№ 641
гр. Русе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520105371 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Г. Й. М. за солидарно осъждане И. Х. Г. и
*** В. М. да му заплатят сумата 1443.12 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2017г. –
01.03.2021г. върху главницата 3148.50 лева, съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от действията на *** по изпълнително дело №*****г.
Искът за главницата 3148.50 лева е бил предмет на гражданско дело №****г. по описа
на РРС. Ищецът пояснява, че същата е формирана от изплатени адвокатски възнаграждения,
присъдени по гражданско дело №3768/2017г. по описа на РРС и гражданско дело №8/2018г.
по описа на РОС.
В срока по чл.131 ГПК *** В. М. и И. Х. Г. са депозирали отговори на исковата
молба.
Поддържат, че главният иск е неоснователен, с оглед което неоснователен се явява и
акцесорния, предмет на настоящия спор.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По молба на Г. Й. М., входирана под №261234/01.09.2020г. е образувано гражданско
дело №****г. Исковата молба е оставена неколкократно без движение за установяване
предмета на спора. След допълнителни пояснения, съдът приел, че е сезиран с иск по чл.45
ЗЗД насочен срещу *** В. М. за сумата 3148.50 лева и с определение №262032/27.09.2021г.
разделил от производството по гражданско дело №****г. претенциите за заплащане сумите:
1443.12 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2017г. – 01.03.2021г. и
190.47 лева – присъдени разноски.
1
За тези две претенции е образувано гражданско дело №******г. по описа на РРС.
С решение №260018/28.02.2022г., постановено по гражданско дело №****г. Районен
съд – Русе е отхвърлил предявения от Г. Й. М. срещу *** В. М. иск за заплащане
обезщетение по чл.45 ЗЗД за претърпени от него вреди в размер на 3148.50 лева по
изпълнително дело №*****г. по описа на *** с рег.№***. Съдебният акт е обезсилен с
решение №******г. постановено по ВГД №******г.
Производството за сумата 190.47 лева – присъдени разноски е прекратено като
недопустимо с влязло в сила определение №701/15.02.2023г., постановено по гражданско
дело №******г. по описа на РРС (потвърдено с определение №*****г., постановено по ВЧГД
№****г. по описа на РОС).
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Молителят претендира лихва върху главницата 3148.50 лева (обезщетение за
имуществени вреди от действията на *** по ИД №*****г.) – предмет на гражданско дело
№****г. по описа на РРС. Лихвата за забава предполага наличие на изискуемо и ликвидно
вземане за главница. Претенцията е акцесорна и основателността й е предпоставена от
уважаване иска за главницата. След като решението по гражданско дело №****г. е
обезсилено, то не е налице главница, върху която да се начисли мораторна лихва.
Претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са
направените от ответниците разноски по делото. Процесуалният представител на И. Х. Г. и
*** В. М. претендира възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА в размер на
по 500 лева за всеки от ответниците. От представения договор за правна помощ и
съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, услугите са предоставени
безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна адвокатска защита,
възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 ЗА – в полза на
адвоката. Посочените в Наредба №1/09.07.2004г. размери на адвокатски възнаграждения
могат да служат като ориентир при определяне служебно размера на възнаграждение за
процесуално представителство, но не са обвързващи съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството извършена работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в този смисъл са развити подробни съображения
в Определение №50015/16.02.2024г. по ТД №1908/2022г. на ВКС, І т.о.). Настоящият състав
счита, че в полза на адвокат В. М. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер под минималния по наредбата.
Съобразявайки цената на претенциите, фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия, съдът определя възнаграждение на упълномощения от
ответната страна адвокат в размер на 200 лева (по 100 лева за всеки от ответниците).
Мотивиран така, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Г. Й. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ******** срещу И. Х. Г., ЕГН ********** и *** В. Й. М., ЕГН ********** двамата
със съдебен адрес: гр.Русе, ****** осъдителен иск за сумата 1443.12 лева – мораторна лихва
за периода 01.01.2017г. – 01.03.2021г. върху главницата 3148.50 лева, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от действията на *** по изпълнително дело
№*****г.
ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН ********** да заплати на адвокат В. М. В. възнаграждение
за процесуално представителство в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3