РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Берковица, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100329 по описа за 2022 година
Предявен е иск от ***** ЕООД против Н. Т. Д..
Производството се развива на основание чл.415, ал.1, т. 1 и чл.422 от
ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към
ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 214/2022
година по описа на БРС. Ищците в производството твърдят, че предявяват
настоящия иск въз основата на договор за цесия от 01.10.2019 година с
прехвърлител на вземанията „****” ООД, което дружество е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 година с
прехвърлител „****” ЕАД. Вземането произтича от договор за
далекосъобщителни услуги. Между кредитора „***” ЕАД и ответника е
сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****8 от
14.09.2016г., с който е уговорена мобилна услуга за номер ***** при
условията на тарифен план с месечна абонаментна такса 15.99 лева. Ищецът
твърди, че ответникът не е заплатил услуги на обща стойност от 34.81 лева за
периода от 08.11.2018г.-07.02.2019г.
За вземането ищецът е подал заявление и му е издадена заповед за
изпълнение. При условията на чл.415, ал.1, т. 1 ГПК ищецът предявява
1
настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника вземането му в посочените в
заповедта размери. Претендира осъждане на ответника за направените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя доказателства плащане
и твърди, че е заплатила дължимото.
Със становище от 25.08.2022г. ищецът твърди, че заплатената сума не е
достатъчна, тъй като се дължат и разноски за исковото производство.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ответникът е бил потребител на
далекосъобщителни услуги, предоставяни от Българска телекомуникационна
компания АД, оперираща на пазара под търговското наименование
VIVACOM, по силата на договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ********от 14.09.2016г. По силата на договора е предоставена
мобилна услуга за номер ******* при условията на тарифен план с месечна
абонаментна такса 15.99 лева. За периода от 08.11.2018г.-07.02.2019г.
ответникът е използвал далекосъобщителни услуги, които не е заплатил,
поради което е образувано настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя доказателства за
плащане на всички суми по издадената заповед за изпълнение – платежно
нареждане от 22.07.2022г. на лист 42 от делото. Погасяването на главницата и
лихвите е изрично признато от ищеца със становище от 25.08.2022г. С оглед
установените факти плащането на дължимите суми по заповедта за
изпълнение следва да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. Искът за главницата и лихвите, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. 214 от 2022г., следва да
отхвърлен поради настъпило в хода на процеса плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски в настоящото и заповедното
производство поради обстоятелството, че плащането е направено в хода на
делото в срока по чл. 131 от ГПК. Предвид това ответникът е дал повод за
завеждане на делото поради липсата на плащане на падежите на съответните
вноски и следва да понесе разноските за делото. С приетото по делото
2
платежно нареждане е видно, че са заплатени разноските по заповедното
производство, поради което дължими остават само разноските за исковото
производство в общ размер от 205 лева – 25 лева – държавна такса и 180 лева
адвокатстко възнаграждение с ДДС.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от *** ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С. ***, представлявано от М. А. У. СРЕЩУ Н. Т. Д. с ЕГН
********** от гр. В, за установяване на вземането на ищеца за сумите от
34,81 (тридесет и четири лева и 81 ст.) лева – главница за периода от
08.11.2018г.-07.02.2019г., 26,30 лева (двадесет и шест лева и 30 ст.) лева -
мораторна лихва за периода от 08.05.2019 г. до 15.11.2021 година, дължими
по договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от
14.09.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
изпълнение по ч.гр.д. 214/2022 година по описа на Районен съд Берковица,
поради направено в хода на делото плащане
ОСЪЖДА Н. Т. Д. с ЕГН ********** от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на ****
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ***,
представлявано от М. А. У. сумата от 205.00 лв. направени разноски в
настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението делото ведно с ч.гр.д. 214/2022г. на БРС да се
докладват за произнасяне по чл. 416 от ГПК
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
3
4