№ 6919
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241100513779 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответницата Г. Д. М. срещу Решение № 13346 от
05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 62137/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62-и
състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за признаване за установено, че ответницата
дължи на Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „********: сумата от
400 лева, представляваща неизплатени вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за периода м.
10.2021 г. - м. 05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК -
02.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1218 лева, представляваща
неизплатено задължение за ремонт на покрива на сградата за периода м. 12.2021 г. - м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.06.2023 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 30095/2023 г. по описа на СРС, 62-и състав.
Във въззивната се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като се излагат следните съображения: към момента на подаване на исковата молба по чл.
422 ГПК (13.11.2023 г.), професионалният домоуправител "ВХОДОВЕ БГ" ЕООД не е
притежавал представителна власт, тъй като договорът с "ВХОДОВЕ БГ" ЕООД е бил със
срок до 08.10.2023 г., т.е. срокът е изтекъл преди подаването на исковата молба по чл. 422
1
ГПК; с определение от 25.01.2024 г. съдът указал на ищеца да заяви изрично дали
потвърждава действията по подаване на исковата молба в едноседмичен срок, но указанията
не били изпълнени от ищеца към датата на първото открито съдебно заседание (14.03.2024
г.). Поддържа се, че въпреки възражението на ответника за недопустимост на продължаване
на производството поради пропуснат преклузивен срок, съдът незаконосъобразно е дал ход
на делото и е предоставил нов (удължен) едноседмичен срок за изпълнение на указанията.
Счита, че в случая бил нарушен е принципът на равнопоставеност на страните, тъй като
била предоставена възможност на ищеца да санира процесуални пропуски, без да са налице
"особени непредвидени обстоятелства", както изисква чл. 64 ГПК за възстановяване на
срокове. Твърди се, че представеният протокол от ОС на Етажната собственост от 25.03.2024
г., с който се потвърждавали действията по подаване на исковата молба, бил невалиден, тъй
като не бил спазен срока за свикване на общо събрание и домоуправителя- "ВХОДОВЕ БГ"
ЕООД нямал правомощие да свиква общо събрание, понеже договорът му бил с изтекъл
срок. Било подадена и искова молба по чл.40 ЗУЕС с който се оспорвали решенията взети на
това общо събрание, поради което този спор бил преюдициален спрямо настоящото дело.
Твърди се още, че решението било немотивирано в частта относно представителството на
ищеца.
Въззиваемия поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли
същото да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се твърди, че към момента на
подаване на заявлението и исковата молба представителството на ЕС е било
законосъобразно ,тъй като "Входове БГ" ЕООД е бил последния надлежно избран и
вписан управител на ЕС, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС и съдебната практика на ВКС,
старият управител продължава да изпълнява функциите си до избора на нов, т.е. управителя
на ЕС е имал представителна власт да предяви иск срещу ответника. Поддържа, че
съобразно дадените от СРС указания, на 25.03.2024 г. е проведено Общо събрание, което е
взело решение за потвърждаване на действията по подаване на исковата молба, и е
упълномощило управителя да продължи съдебните действия, като това окончателно
ратифицирало извършените процесуалните действия. Твърди се и че възражение за
ненадлежно представителство в исковото производство може да прави само засегнатата
страна, т.е. ЕС, респ. въззивницата- ответник няма право да направи такова възражение.
Моли съдът да потвърди обжалваното решение.
С процесното решение СРС е признал за установено, че Г. М.-Т. дължи на ЕС с адрес: гр.
София, ж.к. „Лозенец“, ул. „********, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6,
ал.1, т.9 ЗУЕС, суми както следва: сумата от 400 лв., представляваща неизплатени вноски за
фонд „Ремонт и обновление“ за периода м.10.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от
1 218 лв., представляваща неизплатено задължение за ремонт на покрива на сградата за
периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 02.06.2023 г. до изплащане на вземането. Първата инстанция е отхвърлила е
отхвърлила иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за сумата 80 лв.,
2
представляваща такса режийни за периода м.10.2021 г. – м.05.2023 г., както и и за сумата от
200 лв., представляваща неизплатено задължение за поддръжка на общите части за периода
м.10.2021 г. – м.05.2023 г. за услугата професионален домоуправител. В отхвърлителната си
част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Надлежно учредената и упражнена представителна власт представлява абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск за която съдът
следи служебно. От представените по делото доказателства се установява, че към датата на
подаване на исковата молба – 13.11.2023 г. е бил изтекъл срокът на сключения между ЕС и
професионалния домоуправител „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД договор със срок до 08.10.2023 г. В
изпълнение на указанията на първата инстанция с решение от 25.03.2024 г. на ОС на ЕС са
потвърдени действията по подаване на исковата молба. С разпореждане № 30701/19.12.2024
г. настоящия състав на съда е дал указания на въззиваемия да представи доказателства за
надлежно учредена представителна власт в полза на „Входове БГ“ ЕООД за подаване на
отговор на въззивна жалба или с нарочна молба изрично да заяви дали потвърждава
действията по подаване на отговор на въззивна жалба от „Входове БГ“ ЕООД. В изпълнение
на указанията на съдът, въззиваемия е представител Протокол- 007/16.01.2025 г., с чиято т.3
са потвърдени всички съдопроизводствени действия извършени по гр. д. № 62137/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 62-и състав, както и по настоящото въззивно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че настоящото производство е
допустимо, тъй като по делото са представени доказателства за ратифициране на
процесуалните действия извършени от управителя „ВХОДОВЕ БГ“ ЕООД в
първоинстанционното и въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
В практиката на ВКС няма спор, че по искове на собствениците в етажната собственост,
предявени от или срещу тях във връзка с общите части и които попадат в предметния обхват
на чл.23,ал.4 от ЗУЕС се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС
или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на
правомощието да представляват етажните съсобственици в съда- виж в този смисъл
Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК. В
практиката на ВКС не е и спорно, че на липса на представителна власт може да се позове
3
само представляваното лице – виж в този смисъл Определение № 50791 от 4.11.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1492/2022 г., III г. о., ГК и т.4 от мотивите към ТР № 5/12.12.2016 г.,
постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на тези
постановки настоящия състав намира следното: в случая „ВХОДОВЕ БГ" ЕООД се явява
законен представител на ЕС, находяща се на ул. „ Кожух планина“ № 7. Възражение за липса
на представителна власт на ЕС не може да направи насрещната страна по делото- Г. М., тъй
като тя първо не разполага с право да потвърди действията по подаване на исковата молба,
респ. няма и право да се позове на евентуалните процесуални нарушения свързани с
представителството на ЕС, тъй като това не засяга нейни права и интереси и второ да се
приеме обратното означава да се влезе в пълно противоречие с трайно установената съдебна
практика, че предявяването на чужди права пред съд е недопустимо, освен в предвидените в
закона случаи- арг. от чл.26,ал.2 от ГПК. По изложените съображения съдът намира, че
въззивницата не разполага с правото да направи възражение във връзка с липсата на
представителна власт на управителя на ЕС- „ВХОДОВЕ БГ" ЕООД.
На следващо място съдът намира, че процесното решение е постановено в
съответствие със закона и трайно установената практиката на ВКС- първата инстанция
правилно е отхвърлила иска за заплащането на разходи за управление и поддръжка на
общите части, тъй като по делото е било установено, че въззивницата е пребивавала в имота
по- малко от 30 дена за една календарна година, поради което е налице изключението по
чл.51,ал.2, предл. второ ЗУЕС. На следващо място първата инстанция правилно е приела и
че възражението по чл.51,ал.2 от ЗУЕС не може да освободи въззивницата от задължението
да заплати вноските за фонд „ Ремонт и обновяване“ и разходите за ремонт, тъй като
решенията на ОС от 01.09.2021 г. и 09.11.2021 г., въз основа на които са се породили тези
задължения, не са били отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС, респ. ответницата дължи
заплащането на сумата от 400 лева представляваща неизплатени вноски за фонд „Ремонт и
обновление“ за периода м. 10.2021 г. - м. 05.2023 г., както и сумата от 1218 лева,
представляваща неизплатено задължение за ремонт на покрива на сградата
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. На въззиваемия трябва да бъдат присъдени разноски в размер
на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат във въззивното производство,
съобразно представеният по делото договор за правна защита и съдействие, който
представлява и разписка за изплатеното възнаграждение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13346 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 62137/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 62-и състав, в обжалваната част.
4
В останалата си част Решение № 13346 от 05.07.2024 г., постановено по гр. д. №
62137/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 62-и състав не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 273 ГПК, Г. Д. М., ЕГН ********** да
заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „********,
сумата от 800 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5