на
1265,42 лв. Поради крайната недостатъчност на тези суми ищцата уведомила ответника, че
определеното обезщетение следва да бъде преразгледано. На 28.11.2017 г. ответникът превел
43 265,42 лв.
Ищцата твърди, че направеното плащане от страна на ответника не възмездява в
пълна степен понесените от нея болки и страдания, поради което и предявява претенция в
размер на 58 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „НББАЗ“, чрез
адв. Т. Я., с който изцяло се оспорва претенцията като неоснователна. Посочва се, че по
повод направеното от ищцата възражение за преразглеждане, дружеството й е превело на
04.12.2018 г. още 25 000 лв. за неимуществените вреди и още 296,73 лв. за допълнително
извършените разходи за лечение. Оспорва се размера на претендираното обезщетение с
2
оглед твърдението, че самата ищца е била във влошело здравословно състояние преди
настъпването на инцидента, което е допринесло за настъпилите увреждания, вследствие на
катастрофата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата с доводи, че същата е била без предпазен колан. Оспорва се и искът за
законна лихва. Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като основателна, ведно с
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, поддържа
исковата молба, като твърди, че искът следва да се уважи, тъй като доброволно платената от
ответника сума е недостатъчна, за да репарира претърпените неимуществени вреди.
Ответникът, чрез своя процесуален представител, сочи, че изплатеното извънсъдебно
обезщетение в размер на 67 000 лв. съставлява справедлив размер, достатъчен да репарира
ищцата, поради което иска отхвърляне на иска като неоснователен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния механизъм на
ПТП: На 03.05.2017 г. около 18,30 ч. на РП I-1 (Е73) в района на км 82+000 е настъпило ПТП
с участието на товарна композиция, състояща се от седлови влекач марка „*“, модел „*“, с
рег. № *, с прикачено полуремарке с рег. № *, управлявана от турския гражданин С.Ч., и
автобус марка „*“, модел „*“, управляван от К. Р.. Автобусът се движил в посока от гр. *към
гр. *, като при км 82+000 е извършил ляв завой при спускане. Товарната композиция със
седлови влекач „*“ се е движила в обратна посока – от гр. *към гр. *, в дясна лената, със
скорост от около 98 км/ч., при допустима скорост до 70 км/ч. При навлизане в завоя със
скорост от 98 км/ч., прикаченото полуремарке към товарния автомобил „*“, е изгубило
напречната си устойчИ.ст, като със задната си лява странична част е навлязло в лентата за
насрещно движение, по която в същото време, но в срещуположна посока правомерно се е
движил автобусът. При това си движение, задната лява част на полуремаркето блъска челно
предната част на автобуса, като последният е изтласкан вдясно по посока на движението си,
разрушил е мантинелата двясно от пътя и се е преобърнал (пО.нал) на дясната си страна.
САТЕ установява, че водачът на седловия влекач „*“ не е упражнявал непрекъснат
контрол при управлението на МПС-то и е управлявал със скорост, която е превишена и
технически несъобразена с конкретните пътни условия. Вещото лице заключва, че
поведението на водача на седловия влекач „*“ е предпоставка за настъпване на ПТП-то.
Експертизата установява още, че процесният автобус марка „*“, модел „*“, е с година на
производство 2003 г. и не е снабден със заводски обезопасителни колани.
С влязла в сила Присъда от 10.07.2019 г. по НОХД № 164/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Монтана, С.Ч. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г., на главен път
Е79, км. 82, в землището на с. *, обл. *, при управление на МПС – седлови влекач, марка „*“,
модел *, с рег. № *и прикачено към него ремарке с № *, нарушил правилата за движение по
пътищата, движейки се със скорост от 98 км/ч, при разрешена такава от 70 км/ч., като в
зоната на произшествието загубил контрол над управляваното МПС и навлязъл в лентата за
насрещно движение, в която се движил автобус „*“, модел „*“, рег. № *, и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на И.К., както и средни телесни повреди на шест човека, от които и М.П.,
която получила счупване на 5-то и 8-мо леви ребра, което увреждане й причинило трайно
затруднение на движенията на снагата, с оздравителен период от около 2 месеца и счупване
3
на лява бедрена кост, в областта на трохантерите, което увреждане й причинило трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник, с оздравителен период от около 8-10
месеца – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. ‚г“, пр. 1, във вр. чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3, б.
„б“, във вр. ал. 1, б. „а“, „б“ и „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото безспорно е установено, че за МПС, марка „*“ с рег. № *, ведно с
прикаченото към него полуремарке с рег. № *е налице валидно застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор „Зелена карта“ № *,
сключен с турска застрахователна компания „E.S.A.S”, с период на действие 02.10.2016 г. –
02.10.2017 г.
Не е спорно също, че ищцата е завела извънсъдебна претенция пред ответника. От
представените 2 бр. преводни нареждания е видно, че ответникът НББАЗ е превел на ищцата
общо сумата от 68 562,15 лв., представляваща обезщетение по заведената щета.
От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че при процесното ПТП
М. П. е получила следните увреждания: 1/ контузии в областта на гръдния кош и корема и
счупване от 5-то до 8-мо ребра в лява гръдна половина, както и 2/ травма в областта на
левият долен крайник със счупване на лявата бедрена кост в горната й част. При престоят на
ищцата в МБАЛ „Д-р С.И.“ са установени и данни за счупване на десен трансверзален
израстък на първи поясен прешлен и на тялото на втори поясен прешлен, които са от
естество да водят до трайно затруднение на снагата за срок над 1 месец. Вещото лице
заключва, че установените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Видно от СМЕ оздравителният период за травмата със счупването на
ребрата е около 2 месеца, а за травмите със счупване на кости в областта на гръбначния
стълб /на прешлените/ и счупване на бедрената кост – около 1 година. Установява се още, че
към настоящия момент лечебния процес за счупването в областта на ляво бедро не е
завършен напълно, поради което ищцата изпитва болки и страдания. От заключението на
СМЕ се установява, че ищцата преди процесното ПТП е имала захарен диабет, както и
артрозни изменения в опорно-двигателния апарат /двустранна коксартроза и лумбална
спондилоартроза/, които може да са способствали за по-лесното получаване на
травматичните увреждания при станалото ПТП, като същите могат да удължат и
възстановителните периоди на травмите.
От показанията на св. Е.Г./син на ищцата/ се установява, че след катастрофата майка
му не е могла да се движи и всичко я боляло. При посещението в болницата разбрал от
доктора, че е получила травми на шийните прешлени и на ребрата. С.ят споделя, че майка
му била неподвижна и се наложило той и брат му да се грижат за нея. Положението й било
много тежко, като не могла дори да си движи врата. Година по-късно трябвало да й се
извърши наново операция и да се проведе рехабилитация. Първоначално майка му не могла
да стане от леглото около 2 месеца, а след година, година и половина започнала да се
изправя на краката си. По думи на С.я ищцата и сега изпитва болки и не може да ходи без
патерици. Същата се оплаквала, че има болки от лявата страна на гръдния кош при ребрата и
не може да си движи врата. Г. сочи, че майка му трудно се движи без патерици и се налага да
има човек покрай нея. Заявява също, че инцидентът се отразил тежко на психиката й.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.
511, ал. 3 във връзка с ал. 1 и с чл. 513 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска предполага настъпило застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС,
което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.
4
Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /протИ.правно деяние,
вреди, причинна връзка между протИ.правното деяние и вредоносния резултат и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника.
В случая между страните не се спори, че за увреждащото МПС, марка „*“, ведно с
прикаченото към него полуремарке, към датата на процесното ПТП, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по силата на застрахователен договор „Зелена карта“,
сключен с турска застрахователна компания „E.S.A.S”. Ответникът не оспорва своята
пасивна процесуална легитимация, както и вината на водача на застрахованото МПС. По
делото също не е спорно, че ПТП-то е настъпило на територията на Република България. От
приложените писмени доказателства безспорно се установява, че ищата е предявила
извънсъдебна претенция пред ответника, но не е съгласна с размера на определеното от него
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид наличието на влязла в сила присъда и съобразявайки разпоредбата на чл.
300 ГПК, съдът приема, че деянието на водача С.Ч., изразяващо се в причиняване на
процесното ПТП, е протИ.правно и виновно извършено. Настъпилите за ищцата увреждания
се установяват както от присъдата, така и от приетата в хода на настоящото производство
съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като професионално изготвена.
От нея се установява също, че е налице причинна връзка между ПТП-то и причинените на
ищцата травматични увреждания.
От гореизложеното следва да се приеме, че е установен фактическият състав на чл.
511, ал. 3 във вр. с ал. 1 и с чл. 513 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, съответно в случая е възникнало
задължение за ответника да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Обезщетението следва да е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедлИ.ст.
При определяне на справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически
последици за пострадалия, степента на възстановяване и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането.
В случая от СМЕ се установи, че ищцата е получила контузии в областта на гръдния
кош и корема и счупване от 5-то до 8-мо ребра в лява гръдна половина, травма в областта на
левият долен крайник със счупване на лявата бедрена кост в горната й част и счупване на
десен трансверзален израстък на първи поясен прешлен и на тялото на втори поясен
5
прешлен. Оздравителният период по отношение счупените ребра е бил около 2 месеца, а
този досежно счупването на кости в областта на гръбначния стълб /на прешлените/ и
счупване на бедрената кост е продължил 1 година. Несъмнено през този период М. е
изпитвала болки, което се потвърждава от СМЕ и показанията на св. Г., които съдът кредита
като преки и непротИ.речиви. От тях се установява още, че обективно е било нужно ищцата
да бъде подпомагана от близките си в извършването на ежедневните си нужди, тъй като не е
могла да се придвижва сама. Случилият се инцидент се е отразил негативно на ищцата в
психически аспект. В случая следва да бъде отчетено, че и към настоящия момент М.
изпитва болки и не може да се придвижва самостоятелно без помощта на патерици. Тези
факти се установяват от показанията на св. Г., които кореспондират в пълна степен със
съдебно-медицинската експертиза, според която лечебният процес по отношение счупването
в областта на лявото бедро не е завършен напълно.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищцата е получила множество увреждания,
като периодът за възстановяване на част от тях е бил дълъг и не е завършил напълно по
отношение на всички. Следва да бъде отчетено, че през целия този период от 1 година М. е
изпитвала болки и страния, които продължават и към настоящия момент, предвид
незавършения лечебен процес. Несъмнено през това време ищцата е изпитвала и неудобства,
тъй като не е могла да се придвижва сама и е било нужно да ангажира свои близки да се
грижат за нея. Така изложеното мотивира съда да приеме, че платеното от ответника
обезщетение в размер на 67 000 лв. не е достатъчно да репарира причинените на ищцата
неимуществени вреди, поради което приема, че същият следва да й заплати сумата от още
30 000 лв. В останалата претендирана част от 28 000 лв. искът се явява неоснователен, тъй
като съдът отчита, че М. и преди процесното ПТП е имала заболявания, които са оказали
влияние върху по-лесното получаване на травматичните увреждания и впоследствие са
увеличили периода на възстановяване. Също така при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобразява, че произшествието е настъпило през 2017 г.,
икономическата конюктура към този момент и минималната работна заплата за страната,
която към тази дата е била 460 лв., което е допълнителен аргумент за отхвърляне на иска над
уважения размер. Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като съдебно-автотехническата експертиза установи, че процесният автобус
заводски не е бил снабден с обезопасителни колани, респ. ищцата обективно не е имала
възможност да се предпази.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. Х. сумата 2068,96 лв.,
представляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от иска.
Доколкото е направено възражение за прекомерност на заплатеното на процесуалния
представител на ответника възнаграждение, съдът намира за уместно да поясни, че при
6
определяне на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители и на двете
страни, следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай
са проведени три съдебни заседания, приети са две съдебни експертизи и е проведен разпит
на С.. Освен това процесуалните представители са депозирали и писмени защити. При
отчитане на тези обстоятелства, съдът намира, че справедлИ.то адвокатско възнаграждение
възлиза на 4000 лв. с включено ДДС, без отчитане крайният изход на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника общо
сумата от 2590 лв., представляваща направени в производството разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Съобразно факта, че ищцата е освободена от такси и разноски, в тежест на ответника
е да заплати по сметката на МОС държавна такса в размер от 1200 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „НББАЗ“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул. „*“ № * ет. * да заплати на М.П., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *,
сумата от 30000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществни вреди в
резултат на ПТП, реализирано на 03.05.2017 г. по вина на водача С.Ч., при управление на
МПС, марка „*“ с турски рег. № *и прикачено към него полуремарке с рег. № *, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения такъв от 58000,00 лева, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Сдружение „НББАЗ“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адвокат Г. Х.
адвокатско възнаграждение в размер на 2068,96 лева за процесуалното представителство на
ищцата.
ОСЪЖДА М.П., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ № *, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, да заплати на Сдружение „НББАЗ“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. „*“ № * ет. * общо сумата от 2590,00 лева, представляваща направени в
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение „НББАЗ“, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление
гр. *, ул. „*“ № * ет.* да заплати по сметката на Окръжен съд-Монтана сумата от 1200,00
лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
7
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8