Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 09.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Председателя АНД № 681 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление(НП)№ГБО-0001 от
08.10.2020г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на „ТАЧЕВИ
КОМЕРС” ЕООД с ЕИК BG *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Живка Гочева Тачева, за нарушение
на чл. 8а, ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложено
на основание чл.34,ал.3 от ЗЧАВ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000лв.
Дружеството-жалбоподател
моли за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, тъй като бил
постановен в нарушение на чл. 42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като не било
посочено място на извършеното нарушение. Неясно в коя от хипотезите на чл.40 от ЗАНН бил издаден Актът за установяване
на административно нарушение (АУАН) ,като излага съображения в тази насока.
Сочи се още,че АНО се произнесъл по АНПр без да
изпълни задължението си по чл.44,ал.2 и чл.52,ал.4 от ЗАНН. Отделно от това не
ставало ясно какво е извършеното нарушение,кой бил извършителя,кои били
нарушението законни разпоредби,не били посочени обстоятелствата при които било
извършено нарушението,както и че имало разминаване между описаните в АУАН
обстоятелства и нарушение разпоредби с тези в НП,като по този начин се
нарушавало правото на жалбоподателя да организира адекватно защитата си.Също
така оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не бил извършил такова,като в
жалбата си излага подробни съображения в тази насока.
В съдебната фаза дружеството
жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. За дружеството се явява адв.Н.,който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Претендира разноски по делото,но
не представя списък на същите.
Административнонаказващият орган
АНО (въззиваемата страна) - Председателят на ДАМТН, редовно
призовани, изпращат представител-юр.Тодоров,който оспорва жалбата,като обосновава
тезата си, свързана с потвърждаване на обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се оспорва размера
на претендираното възнаграждение
от страна на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Във връзка с подаден сигнал за продажба на твърди горива за битово
отопление от „Тачеви Комерс „ ЕООД било наредено от Началника на РО ККГБО
ЮЦБ на св.С.Н.Д. и колегата й Н.С.П. да
извършат проверка на 13.08.2020г. на
стопанисвания от дружеството склад за дърва и въглища в гр.Любимец.
При извършена проверка на 13.08.2020г. на обект „Склад за дърва и въглища“,
находящ се в гр.Любимец,бул.Одрин, УПИ 18-2631 в кв.215 по действащият план на
гр.Любимец,стопанисват от дружеството –жалбоподател , св.С.Н.Д. и колегата й Н.С.П.
-служители при АНО в присъствието на представителя на дружеството –жалбоподател
-Живка Гочева Тачева и след извършена справка в Регистъра на лицата,които
разпространяват твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди
горива“,поддържан от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор и след представени на проверяващите писмени
документи ,а именно : Фактура №********** от 07.02.2020г. и фискален бон
№50090107 от 31.03.2020г.,двамата проверяващи приели,че последната доставка на брикети от въглища
била на 07.02.2020г. с фактура №********** от 07.02.2020г.,а последната
продажба била на 31.03.2020г. , видно от фискален бон №50090107,въпреки,че
дружеството и проверявания обект не били
вписани в регистъра на лицата и обектите,в които се разпространяват твърди горива,съгласно чл.8б,ал.2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух.
Тези действия и констатации били отразени в Протокол № ЮЦБ-Х-001/2020г от
същата дата/13.08.2020г./,като представителя на дружеството,която присъствала и
на проверката била запозната със съдържанието на протокола и подписала
същият с посочване на трите си
имена/като в протокола неправилно било вписано фамилното й име ,който порок
впоследствие бил отстранен с Уведомление от 21.08.2020г. от св.С.Н.Д./.
Предвид констатираното нарушение е изпратена покана
на дружеството-жалбоподател негов представител да се яви в отдел „Контрол
качеството на горивата за битово отопление” към АНО в офиса в град Хасково, на
дата 27.08.2020 година във времето от 09.00 часа до 12.00 часа. Поканата е
получена от представителя на дружеството-жалбоподател срещу подпис.
След изпращане и надлежно връчване на Поканата, в
кръга на службата си, св. С.Н.Д. –инспектор
при АНО ,в присъствието на колегата си- Н.С.П. очевидец при установяване на нарушението, съставила на 27.08.2020 година
в присъствието на законният му представител,против дружеството-жалбоподател при
условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН №
-Р-ЮЦБ/001 от 27.08.2020г.
В изготвения АУАН актосъставителят
изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
разпространяването на брикети от въглища
за битово отопление без да е вписано в регистъра по чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ,
както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ, които вписва за нарушени.
Процесният АУАН е предявен и връчен на дружеството
жалбоподател на 27.08.2020г.,видно разписка инкорпорирана в самият АУАН,като не са
изложени възражения по него.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДАМТН е
издал процесното Наказателно
постановление(НП)№ГБО-0001 от 08.10.2020г.
В издадения санкционен акт, АНО е
възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ и е наложил на дружеството-жалбоподателя
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 12.10.2020 година по пощата с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложена в АНП,
с отбелязване и на името на получателя й – Гочева, а именно че е получено от
представителя на дружеството.
Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл.
34 от ЗЧАВ и други правомощия, се доказва от
приетата по делото Заповед № А-1402/11.08.2020 год. на Председателя на ДАМТН.
В кориците на
делото са приложени и приети като доказателства
извлечение от ДВ бр.33/07.04.2020г. за обнародване на Постановление
№58/02.04.2020г. за изменение и допълнение на Тарифа №11 за таксите ,които се
събират в системата на ДАМТН по Закона за държавните такси,утвърдена с
Постановление №97 на МС,съгласно която се създава чл.25б-за регистрация на
лицата,които разпространяват твърди горива ,и обектите, в които се
разпространяват твърди горива, се събира такса 50лв.; извлечение от сайта на
ДАМТН относно изискванията и дължимите ДТ за регистрация на лицата,които
разпространяват твърди горива и на обектите, в които се разпространяват твърди
горива за битово отопление, както и извлечение от регистъра за регистрирани
търговци и обекти ,съгласно чл.8б,ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух,видно от
същият първият регистриран е на 15.04.2020г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща
изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаният в съдебно заседание свидетел – С.Н.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на С.Н.Д., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не
се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към
дружеството-жалбоподател, което да провокира актосъставителят
да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител
на ДАМТН, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна,
от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е
така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда
показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло
кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха
от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата
се явява основателна.
Извършвайки
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на обжалваното
Наказателно постановление, вкл. и редовността на предпоставилия
го АУАН, съдът обсъди актовете първо от формална страна, при което констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционния акт до
степен на абсолютната му процесуалноправна незаконосъобразност.
Същите се изразяват в недостатък във
формата и съдържанието на НП, досежно задължителни
реквизити указани в т.5, ал.1 на чл.57 ЗАНН , на които процесното НП не отговаря,
както и недопустимото му противоречие - фактическо с
АУАН.
В тази насока, са част от релевираните доводи на
защита, които са напълно
основателни и се споделят от съда.
Действително, налице е
недопустимо противоречие между АУАН и НП досежно предмета
на нарушението и място на извършване на твърдяното административно нарушение,
които съставляват основни обективни елементи, релевантен за индивидуализацията
на всяко деяние, така и за конкретната административна простъпка. Последните са
пряко установими от съдържанието на актовете и
събраните по делото писмени доказателства, като видно от АУАН място на
извършеното нарушение е посочено обекта в който е осъществена проверката ,а
именно гр.Любимец,бул. Одрин ,УПИ18-2631 в кв.215 по действащия план на града.
В същото време в НП като място на извършеното нарушение в който е осъществена проверката
се сочи гр.Люмице,ул.Ген.Гурко
№17.
На тази плоскост, анализирано
съществуващото несъответствие по този обективен признак разкрива и
вътрешно противоречие на мотивите на НП, доколкото неможе да се установи волята на наказващия орган относно кое е мястото на извършеното нарушение.
От тук основателно се предпоставят съмнения в законосъобразността на
направения от него извод, че е извършено административно нарушение. Поради
това, че противоречието е относимо към задължителен
реквизит от съдържанието на НП, какъвто безспорно е място на нарушението – по
пряк аргумент от чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и тъй като последната съставлявайки
основен елемент от обективната страна на нарушението и негов съществен
индивидуализиращ признак, като такъв и се явява факт подлежащ на доказване,
съдът приема, че обжалваното НП е издадено в разрез с правилото по
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и в същото липсва надлежно описание на вмененото
административно нарушение, индивидуализирано с неговия съществен обективен
признак –място на извършване на нарушението. И това е така, защото неговата
обстоятелствена част сочи явен дефицит и неточност в описанието на фактическото
деяние, вменено като нарушение, с дължимата индивидуализация по релевантни
обективни белези и елементи, основният от които е именно място на извършеното деяние,
който недостатък е сложил се в резултат на очевидното разминаване и
несъвпадение на твърдения и изводите на АНО за този обективен факт. В този
смисъл НП е незаконосъобразно на процесуално основание, от формална страна, по
този реквизит за формата му. Изискването
на законодателя, визирано в чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН се преценява с оглед това, дали
са изложени фактически твърдения за времето и мястото и осъществените елементи
от състава на административната норма нарушена от санкционираното лице, които
АНО е приел за установени, поради което и упражнява санкционната си власт.
Последното, няма как да се счита за сторено, в конкретния случай, предвид наличното противоречие и разминаване с АУАН за основни факти от
вменената деятелност, както вече се посочи. А допуснатото неизпълнение на
императивното процесуално предписание е дотолкова съществено, не само поради
неизпълнението си като обвързващо
правило, но и от др. страна, поради
това да
е довело до накърняване правото на защита на наказания субект, доколкото
не става ясно за кое точно деяние по местоизвършването
му се наказва нарушителя с конкретно по
размер наказание.
Последното предопределяя санкционния
акт и като издаден в противоречие с чл.57,ал.1,т.5,вр.т.6 ЗАНН, поради липса на
правно едниство между приетите за установени факти и правната им оценка на
съставомерно нарушение извършено на конкретно място, при възведената правна
квалификация.
Същевременно, обсъденият
пропуск, по отношение на процесното НП-правораздавалетелен акт, разкрива и допълнителния негов
порок,пряко обвързан с горното нарушение ,по следните съображения:
Съгласно чл.8а,ал.6 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух -Забранява се разпространението на твърди горива
от лица и/или в обекти, които
не са вписани
в регистъра по чл. 8б, ал. 1
от ЗЧАВ.
Съгласно последната разпоредба /чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ -(Доп.
– ДВ, бр. 81 от 2019 г. ,
в сила от 15.10.2019 г.)Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор създава и поддържа публичен регистър на лицата, които
разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват
твърди горива.
Като ал.2,сочи
,че дейностите по
разпространение на твърди горива се
извършват от лицата и в обектите, които са вписани
в регистъра по ал. 1.
За да бъде
осъществено нарушението по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ,следва нарушителя
от обективна страна да разпространява твърди горива без да е вписан в
регистъра по чл.8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписан,ако същият разпространява
твърдо гориво в обект,който не е вписан в горепосочения регистър.Т.е. ако нарушителя въпреки ,че е вписан в
регистъра,но обекта в който разпространява твърди горива не е вписан в
последният ,то същият би осъществил нарушение по чл.8а,ал.6,както и би
осъществил последното ако лицето въобще не е вписан в последния.
В обстоятелствената
част на АУАН и в НП е прието за установено , че дружеството жалбоподател и
проверяваният обект не са вписани в Регистъра на лицата,които разпространяват
твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди горива. При това
положение съществено е в точно кой обект е извършено нарушението и дали същият
е вписан в горепосочения регистър,но както се посочи по горе в мотивите на
съда,не става ясно мястото на извършеното нарушение,което съвпада с
обекта,който следва да се впише в регистъра,доколкото в АУАН е посочен един
обект,а в НП друг.
В същото
време обаче, в противоречие с установеното и прието от АНО/че лицето и обекта
не са вписани в регистъра/,дружеството е наказано,че е разпространявало на
31.03.2020г. твърди горива за битово отопление-брикети от въглища,без да е
вписано в регистъра по чл.8б,ал.1 от
ЗЧАВ,т.е в противоречие с установеното в обстоятелствената част.
В тази връзка, НП лимитира
и предмета на доказване, във всяка от двете фази – административната, развиваща
се пред органа и съдебната, поради което
следва да е налице пълна идентичност
и съвпадение, т.е. фактическо единствено между АУАН и НП по възведените
факти относими към индивидуализацията на конкретното
деяние и неговите признаци релевантни за квалификацията му като нарушение, в
т.ч. и твърдяната място на извършване на същото,както и фактическото описание
на нарушението. Трайно утвърдено и последователно е разбирането в
юриспруденцията, така и в обвързващата съдебна практика, относно изискването да съществува пълно
фактическо и правно единствено между НП и АУАН по фактическите констатации в
тях и съотв. сочените за нарушени норми, отразени в акта и съот.
и в НП, като това е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното
лице. Докато обратното, всякога води до ограничаване на това право, доколкото
при неясни факти и приложим закон, несъмнено възпрепятствано е тяхното рационално оспорване и съотв. реализирането на адекватна защита против тях.
Дори и да се
приеме,че мястото на нарушението,съвпадащо с обекта,който е следвало да се
регистрира по силата на закона е правилно посочено,то АНО е санкционирал лицето
в първата хипотеза предвидена в чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ в противоречие на описаното
от него нарушение,което безспорно е нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,а
именно описание на нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено ,както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно.
Поради това,
закономерно се налага и крайният извод на съда, в тази си форма допуснатото
процесуално нарушение да се явява особено съществено, тъй като произтича от
неизпълнение на императивна процесуална норма – чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ,вр.чл.42,т.3 и т.4 ЗАНН и във всички случаи затруднява правото на защита. Ето защо, последното е
непреодолимо и неотстранимо, не подлежи и на саниране в съдебната фаза на
производството.От тук и явява се
достатъчно основание за отмяна на НП. Подобно нарушение, в крайна сметка
поставя и съдът в обективна невъзможност да извърши дължимата преценка за
законосъобразност на НП по същество, досежно
въпросите извършено ли е деянието, кой е неговия автор и съставомерно
ли е то, като административно нарушение. Съобразно изложените правни аргументи, за основателни се прецениха
доводите на защитата, относими към обсъдените
процесуални нарушения в НП.
В допълнение, следва да се
отбележи, че съгласно § 1.от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ в т. 43. (Нова
– ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г.)се
приема,че "Твърди горива, използвани за битово отопление"
са въглища и брикети от въглища,
предназначени за изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, по-малка или равна на
0,5 MW.,като съгласно т.44. (Нова
– ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г.) "Разпространение на
твърди горива"
е движението на твърдите горива по веригата от
производител, съответно от внос или
въвеждане, до разпространителя включително,
а съгласно т.45. (Нова
– ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г.) "Разпространител на
твърди горива"
е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива
за битово отопление.
В тази
връзка основателно е възражението на жалбоподателя,че същият не е разпространявал
на процесната дата/31.03.2020г./ твърдо
гориво-брикети от въглища и в тази връзка не е осъществил вмененото му
нарушение,тъй като от писмените документи по делото,в частност от дневен
финансов отчет от 31.03.2020г. се установява,че има извършена продажба на
въглища,а не брикети от въглища, а законът разграничава двата вида,видно от
допълнителните разпоредби на ЗЧАВ в т.43.
По
същественото в настоящото производство е обстоятелството дали наказаното
дружество е адм.наказателно отговорно по визираният в
НП текст,доколкото изпълнителното деяние
е разпространение на твърди горива/дори
и да се приеме,че непосочването на точният вид твърдо гориво не би довело до
опорочаване на издаденото НП/,то законът както се посочи по горе е предвидил,че разпространение е движението на твърдите горива
по веригата от производител, съответно от внос
или въвеждане до разпространителя
включително.
При това положение субект
на визираното нарушение по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ е производителят на твърди горива
или неговият вносител,съгласно т.44 от
допълнителните разпоредби,а такива твърдения /че наказаното дружество е производител
на твърди горива,респ. вносител на такива/ не се наведени в настоящото
производство, а и доказателства в тази
насока не бяха ангажирани по делото. Напротив от приобщената по делото
Фактура №**********/07.02.2020г. се
установява,че Въззивникът е закупил въглища от друго
дружество,а именно от Дила ЕООД гр.Гълъбово.
Непосочването на особеното
качество,което следва да притежава нарушителя , съгласно горепосочените
разпоредби отново сочи,на допуснати в
хода на адм.производство съществени процесуални
нарушения.
Оставащо в сферата на
хипотезата доколкото АНО не е посочил особеното качество,което следва да
притежава нарушителя е,че АНО е приел,че нарушителя е разпространител на
същите, съгласно т.45 от допълнителните разпоредби,която гласи,че "Разпространител на
твърди горива"
е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива
за битово отопление,но при това положение и съгласно
т.44 същият не би могъл да осъществи изпълнителното деяние, изразяващо
се в разпространение , доколкото както се посочи по горе не се установи по
делото ,същият да е производител на твърди горива или
вносител на такива.
С оглед на горното пък следва да се
приеме,че същият е нямал задължение да се регистрира съгласно изискването на
чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ и респективно да е извършил нарушението визирано в
обжалваното НП.
По изложените по горе доводи и доколкото
се констатираха допуснати съществени процесуално нарушения , обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
За пълнота на съдебният акт,следва да се
посочи,че дори и да се приеме,че действително дружеството е извършило
горепосоченото нарушение ,респ. е адм.наказателно
отговорно лице и липсват коментираните по горе допуснати процесуални нарушения,то
с оглед признанието на представителя на АНО,че действително процесния
регистър е започнал реално да функционира една седмица след края на месец март
2020г. ,то обективно е било невъзможно от страна на жалбоподателя да изпълни
задължението вменено му от законодателят,т.к. към датата визирана в НП ,такъв
регистър реално не е функционирал ,още повече,че е липсвала определена по
съответният ред ДТ за вписване в
последния.
Относно
разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 600 лв. за
адвокатски хонорар ,съобразно представения Договор за правна защита и съдействие,а от страна на
АНО 80лева за юрисконсулство
възнаграждение.
От изложеното и с оглед изхода на делото следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение В случая е представен Договор за правна защита и съдействие,
видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 5 е 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв или /580+250 =830лв/.Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и пледиране по същество на делото, т.е. не е налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира под минималния такъв,към момента на подписване
на договора за правна защита,а именно 600лева .
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление(НП)№ГБО-0001 от 08.10.2020г. на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „ТАЧЕВИ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК BG *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Живка Гочева Тачева, за нарушение на чл. 8а,
ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложено на
основание чл.34,ал.3 от ЗЧАВ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000лв.
ОСЪЖДА
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) с адрес гр. София 1797, бул. „Г. М. Димитров“
№52 А, ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят „ТАЧЕВИ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК BG *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Живка Гочева Тачева сумата в размер на 600,00 лв.
представляващи извършените разноски по осъществена адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................